Р Е Ш Е Н И Е

№229 23.06.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора М.Д. като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №194 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на С.Т.С., представляван от адвокат М., против решение №26/05.04.2017г., постановено по АНД №323/2016г. по описа на РС Раднево, с което е потвърдено Наказателно постановление №16-0327-000427/04.08.2016г. издадено от Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево, с наложена на касатора глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал. от ЗДвП, за това че на 25.07.2016г. около 10.00 часа в град Раднево, на ул. *** пред блок №4, в посока запад като водач на МПС –БМВ 525Д с рег. №СТ0623ВС, отказва да му бъде извършена проверка с полеви наркотест с посочени марка, модел и номер, за установяване употребата на наркотични и упойващи вещества.

За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а нарушението на чл.174 ал.3 от ЗДвП е категорично доказано от показанията на разпитаните по делото свидетели. Отхвърлени са възраженията на наказаното лице за липса на свидетел-очевидец на нарушението, вписан в АУАН, защото непосочването на очевидец на нарушението не е съществено процесуално нарушение от една страна, а от друга в акта бил вписан свидетеля К., който е разпитан като очевидец. Не е съществено процесуално нарушение неизписването на точното време, място, час на извършване на проверката. Както в АУАН, така и в НП е описано, че това е станало около 10.00часа на 25.07.2016г., което категорично се доказва от показанията на свидетеля по акта – Ж.К. и от обясненията на актосъставителя.

С касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост на съдебното решение, превратно тълкуване на доказателствата, неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, въз основа на които се иска от съда да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление. От показанията на свидетелите на обвинението, поставени и в очна ставка се е установила друга фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и в НП, а именно, че отказа да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества не е осъществен на посочените време и място. Актосъставителя изрично е заявил, че не е казал, че възнамерява да извърши проба за наркотични вещества на място. Разполагаме с дрегер, който не позволява. Има диапазон на температурата. На място в патрулния автомобил не може да се спази температурата. Поканих го в полицията, той дойде с неговия автомобил, като караше след нас. До полицията касатора е отишъл след като е намерил личните си документи и не е отишъл с личния са автомобил, а е бил откаран с полицейския патрул. В показанията си актосъставителя изрично посочил, че поради опасения от проблеми, предвид агресивното поведение на С. към приятелката му, са го извикали в полицията, като му казали че е за справка и да си подаде жалба. Конкретно не са му казали, че ще бъде извършена проверка за алкохол. Когато дошъл в стаята и в присъствието на адвоката му казали, че искат да му бъде извършена проверка за алкохол и наркотични вещества. Въз основа на тези показания и на установеното, чрез очната ставка различно място на проверката, се твърди, че съдът необосновано и при неправилно приложение на материалния закон е потвърдил наказателното постановление.

Ответника РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и отговор против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди въззивното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При потвърждаване на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон – чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на въззивното съдебно решение.

Съдът е нарушил правилата за формиране на вътрешното убеждение по фактите при обсъждане показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, при което е достигнал до фактически изводи, които противоречат на обективната истина. На първо място, актосъставителя В. изрично е заявил в показанията си, че «колегата» вписан като свидетел –очевидец на отказа не е бил с актосътавителя, с адвоката и с нарушителя в една стая към момента, в който С. е поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство. Тези показания сочат, че записаното в АУАН досежно съставянето му въз основа на показанията на свидетел-очевидец е невярно. Само този факт е бил достатъчен за отмяна на наказателното постановление, защото въз основа на възпирятията на лицето, отправящо обвинението не може да се състави АУАН. Съгласно чл. 40 ал.1 от ЗАНН акта се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случай на отказ това са свидетелите възприели отказа. Ако липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението и само в този случай, е допустимо акта да се състави в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН е императивна и обхваща всички случаи, в които нарушенията се установяват въз основа на свидетелски показания или други доказателствени средства, които нямат правната природа на официални документи. Акта се съставя в присъствието на лицата, възприели извършването или установяването на науршението, защото чрез техните показания се потвърждават фактите, които актосъставителя приема за установени и отправя като фактическо обвинение. Ако такива свидетели няма и той лично е установил извършването на науршението въз основа на други доказателствени средства, то акта се съставя в присъствието на двама други свидетели, което се вписва изрично. Неспазването на това изискване не съставлява нередовност, при която е допустимо да се издаде НП, защото представлява гаранция за правото на защита на наказаното лице от най-ранния етап на административно-наказателното производство. Условието на чл.40 ал.1 от ЗАНН не е самоцелно, а осигурява състезателност от най-ранната фаза, чрез изискването актосъставителя и нарушителя да възприемат показанията на очевидците и да се даде възможност на уличеното лице да възрази против тях. След като е нямало очевидец на отказа на С. да бъде проверен с техническо средство, то е било необходимо в АУАН да се състави в присъствието на двама други свидетели, като изрично се посочи, че са свидетели на повдигане на обвинението.

На следващо място, съдът е приел за вярна фактическата обстановка по АУАН и по НП, а именно, че отказа е осъществен на ул. *** в 10.00ч., въпреки изричните показания, че в този момент С. не е бил там, а към 9.00ч. на същото място свидетелите на обвинението са били там по повод сигнал за скандал. След приключване на проверката и освобождаване на лицата, С. потеглил в посока запад, а проверяващите решили да го последват по опасения, че е агресивен и може да навреди на приятелката си. Спрели го на ул. *** като му обяснили, че може да отиде с тях да подаде жалба срещу нея, а после го последвали до дома на родителите му, за да вземе личните си документи. Отвели го в полицейското управление със служебния автомобил, като едва там го поканили да бъде проверен с техническо средство. Следователно мястото и времето на нарушението са различни от описаните в АУАН и в НП, а съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН тези обстоятелства индивидуализират спрямо времето и пространството съставомерните факти и се вписват като задължителни реквизити с цел осигуряване правото на защита. А тя се състои във възможността наказаното лице да докаже, че на посоченото място и време са се осъществили други факти. Защитата е успяла да опровергае твърдението, че на посочената дата, на ул. *** до №4 , град Раднево, е обективиран отказ да бъде извършена проверка с техническо средство. От показанията на актосъставителя се установява, че в 10.00ч., никоя от страните по делото не се е намирала на този адрес, нито е управляван в този час автомобил от С.. Няма пречка, водача да бъде спрян за проверка и да бъде отведен на място, на което може да бъде осъществена, но всички тези обстоятелства следва да бъдат описани, чрез посочване на времето и мястото на управление на автомобила, причината за отвеждане на лицето в сградата на РУ на МВР, съответно времето и мястото на отказа да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Казуса разкрива случай на задържане на лице по подозрение в агресивно поведение, което всъщност е повода да бъде изисквана проверка за употреба на наркотици, а не с цел установяване на управление на МПС след употреба на посочените в чл.174 ал.3 от ЗДвП вещества. Същественото в случая е, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 вр. с ал.3 от ЗАНН без да са посечни двама свидетели на съставянето му, както и че времето и мястото, на което С. е поканен да бъде проверен не съответстват на посочените в АУАН и в НП време и място на отказа. Задължително е да се посочат времето и мястото на всяко нарушение, както и обстоятелствата по неговото извършване, съответно и техните времеви и пространствени предели. В случаите на нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, качеството водач на МПС, което е съставомерен елемент се установява посредством описание на времето и мястото на управление на автомобила, като прекратяването на тези дейсвие не водят до отпадане на това качество, но следва поканата за проверка да бъде отправена във вързка с непосредствено във времево отношение, осъществяване на дейността по управление на автомобил.

Дейсвително към момента на извършване на проверката, С. не е имал и качеството на водач на МПС-во и докато е имал това качество никой не е изисквал от него да изпълни задължението си по чл.174 ал.3 от ЗДвП, а напротив откаран е с полицейски автомобил до сградата на РУ Раднево, при това с обяснението за проверка на жалбата, която ще подава срещу приятелката си. Установило се е по делото, че контролните органи не разполагат и с годно техническо средтво за извършване на полеви тест за употреба на наркотични вещества от водачите като в тази връзка има значение и факта, че номера на техническото средство липсва в АУАН. Възможно е посоченото в НП техническо средство да може да работи и при външни температури, а в показанията си актосъставителя твърди, че те не са разполагали в патрулния автомобил с годно техническо средство .

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №26/05.04.2017 год., постановено по АНД 323/2016 год. по описа на районен съд Раднево и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НП № 16-0327-000427/04.08.2016г. на Началника на РУ Раднево към ОД МВР Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.