Р Е Ш Е Н И Е

№230 26.06.2017 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора М.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №195 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Буйнук”ЕООД, ЕИК 204001393, представлявано от управителя Иванка Стоянова Буйнова, чраз пълномощника си по делото адв. Р.Ж. против решение №97/10.03.2017 год., постановено по а.н.д.№70 по описа за 2016 год. на Районен съд Казанлък. С решението е потъвърдено наказателно постановление №2093/25.05.2016 год. на Заместник Кмета на Община Казанлък с наложено на „Буйнук”ООД административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000.00 лв. на основание чл.214 от Закона за туризма /ЗТ/ за нарушение на същата разпоредба. От фактическа страна от наказващият орган е прието, че при извършена проверка на 13.10.2016 в кафе аперитив на фирма „Буйнук”ООД, намиращ се в гр. Казанлък, ул.”Стефан Сатмболов”№1, е установено с КП №005737, че: управителят на фирмата не е поставил на видно място в обекта временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийна символика за туристически обект по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 по чл.214 от ЗТ на фирма „Буйнук”ЕООД. За да потвърди наказателното постановление Районен съд Казанлък е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, а от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че търговецът е извършил административно нарушение по чл.214 от ЗТ. Дружеството е стопанисвало процесният кафе-аперитив, но не е поставено на видно място удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийна символика. Установено е такова, но издадено на името на друга фирма „Пресмар строй”ЕООД. Не е възприел становището на жалбоподателят, че се касае за административно нарушение по чл.114, ал.1 от ЗТ. Действително указаната в закона процедура за категоризиция на обекта е била започната, но към момента на проверката дружеството не е разполагало с такова удостоверение, поради което е налице административно нарушение по чл.214 от ЗТ. Изложени са съображения, че случаят не представлява маловажен такъв, а санкцията е наложена в предвиденият от закона минимум. Всичко това е мотивирало въззивният съд да постанови решение за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли от съдът, да отмени решението на Районния съд като незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответника по касация Община Казанлък, в представеното възражение срещу касационната жалба изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Решение №97/10.03.2017 год., постановено по а.н.д. №70 по описа за 2017 год. на Районен съд Казанлък е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон, макар и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Казанлъшкият районен съд е изпълнил служебното си задължение да събере релевантните за решаване на правния спор доказателства. Разпитани са свидетелите при установяването на административното нарушение, приобщени са към доказателствения материал по делото и всички относими към случая писмени доказателства. Допуснатото от касатора административно нарушение, предвижда административно наказание за онова лице, което не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на видно място в, съответно на територията на обекта. В случая е имало удостоверение за категоризация, но същото се е отнасяло за друго търговско дружество, но не и за касатора. Действително е била налице отпочната процедурата по категоризацията на обекта, но все още е нямало издадено удостоверение за това. Таксата за извършената категоризация е платена едва на 17.10.2016 год. от касатора – четири дена след извършената проверка. Безспорно е също така, че в момента на проверката в обекта не е имало поставено на видно място удостоверението за категоризация или временно удостоверение за открита процедура. Всъщност спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните. Спорът е по приложимото право.

Административнонаказателната отговорност по чл.214 от ЗТ, предвижда като отговорни субекти две категории лица: виновното лице и юридическото лице, като се налага и съответния вид административно наказание – глоба или имуществени санкция. В конкретния случай е налице разминаване между фактическото описание на нарушението и наказаното лице. Фактическото обвинение за допуснатото нарушение е отправено срещу длъжностното лице – управителят на стопанисващото заведението юридическо лице, а самото наказание е наложено на юридическото лице. За да е налице правилно приложение на материалния закон е задължително да е налице съответствие между фактите, установени по делото и отправеното административно обвинение. Такова в случая не е налице. Доколкото в случая е отправено обвинение към управителя на дружеството, но наказанието е следвало да се наложи на него, а не на юридическото лице, което той представлява.

В предвид обстоятелството, че в конкретния случай е налице неправилно приложение на материалния закон, съдът намира, че не следва да обсъжда наведените оплаквания за маловажност на нарушението.

Не е основателно изложеното в касационната жалба, че решението е необосновано. Всъщност такова касационно основание за оспорване на въззивните решения, съгласно чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК не е предвидено. Предвид липсата и на конкретно изложени мотиви в тази насока в касационната жалба и в съдебно заседание, съдът намира, че същото не следва да бъде обсъждано.

При извършената служебна проверка на решението, касационният състав намира, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението като не законосъобразно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо връщането на първата инстанция за ново произнасяне, а делото следва да се реши по същество. Неправилното приложение на материалния закон е основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 222, ал.1 и чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №97/10.03.2017 год., постановено по АНД №70/2017 год. по описа на Казанлъшки районен съд и вместо него постановява

ОТМЕНЯ наказателно постановление №2093/25.05.2016 год. на Заместник Кмета на Община Казанлък

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.