Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

231                                              23.06.2017 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

       Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА  

                                                                                      

                                                                                    Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                     МИХАИЛ РУСЕВ   

при секретаря Минка Петкова

и с участието на прокурор М.Д.

като разгледа докладваното от  съдия  Дарина Драгнева КАН дело199 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

   Образувано е по касационна жалба на Областна Дирекция по безопасност на храните гр. Стара Загора против Решение №107/27.02.2017г., постановено по АНД №321/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №120/15.11.2016г. издадено от Директора на областна дирекция „Безопасност на храните” гр. Стара Загора с наложена на А.М.З. глоба в размер на 500лв. на основание чл.417 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за това, че на 08.10.2016г. е придвижил до с. Горно Ботево, община Стара Загора и участва в търговия на един брой неидентифицирано еднокопитно животно-кон. С това си деяние и в качеството си на собственик на еднокопитно животно- кон, З. е извършил нарушение на чл.132 ал., т.11 предложение първо от Закона за ветеринарномедицинската дейност, според който собствениците на животновъдни обекти със селскостопански животни, нямат право да извършват придвижване и търговия с животни, които не са идентифицирани и за които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонози, както и със суровини и храни, добити от такива животни. Съгласно чл.12 от Регламент за изпълнение 2015/262 на Комисията от 17.02.2015г. за определяне на правила в съответствие с директиви 90/427/ЕИО и 2009/15/ЕО на Съвета по отношение на методите за идентификация на еднокопитни животни / Регламент за паспорт на еднокопитните животни/, еднокопитните животни, родени в Съюза, се идентифицират с идентификационен документ, издаден в съответствие с чл.9, не по-късно от 12 месеца от датата на раждане и във всички случаи преди да напуснат постоянно стопанството на раждане. Датата извършване на нарушението е 10.10.2016г., като в момента на съставянето на АУАН №56-ЗЖ/10.10.2016г. нарушителя е вписал, че няма възражения. Нарушението е за първи път, но няма предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като не представлява деяние с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи.

За да отмени наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че  при налагане на наказанието са допуснати съществени нарушения на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, изискваща като задължителен реквизит вписването на датата на административното нарушения, която в процесния случай не е ясно определена от АНО. Датата на нарушението определя времевите предели на административното нарушение, в които се осъществяват както правото на защита, така и съдебния контрол, поради което саниране на този порок е недопустимо в хода на въззивното съдебно производство.

С касационната жалба се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се потвърди наказателно постановление, тъй като ЗАНН не съдържа изброяване на съществените процесуални нарушения, от което следва че се извършва преценка за всеки конкретен случай. Тази преценка изисква съобразяване на обективни критерии  - нарушено ли е правото на защита на санкционираното лице, дали ако не бе допуснато нарушението би се стигнало до друг правен резултата и дали е възможно осъществяването на съдебен контрол по отношение материалната законосъобразност на акта. В случая става въпрос за техническа грешка, която не е съществено процесуално нарушение и правото на защита на наказаното лице не е засегнато. Изложениет в съдебното решение мотиви не дават отговор на посочените по-горе въпроси, конкретно по какъв начин погрешно посочената дата на извършване на нарушението в НП, за която има категорични доказателства и която не е спорна, е препятствала възможността на санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и да се защити с всички, гарантирани от закона способи. В обстоятелната част на НП е отправено пълно фактическо обвинение на административното нарушение за извършване на което е наложена и глоба на ответника по касация.

Ответника – А.М.З. не представя отговор против касационната жалба, не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно..

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява  неоснователна.   

РС Стара Загора е постановил решение напълно съответно на смисъла и целта на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като ясно е посочил значението на изискването за съдържание на наказателното постановление. Изложените в касационната жалба доводи за критериите въз основа на които следва да се извършва преценка за тежестта на допуснатото нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са относими към контрола за законосъобразност на административните актове, не и към законосъобразността на правораздавателните такива, какъвто акт е наказателното постановление. Съществено процесуално нарушение при постановяване на акт, с който се налага наказание представлява всяко неспазване на императивни правила, гарантиращи правото на защита. Правния характер на изискването за съдържание на наказателното постановление досежно описание на нарушението, правната му квалификация и обстоятелствата при които е извършено, е изяснен в теорията и съдебната практика еднозначно – императивно правило, гарантиращо правото на защита. Нарушаването му е винаги основание за отмяна на наказателното постановление, дори да е в резултат на техническа грешка. Фактите, в чието осъществяване е обвинено лицето трябва да бъдат индивидуализирани по време и място, за да е възможно не само да се разбере обвинението и да се организира защита, чрез доказване сбъдването на други факти по същото време и място, но и да се гарантира реализиране на отговорността за деяние, което е въздигнато в състав на нарушение към същия момент и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и да се избегне налагане на второ наказание за същото неправомерно поведение, включително по реда на НПК. Изложеното сочи на особено същественото значение на датата на нарушението, което не може да бъде преценявано различно във всеки конкретен случай на липса или на нееднозначно определяне на момента на сбъдване на съставомерните факти. Такава преценка е изключена, като вън от съмнение е изложеното в мотивите към въззивното съдебно решение, че противоречието в датата на нарушението е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът не може вместо АНО да определя датата на административното обвинение въз основа на доказателствата по делото. Въззивния съд действа като контролно-отменителна инстанция и проверява спазването на императивните изисквания на ЗАНН при налагане на наказанието, като може да прецени доколко съществени са допуснатите в АУАН нередовности и дали нарушението е доказано по безспорен начин, съответно дали несъмнено е установена и личността на нарушителя, но тази преценка е изключена по отношение нередовността на съдържанието на НП, допусната касателно фактическото и правно обвинение, какъвто е настоящия случай.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

                            Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №107/27.02.2017г., постановено по АНД №321/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

 Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                  

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

    

                                                                          

 

                                                                                   2.