Р Е Ш Е Н И Е

№253 29.06.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №216 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на Б.Р.А. против решение №157/10.04.2017г., постановено по АНД №1669/2016г. по описа на РС Казанлък. С решението е потвърдено Наказателно постановление №16-0284-001123/18.07.2016г. издадено от Началник група в РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на осонвание чл.174 алл.3 от ЗДвП за това, че на 12.07.2016г., около 01.10ч. в село Хаджидимитрово, ул. *** като водач на лек автомобил – Пежо 307 с рег. _СТ2808ВМ, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Издаден ТМИ бл.№0037723/12.07.2016г., връчен в условията на отказ, удостоверено от свидетеля М.С.И.. Доказателства за извършеното обвинение се съдържат в докладна записка от 12.07.2016г. по описана РУ Казанлък ведно с две писмени сведения от С.С. и С.С.. С описаните деяние А. е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

За да потвърди наказателното постановление РС Казанлък е приел, че административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на А. по чл.174 ал.3 от ЗДвП се състои в отказа му да изпълни предписанието за медицинско изследване на кръвта. Този съставомерен факт е се установява от отказа на наказаното лице да получи талон за медицинско изследване, удостоверен с подписа на свидетеля И., съгласно изискванията на чл.6 от Наредба №30/27.06.2001г за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС / Наредбата/.

Обвинението за отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол е прието за недоказано. Незаконосъобразно АНО е квалифицирал неправилната употреба на апарата като отказ на водача да бъде тестван с техническо средство за наличието на алкохол в издишания въздух. Липсват данни, наказаното лице съзнателно да не е вкарвало достатъчно количество въздух в техническото средство за отчитане наличието на алкохол в издишаните пари. От показанията на свидетелите се установявало, че е налице обективна невъзможност за извършване на проверка с техническо средство, поради заболяване.

Съгласно мотивите към Решение №349/08.12.2016г., постановено по КАНД №348/16г. по описа на АС Стара Загора, правото на защита на наказаното лице не е нарушено с отправяне на обвинение за едновременното осъществяване на двете форми на изпълнително деяние по чл.174 ал.3 от ЗДвП, а именно отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и не изпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, поради което и въззивния съд е приел, че всички изисквания на ЗАНН при издаване на наказателното постановление са спазени.

С касационната жалба се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е приел за установена фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП, в разрез с показанията на свидетелите, събрани в хода на съдебното следствие. Същевременно, съдът е приел за основателно възражението, че не е налице отказ да бъде извършена проверка с техническо средство, а от свидетелските показания се е установило, че наказаното лице е направило седем-осем опита, поради което е следвало фактическото обвинение и правната квалификация да бъдат по чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП – неизпълнение на талон за медицинско изследване. В АУАН и в НП не е вписан вида, модела и фабричния номер на техническото средство, които гарантират и възможността да бъде проверена техническата му годност и изправност и задължително се вписват, съгласно изискванията на Наредбата. На следващо място твърди, че с оглед на установената фактическа обстановка в хода на съдебното следствие, не е доказано връчване на талона за медицинско изследване към момента на съставяне на АУАН.

Ответника –РУ Казанлък не изпраща представител и писмен отговор против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да отмени въззивното съдебно решение като постанови друго за отмяна на наказателното постановление, тъй като в хода на съдебното следствие не е установено по категоричен начин отказа да бъде извършена проверка с техническо средство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. При потвърждаване на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което е налице и касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Въззивното съдебно решение, предмет на настоящия касационен съдебен контрол, е постановено след като с Решение № 349/08.12.2016г. по КАНД №348/2016г. АС Стара Загора е отменил Решение № 325/14.09.2016г., постановено по АНД 1071/2016г. по описа на РС Казанлък и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за разглеждане по същество на въззивната жалба против НП № 16-0284-001123/18.07.2016г. издадено от Началник група в РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора. С Решение №349/18.12.2016г. постановено по КАНД №348/2016г. на АС Стара Загора е преклудиран единствено въпроса за допуснато формално нарушение на изискванията за индивидуализация на административното обвинение, което да е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Съгласно мотивите към Решение №349/18.12.2016г., постановено по КАНД №348/2016г. на АС Стара Загора, АНО е отправил обвинение за осъществяване и на двете форми на изпълнителното деяние, описани в чл.174 ал.3 от ЗДвП, тъй като „в обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, след което / в съответствие с чл.2 ал.2 от Наредба №30/2001г// му е издаден талон за медицинско изследване №0037723, който не съдържа подписа на Б.А. за удостоверяване на връчването, а подпис на свидетел за отказ да бъде получен от водача на МПС. Тази формулировка на административното обвинение обективно не води до нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, не ограничава възможността му да разбере обвинението, нито предприемането на съответните процесуални действия за изясняване на обективната истина по спора. Установено е, че при първото разглеждане на въззивната жалба против НП № 16-0284-001123/18.07.2016г. на Началник група в РУ Казанлък, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като е отменил НП с изложени мотиви само за допуснато формално нарушение на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН досежно конкретизацията от правна и фактическа страна на изпълнителното деяние по чл.174 ал.3 от ЗДвП, без да събере всички допустими и относими доказателства по случая, да направи задълбочен анализ и да изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. Следователно, при новото разглеждане на делото, за РС Казанлък е съществувало задължение да събере доказателства и въз основа на тях да формира правни изводи относно осъществяване на изпълнителното деяние – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и отказ да се изпълни предписанието за медицинско изследване на кръвта, както и да провери за други съществени нарушения на правилата на ЗАНН и ЗДвП при издаване на обжалваното НП.

При постановяване на обжалваното съдебно решение, РС Казанлък е приел за доказано отправеното обвинение за неизпълнение на издадения талон за медицинско изследване на кръвта, който извод е необоснован и е довел до неправилно приложение на материалния закон. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че в АУАН не са описани всички факти и обстоятелства, въз основа на които АНО е отправил обвинение на А. за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и за отказ да се изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Обстоятелствата по случая стават известни за първи път в хода на съдебното следствие, като съставомерните откази по чл.174 ал.3 от ЗДвП остават недоказани от показанията на разпитаните по делото свидетели на обвинението. С АУАН е повдигнато следното обвинение: „Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол кръвта му”. В АУАН не е вписано, че е издаден талон за медицинско изследване, връчен при условията на отказ по чл.6 от Наредбата. В съдебно заседание, актосъставителя е заявил, че каквото е написал в АУАН го потвърждава, но същевременно изрично казва: „Не, не сме го канили да даде проба. Господинът симулираше, че не може да направи проба за алкохол в присъствието на тези свидетели / С. С. и С.С./”.Свидетелите С.С. и С.С. са заявили, че са били на разстояние от 20м. до 50м. по време на проверката, като не са видели А. да дава проба с техническо средство т.е. не са свидетели на симулативното поведение на наказаното лице. Според актосъставителя, повода за проверката е, че управлява МПС във видимо нетрезво състояние, което също не е описано в АУАН и в НП, съгласно изискванията на Наредбата. Същия свидетел обяснява, че „пред нас, полицаите, се качи в колата си, управлява 10-15 метра и го спряхме. По сигнал на тел. 112 отидохме до село Хаджидимитрово, но той беше толкова неадекватен, че не можа да обясни на телефон 112 къде се намира. Звънял е няколко пъти, че някакви лица нарушават обществения ред. Не беше толкова късно / проверката е в 01.00ч. след полунощ/, установихме лица, които се държаха абсолютно нормално, не вдигаха шум, не нарушаваха обществения ред. Имахме техническо средство, но господинът извършваше симулативни проби на 7-8 пъти. Другите лица бяха на около 20 метра от нас и те казаха, че е пил. Когато дойде беше във видимо нетрезво състояние, започна да ме дърпа за пагона, да ми вика сержантче, и тогава тези лица му казаха: Ти няма ли да дадеш проба след като си пил?”. Свидетелите С. и С. потвърждават, че касатора – кмет на селото, ги е предупредил, че ще извика полиция, на което те му отговорили, че не възразяват, и също така, че полицаите са ги предупредили да не се събират до сградата на Кметството. С. заявява, че на проверката не е присъствал. Писал е обяснения след като Кмета на селото си е тръгнал. Свидетелката С. заявява, че не е видяла полицаите да го тестват за алкохол. В писмените й обяснения обаче е посочено друго, а именно че кмета е отказал да бъде проверен за алкохол. Показанията на свидетеля по акта – М.И. са в противоречие с обяснението на актосъставителя, че не са канили А. да даде проба. И. твърди, че А. е надувал, но не му е стигнал въздуха и е казал, че страда от астма и сто пъти да го карат не може, защото се задушава. На И. е предявен талона за медицинско изследване, в качеството му на свидетел на отказа на водача да го получи, при което той заявява, че не може да каже къде точно е съставен талона. Тези противоречиви показания на свидетелите на обвинението е следвало да бъдат съпоставени с вписаното в АУАН и в НП, при което съдът би установил, че фактите по издаването на талона за медицинско изследване в хода на проверката и отказа да бъде получен, не са вписани в АУАН и остават недоказани в хода на съдебното следствие. На следващо място и издаването му по време на проверката не е удостоверено от АУАН, съгласно изискванията на чл.2 ал.2 предл. второ вр. с чл.6 от Наредбата. Отказа да се получи талона се удостоверява с подписа на един свидетел, но времето на издаването му и на предявяването му за изпълнение се удостоверяват от АУАН, който следва да съдържа всички извършени от и пред актосъставителя действия, в присъствието на нарушителя, за което същия се подписва под акта и под разписката за връчването му.

След като в АУАН не е описано действието по издаване на талона, то няма доказателства, че същият е съставен и предявен за връчване в хода на проверката, до приключването й с връчването на акта.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №157/10.04.2017 год., постановено по АНД 1669/2016 год. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 16-0284-001123/18.07.2016г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.