Р Е Ш Е Н И Е

№267 21.07.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публично заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №221 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И.В.П. *** против решение №237/19.04.2017 год., постановено по АНД №2357/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №16-1228-001748/11.07.2016 год., издадено от Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора с наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В касационната жалбата на И.П. се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като се излагат съображения, че районния съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че неправилно е прието, че същият е управлявал МПС когато е извършена проверката в с. Дъбрава. До селото автомобилът е бил управляван от друго лице, поради което и П. не е следвало да проверяван за алкохол или друго упойващи вещества и не е следвало да бъде санкциониран отказа му за това. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на И.В.П. *** против Наказателно постановление №16-1228-001748 от 11.07.2016 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Г 242234 от 07.07.2016 год., на И.В.П. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 07.07.2016 год. в 19.30 часа, в гр. Стара Загора, квартал Дъбрава до разклона за обсерваторията в посока юг управлява собствения си лек автомобил „Ауди” рег. №СТ 4753 ВР, като водачът отказва да бъде тестван за употреба на упойващи вещества с техническо средство „Дрегер Дръг тест” 5000 с фабр.№0003. Издаден талон за медицинско изследване на кръвта №0037864. Отказва да даде кръв за медицинско изследване.

За да потвърди наказателното постановление с наложено на П. административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, Районен съд Стара Загора е приел за доказан отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотично или упойващо вещество с техническо средство. Направил е анализ на събраните по делото свидетелски показания, като мотивирано е кредитирал тези на актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението, а не е кредитирал показанията на свидетеля Петров. От събраните по делото доказателства е направен извод, че с деянието П. е осъществил административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, предполага извършването на административно нарушение при сбъдване на което и да е от двете форми на изпълнителното деяние, описани в хипотезата на административно наказателната разпоредба. В контекста на гореизложеното, в текста на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са описани две форми на изпълнително деяние, а не две административни нарушения. Наказуемо е управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, което може да бъде установено по два начина – чрез техническо средство или чрез изследване на кръвта на водача. Изпълнението на който и да е от двата способа за установяване на това обстоятелство – тестване с техническо средство или изпълнение на талона за медицинско изследване, предполага липсата на извършено административно нарушение. Наказуемото деяние в конкретния случай се състои в отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Не се спори между страните, че е налице отказ на П. да бъде тестван с техническо средство за установяването на употребата на наркотично вещество, както и че същият е отказал да даде кръвна проба. Талонът за медицинско изследване, съставен от мл. автоконтрольор Димитър Димитров е връчен на И.П., в качеството му на водач на 07.07.2016 год. в 23:30 ч. и с указан краен час заявяване в ЦСМП, гр. Стара Загора. В рамките на указания период от време П. е съпроводен до ЦСМП в гр. Стара Загора от полицейски служители, но е отказал да даде кръв за изследване, като отказът му е вписан в Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 07.07.2016 год, 23:45 ч. /л.11-12 от делото/ и удостоверен с подпис на съставилия го лекар /Майя Стоянова/.

Въззивният съд е извел правилен извод за наличието на съставомерно поведение на касаторът, като е имал в предвид всички събрани доказателства в хода на съдебното следствие, включително и разпита на актосъставителят и свидетелят по установяване на административното нарушение. В развилото се съдебно производство не са събрани каквито и да е било други доказателства, които да оборват отразената фактическа обстановка в обжалваното наказателно постановление.

Основният спорен момент по делото е дали касаторът е имал качеството на водач на МПС към момента на извършването на проверката, респективно дали е подлежал на проверката за употреба на упойващо вещество. Съдът споделя мотивите на районният съд, че е безспорно установено, че П. е имал качеството на водач на МПС.

За изясняване на обстоятелствата по делото, вкл.твърдението, че жалбоподателят не е управлявал автомобила са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Ивайло Динков Петров. Същият е приятел на жалбоподателя, присъствал на проверката на полицейските служители на въпросната дата и според собствените му твърдения е управлявал автомобила до кв. Дъбрава. Свидетелят твърди, че на 07.07.2016 год. се събрали на среща петима приятели, вкл. И.П., в кв.Дъбрава, близо до Обсерваторията, където дошъл на проверка полицейски екип. Поради това, че в едно от момчетата била намерена цигара - марихуана, всички присъстващи били задържани на място, до изчакване на друг полицейски екип, който да ги провери с тестове за наркотици. Твърди, че приятелите били отишли на мястото на срещата с два автомобила, като свидетелят управлявал единия автомобил тъй като искал да пробва автомобила. Полицаите казали, че трябва всички да отидат до Второ РУ, както и направили. До Второ РУ отишли, вкл и П. с автомобилите, с които били дошли, съпроводени от полицай в автомобила. Твърди, че полицаите казали собствениците на МПС да управляват автомобилите си до второ РУП. След като отишли във Второ РУ, са направили тест на шофьорите и ги завели в болницата.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на районният съд за наличието на неправомерно поведение от страна на П., се верни. Съдът е направил подробен анализ на събраните свидетелски показания, като е мотивирал и кои от тях кредитира и кои не. Мотивите се споделят и от настоящия съдебен състав. В допълнение само може да се каже следното:

Имайки в предвид приятелска връзка между свидетеля и касатора, правилно тези показаният не са кредитирани в пълнота. В нито един момент останалите свидетели не са чули, нито видели друг да управлява автомобила, поради което и правилно са приели, че същият има качеството на водач. Всъщност никой не оспорва факта, че от кв.”Дъбрава” до сградата на Второ Районно управление /където е извършена проверката за употреба на упойващи вещества/, именно П. е управлявал собствения си автомобил, поради което и е безспорно, че същият е имал качеството на водач на автомобила. При съставянето на АУАН, не са направени каквито и да са били възражение от П., нито такива са били депозирани в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При това положение за наказващият орган не съществувало каквото и да е било съмнение относно нарушителя и вмененото му във вина административно нарушение. Едва в жалбата депозирана срещу издаденото наказателно постановление са наведени оплаквания, че П. не е имал качеството на водач. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че това е защитна теза на нарушителя, която обаче не са подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя и неговия процесуален представител, като по този начин е гарантирано и правото му на защита, а същото е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №237 от 19.04.2017 год., постановено по АНД №2357/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.