Р Е Ш Е Н И Е

№ 271 19.07.2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 224 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ против Решение № 139/ 28.03.2017г. по АНД № 195/ 2017г. на Районен съд - Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 23-008/10.02.2017г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол, при ИАРА София с наложено на ответника по касация „глоба” в размер на 500лв. на осн. чл. 85а от ЗРА за извършено нарушение на чл.49, ал.1 от ЗРА. Твърди се, че решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Въз основа на подробно изложените в жалбата доводи по наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – С.Н.К., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на С.Н.К. против Наказателно постановление /НП/ №23-008/10.02.2017г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол, при ИАРА София, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №В 0011629/ 12.01.2017г. на С.К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500лв., на осн. чл. 85а от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/РА/, за извършено нарушение на чл.49, ал.1 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 12.01.2017г. в 11.45 часа при извършена проверка в магазин за риба в гр. Казанлък, ул. „Бачо Киро” № 7, собственост на С.Н.К., е установена продажба на жива риба от вида щука 1 бр. с тегло 1,400 кг, като в момента на проверката лицето С.Н.К. не предоставя копие от декларация за произход.

Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата формална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че неправилно в случая е била ангажирана административнонаказателната отговорност на физическто лице С.Н.К., вместо на едноличния търговец. Изложени са и мотиви за непрецизна правна квалификация на изпълнителното деяние, доколкото в издаденото НП липсвала конкретизация коя от двете точки на чл.49, ал.1 от ЗРА е нарушена. Отделно от това, въз основа на събраните по делото доказателства, и по-конкретно от заключението на изпълнената съдебно-оценъчно експертиза, установяваща цената на предлаганата за продажба риба без декларация за произход /14лв/, въззивният съд е посочил, че не споделя мотивите на АНО относно липса на предпоставките по чл.28 ЗАНН за квалифициране на конкретното деяние като маловажен случай.

Така постановеното решение е правилно.

Изводите на районния съд за незаконосъобразност на НП № 23-008/10.02.2017г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол, при ИАРА София се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което не е нужно да бъдат повтаряни. В допълнение следва да се отбележи и още едно основание, обуславящо отмяната на издаденото наказателно постановление.

Повдигнатото на С.К. административнокаказателно обвинение е за неспазване на разпоредбата на чл.49, ал.1 от ЗРА, съдържаща забрана за доставянето, предлагането и продажбата на риба и други водни организми без: 1. копие от декларация за произход и документ за първа продажба - в случаите, когато се извършва първа продажба на риба и други водни организми, или 2. търговски или платежен документ - във всички останали случаи.

От фактическа страна обвинението срещу К. се основава на това, че на посочените в НП време и място лицето не представя в момента на проверката копие от декларацията за произход на продаваната в магазина жива риба /с описани вид и количество/.

Сравнението между фактическото и правното обвинение сочи на несъответна правна квалификация на деянието. Нарушението по чл.49, ал.1 от ЗРА се състои в извършване на действие /доставянето, предлагането и продажбата на риба и други водни организми без копие от декларация за произход/. Обвинението отправено с НП е за бездействие – непредставяне в момента на проверката на копие от декларация за произход, което не може да се подведе под нормата на чл.49, ал.1 от ЗРА, а представлява нарушение на задължението, регламентирано в чл.49а от същия закон, за предоставяне при проверка на контролните органи на ИАРА и на Българската агенция по безопасност на храните на копие от документите по чл. 49. Очевидно описаното в наказателното постановление от фактическа страна нарушение не съответства на посочената като нарушена законова разпоредба.

Отделно от това с неспазването на забраната по чл.49, ал.1 от ЗРА се осъществява състава на административно нарушение по чл.85 от ЗРА, а не по възприетата и посочена от АНО административно-наказателна разпоредба на чл.85а от същия закон.

Обективираното в НП фактическо обвинение е следвало да се квалифицира като нарушение на чл.49а от ЗРА за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на нарушителя на основание чл.85а от ЗРА. Квалификацията на деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустимо промяната й в съдебната фаза на процеса.

Ето защо съдът приема, че в случая несъответствието между фактическото описание на деянието и законовата разпоредба, която се твърди, че е нарушена, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава наказателното постановление и е абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно

По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 139/ 28.03.2017г., постановено по АНД № 195/ 2017г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.