Р Е Ш Е Н И Е

№278 19.07.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Стефка Христова

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 229 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Мирослав Маринов – Началник на РУ „Полиция“ гр.Раднево, против Решение №39 от 28.04.2017г. по а.н.д №334/2016г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №16-0327-000365 от 26.07.2016г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не би могъл да се възприеме извода на районния съд, че нарушителя не е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. Сочи се, че в разглеждания случай нарушителя не е могъл да бъде тестван за алкохол с техническо средство на място на произшествието, поради съмнения за вътрешни счупвания и кръвоизливи, затрудняващи дишането, но това не изключва възможността същият да изпълни предписанието за медицинско изследване, въпреки, че е отказал да получи талона за него. Твърди се, че от приложения по преписката протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол, издадено от ЦСМП Стара Загора, нарушителят е отказал да даде кръв за алкохолна проба и да подпише протокола, като в същия протокол е отбелязано, че нарушителят има мирис на алкохол. Поради това се обосновава, че правилно административнонаказващия орган е ангажирал административнонаказателната му отговорност, тъй като нарушителя е отказал да бъде тестван за алкохол. Моли съда да отмени решението на РС – Раднево и да постанови друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът по касация М.Г.М., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, и моли съда да остави в сила решението на РС – Раднево.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по жалба на М.Г.М. против Наказателно постановление №16-0327-000365 от 26.07.2016г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево, с което въз основа на АУАН бланков №122765/14.06.2016г. на М. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че М.Г.М. на 01.05.2016г. около 21:30 часа в Община Раднево на път втори клас №57-км.12+200, в посока от с.Сърнево към с.Могила, управлява лек автомобил Ауди А8 с рег.№V-288FAW, държава Великобритания, като след претърпяно ПТП е откаран в МБАЛ „Проф.С.Киркович“ Стара Загора по спешност, където отказва да му бъде извършена проба за установяване наличие на алкохол в издишвания въздух с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ARBB0063. Водачът мирише на алкохол. М. категорично отказва да даде кръв на химически анализ и отказва да изпълни предписанието на талон за медицинско изследване №0037918. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Раднево е отменил посоченото наказателно постановление като незаконосъобразно. Разглеждайки спорът по същество, след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел, че водачът М. не е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер“ поради лекарска забрана, както и да му бъде извършена кръвна проба за наличие на алкохол. Съдът е анализирал относимите материалноправни норми и е достигнал до извода, че по делото се установило по безпорен начин, че жалбоподателят не е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер за употреба на алкохол поради лекарска забрана, като въпреки това му е издаден талон за медицинско изследване, но не се е установило безспорно да е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като възникналите съмнения между събраните доказателства отказал ли е да му бъде взета кръв за медицинско изследване следва да се тълкуват в полза на жалбоподателя на основание чл.84 от ЗАНН, вр. чл.301, ал.1 и ал.2 от НПК.

Решението на Районен съд Раднево е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

В разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП са предвидени наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 години и „глоба“ от 2 000 лева за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Редът, по който се установява употребата на алкохол от водачите на моторно превозни средства е регламентиран в Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, като в чл.1, ал.2 от същата е установено, че употребата на алкохол се установява посредством използване на технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. С лабораторно изследване се установява употребата на алкохол, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство (чл.2, ал.2 от Наредбата). В последния случай, съгласно чл.5 от Наредбата, се вземат проби от лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което лицето е транспортирано за помощ и настанено за лечение, като в тези случаи длъжностното лице от съответната служба за контрол не попълва талон за медицинско изследване. При наличие на отказ на водача да бъде изследван, този отказ се отразява в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на изследвания и/или на свидетел (чл.11, ал.4 от Наредбата).

В разглеждания случай е безспорно установено, че след възникване на пътнотранспорното произшествие и след пристигане на лекар на мястото и по преценка на последния, М.М. не е бил в състояние да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, тъй като е имал наранявания вследствие на инцидента. Впоследствие М. ***, където е отказал да даде кръв за алкохолна проба, което е удостоверено в приложения към материалите по делото Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 01.05.2016г. Протокола е съставен от лекар при ЦСМП Стара Загора и с подписан от един свидетел, съобразно регламента на чл.11, ал.4 от Наредбата. При тези данни съдът намира, че ответника по касация М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил предписанието за медицинско изследване като е отказал да даде кръв за химически анализ. Настоящия касационен състав намира, че с издаването на талон за медицинско изследване на М. не е осъществено нарушение на чл.5 от Наредбата, поради това, че този текст касае непопълването на талон за медицинско изследване, но само в случаите, когато от лицето се вземат проби, а разглежданата хипотеза не е такава, тъй като М. е отказал да даде такива. Следователно в случая намира приложение разпоредбата на чл.11, ал.4 от Наредбата, според която отказа на водача да бъде изследван се отразява от лекаря в протокола за медицинско изследване, удостоверено с подписа на един свидетел, което в случая е налице.

Предвид на изложените съображения съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е ангажирал отговорността на санкционираното лице и с оглед обстоятелството, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуалния нарушения, които да водят до отмяната на санкциния акт, последния следва да бъде потвърден, а решението на въззивния съд да бъде отменено.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 39/28.04.2017г., постановено по а.н.д.№ 334/2016г. по описа на Районен съд – Раднево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-0327-000365 от 26.07.2016г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.