Р Е Ш Е Н И Е

№ 285 18.07.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 240 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора, против Решение № 14 от 27.04.2017г., постановено по АНД № 98/ 2017г. по описа на Районен съд - Чирпан, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 54 от 03.02.2017г., издадено от Директора на РИОСВ - Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и приложената административнонаказателна норма за санкционирането на нарушението. Поддържа, че при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна регламентация съдът е приел, че неизпълнението от страна на водоползвател - титуляр на разрешително, на задължението по чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/, следва да се квалифицира като административно нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Твърди, че административнонаказателният състав на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, по който състав е ангажирана отговорността на санкционираното дружество, е специален и се прилага спрямо всички лица, които изхвърлят отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, нарушавайки емисионните норми и изисквания. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 54 от 03.02.2017г., издадено от Директора на РИОСВ - Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Чирпан се е развило по жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Стара Загора против Наказателно постановление /НП/ № 54 от 03.02.2017г., издадено от Директора на РИОСВ - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 54 от 07.12.2016г., на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, на основание чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 20.10.2016г. от експерти на РИОСВ - Стара Загора контролна проверка на канализационната система на гр. Чирпан, експлоатирана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Стара Загора, във връзка със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води и за спазване на ИЕО, е взета 1 брой проба отпадъчни води от Точка на заустване № 1 - изход главен канализационен колектор, преди заустване в р.Текирска, с географски координати N-42° 11 15,5; Е-25° 18 50,0, като направените физикохимични анализи на взетата водна проба отпадъчна вода (Протокол от изпитване на отпадъчни води № 12-1404/07.11.2015г. на Регионална лаборатория Стара Загора), показали превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 0571/07.07.2005г., продължено с Решение № 2018/27.02.2008г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр. Пловдив, по показатели активна реакция (рН), неразтворени вещества, ХПК, БПК5, общ азот, общ фосфор и феноли, при посочени стойности на отделните показатели и стойности на определените ИЕО. Наказващият орган е приел, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е осъществило състава на административно нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ - като водоползвател, титуляр на разрешителното, дружеството не изпълнява задължението си да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното, като е нарушило емисионни норми и изисквания, което е основание за налагане на санкция по чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите.

Чирпанският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че от една страна е налице вътрешно противоречие в описателната част на наказателното постановление, което представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а от друга - че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и приложената административнонаказателна норма. В мотивите към решението са изложени съображения, че нарушението на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ – неизпълнение от водоползвателя – титуляр на разрешително, на задължението да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните, е наказуемо по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, поради което квалифицирането на вмененото на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ по административнонаказателния състав на чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ, е неправилно.

Решението на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Стара Загора е санкционирано на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, съгласно която разпоредба се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция от 1000лв. до 5000лв, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания. Административнонаказателното обвинение от правна страна се основава на допуснато нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ, която норма регламентира като задължение на водоползвателя – титуляр на разрешително, да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителното. От фактическа страна извършването на нарушението е обосновано с това, че „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, като водоползвател - титуляр на разрешителното, не изпълнява задължението си да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното, като е нарушило емисионни норми и изисквания.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че е налице противоречие /несъответствие/ между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и административнонаказателната правна квалификация на деянието като нарушение по чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ. Смесването на съставите на две различни административни нарушения при описанието на нарушението и в диспозитива на НП, освен че води неяснота на обвинението, не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Безспорно с Разрешително за ползване на воден обект – повърхностни води за заустване на отпадъчни води № 0571/ 07.07.2005г., на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Стара Загора са били определени индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване на отпадъчните води. Констатацията, че физиохимичния анализ на взета проба отпадъчни води от Точка на заустване № 1 - изход главен канализационен колектор, преди заустване в р.Текирска, с географски координати N-42° 11 15,5; Е-25° 18 50,0, показва превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешителното, по показатели активна реакция (рН), неразтворени вещества, ХПК, БПК5, общ азот, общ фосфор и феноли, се свързва с неизпълнение от водоползвателя – титуляр на разрешителното, на задължението по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ – да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното. Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че с оглед законово дефинираното разграничение между понятията "емисионни норми" и „индивидуални емисионни ограничения” /чл.120 от ЗВ/, нарушаването на емисионните норми се свързва с неспазване на нормативно установените стойностите за веществата и показателите за качеството на отпадъчните води /по аргумент от § 1, т.9 от Наредба № 6/ 09.11.2000г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти/, а неспазването на определените с разрешителното за заустване на отпадъчни води индивидуални емисионни ограничения, съставлява неспазване на условията на самото разрешително. Ето защо обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е приел, че обвинение, основано на неизпълнение от водоползвател - титуляр на разрешително, на задължението по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното, поради допуснато превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешителното за заустване на отпадъчни води, следва да се квалифицира като нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, която разпоредба регламентира налагането на глоба, съответно имуществена санкция, от 2000 до 10000лв. на физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.

Не води до друг правен извод сочената от касатора регламентация по Наредба № 2 от 08.06.2001г. на МОСВ за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Действително в чл.38, ал.2 от Наредба № 2 от 08.06.2001г. е предвидено, „че по смисъла на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, се счита: 1. заустването на отпадъчни води без разрешително освен в случаите, предвидени в ЗВ и 2. заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване, като съгласно чл.38, ал.2 от Наредбата по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. Посочената Наредба е издадена в изпълнение на законово делегираната на Министъра на околната среда и водите компетентност по чл.135, ал.1, т.13 от ЗВ с наредба да регламентира реда и начина за издаване на разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и изискванията при определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване в разрешителните за заустване. Очевидно е, че с подзаконовия нормативен акт по чл. 135, ал.1, т.13 от ЗВ, нито може да се разширява /съотв. ограничава/ приложното поле на законово регламентираните в чл.200, ал.1, т.2 и т.6 от ЗВ административнонаказателни състави; нито може да се дефинира съдържанието на установените със закона съставомерни изпълнителни деяния; нито да се дава тълкувание със задължителен характер на смисъла, вложен от законодателя при определянето като административни нарушения „нарушаването на емисионните норми” и „ползването на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното”. Законово въведената диференциация на понятията емисионни норми и индивидуални емисионни ограничения, вкл. и от гл. т на реда и начина на тяхното определяне, обуславя извод, че неспазването на определените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения, представлява ползване на воден обект, водностопанско съоръжение или системи в отклонение от предвидените условия в разрешителното и съответно съставомерно изпълнително деяние по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.

Не намира нормативно основание и възражението на касатора, че под „условия в разрешителното” по см. на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ се има предвид всички други условия, свързани със заустването, извън определените с разрешителното индивидуални емисионни ограничения. Както беше посочено, нарушаването на нормативно установените емисионни норми и изисквания е различно от неспазването на определените с разрешителното за заустване на отпадъчни води индивидуални емисионни ограничения, поради което последното се субсумира в административно наказателния състав по чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ, а не по чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ.

С оглед на изложеното фактически, правно и доказателствено обоснован е направения от въззивния съд извод, че допуснатото нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, от една страна, а от друга липсата на изискуемия се конекситет между фактическото обвинение, правната му квалификация и приложената административнонаказателна разпоредба, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 от 27.04.2017г., постановено по АНД № 98/ 2017г. по описа на Районен съд - Чирпан, с което е отменено Наказателно постановление № 54 от 03.02.2017г., издадено от Директора на РИОСВ - Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.