Р Е Ш
Е Н И
Е № 291
гр. Стара Загора,
26.09.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на четиринадесети
септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Стефка
Христова
и с участието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 248 по
описа за 2017
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на П.В.П., с адрес ***, и съдебеен адрес – Стара Загора, бел. „Св. Патриарх
Евтимий” № 23а, офис № 2, против Решение № 214/10.04.2017
г. по АНД № 429/2017 г. на Районен съд Стара Загора, с коeто е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16-1228-003386/04.01.2017
г., издадено от Началник група в сектор
«Пътна полиция» към ОД МВР Стара Загора. С жалбата са направени
оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния и
процесуалния закон - касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда извършено нарушение
на ЗДвП. Касаторът счита, че съдът неправилно е кредитирал само свидетелските
показания на полицейските служители, а е игнорирал тези на останалите разпитани
по делото свидетели. Поддържа, че не е
обсъдено приложението на чл.28 он ЗАНН. Въз основа на изложените в жалбата
доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание рез пълномощника си по делото адв. К. поддържа жалбата
и моли съда да отмени оспореното решение.
Ответникът по касационната
жалба – Областна дирекция на МВР Стара Загора, редовно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП №
16-1228-003386/04.01.2017 г., издадено от Началник група в сектор «Пътна
полиция» към ОД МВР Стара Загора, въз
основа на АУАН Серия Г № 249907/26.12.2016 г., с което на П.В.П., ЕГН **********, са наложени три административни
наказания, както следва: глоба в размер на 2000 лв.
за извършено административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, глоба в
размер на 10 лв. за административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона
за движението по пътищата и глоба в размер на 10 лв. за административно нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от същия закон. Като административни нарушения са преценени следните
обстоятелства: На 26.12.2016 г., около 4,10
ч в гр. Стара Загора, на бул. „Св. Княз Борис” № 100 П.П. управлява лек автомобил „Сеат” с рег. № СТ 2481 ВТ, собственост на Светослав
Калъчев, извършва маневра на заден ход в посока юг – север, като: 1 Категорично
отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол и други упойващи вещества с
техническо средство алкотест дрегер 7510 с ф. № 0025 и не е изпълнил
предписанието на издадения му талон за медицинско изследване на кръвта №
0018230 2. Не носи Свидетелство за управление на МПС от съответната категория;
3. Не носи контролния талон от свидетелството за управление на МПС.
За да потвърди НП, Районен съд Стара Загора се мотивира с
неговата формална и материална законосъобразност. Въз
основа на събраните по делото доказателства
намира за безспорно установено, че жалбоподателят П. е извършил от
обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения на ЗДвП. Приема,
че при издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По отношение на наложените наказания съдът е
приел, че същите съответстват по вид и размер на предвидените в закона. По
изложените мотиви съдът е обосновал извод за законосъобразност на НП и го е
потвърдил.
Решението е постановено в съответствие с приложимия закон.
В разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е
предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните
органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по
реда, предписан с Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредба
№ 30/ 2001г /. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174, ал.3
от ЗДвП – водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи
вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Съгласно чл.2 от Наредба
№ 30/ 2001г талон за медицинско изследване се издава когато от водача е взета
некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство /ал.1/,
както и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява
извършване на проверка с техническо средство /ал.2/.
От събраните по делото
доказателства еднозначно се установява, че водачът П.П. е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, при което в
съответствие с чл.2, ал.2 от Наредба № 30/ 2001г му е издаден талон за
медицинско изследване № 0018230, който съдържа подписа на П. за удостоверяване
на връчването. Доколкото в нормата на чл.20, ал.1 от Наредбата е предвидено резултатът от химическото изследване да се
изпраща в тридневен срок от датата на изготвяне на кръвната проба в поделението
на Министерството на вътрешните работи, посочено в талона за медицинско
изследване, липсата на такъв документ в
административнонаказателната преписка сочи неизпълнение и на даденото
предписание.
Съдът детайлно
е обсъдил всички свидетелски показания и е посочил в съобразителната част на
решението си защо приема изцяло за достоверни дадените от полицейските
служители и частично тези на свидетелите Ашиков и Калъчев, които не са очевидци
на поведението на касатора. Мотивите на съдебния състав
са достатъчно подробни, логични и правилно интрепретират изложените от свидетеля
факти, поради което за съдебния акт не е налице твърдяното в касационната жалба
съществено процесуално нарушение, основано на неизпълнение на
процесуалното задължение на съда при служебната проверка за законосъобразност
на НП да обоснове своя акт, включително с произнасяне по възраженията на
жалбоподателя. По принцип касационната инстанция не може да подменя
вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, включени в предмета на
доказване. Тя е оправомощена само да извърши проверка относно изпълнението на
процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с
принципната норма на чл. 14 от НПК при релевирани в тази насока доводи,
подкрепени от фактическа и юридическа аргументация. Вътрешното убеждение е
съзнателна увереност, основана на доказателствените материали, събрани и
проверени по надлежния ред при обективното, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, анализирани и оценени поотделно и в тяхната
съвкупност. Нарушение на тези изисквания е налице, когато съдът е игнорирал /напълно пренебрегнал, формално обсъдил или недостатъчно преценил/ някои от доказателствените материали; и изопачил /превратно интерпретирал/ същите - в случаите
на основано убеждение върху несъдържащи се в доказателствените средства
фактически данни, на предположения и вероятности, които нямат доказателствена
опора, както и при приписване на приобщените доказателства на особености,
каквито те не притежават. Конкретиката по настоящото дело не сочи наличие на
изопачаване при доказателствения анализ и коментара на свидетелските показания. Поради
това не е налице твърдяното от касатора процесуално нарушение по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2 от НПК като основание за отмяна на съдебния акт.
Следователно по съществото на спора
Старозагорският районен съд обосновано е приел, че административнонаказващият
орган правилно е приложил материалния закон при определяне съставомерността на
деянието и неговата правна квалификация като административно нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Законосъобразно и мотивирано е прието, че от обективна и
субективна страна са осъществени признаците от състава на визираното
административно нарушение на правилата за движение по пътищата. Събраните по
делото доказателства недвусмислено сочат, че като водач на
МПС П.П. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол в
издишания въздух и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, т.е. отказал е да бъде
проверен дали управлява МПС след употреба на алкохол. За това административно
нарушение законосъобразно са му наложени кумулативно предвидените във фиксиран
размер наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”.
Неоснователно е
оплакването, че деянието не е изследвано в контекста на чл.28 от ЗАНН.
Изтъкнатите от касатора факти не обуславят маловажност на нарушението. По
принцип отказът от тестване за алкохол при управление на МПС е нарушение с
висока степен на обществена опасност, която не се намалява от продължителността
на управлението и характеристичните данни на водача. Напротив, дори да са
налице такива обстоятелства, поведението на водача в конкретната ситуация
разкрива белези на риск за безопасността на движението, което представлява
пречка да бъде квалифицирано като маловажен случай.
За нарушенията на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП /т.2 и т.3 от
НП/ в касационна жалба не са изложени конкретни оплаквания. При безспорна
установеност на факта, че П. е управлявал МПС на посочените в НП място и дата,
той е бил длъжен да носи СУМПС и контролен талон към него. Неизпълнението на
това задължение е основание за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, което е направено законосъобразно в
проведеното досъдебно производство. При извършената служебна проверка
касационният състав не констатира пороци на обжалвания съдебен акт в тази част,
водещи до отмяната му.
Като е достигнал
до правни изводи за законосъобразност на НП №
16-1228-003386/04.01.2017 г., издадено
от Началник група в сектор «Пътна полиция» към ОД МВР Стара Загора и го е потвърдил, районният съд е приложил
правилно материалния закон, поради което не са налице
твърдяните в касационната жалба основания за отмяната му. Обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214/10.04.2017 г. по АНД № 429/2017
г. на Районен съд Стара Загора, с коeто е потвърдено Наказателно
постановление № 16-1228-003386/04.01.2017 г., издадено от Началник група в сектор «Пътна
полиция» към ОД МВР Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.