Р Е Ш Е Н И Е

№276 21.07.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публично заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №252 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И.М.М. *** против решение №252/24.04.2017 год., постановено по АНД №169/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №16-1228-003213/04.11.2016 год., издадено от Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора с наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон.

В касационната жалбата на И.М. се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като се излагат съображения, че районния съд е постановил решението си при неправилно установена фактическа обстановка. Не е изпратил представител, тъй като е смятал, че представените декларации на свидетелите, ще са достатъчни за да се докаже липсата на извършено от негова страна нарушение. Не би могъл да оспори отразеното в акта, освен чрез показанията на лицата, които са пътували с него в автомобила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на И.М.М. *** против Наказателно постановление №16-1228-003213 от 10.11.2016 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Г 249230 от 09.10.2016 год., на И.М.М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лв. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 09.10.2016 год. около 10.55 часа, в гр. Стара Загора по бул.”Славянски” в посока изток на кръстовището с ул.”Любен Каравелов” управлява лек автомобил „Мерцедес” рег.№СН 6545 КК, собственост на Митко Иванов М., като водачът не използва обеззопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

За да потвърди наказателното постановление с наложено на М. административно наказание глоба, Районен съд Стара Загора е приел за безрезервно доказан факта на управление на МПС без да е поставен обезопасителен колан. Вмененото във вина на М. административно нарушение е установено по безспорен начин, като не са установени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление. Направен извод, че с деянието М. е осъществил административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, наказателното постановленине е издадено от компетентен орган, а с деянието са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Не се спори между страните, че на посочената дата и час, касатора е управлявал процесното МПС. Основният спорен момент е относно доказаността на отправеното административно обвинение за управление на МПС от страна на водача, без да е поставил обезопасителния си колан. В жалбата, с която е сезиран районният съд, се съдържат и декларациите на две лица, които са били разпитани по делегация от полицейски служители от РУ – Нова Загора във

връзка със съставеният акт за установяване на административно нарушение. Обясненията им са приобщени по надлежния ред към административнонаказателната преписка, обсъдени са от наказващият орган, но не са приети за достоверни, като са кредитирани показанията на длъжностните лица по контрол по пътищата. Наличието на две групи лица, които твърдят противоположни обстоятелства, налага и същите да бъдат изслушани непосредствено от районният съд, който след като възприеме лично и непосредствено показанията на свидетелите при установяването на административното нарушение, като актосъставителят, свидетелят по установяването и съставянето на АУАН, както и на пътуващите в автомобила лица – Митко Иванов М. и Димитър Иванов Димитров, да изложи мотиви кои от тях кредитира, по какви причини и да изведе извод за наличието или липса на извършено административно нарушение от И.М.. Доколкото в конкретния случай, лицата Митко Иванов М. и Димитър Иванов Димитров не са били разпитани в съдебното производство, макар и сведенията им да се приобщени към преписката, а в жалбата /преподписана и от тях/ да се съдържат и техни волеизявления, под формата на декларация, настоящият съдебен състав, намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл.169, ал.1 от НПК, съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе мерки за разкриване на обективната истина вкл. по свой почин да събере доказателства, необходими за извършването на дължимата се по аргумент от разпоредбата на чл.314 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН цялостна проверка на правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните.

В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е изследвал обективно, пълно и всестранно релевантните за ангажирането на отговорността обстоятелства, като решението е постановено без да са събрани всички допустими и относими доказателства за преценката на материалната законосъобразност на наказателното постановление от гл. точка наличието на допуснато от И.М.М. съставомерно от обективна страна деяние по чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва след да събере всички допустими и относими доказателства за установяване извършено ли е вмененото на санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №252 от 24.04.2017 год., постановено по АНД №169/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.