Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№ 277                                              21.07.2017 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  Ива Атанасова        

и с участието на прокурор Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 264 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

 Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

        Образувано е по касационна жалба на Р.А.Р.,  против Решение №299/17.05.2017год. по АНД №840/2017г. на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено НП №1959а-142 от 09.02.2017год., издадено от Началника на Първо районно управление  Стара Загора с наложено на касатора административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/лева на осн.  чл.212  от ЗОБВВПИ.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност  на решението като постановено в  противоречие на материалния закон. Изложени са подробни правни съображения за несъответствие на наказателното постановление с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради липса на дата на деянието, както и за отправено обвинение за продължавано административно нарушение, каквото по аргумент от чл.18 от ЗАНН не може да съществува в правния мир. Разпоредбите на чл.26 ал.1 от НК не могат да се прилагат по аналогия, нито се касае за неуреден случай. Освен това няма и доказателства за началния момент на инкриминирания период, определен според датата до която е валидно разрешението за съхранение на ловно оръжие и боеприпаси, а именно 24.11.2016г. На следващо място се твърди, че е наложено наказание за деяние, което не е обявено за наказуемо. Разпоредбата на чл. 56 ал.1 от ЗОБВВПИ, към която хипотеза е отнесено отправеното фактическо обвинение за съхранение без разрешение на ловно оръжие и боеприпаси от 24.11.2016г до 03.01.2017г , не съдържа състав на административно нарушение – действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С налагането на наказание за нарушение на разпоредба, която не е въздигната в състав на наказуемо деяние е нарушен принципа на чл.6 от ЗАНН и забраната на чл.46 от ЗНА, които не допускат да се ангажира отговорност, чрез тълкуване или по аналогия или чрез аргумент за противното и изискват съответните разпоредби, определящи административните нарушения и наказания да бъдат прилагани стриктно и без разширително тълкуване. Само изрично посочените в хипотезата на правната норма факти са относими към състава на обявеното със същата норма за наказауемо деяние, в това число и когато е допустимо препращане към други разпоредби, съгласно чл.39 от Указа за прилагането на Закона за нормативните актове. В случая нормата на чл. 56 ал.1 от ЗОБВВПИ не препраща към други разпоредби от същия или друг нормативен акт. Тъй като закона не въвежда хипотеза на наказуемо деяние в чл.56 ал.1 от ЗОБВВПИ, наказващият орган неправилно се е позовал и на разпоредбата на чл.212 от закона, като последната би могла да бъде приложена единствено в хипотеза, в която едно деяние е обявено изрично за нарушение, но не е определена изрична санкция за последното. Разпоредбите на чл.6 от ЗАНН и чл.46 ал.3 от ЗНА гарантират спазването на чл.7 от ЕКЗПЧОС, която забранява налагането на санкция без закон, каквото представлява и глобата по аргумент от чл. 37 ал.1 т.4 НК и чл.13 буква „б” от ЗАНН.  От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което  да бъде  отменено Наказателно постановление НП №1959а-142 от 09.02.2017год. на Началника на Първо районно управление  Стара Загора

 

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се представлява по делото и не изразява становище по жалбата. 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Р.А.Р. против Наказателно постановление №1959а-142 от 09.02.2017год., издадено от Началника на Първо районно управление - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Г №942801/ 01.02.2017г., на Р. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500лв, на основание чл.212 от ЗОБВВПИ, за нарушение на чл.56, ал.1 от същия закон.  Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че за периода 24.11.2016г. до 03.01.2017г. Р.Р. съхранява без надлежно издадено разрешение от органите на МВР по постоянен адрес, следните оръжия и боеприпаси: законно притежавни гладкоцевна ловна пушка „Ата”,калибър 12, № 06-829, ловна карабина „Бенели”, калибър 30-06 с № ВВ/СВО77049 и 16 броя боеприпаси, калибър 30-06, с издадено разрешение обр. 2 № 248702, със срок на валидност 24.11.2016г.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че изтичането на срока на разрешението за съхранение на оръжие и боеприпаси, определя действията по съхранение като такива без разрешение, каквито са и фактите по наказателното постановление, покриващи състава на чл.56 ал.1 от ЗОБВВПИ. Следователно наказаното лице е осъществило всички обективи и субективни признаци на нарушение по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗАНН. При извършена служебна проверка, съдът не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при налагане на административното наказание, чийто размер е минимален и съобразен с целите на чл.12 от ЗАНН.

 

Решението е постановено в нарушение на материалния закон.

 

Несъответен на доказателствата по делото е извода на съда, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по несъмнен начин.

Административно-наказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ за извършено нарушение на чл. 56, ал.1 от същия закон, съгласно която разпоредба физическо лице, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. От фактическа страна повдигнатото обвинение е за съхранение на конкретно посочени в НП оръжия и боеприпаси без надлежно издадено разрешение.

Тежестта да докаже извършването на нарушението е на административно наказващия орган. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин релевантните факти, обуславящи ангажирането отговорността на Р. на основание чл.212 във вр. с чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ. Отправеното фактическо обвинение за съхранение от 24.11.2016г. до 03.01.2017г. без надлежно разрешително на посочени огнестрелни оръжия и боеприпаси, е обосновано с изтеклия срок на валидност на издадено разрешение обр.2 №248702, със срок на валидност до 24.11.2016г. Копие от това разрешение обаче не е приобщено към материалите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, нито е представено като доказателство в хода на съдебното дирене,   поради което твърдението за изтекъл срок на валидност на същото не се установява по делото. Освен това, видно от приложения към преписката Протокол за приемане на ОБВВПИ рег.№ 27-К/03.01.2017г., разрешение обр.2 №248702 е било издадено на 24.11.2011г., т.е. при действието на отменения ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ. По аргумент от разпоредбата на чл.44, ал.2 от ППЗКВВООБ /отм./ приложение № 2 представлява разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели. Следователно соченото от АНО разрешение № 248702 не е разрешение  за съхраняване на ООБ /представляващо приложение №4 съгласно чл.43, ал.1 от ППЗКВВООБ/, както неправилно е приел районният съд.  В случая обвинението дори не е обосновано от фактическа страна с изтекъл срок на издадено разрешение за съхранение на ООБ, което обстоятелство се явява релевантно с оглед така повдигнатото правно обвинение. По делото не са ангажирани и доказателства в посочения смисъл, поради което и не може да се приеме, че през описания в НП период – 24.11.2016г до 03.01.2017г., санкционираното лице е съхранявало оръжия и боеприпаси без надлежно издадено разрешение за съхраняването им. В този смисъл административнонаказателното обвинение се явява фактически и доказателствено необосновано. 

Ето защо изводът на Старозагорския районен съд, че Р.А.Р. е допуснал нарушение по чл. 56, ал.1 от ЗОБВВПИ, е необоснован от гл. т. на доказателствата и неправилен от гл.т. на закона. Недоказаността на вмененото на санкционираното лице нарушение обуславя извод за материална незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление №1959а-142 от 09.02.2017год.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение се явява постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени Наказателно постановление №1959а-142 от 09.02.2017год., издадено от Началника на Първо районно управление - Стара Загора.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 299/17.05.2017год., постановено по АНД № 840/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1959а-142 от 09.02.2017год., издадено от Началника на Първо районно управление  Стара Загора, с което на Р.А.Р.,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., на основание чл.212 от ЗОБВВПИ, за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, като незаконосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                           2.