Р Е Ш Е Н И Е

№328 11.10.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Стефка Христова

и с участието на прокурора: Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 273 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П.Д. ***, против Решение №183 от 02.05.2017г. по а.н.д №361/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №14-0284-002831 от 08.10.2014г. на Началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Твърди се, че за налагане на наказанието „глоба“ при реализирането на административнонаказателната отговорност важат сроковете, предвидени за образуване на производството в ЗАНН и специалните закони. Сочи се, че административно-наказателната отговорност, свързана с нарушаване на правилата за движението по пътищата е регламентирана от ЗДвП, който препраща към реда на ЗАНН, в частност – към чл.34, ал.1, изр.1. Обосновава, че при това положение и след като се съобрази разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, абсолютната погасителна давност за нарушенията по ЗДвП следва да има погасително действие от момента, в който е изтекъл срок, надвишаващ с ½ предвидения 1-годишен срок за образуване на административно-наказателното производство. Заявява, че с оглед на това абсолютната погасителна давност за нарушенията по ЗДвП е 1 година и половина и поради това, че нарушението за което е санкционирана е извършено на 14.09.2014г., то на 14.01.2016г. е изтекъл срокът, след който административнонаказателната отговорност е погасена по давност. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на РС Казанлък и да постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление.

Ответникът по касация ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на П.Д.Д. против Наказателно постановление №14-0284-002831 от 08.10.2014г. на Началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което въз основа на АУАН №2831/14.09.2014г. на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 14.09.2014г. в 15:45 часа, в гр.Казанлък по бул.23-ти Пехотен шипченски полк до бл.31, в посока изток-запад Д. управлява лек автомобил „Фиат Добло 1,9“ с рег.№СТ 5879 ВК, като няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по време на проверката. С деянието е посочена за нарушена разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ (отм).

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Обосновал е, че от приетата фактическа обстановка правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на Д. за извършено нарушение на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ (отм). Обсъдил е посочените в жалбата аргументи, като е изложил подробни съображения относно липсата на предпоставки за приложение на института на абсолютната давност, на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и на текста на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Съдът е посочил, че Д. е привлечена към административнонаказателна отговорност на 14.09.2014г. и абсолютната давност ще изтече на 14.03.2019г. Приел е, че предвид многобройните предишни наказания на Д. случая не е маловажен. Посочил е, че от 01.01.2016г. КЗ от 2005г. е отменен, като е приет нов Кодекс за застраховането, но в разпоредбата на чл.638, ал.3 от него е предвидена същата административна санкция – глоба в размер на 400 лева за лице, което не е собственик и управлява МПС във връзка с чието използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед тези обстоятелства е приел, че не е налице по-благоприятен закон за нарушителя.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Настоящият касационен състав напълно споделя доводите на районния съд, като счита, че не е необходимо да ги преповтаря в настоящото изложение. За пълнота следва само да се отбележи, че се явява неоснователен довода, изложен в касационната жалба, че абсолютната погасителна давност е 1 година и половина, считано от датата на извършване на нарушението и към настоящия момент тя е изтекла. Касационният жалбоподател обосновава този извод с това, че нормата на чл.81, ал.3 от НК не следва да се прилага към срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, а към специалните срокове за възбуждане на административнонаказателно производство, предвидени в ЗАНН и специалните закони. Тези твърденията обаче са в противоречие с т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, /задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт/, според която разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, като изрично в мотивите на постановлението се изтъква, че в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК уреждаща абсолютната давност и именно тази празнота се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. С оглед на това следва да се приеме, че изтичането на абсолютната погасителна давност настъпва след изтичане на срок от четири години и половина от момента на извършване на административното нарушение или в конкретния случай, както правилно е приел районният съд, този срок ще изтече на 14.03.2019г.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 183/02.05.2017г. по а.н.д.№ 361/2017г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.