Р Е Ш Е Н И Е

№ 297 26.09.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 274 по описа за 2017год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Х.Н.Х. ***, против Решение № 30 от 17.05.2017г., постановено по АНД № 369/ 2017г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 16-0447-000394 от 22.11.2016г., издадено от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено нарушение по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП. Твърди, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН като поддържа, че от една страна не са посочени всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, а от друга - че фактическото описание на нарушението от гл.т на мястото на неговото извършване, не е конкретизирано в необходимата и достатъчна степен, което е довело до ограничаване на правото му на защита. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 16-0447-000394 от 22.11.2016г. на Началника на Районно управление – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Х.Н.Х. ***, против Наказателно постановление № 16-0447-000394 от 22.11.2016г., издадено от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г62385/ 07.11.2016г., на Х.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв., на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 07.11.2016г. в 16.30ч. в Община Гълъбово, на път трети клас № 3-554, км. 40, Х.Х. управлява специален автомобил „Камаз МКТ 25.1” с рег. № СТ0877СМ – автокран, собственост на „ЛЕСО ИНВЕСТ” ООД, без да притежава валиден винетен стикер по реда на чл.10, ал.1, т.1 – не е заплатена винетна такса.

Гълъбовският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от санкционираното лице съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което на Х.Х. е наложено предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.

Решението на Гълъбовския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършено от Х.Х. нарушение по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. При издаването на наказателното постановление са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание, като изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Неоснователно е възражението на касатора, че с оглед на направеното в НП фактическо описание на нарушението, е налице неяснота относно вида и характеристиките на управляваното от Х.Х. пътно превозно средство. Действително административнонаказателната отговорност по чл.179, ал.3 от ЗДвП на водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, е диференцирана в зависимост на вида на ППС и/или технически допустимата максимална маса на превозното средство и съответно тези обстоятелства представляват съставомерни признаци от обективна страна на административното нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП. В случая, доколкото еднозначно е определен и посочен вида на управляваното от санкционираното лице ППС – специален автомобил „Камаз МКТ 25.1” – автокран и съответно са представени доказателства за неговата технически допустима максимална маса /23 тона/ и брой оси /3/, е очевидно, че от една страна извършването на нарушението е фактически и доказателствено обосновано, а от друга - че правилно е определена административнонаказателната правна квалификация на деянието и приложимата санкционна норма и съотв. размера на следващото се за извършеното нарушение административно наказание – глоба от 3 000лв., на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП. Вида на винетния стикер и годината, за която се е следвало заплащането на винетна такса, са обстоятелства, ирелевантни за съставомерността на деянието, поради което непосочването им нито представлява нарушение на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП; нито по какъвто и да е начин нарушава правото на защита на привлеченото към отговорност лице, още по-малко води до невъзможност за извършване на съдебна проверка за материална законосъобразност на административнонаказващия акт.

Неоснователно е и възражението на касатора за липса на посочване на точното място на извършване на вмененото му административно нарушение. С отразяването, че нарушението е извършено „в Община Гълъбово, на път трети клас № 3-554, км. 40”, мястото на нарушението се явява конкретизирано в необходимата степен, както за установяване съществуването на задължение за заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, така и за наличието на съставомерно деяние по чл.179, ал.3, т.1 във вр. с чл. 139, ал.5 от ЗДвП поради неизпълнение на това задължение. Доколкото липсва твърдяната неяснота относно мястото, на което е констатирано вмененото нарушение, по никакъв начин не е ограничено правото на защита на санкционираното лице. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, въззивният съд е събрал доказателства относно точното местоположение на км. 40 на път ІІІ – 554, като от писмо изх. № 11-00-16 от 22.02.2017г. на Директора на Областно пътно управление – Стара Загора се установява, че проверката е извършена и съответно констатираното нарушение е извършено на територията на Община Гълъбово, извън населеното място.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30 от 17.05.2017г., постановено по АНД № 369/ 2017г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-0447-000394 от 22.11.2016г., издадено от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.