Р Е Ш Е Н И Е

№ 296 26.09.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 276 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.Ж.Д. ***, против Решение № 140 от 20.03.2017г., постановено по АНД № 3208/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 16-1228-002508 от 20.09.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Поддържа, че доколкото административнонаказателната разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП регламентира в условията на алтернативност две самостоятелни форми на съставомерното изпълнително деяние, липсва изискуемото се от закона конкретизиране в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение. Твърди, че направената фактическа формулировка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на санкциониращия орган по фактите и по приложението на закона, което е довело до неяснота за какво точно съставомерно деяние е привлечен към административно наказателна отговорност и съответно до ограничаване на правото му на защита вкл. и правото да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-1228-002508 от 20.09.2016г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д.Ж.Д. *** против Наказателно постановление № 16-1228-002508 от 20.09.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г242566/ 14.09.2016г., на Д.Д., на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания - глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 14.09.2016г. в 23.45 часа, в гр. Стара Загора, по бул. „Св. Патриарх Евтимий” на кръстовището с ул. „Промишлена” в посока юг, Д.Д. управлява л.а с рег. № СТ1222АН, собственост на Ивайло Иванов, като водачът категорично отказва да бъде тестван за употреба на упойващи вещества с Дрегер „Дръг тест” № 5000-0003. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че на лицето е издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0434422.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което на Д. Д. са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, което възражение се основава на твърдението за липса на изискуемата се конкретизация от фактическа страна на обвинението. Административнонаказателната отговорност на Д. Д. е ангажирана на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства”, а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на наркотични вещества или техни аналози в кръвта. Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което квалифицирането му от административнонаказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, не води до неяснота или несъответствие между фактическата и юридическата формулировка на обвинението. Съответно противно на твърденията на касатора, не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен /чрез техническо средство и медицинско изследване/ за употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дръг тест” 5000 - 0003 за установяване употребата на упойващи /наркотични вещества/, след което /в съответствие с чл.2 от Наредба № 30/ 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства/, му е издаден талон за медицинско изследване № 0434442, който няма данни /още по-малко доказателства/ да е бил изпълнен. Описаното поведение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице /изричен отказ да бъде тестван за употреба на наркотични /упойващи/ вещества с техническо средство и обективиран с конклудентни действия отказ да му бъде извършено медицинско изследване за установяване на концентрацията на наркотични вещества или техни аналози в кръвта/, е поведение, правните последици на което се свързват с отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози, което съставлява административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на изпълнителното деяние. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, поради което оплакването на касатора в посочения смисъл, се явява неоснователно.

Противно на твърденията на жалбоподателя, за да се счита изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на деянието от гл. т на съставомерните му признаци, не е необходимо изричното посочване „чрез какви действия или думи, или поведение” водачът на МПС е обективирал волята си да не бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици. Непосочването на тези обстоятелства не е пречка за провеждането на насрещно доказване за липсата на съставомерно деяние, в какъвто смисъл е възражението на касатора. Обстоятелството, че не е посочено наличието и на друго лице в автомобила към момента на проверката, за което лице се твърди че е било очевидец, не съставлява нито пречка да бъде направено искане за допускането му до разпит в качеството на свидетел, нито е ограничило правото на защита на нарушителя от гл. т на възможността да бъдат събрани гласни доказателствени средства в подкрепа на неговата защитна теза.

Възпроизведените в касационната жалба мотиви от Решение № 4159/ 26.03.2013г. по адм. дело № 1904/ 2013г. по описа на ВАС изцяло се споделят от Старозагорския административен съд, но от тези мотиви не следват сочените от касатора правни изводи за недопустимо обосноваване на административно наказателното обвинение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП с наличието и на двете форми на съставомерното изпълнително деяние. След като осъществяването на която и да е от предвидените в условията на алтернативност законови хипотези по чл.174, ал.3 от ЗДвП дава възможност органът да упражни властническата си компетентност за издаване на наказателно постановление и налагане на административни наказания, с аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че при проявлението и на двете форми на изпълнителното деяние „отказ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства”, се следва санкционирането на водача при прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В случая това съставомерно поведение и съотв. извършването на нарушение от наказаното лице се доказва по безспорен и несъмнен начин от доказателствата по делото. Обосновано и въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и основание за налагане на предвидените в същата законова разпоредба административни наказания.

При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от Д.Д. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, правилно Старозагорският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 16-1228-002508 от 20.09.2016г., издадено от Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора. Не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140 от 20.03.2017г., постановено по АНД № 3208/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-1228-002508 от 20.09.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.