Р Е Ш Е Н И Е

№329 11.10.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Стефка Христова

и с участието на прокурора: Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 282 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора, против Решение №240 по а.н.д №10/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №24-001102 от 14.02.2016г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. В жалбата се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че неправилно районният съд е възприел, че административното обвинение не е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, като се обосновава, че в случая на лицето посочено в НП не е извършено никакво плащане за месец август 2016г. Поддържа се, че въпреки, че към момента в редакцията на чл. чл.245, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) не предвижда изрично „ежемесечно“ изплащане на гарантирания размер на заплатата, то най-малко по пътя на историческото тълкуване и по съображения, черпени от обичайната практика, следва да се приеме, че волята на законодателя не е променена и трябва да гарантира ежемесечно постъпление на доходи в патримониума на работника или служителя. Поради това счита, че законът установява задължение за изплащане на поне един минимален размер от дължимото на работника или служителя трудово възнаграждение. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение на Районен съд Стара Загора и да постанови друго, с което да потвърди отмененото НП.

Ответникът по касация „Ню Глобал България“ АД – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото. В писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено процесното НП.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Ню Глобал България“ АД – Стара Загора против НП № 24-001102/14.12.2016г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което въз основа на АУАН №24-001102/22.11.2016г. на „Ню Глобал България“ АД – Стара Загора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 18.11.2016г. в „Ню Глобал България“ АД – Стара Загора и на 22.11.2016г. по представени писмени официални документи в Дирекция „Инспекция по труда“, се установява, че „Ню Глобал България“ АД – Стара Загора, в качеството си на работодател, не е изплатил в предприетието в гр.Стара Загора, ул. „Индустриална“ или по банков път до 26.09.2016г., в нарушение от 27.09.2016г., гарантирания размер на трудовото възнаграждение при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по – малко от минималната работна заплата за страната за извършена работа през месец август 2016г. на лицето Хайрие Антонова Джамбазова. При отработени 16 дни сумата за получаване е 233,15 лева за лицето Хайрие Антонова Джамбазова. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото НП. В решението е прието, че административнонаказващия орган не е формулирал обвинението от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да гарантира адекватното упражняване на правото на защита на нарушителя и последващия съдебен контрол, тъй като разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ предвижда две различни хипотези в зависимост от особеностите на конкретния случай, а в санкцинния акт са посочени едновременно и двете. Посочено е, че цитираната като нарушена разпоредба на чл.245, ал.1 от КТ визира единствено минималния размер на трудовото възнаграждение, чието изплащане работодателят е длъжен да гарантира, но не и срок за изплащането му, като последният е уреден в разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, но същата не е посочена като нарушена във връзка с чл.245, ал.1 от КТ, с което наказващия орган е допуснал непълнота в юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение. Обосновано е също, че е налице материална незаконосъобразност на обжалвания санкционен акт, тъй като от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели се установява, че през месец август 2016г. Хайрие Джамбазова е прекратила трудовото си правоотношение и е получила полагащото й се трудово възнаграждение за положения през месец август труд, но поради нетовареност не е подписала ведомостта за това получено възнаграждение, поради което отговорността на „Ню Глобал България“ АД – Стара Загора е ангажирана при липса на основания за това.

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора не споделя извода за формална незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, но по съществото на спора намира, че не е извършено описаното в него административно нарушение на трудовото законодателство.

На първо място, настоящия касационен състав счита, че за да е налице неизпълнение на разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ, работодателя следва да не е платил размера на минималната работна заплата, ако 60 на сто от брутното трудово възнаграждение е под нейния праг, или да не е платил 60 на сто от брутното трудово възнаграждение в обратния случай. По аргумент от чл.245 ал.2 от КТ, работодателя остава задължен за остатъка при това с лихвите, което означава, че разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ има за обект защита на правото да се получи поне размера на минималната работна заплата, ако е налице затруднение да се изплати пълното месечно възнаграждение. Следователно, задължение по чл.245 ал.1 от КТ не може да възникне, когато на работника се дължи по-малък размер от минималната работна заплата, какъвто е настоящия казус. АНО твърди, че неизплатената сума на трудовото възнаграждение е в размер на 233,15лв. за шестнадесет работни дни, поради което този факт не се субсумира под състава на чл.245 ал.1 от КТ, състоящ се в бездействие да се плати поне минималната работна заплата за страната. Когато обаче нейния размер не се дължи, то и гаранцията по чл.245 ал.1 от КТ не намира приложение, което не означава, че на работника не следва да се плаща в срок.

Освен това в настоящия случай е безспорно установено по делото, че Хайрие Джамбазова е работила за „Ню Глобал България“ АД – Стара Загора за няколко месеца, като след прекратяване на трудовото й правоотношение й е изплатено дължащото й се трудово възнаграждение за месец август 2016г. (а в касационното производство съдът е обвързан с фактическите положения, установени от районния съд). Установено е също, че Джамбазова е уведомена от счетоводителката, че е необходимо да положи подпис на ведомостта за работни заплати, но тъй като е заминала да живее в Родопите и е нямала удобен превоз, е направила това по-късно.

Въпреки, че това няма да се отрази на резултата на крайния акт съдът намира за основателни посочените в касационната жалба доводи за липса на съществени процесуални нарушения при издаване на процесното НП. Действително с нормата на чл.245, ал.1 от КТ минималния размер на гарантираното възнаграждение се съизмерва, първо, с брутното трудово възнаграждение на работника или служителя – 60 на сто от него, и едва ако то е по-малко от минималната заплата, се фиксира с нейния размер. Посочването и на двете хипотези в НП дори и да се приеме за процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените такива, за да е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. Приетото от районния съд, че непосочването в НП на разпоредбата чл.128, ал.2 от КТ, регламентираща срока за изплащане на трудовото възнаграждение, като имаща пряка връзка с договорения срок на договора, също не съставлява процесуално нарушение. Това е така, защото посочената разпоредба не определя конкретен срок, а сочи, че изплащането на трудовото възнаграждение се извършва „в установените срокове“. Последните пък са регламентирани в чл.270, ал.2 от КТ, следователно е налице препращане и към този текст. Според настоящия касационен състав такъв подход към съдържанието на задължителните елементи на санкционния акт води до прекален формализъм и не съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 240/24.04.2017г. по а.н.д.№ 10/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.