Р Е Ш Е Н И Е № 338

гр. Стара Загора, 11.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 298 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районно управление „Полиция” гр.Казанлък при ОД МВР Стара Загора против Решение № 231/31.05.2017 г. по АНД № 396/2017 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 284а-446/17.02.2017 г., издадено от Началник РУ Казанлък при ОД МВР Стара Загора срещу Е.Р.З. ***. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, изразяващи се в погрешно посочване на датата на получаване на АУАН и в несъответствие между съдържанието на АУАН и НП. Въз основа на така изложените в касационната жалба съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди издаденото НП като законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Е.Р.З. ***, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е НП № 284а-446/17.02.2017 г., издадено от Началник РУ Казанлък при ОД МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 284а-446/08.02.2017 г., с което НП на Е. Рухатов З. ***, ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН във връзка с чл. 80, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБЛД/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв., за това, че на 05.02.2017 г., около 4,40 ч, на ПП I-6, между с. Дунавци и с. Долно Сахране, километър 298+600, при извършена полицейска проверка и поискване на документ за самоличност от компетентно длъжностно лице, определено със закон, Рухатов не може да удостовери с документ своята самоличност. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

За да отмени НП, Районен съд Казанлък приема, че в процедурата по издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда некоректно посочената дата на връчване на АУАН на нарушителя е довело до ограничаване правото му на ефективна защита, което само по себе си е достатъчно отменително основание. На следващо място се мотивира с несъответствие между АУАН и НП относно конкретизацията на изискания документ за самоличност. По тези съображения е обоснован извод за незаконосъобразност на НП и е постановена отмяната му.

Решението е постановено при неправилно приложение на закона.

Наложената от административнонаказващия орган санкция на Е.З. се основава на разпоредбата на чл.80, т.5 от ЗБЛД, съгласно която се наказва с глоба от 50 до 300 лв. лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица. В посочената за нарушена разпоредба на чл.6 от ЗБЛД е предвидено задължение за гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. При тази нормативна уредба касационният състав намира, че НП е изрядно от формална страна. Противно на становището на районния съд всички елементи от фактическия състав на вмененото нарушение са описани в обстоятелствената част на съставения АУАН и на постановлението, така че те отговарят на императивните изисквания на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не е налице твърдяното противоречие между АУАН и НП доколкото посоченият в АУАН документ за самоличност - лична карта, е само един от видовете български лични документи за удостоверяване на самоличността по чл.1, ал.5 от ЗБЛД. Поради това съдът приема, че при фактическото и юридическо формулиране на административнонаказателното обвинение за допуснато от Е.З. нарушение на нормативно регламентираното изискване по чл.6 от ЗБЛД не са допуснати нарушения, които да ограничават правото му на защита или да повлияят на правилната правна квалификация на деянието.

Съвсем отделен и по съществото на спора е въпросът дали възприетото от наказващия орган неизпълнение на задължението на З. да удостовери самоличността си се отнася до непредставяне на нито един документ от предвидените в закона видове лични документи. В тази насока съдът не е изложил мотиви, както и не е обсъдил събраните доказателства, включително представеното в съдебно заседание НП № 17-0284-000233/ 10.02.2017г, издадено от Началника на РУ Казанлък.

Не се споделя и доводът на съда, обосноваващ като самостоятелно отменително основание некоректното посочване на датата на връчването на АУАН № 284а-446/08.02.2017 г през 2016г. Правилно е становището, че връчването на АУАН се свързва с възможността на привлеченото към отговорност лице да упражни правото си на възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но в случая не може да се приеме, че това право е възпрепятствано. Липсват каквито и да са данни в такава насока дори като индиция. Освен това подобно неспазване на законовото предписание не съставлява абсолютно основание за отмяна на НП, защото посоченото като нарушител лице е длъжно да познава закона, включително правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, и не на последно място - разполага със способи и средства да представи обясненията и възраженията си на по-късен етап от производството. Следователно възможността му за пълноценно участие в производство не е ограничена съществено, а само тази хипотеза представлява основание за отмяна на така издаденото НП. Срокът по чл.44, ал.3 от ЗАНН за изпращане на преписката от актосъставителя на наказващия орган е инструктивен и евентуалното му неспазване не опорочава крайния акт по реализиране на административнонаказателна отговорност.

Освен изложеното настоящият касационен състав счита, че при постановяване на решението Казанлъшкият районен съд е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съгласно която районният съд разглежда делото по същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес, съдът следва да се произнесе по спора като събере всички относими и допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви факти намира за установени по спора. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК.

Предвид изложеното касационното оплакване за постановяване на обжалваното решение при съществени процесуални пороци е основателно. Поради това касационният състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Казанлък, при което да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанието.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 231/31.05.2017 г., постановено по АНД № 396/2017г. по описа на Районен съд Казанлък.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.