Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

              

      

№ 333                           11.10.2017 година       град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Ч                                                                                  Членове:   ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                                            СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Стефка Христова    

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова                                           

като разгледа докладваното от  съдия  Д.Матеева  КАН дело № 301 по описа  за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

                                                                                                                              

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на Районно управление –гр.Казанлък при ОД на МВР-Стара Загора чрез процесуалния представител юрисконсулт Светла Русева против Решение №216 от 26.05.2017г. по АНД № 341/2017г. по описа на Районен съд-гр.Казанлък,с което е отменено НП № 14-0284-002517/16.07.2014г. на Началника на РУП-гр.Казанлък,с което на Д.Н.Д. са наложени адм.наказания-глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1  и 2 от ЗДвП,глоба в размер на 10 лева на осн. Чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП,както и глоба в размер на 50 лв. на осн.чл.181,т.1 от ЗДвП

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Оспорва се изводът на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП.Твърди се,че допуснатия в АУАН порок е отстранен от наказващият орган по реда на чл.53,ал.3 от ЗАНН.По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго,с което да бъде потвърдено НП като законосъобразно.

 

 

Ответникът по касационната жалба –Д.Н.Д., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. 

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

          Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

  Производството пред Районен съд – Казанлък  се е развило по жалба на  Д.Н.Д. *** против наказателно постановление № 14-0284-002517/16.07.2014г. на Началника на РУП-гр.Казанлък,с което въз основа на съставен Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ №2517 от 18.06.2014г. на  Д.Н.Д. са наложени адм.наказания-глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1  и 2 от ЗДвП,глоба в размер на 10 лева на осн. чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП,както и глоба в размер на 50 лв. на осн.чл.181,т.1 от ЗДвП.

 

 

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 18.06.2014г. в 01:30 часа в гр.Казанлък,на кръстовището на ул.”Олимпиада” и ул.”Капитан Петко войвода” в посока запад -изток, Д.Д. като водач на собствения си лек автомобил „Форд Ескорт” с рег.№ СТ9654СК го управлява като не носи/представя СУМПС , контролен талон към него и свидетелство за регистрация на МПС.

       Районен съд-Казанлък е отменил наказателно постановление № 14-0284-002517/16.07.2014г. на Началника на РУП-гр.Казанлък като е приел,че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН по чл.42,т.5 от ЗАНН,което не може да бъде санирано по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН,тъй като липсва основен реквизит,който следва да съдържа АУАН-законовите разпоредби ,които са нарушени.Посочени са определени членове и алинеи,но не е посочено в кой нормативен акт се съдържат.Това ставало ясно за нарушителя едва в НП ,както и че са нарушени разпоредби на Закона за движение по пътищата.Въззивният съд е приел,че констатираният порок  е от съществените нарушения на процесуалните правила,който не може да бъде саниран  и с което се нарушава правото  на защита на нарушителя още при образуване на административно-наказателното производство.

      

          Решението на Районен съд-Казанлък е постановено при неправилно приложение на  закона.

 

При извършената проверка настоящата инстанция установи, че АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са надлежно предявени. Констатираното нарушение на  чл. 42, т. 5 от ЗАНН касае АУАН, а съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление може да се издаде и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това в настоящия случай е сторено, тъй като жалбоподателят Д.Д. с жалбата си пред РС и в производството пред него не оспорва факта, че на 18.06.2014г. е извършил посочените нарушения-управлявал е МПС без да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория,не е носил свидетелството за регистрация на МПС и не е бил минал лекия автомобил на технически преглед,дори признава,че не е имал и сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Непосочването в АУАН на нормативния акт ,от които са посочените като нарушени разпоредби ,не може да се приеме за съществено нарушение. Неправилно РС е приел формална незаконосъобразност на АУАН поради допуснати при издаването му формални и процесуални нарушения. В производството пред него, Д.Д.  на практика не е оспорил от фактическа страна констатациите в издадения АУАН относно извършването на установеното нарушение. Извършеното от Д. деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в управляване на МПС без свидетелство за управление на МПС от съответната категория,не е носил свидетелството за регистрация на МПС и не е бил минал лекия автомобил на технически преглед.

 Деянието осъществява фактическият състав на визираните в диспозитива на наказателното постановление законови норми на чл.100,ал.1,т.1 и 2 от ЗДвП и члл147,ал.1 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност на Д.. Непосочването на нормативния акт, от който са посочените нарушени разпоредби ,не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на АУАН, обуславящо отмяната на наказателното постановление, тъй като защитата е организирана с оглед описаните в АУАН и НП факти, а не с оглед дадените правни квалификации на нарушението. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В АУАН ,а и впоследствие и в издаденото наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в достатъчна степен на дееца да разбере за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото. Въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения в административно наказателното производство, а преди всичко с оглед на това, доколко те са съществени, т. е. опорочили правото му на защита. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на извършването му не се оспорват от Д. и се потвърждават от гласните и писмени доказателства по делото.

 

 

 

 

Това прави обосновано претендираното касационно основание и налага отмяната на решението на Районен съд-Казанлък  като неправилно и постановяването на друго вместо него, с което процесното НП се потвърди като законосъобразно.

 

   С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение се явява постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателно постановление № 14-0284-002517/16.07.2014г. на Началника на РУП-гр.Казанлък

             Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

                  

 

                                   Р     Е     Ш     И :

 

 

   ОТМЕНЯ Решение № 216 от 26.05.2017г., постановено по АНД № 341/ 2017г. по описа на Районен съд – Казанлък  и вместо него постановява:

 

   ПОТВЪРЖДАВА НП № 14-0284-002517/16.07.2014г. на Началника на РУП-гр.Казанлък,с което на Д.Н.Д. са наложени адм.наказания-глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1  и 2 от ЗДвП,глоба в размер на 10 лева на осн. Чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП,както и глоба в размер на 50 лв. на осн.чл.181,т.1 от ЗДвП

 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                            2.