Р Е Ш Е Н И Е № 303

гр. Стара Загора, 12.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Стефка Христова

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия И. ЯНКОВА к.а.н. дело № 307 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.Д.С. против Решение №402/14.06.2017 г. по АНД №1019/2017 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-000170/30.01.2017 г., издадено от Началник група в сектор « Пътна полиция» към ОД МВР Стара Загора, с което са му наложени административни наказания: глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175А, ал.1 , предложение 3 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на 104Б, т.2 от същия закон и глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 157,ал.6 от ЗДвП. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че административното обвинение е доказано в хода на производството по делото. Счита, че решението е постановено при непълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка и при невярно кредитиране на свитетелските показанията на охранителите на МОЛ « Галерия». Отделно релевира доводи, че пракинкът на МОЛ не представлява път, отворен за обществено ползване , поради което касаторът не може да извърши нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. Още повече той бил санкциониран за нарушение « дрифт», за което намало легална дефиниция в ЗдвП и същият бил в невъзможност да разбере какво точно деяние е извършил. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението част и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба - Областна идрекиця на вътрешните работи гр. Стара Загора, редовна призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за частична основателност на жалбата по отношение на първото нарушение за извършване на „ дрифт”, а в останалата част предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява частично основателна

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-00170/30.01.2017 г., издадено от Началникгрупа в сектор « Пътна полиция» към ОД МВР Стара Загора, въз основа на АУАН №17-170/25.01.2017 г., с което НП на Д.Д.С. ***, ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175А, ал.1 , предложение 3 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на 104Б, т.2 от същия закон и глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал.6 от ЗДвП. Като административни нарушения са преценени обстоятелствата, че на 25.01.2017г. в 21.10 ч. в гр.Стара Загора на ниво-3, на паркинга на МОЛ « Галерия» Д.С. управлява собствения си автомобил марка « БМВ» с рег. № СТ 9598 ВС, като извършва на десен завой от ниво 3 на паркинга към ниво 2 не използва пътя по неговото предназначение за превоз на пътници и товари, а за дрифт – рязко повишаване на оборотите на двигателяна МПС на малка предавка, изразяващо се в превъртане на задвижващите се колела , отклонявайки управляваното МПС на ляво, с което създава реална опасност за ПТП с останалите участници в движението, управлява с АУАН № 24618/24.11.2016 г. с изтекъл срок на валидност.

Районният съд е потвърдил НП, като е приел, че същото отговаря на императивните изисквания на чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Фактическата обстановка, установена от АНО се потвърждавала от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В съответствие с материалния закон С. бил санкциониран за извършени нарушения по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП и чл. 157,ал.6 от ЗДвП Наказанията били абсолютно определени и не подлежали на индивидуализация и били определени в съответствие с нормите на чл. 175А,ал.1 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП.

Решението на Районния съд гр. Стара Загора е валидно, допустимо и законосъобразно по отношение на наложеното наказание по чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 157,ал.6 от ЗДвП и неправилно по отношение на наложеното наказание по чл. 175А,ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 104А, т.2 от ЗДвП .

Касаторът се позовава като касационно основание на нарушение на процесуалния закон, но излага аргументи за необоснованост на обжалваното решение. Следва да се отбележи, че необосноваността не е касационно основание. Настоящата инстанция проверява правилното приложение на закона на база на фактите, установени от въззивния съд. Касационната проверка за точното прилагане на закона се осъществява в границите на фактическите положения, установени от първоинстанционния съд .В настоящия случай относимите обстоятелства са установени с допустими от НПК доказателствени средства с оглед препращата норма на чл. 84 от ЗАНН - писмени доказателства и свидетелски показания. Преходната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал и не са изтълкувани превратно показанията на свидетелите. АУАН няма презумтивна доказателствена сила в съдебното производство, поради което въззивният съд следва да събере всички посочени от страните доказателства. Съгласно чл. 13, ал. от НПК съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе мерки за разкриване на обективната истина.Съгласно чл.107,ал.2 от НПК, приложима с оглед на препращана норма на чл. 84 от ЗАНН съдът събира доказателства по направени искания на страните, а по свой почин когато това се налага за разкриване на обективната истина. Поради което съдът приема, че не е налице твърдяното касационно основание чл.348,ал.1 т.2 от НП. Съдът е установил по несъмнен начин авторството на деянията – а именно, че на посочената дата и място в НП именно касаторът е управлявал собствения си автомобил.

По отношение на наложеното наказание по чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 157,ал.6 от ЗДвП първоинстанционното решение е правилно.

По силата на разпоредбата на чл. 157,ал.6 от ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190 ,ал.3 от ЗДвП. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. . Това означава, че след изтичане на законово предвидения едномесечен срок, водачът не може да използва акта като заместващ контролния талон документ, а в случая е безспорно установено, че санкционираното лице е представило на контролните органи акт, чийто срок на действие в контекста на горецитираната разпоредба е бил изтекъл към датата на извършване на проверката. Това налага и единствено възможния извод, че констатираното деяние осъществява от обективна и субективна страна административнонаказателния състав на чл. 185 от ЗДвП. Още повече, че в самата бланка на АУАН е вписано указанието, че същият замества контролния талон за срок от 1 месец и водачът е бил запознат с това изискване. След като контролният талон към СУМПС е бил иззет от контролните органи по реда на чл. 157,ал. 6 от ЗДвп, което не се спори, то при управляването на МПС, от което право ответникът не е лишен, същият следва да представи АУАН. След като касаторът е управлявал МПС, като е представил вместо контролен талон АУАН след изтичането на този едномесечен срок, то правилно е прието че е налице извършено административно нарушение. Отделно от казаното, след като разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП визира срок, през който съставен АУАН замества контролен талон, то тази разпоредба визира и забрана да се управлява МПС без контролен талон със съставен АУАН след изтичането на срока по изр. последно от същата алинея. Поради изложеното касационната инстанция намира извода на районния съд за съставомерност на деянието на водача за правилен.

По отношение на наложеното наказание по чл. чл. 175А,ал.1, предложение 3 за нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП съдът намира, че неправилно районния съд е приел, че е налице съставомерно деяние..

Д.Д.С. е обвинен в нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, за което е предвиден конкретен състав на административно-наказателна отговорност в чл.175А ал.1 предл. трето от същия закон, а именно: На водачите на МПС е забранено да използват пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а за нарушаване на тази забрана са предвидени кумулативни административни наказания – глоба в размер на 3000лв. лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца. Под този състав на административно нарушение е подведено следното поведение на водача: извършва на десен завой от ниво 3 на паркинга към ниво 2 не използва пътя по неговото предназначение за превоз на пътници и товари, а за дрифт – рязко повишаване на оборотите на двигателяна МПС на малка предавка, изразяващо се в превъртане на задвижващите се колела , отклонявайки управляваното МПС на лявоуправлява МПС-во, с което създава предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. Състава на административното нарушение по чл.175А ал.1 предл. трето от ЗДвП не съдържа като елемент създаването на предпоставка за ПТП с останалите участниците с движението, поради което се налага извод за противоречие между правно и фактическо обвинение, препятстващо правото на защита и представялващо достатъчно основание за отмяна на наложените наказания. Поведението на водача на МПС-во, описано в процесното НП сочи на нарушаване на забраната по чл.5 ал.1 т.5 от ЗДвП, което не се субсумира под състава на чл.175А от същия закон.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице касационно основание за отмяна на съдебния акт , поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №402/14.06.2017 г. по АНД №1019/2017 г. на Районен съд Стара Загора в частта , с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-000170/30.01.2017 г., издадено от Началник група в сектор « Пътна полиция» към ОД МВР Стара Загора в частта, с което на Д.Д.С. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175А, ал.1 , предложение 3 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на 104Б, т.2 от същия закон , КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-000170/25.01.2017 г., издадено от Началник група в сектор « Пътна полиция» към ОД МВР Стара Загорав частта, с което на Д.Д.С. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175А, ал.1 , предложение 3 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на 104Б, т.2 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.