Р Е Ш Е Н И Е

№ 334 11.10.2017 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Стефка Христова

и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева к.а.н.дело № 308 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на М.М.Я. *** чрез адвокат М.З.,***,офис4 против Решение № 376 от 07.06.2017г. по АНД № 506/2017г. по описа на Районен съд-Стара Загора,с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление № 8245А-16/30.01.2017г. на Началник РУ „Полиция”-Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Оспорва се изводът на съда за формалната законосъобразност на НП.Твърди се,че нарушението не е доказано по несъмнен начин.

По подробно изложени съображения в жалбата ,а и в писмено становище ,се иска отмяна на решението и постановяване на друго такова,с което да бъде отменено НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касация Областна дирекция на МВР – Стара Загора не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд счита за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на М.М.Я. против НП № 8245А-16/30.01.2017г. на Началник РУ „Полиция”-Стара Загора,с което на основание чл. 45, ал. 3, предложение първо от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл. 8, ал.3 от същия закон.

От фактическа страна е прието, че на 25.01.2017г. около 02,20 часа в гр.Стара Загора,на ул.”Искър” до №31,при извършена проверка от полицейски органи се установява,че М.М.Я. не е придружил в качеството си на родител след 22,00 часа на обществено място непълнолетния си син Радомир Миленов М.,който е навършил 14-годишна възраст,но не е навършил 18-годишна възраст.

С обжалваното решение № 376 от 07.06.2017г. по АНД № 506/2017г. по описа на Районен съд-Стара Загора районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила, с деянието си М. виновно е осъществил състава на административното нарушение, което му се вменява, същото е надлежно квалифицирано и описано в НП пълно, ясно и точно. Съдът е обсъдил свидетелските показания по делото, насочени към поддържане на версията, че в разглеждания случай не е налице хипотезата на чл. 8, ал.3 от ЗЗДет., доколкото въпросната вечер детето Радомир М. е бил излезнал от дома,за да закупи лекарства за болната си майка, като е обосновал, че повдигнатото обвинение се потвърждава от доказателствата по делото. Приел е на следващо място, че наложеното на родителя в лицето на М.М. административно наказание съответства на предвиденото по вид в приложимата санкционна разпоредба, като при определяне на размера на глобата към минимума на посочените в закона предели ,административнонаказващият орган правилно е ценил обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН.Няма данни касаторът да е лишен от родителски права ,като на същия е наложена глоба в качеството му на родител на непълнотелния Радомир М..

Решението на районния съд е правилно.

Разпоредбата на чл. 45, ал.3 от ЗЗДет. предвижда, че родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал.3 или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал.4 ,се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв.

Разпоредбата на чл. 8, ал.3 от ЗЗДет. задължава родителите, настойниците, попечителите и другите лица, които полагат грижи за дете да го придружават на обществени места след 20:00 часа, ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно – след 22:00 часа, ако детето е навършило 14, но не е навършило 18 годишна възраст. Според ал.4 на същата правна норма, ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22:00 часа, ако детето е навършило 14 и не е навършило 18-годишна възраст.

В случая наложеното на касатора административно наказание се основава на разпоредбата на чл. 45, ал.3 предл.първо от ЗЗДет., която визира нарушение на задължението за лично придружаване, предвидено в чл. 8, ал.3 от ЗЗДет. Описаното в НП и съответно в АУАН деяние съответства на посочената правна квалификация.

Правилно районният съд е приел за доказано повдигнатото от обективна страна административно наказателно обвинение, а именно – че на посочените в НП дата и час непълнолетният Радомир се е намирал на посоченото в него "обществено" място в гр. Стара Загора, като не е бил придружен от баща си, нито от пълнолетно дееспособно лице. Фактическата обстановка се потвърждава от разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел - актосъставителя, като свидетелските показания на посочения от касатора свидетел-майката на детето ,не могат да бъдат кредитирани като достоверни ,тъй като е лице,имащо интерес да свидетелства в полза на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения кои доказателства кредитира и защо, които се споделят от настоящата инстанция. Придружаването от родител на непълнолетни лица след 22:00 часа на обществени места, респективно осигуряването на придружител, ако съответния родител, попечител или лице, полагащо грижа, не може да го придружи, е един от елементите на категорията "грижа", нормативно дефинирана в §1, т.6 от допълнителните разпоредби на ЗЗДет., чиято основна цел е гарантиране на правата и защита интересите на детето. Следователно във всички случаи, когато непълнолетното лице е без родител или придружител на обществени места след 22:00 ч, то това ще е вследствие бездействието на родителя и неизпълнението на неговото задължение представлява нарушение на закона.

Правилно е прието от въззивния съд, че наказателно постановление съдържа в пълнота описанието на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, вкл. обстоятелствата, при които е извършено.

Установено е по делото, че детето е било на посоченото в НП място, което е "обществено" по смисъла на чл. 8, ал.3 от ЗЗДет., тъй като е общодостъпно, който критерий е релевантен по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места, приета на основание чл. 5 от ЗЗДет., без да бъде придружено от родителя си.

Установените от административнонаказващия орган факти не са оборени в хода на съдебното производство, при което наказателното постановление се явява законосъобразно. Доказано е извършването на посоченото в наказателното постановление нарушение, към което е приложена визираната в закона санкция, тъй като безспорно е установено, че М.М. е баща на детето, носител е на задължението, регламентирано в чл. 8, ал.3 предл. последно от ЗЗДет. – да го придружава на обществени места след 22:00ч., което задължение той не е изпълнил. Ирелевантно е обстоятелството,че същият е във фактическа раздяла с майката на детето си.С бездействието си той формално е осъществил състава на чл. 45, ал.3 предл.първо от ЗЗДет., във връзка с чл. 8, ал.3 от ЗЗД.

Неоснователно се твърди в жалбата, че районният съд е извършил съществени процесуални нарушения при установяване на фактическата обстановка по спора, които да са довели до неправилност или неистинност на възприетите от него фактически положения или до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Вътрешното убеждение на съда при постановяване на решението е изградено въз основа на правилни и обосновани фактически и правни изводи .Затова, като е приел, че административнонаказващият орган законосъобразно е наложил на М.М. административно наказание за извършеното от него нарушение на чл. 8, ал.3 от ЗЗДет., районният съд е действал в съответствие с процесуалните и материалноправни норми.

С оглед гореизложените съображения административният съд намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 376/07.06.2017г. постановено по АНД № 506/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.