Р Е Ш Е Н И Е

№360 17.10.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 309 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.Т.К. ***, против Решение №398 от 14.06.2017г. по а.н.д №1411/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №2842 от 12.09.2013г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОДМВР Стара Загора. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Твърди се, че към настоящия момент административнонаказателната му отговорност не може да бъде реализирана, тъй като е погасена по давност. Обосновава, че от датата на евентуалното нарушение – 13.08.2013г. до настоящия момент са изминали повече от 3 години, поради което на основание чл.82, ал.4 от НК, вр. чл.11 и чл.82, ал.3 от ЗАНН, наложеното наказание не следва да бъде изпълнявано. Сочи се също, че разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК предвижда абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. Моли съда да отмени решението на Районен съд Стара Загора и потвърденото с него НП.

Ответникът по касация ОДМВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на С.Т.К. против НП №2842 от 12.09.2013г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОДМВР Стара Загора, с което въз основа на акт за установяване на административно нарушени (АУАН) №2842/13.08.2013г. на К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че С.К. на 13.08.2013г. около 09:45 часа, в гр.Стара Загора по бул.Цар Симеон Велики до бл.228, в посока запад управлява товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№СТ 1769 СН, собственост на Иван Йорданов и като ползвател на МПС няма действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2013г. На предно обзорно стъкло има залепен стикер с №33212392 с перфорация 11-20.07.2013г. С деянието е посочена за нарушена разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ (отм).

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Стара Загора е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Прието е, че описаната фактическа обстановка се установява от справка за извършена проверка за сключена застраховка гражданска отговорност, като жалбоподателят не е посочил доказателства, които да опровергават тази фактическа обстановка. Посочено е, че К. не е изпълнил задължението си да управлява МПС с валидно сключена застраховка „ГО“, с което е осъществил деяние, съставляващо административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението, претендирано от административнонаказващия орган. Обосновано е, че НП е издадено от компетентен орган, а при извършена служебна проверка не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушение при издаването на атакуваното НП, като същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57 ЗАНН, няма основания за изменение в частта на наложеното наказание или правната квалификация. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя за изтекла абсолютна давност, като е прието, че същата е четири години и половина, която от извършване на нарушението до постановяване на решението на въззивния съд не е изтекла.

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че доводите на касационния жалбоподател за изтекла давност се явяват неоснователни. Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, /задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт/, погасителните основания по чл.34 от ЗАНН и чл.82 от ЗАНН настъпват в първия случай преди влизане в сила на правоохранителния акт, а във втория – след влизането му е сила. В случая процесното НП не е влязло в сила, следователно предпоставките за неизпълнение на наложеното наказание не следва да бъдат обсъждани, тъй като въобще не е започнала да тече изпълнителската давност по чл.82 от ЗАНН. Колкото до давността, касаеща погасяването на възможността компетентния орган да реализира правомощията си административнонаказателното правоотношение или така наречената преследвателна давност, следва да се отбележи, че въпроса също е решен с посоченото Тълкувателно решение. Според последното разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, като изрично в мотивите на постановлението се изтъква, че в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК уреждаща абсолютната давност и именно тази празнота се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. С оглед на това следва да се приеме, че изтичането на абсолютната преследвателна давност настъпва след изтичане на срок от четири години и половина от момента на извършване на административното нарушение или в конкретния случай тя ще настъпи на 14.02.2018г.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 398/14.06.2017г. по а.н.д.№ 1411/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.