Р Е Ш Е Н И Е

№ 352 09.11.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело № 316 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районно управление гр.Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, против Решение № 238/ 06.06.2017г., постановено по АНД № 363/ 2017 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 16-0284-002990/ 02.12.2016г., издадено от Началника на РУ гр.Казанлък при ОДМВР – Стара Загора. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда, че в конкретния случай са налице основания за квалифициране на нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП като „маловажен случай” и за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Л.Т.Д., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решението на Районен съд Стара Загора да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд-Казанлък се е развило по жалба на Л.Т.Д. против Наказателно постановление № 16-0284-002990/ 02.12.2016г., издадено от Началника на РУ гр.Казанлък при ОДМВР – Стара Загора, с което на Л.Д. са наложени две административни наказания, както следва: 1. глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП /т.1 от НП/ и 2. глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.105а, ал.1 от ЗДвП /т.2 от НП/. Административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 07.06.2016г. в 11.20ч. в община Николаева, на път първи клас № ПП-I6, км.345, Л.Д. управлява лек автомобил БМВ Х5 с рег.№ СТ6879ВР, като не е включил светлините за движение през деня и е намалил прозрачността на страничните стъкла на автомобила, осигуряваща видимостта на водача.

С решението на Казанлъшкия районен съд е отменено изцяло наказателното постановление. Относно описаното в т.1 от НП административно нарушение съдът е приел, че административно обвинение е фактически необосновано и не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Относно обективираното в т.2 от НП административно нарушение съдът е приел, че в конкретния случай са налице обстоятелства, обуславящи определянето на нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП като такова с по-ниска степен на обществена опасност и съотв. предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Съответен на закона е изводът на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършено от Л.Д. нарушение по чл.105а, ал.1 от ЗДвП е фактически и доказателствено необосновано. Изложените в тази връзка доводи изцяло се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да бъдат повтаряни.

Обоснован е и следващият извод на първоинстанционния съд, че дори и да е налице допуснато от Д. нарушение на чл.70, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ изискване през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини, установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи прилагането на чл.28 от ЗАНН при квалифициране на нарушението като „маловажен случай”. Възражението на касационния жалбоподател, че по отношение на това нарушение, въпреки че не е особено тежко, не може да се прилага чл.28 от ЗАНН, тъй като това би означавало да бъдат отменяни всички наказания за невключени светлини и би обезсмислило нормата на чл.70, ал.3 от ЗДвП, е неоснователно. Степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като значимостта респ. малозначителността на неблагоприятните последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а следва да се преценява във всеки конкретен случай. Ето защо „обезсмислянето на нормата на чл.70, ал.3 от ЗДвП” не може да бъде възприето като аргумент, опровергаващ извода на въззивния съд, че в случая с оглед цялостната характеристика на дееца, на деянието и на обстоятелствата, относими към неговото извършване, е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238/ 06.06.2017г., постановено по АНД № 363/ 2017 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.