Р Е Ш Е Н И Е

№362 17.10.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 318 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Тодор Христов Николов – Началник група към ОД на МВР, РУ - Казанлък, против Решение №256 от 15.06.2017г. по а.н.д №22/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта му, с която е отменен пункт 4 от Наказателно постановление (НП) №16-0284-002627 от 08.12.2016г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ - Казанлък. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Твърди се, районният съд неправилно е приел, че в пункт 4 не е конкретизирана нарушената от санкционираното лице правна норма. Сочи се, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП изрично е записано, че същият е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“, като конкретизирането на управляваното моторно превозно средство МПС дава достатъчно яснота на наказаното лице, относно извършеното нарушение, за което е санкционирано, поради което не е необходимо да се сочи от коя точно категория е то. Моли съда да отмени решението на Районен съд Казанлък в частта, с която е отменен пункт 4 от НП и да постанови решение, с което да потвърди санкционния акт в тази му част.

Ответникът по касация А. ***, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение в частта досежно нарушението по пункт 4 да бъде отменено и НП в тази му част да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на А. Сефер А. против НП №16-0284-002627 от 08.12.2016г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което въз основа на АУАН бланков №129343/26.08.2016г. на А. са наложени административно наказания както следва: „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.185 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.185 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП; „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП; „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че А.А. на 26.08.2016г., около 07:20 часа, в с.Скобелево на ул.Кирил и Методий до №18 в посока север-юг управлява МПС – лек автомобил Опел Вектра с рег.№СТ 31 43 СС, като при движение с несъобразена с пътните условия скорост водачът губи контрол над управлявания лек автомобил и се блъска в ел.стълб от електро-преносната мрежа в дясно по посоката си за движение, при което настъпва ПТП. По време на движение водачът не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Водачът участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР за произшествието и не остава на място да изчака пристигането на представител на МВР. С първото от деянията – участник в движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, се сочи за нарушена разпоредбата на чл.5, ал1, т.1 от ЗДвП. В второто – водача не контролира ППС, което управлява, се сочи за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. С третото деяние – водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, се сочи за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. С четвъртото деяние – водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 I N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, се сочи за нарушена разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. С петото от деянието – участник в ПТП, който не уведомява компетентната служба на МВР, се сочи за нарушена разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП. С последното деяние – не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието, се сочи за нарушена разпоредбата на чл.123, ал.1, т2, б. „б“ от ЗДвП.

В проведеното пред Районен съд – Казанлък съдебно производство процесуалния представител на санкционираното лице е заявил, че поддържа жалбата на доверителя си единствено за вменените административни нарушения под №№4, 5 и 6, като не оспорва НП в останалата част.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е отменил НП в частта, в което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на А. Сефер А. са наложени административни наказания – „глоби“ в общ размер на 150 лева и е лишен от право да управлява МПС общо за два месеца, като санкционния акт е потвърден в останалата му част. Прието е, че при извършена проверка относно формалните изисквания на ЗАНН относно пункт 4 от НП е констатирано нарушение на процесуалните правила по налагане на административно наказание. Обосновано е, че нито в АУАН, нито в НП е посочена категорията на МПС, което А. е управлявал и не е конкретизирана нарушената правна норма, като по този начин са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което поставя нарушителя в невъзможност да разбере в какво точно се изразява вмененото му във вина нарушение и в съответствие с това да организира защитата си. Посочено е, че жалбата срещу пункт 5 и пункт 6 от НП също е основателна, тъй като водача е санкциониран за това, че не е изпълнил задължението си като участник в ПТП с пострадал да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на мястото на ПТП до пристигане на службите на МВР или следствието. В случая обаче, според районния съд, единствения пострадал от ПТП се явява съпругата на водача, която се е нуждаела от незабавна медицинска помощ и поради това няма как от жалбоподателя да се изисква преди да бъде оказана медицинската помощ на неговата съпруга той да уведомява компетентните органи. Поради това е прието, че няма допуснато нарушение, тъй като А. е действал при крайна необходимост.

С касационната жалба решението на Районен съд Казанлък е обжалвано само в частта, досежно отмяната на НП по пункт 4 от санкционния акт, следователно в останалата му част същото е влязло в законна сила.

Настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд в обжалваната му част е неправилно поради следните съображения: Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, в редакцията й с ДВ, бр.51 от 2007г., приложима в настоящия случай, предвижда налагане на административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, на водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан. Ограничението тук е формулирано в разпоредбата на чл.137а от същия закон, според която „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“. Според настоящия състав непосочване в АУАН и НП на точния вид категория на автомобила, чийто водач е бил жалбоподателя, след като в санкционния акт са посочени всички категории на МПС, изброени в чл.137а, ал.1 от ЗДвП, не представлява съществено нарушение, което да не позволява на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му е вменено и да организира защитата си. Това е така, защото в обстоятелствената част и на АУАН, и на НП административнонаказващия орган е посочил, че управляваното МПС от жалбоподателя е лек автомобил, което отговаря на категория М1, съобразно разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2, б. „а” от ЗДвП. Същевременно категорията М1 е посочена измежду изброените в НП категории МПС, следователно за жалбоподателя е било ясно, че се касае за управление на лек автомобил от тази категория, поради което съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да ограничават правото му на защита.

С оглед изложените съображения съдът намира, че е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което решението на Районен съд Казанлък следва да бъде отменено в обжалваната му част.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 256/15.06.2017г. по а.н.д.№ 22/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта, с която е отменено НП №16-0284-002627/08.12.2016г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, по пункт 4 от същото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-0284-002627/08.12.2016г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, по пункт 4 от същото, с което на А. Сефер А. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.