Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№353                                           09.11.2017 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  Минка Петкова        

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 320 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.   

 

   Образувано е по касационна жалба на „ЗАЛЪМОВ”ЕООД гр.Стара Загора  подадена чрез адв. Е.П., СтАК,  против Решение от 05.06.2017г./с погрешно изписана в него година „2015”/, постановено от Районен съд - Казанлък по АНД № 264/2017г., с което е потвърдено Наказателно постановление № КГ-2005 от 13.02.2017г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София /ДАМТН/.

                                                                                                                                                   В жалбата се съдържат доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът поддържа, че в нарушение на чл.47 ал.1 т.1  от ЗАНН съдът не е констатирал липса по делото на доказателства за назначаване на лицето, издало наказателното постановление на поста Председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и че компетентността на издателя не е доказана; че в нарушение на чл.37 от ЗАНН, съдът не е констатирал липсата на териториална компетентност на актосъставителя Демир Шафранов и спрямо територията на гр.Мъглиж. Твърди на следващо място че съдът неправилно не е констатирал нарушение на чл.42 т.4 при съставяне на АУАН, съответно  на чл.57 ал.1 т.5 при издаване на НП относно изискването да съдържат ясно формулирано описание на конкретното изпълнително деяние. Твърди, че понятието „разпространение” включва дейности до крайния разпространител /§23 от ДР на ЗЧАВ/, като не включва дейности от крайния разпространител. Счита за краен разпространител жалбоподателя по определението в §20 от ДР на ЗЧАВ, по тези съображения, че неправилно спрямо него са приложени чл.8 ал.2 и §23 от ДР на ЗЧАВ, тъй като той не е разпространявал горивото. Твърди на следващо място неправилност на извода на съда че наказателното постановление съответства на изискването по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като не съдържа пълно посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, тъй като в Приложение № 2 към чл.6 т.1 от НИКТГУРНК  са уредени множество различни изисквания за качество, на които следва да отговаря горивото за дизелови двигатели.

Твърди на следващо място, че неправилно съдът е приложил нормите на чл.1, чл.8 ал.1 и ал.2, чл.34 от ЗЧАВ в светлината на Директива 98/70 /ЕО на Европейския парламент и съвета от 13.10.1998г относно качеството на бензиновите и дизеловите горива, тъй като  показателя „пламна температура” не попада в предметния й обхват по причина, че не е относим към защита на здравето и околната среда. От това, че не е относим към визираните блага, които са и посочените като предмет на охрана в чл.1 от ЗЧАВ прави извод, че  деянието по чл. 8 ал.2 вр.с чл.34 ал.2 от ЗЧАВ не е административно нарушение по смисъла на цитираните норми от ЗЧАВ. Твърди на следващо място, че незаконосъобразно е бил включен показателя пламна температура като изискване за качество, установено с Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, която е приета на основание чл.8 ал.1 от ЗЧАВ, тъй като обхвата на делегация, произтичаща от тази рапоредба е регламентирането на изисквания за качество, които са относими към защита на здравето и на околната среда, а въвеждането на изисквания, които нямат отношение към тази защита, е направено при липса на компетентност. Нарушаването на едно незаконосъобразно въведено изискване, както е в случая с изискването за определена стойност на показателя”пламна температура” счита, че не следва да се квалифицира като административно нарушение.

Отделно излага съображения за незаконосъобразност на решението поради това, че не е констатирано допуснато при издаване на НП нарушение на чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН - необсъждане на всички възражения на жалбоподателя, вкл. с доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Поддържа, че по делото не са били представени в пълнота доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното производство,  в т.ч. и представените от жалбоподателя възражение и доказателства, и  по – конкретно  доказателствата за изтегляне от пазара на горивото, спрямо което е установено несъответствие —протокол от 28.11.2016г, задължително предписание №рс-0720/23.11.2016г, декларация от 30.11.2016г от „Зара-Е”ООД, задължително предписание №рс-001/26.01.2017г. Счита, че доколкото показателя „пламна температура” не отчита влияние на горивото върху здравето, нито към опазване чистотата на атмосферния въздух, това свидетелства за по-ниска обществена опасност на деянието, спрямо случаите, които поначало е имал предвид законодателя при приемането на чл.34 от ЗЧАВ, а именно  - тези в които са нарушени изисквания, пряко засягащи живота и здравето на хората и/или чистотата на атмосферния въздух. В тази връзка намира за неправилен извода на съда, че е неприложима към процесното деяние нормата на чл.28 от ЗАНН и счита, че деянието е маловажен случай при следните обстоятелства — липсата на предишни нарушения, извършени от дружеството, ниската степен на застрашеност и засягане на обществените отношения, предмет на защита, произтичащи и от естеството на показателя, на изискванията за който горивото не е отговаряло, липсата на вина, предвид декларацията за съответветствие, с която е бил снабден нарушителя, както и предприетите от него незабавни действие по унищожаване на засегнатото от отклонение гориво. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.Х.Б.. По подробно изложените в нея съображения се иска съдът да отмени решението на РС Казанлък от 05.06.2017г(„2015”) по н.а.х.д.№ 264/2017г и да постанови друго решение, с което да се отмени НП №КГ- 2005/13.02.2017г., издадено от Председателя на ДАМТН гр.София.

 

Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София редовно и своевременно призован не се явява, нито представлява по делото. Представя чрез упълномощения процесуален представител — юрисконсулт Силвия Симова възражение, в което изразява становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за отхвърлянето й като такава, съответно за оставяне в сила на решението на КРС.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на „Залъмов” ЕООД гр.Стара Загора против Наказателно постановление №КГ-2005 от 13.02.2017г, издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание Акт за установяване на административно нарушение №А-147/26.01.2017г, на основание чл.83 ал.1 от  ЗАНН, чл.43а, ал.3 от ЗЧАВ,  на „Залъмов” ЕООД ЕИК 123665907 е наложено административно наказание имуществена сакнция в размер на 10 000 лв на основание чл.34 ал.2 от ЗЧАВ. Със същото НП и като последица от наказанието, на същия е възложено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 755лв /л.29/. Посочено е в НП, че при извършена на 22.11.2016г проверка на обект-бензиностанция, управляван от „Залъмов”ЕООД, намиращ се в гр.Мъглиж, главен път 1-6 ЕКТ 49494-1, от бензиноколонка №4 с налично количество 3855л е взета контролна арбитражна проба от течно гориво—гориво за дизелови двигатели  с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Рс-088/22.11.2016г, като след изпитване на контролната проба в стационарната изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН—ГД ККТГ е издаден Протокол за изпитване С-408/23.11.2016г, на основание на който е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол КП-0720/23.11.2016г, сочещ че полученият резултат от изпитването на горивото за дизелови двигатели по показател „пламна температура” (°C):  е 49.5 °C при норма над 55.0  °C. Съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данниза прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от изпитването под 52.93 °C продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател, от което е направен извод за несъответствие на разпространяваното течно гориво /гориво за дизелови двигатели/ по посочения показател с изискванията към него в Приложение №2 от НИКТГУРНТК. „Залъмов” ЕООД е поискало изпитване на арбитражна проба, като в резултат от проведената такъв е издаден протокол за изпитване № 1738СН/16.12.2016г, издаден от Изпитвателен център „Сейболт-България” с посочен сертификат, на основание на който е издаден протокол за изпитване е изготвена експертиза №: ЕА — 039 от 19.12.2016г, която също сочи несъответствие на течното гориво с изискванията за качество по чл.6 т.2, Приложене №2 от НИКТГУРНТК по отношение на показателя „пламна температура” (°C) с получен резултат от изпитването — 49.5 °C при норма над 55.0  °C. Взето е отношение спрямо възражението на жалбоподателя срещу АУАН относно наличието на декларация за съответствие на горивото, отхвърлено по съображения, че наказателно-отговорно е лицето, стопанисващо обекта от момента на постъпване при него на горивото.  АНО е приел, че като е разпространявало на 22.11.2016г течно гориво—гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за качество, както е описано в НП и окончателно установено в Експертиза: ЕА — 039 от 19.12.2016г „Залъмов” ЕООД е извършило нарушение на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6 т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, и на основание чл.34 ал.2 от ЗЧАВ, органът е наложил на това дружество имуществена санкция в размер на 10000 лв.

 В хода на съдебното дирене са приобщени събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства и представените от страните. Разпитан е актосъставителя. След извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка Районен съд Казанлък, с Решение от 05.06.2017г / с погрешно изписана в него година „2015”/, по АНД № 264/2017 г е потвърдил НП №КГ-2005 от 13.02.2017г, издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, по съображения, че наказателното постановление е законосъобразно издадено, при съставяне на АУАН №А-147/26.01.2017г са спазени изискванията на подзаконовата и законова нормативна уредба, касаеща извършването на проверката, вземането на пробите и установяването на несъответствия. С оглед резултата от арбитражната проверка, съдът е приел, за доказано, че разпространяваното гориво е със съществуващи несъответствия спрямо изискванията. Посочил е, че е без значение дали доставчика или разпространителя е извършил влошаването на качеството, тъй като за установеното несъответствие следва да отговаря крайния разпространител, в случая „Залъмов”ЕООД. Съдът е посочил, че НП и АУАН притежават необходимите реквизити и при издаването им не са допуснати процесуални нарушения. Приел е за безспорно и категорично установено от обективна страна, че въззивника е извършил вмененото му нарушение на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ, вр.с чл.6 т.2 от НИКТГУРНТК, както и че то не представлява маловажен случай. В подкрепа на последното е посочил, че нарушението е формално, на просто извършване, като е неотносимо към преценката му налице ли са вреди и дали е  изтеглено и унищожено горивото, негов предмет, както и че липсват доказателства в тази насока. Обосновал е и това ,че въвеждането на толкова висок минимум на имуществената санкция, предвидена в чл.34, ал.2 от ЗЧАВ показва идеята на законодателя да въведе засилена закрила на обществените отношения, свързани с контрола и опазването на чистотата на атмосферния въздух, тъй като неизпълнението на въведените задължения е с голяма обществена опасност, застрашава с голям интензитет здравето и живота на хората. С оглед на което съдът е потвърдил наказателното постановление.

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Неоснователно е оплакването за допуснати при постановяването му нарушения на процесуалните правила. Същото съдържа отговор на оплакванията на въззивния жалбоподател, посочени във въззивната жалба, а именно за нарушения по т.4 на чл.42 от ЗАНН, съответно т.5 и 6 на чл.57 от ЗАНН досежно пълнотата на описанието, квалификацията на нарушението, както и наличието на основания за определяне на деянието като маловажно и прилагане на чл.28 от ЗАНН. Неоснователни са оплакванията, за първи път посочени в касационната жалба, сочещи на съмнение дали именно Александър Манолев е изпълнявал длъжността Председател на ДАМТН. Контрола върху изискванията за качество на течните горива, вкл.при разпространението им, елемент от който е издаването на наказателни постановления за допуснати нарушения, е предоставен на Председателя на ДАМТН /чл.30а ал.1 т.3 ЗЧАВ/. Компетентността на този орган да издава наказателни постановления конкретно за нарушения на чл.34 ал.2 от ЗЧАВ, за каквото е и санкциониран касационния жалбоподател произтича пряко от чл.43а ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. НП №КГ-2005 от 13.02.2017г е издадено от този орган, като от административнонаказателната преписка липсва основание за съмнение че подписалият НП Александър Манолев е и изпълняващия длъжността към тази дата орган, поради което и не се е следвало изискване на акта за назначаването му. При извършена справка по интернет, вкл. на страницата на МС, се установява, че Александър Манолев  е бил назначен за председател на ДАМТН на 31.08.2016г и освободен от поста на 25.04.2017г, т.е. към 13.02.2017г, когато е подписал оспореното НП, същият е изпълняващ длъжността Председател на ДАМТН. НП е следователно издадено от компетентен административно наказващ орган в лицето на Ал.Манолев, като директор на ДАМТН.

Неоснователни са и въведените в касационната жалба оплаквания за липса на компетентност на длъжностното лице, съставило АУАН от 26.01.2017г. Съгласно чл.43а ал.1 ЗЧАВ, актовете за установяване на нарушения на изброените разпоредби, вкл.чл.34 от ЗЧИАВ, се съставят от длъжностни лица по чл.30б ал.1, която норма от своя страна препраща към контролните органи по чл.30а ал.1 т.2 —оправомощените да извършват проверки, вземат проби, изпитват в акредитирани лаборатории и да прилагат принудителни мерки   длъжностни лица от Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива. В качеството си на длъжностно лице по чл.30а ал.1 т.2, оправомощен изрично със Заповед №А-10078 от 03.12.2015г издадена на основание чл.43а, ал.1 от ЗЧАВ да съставя актове за установяване на административни нарушения по чл.34 от ЗЧАВ /л.33—34 от делото/, Демир Самуилов Шафранов, главен инспектор  в ГД”Контрол на качеството на течните горива” към ДАМТН е съставил АУАН №А-147/26.01.2017г въз основа и в рамките на длъжностните си правомощия и оправомощаването. Следователно този акт е съставен от длъжностно лице, снабдено с необходимата за целта властническа компетентност по чл.37 ал.1 б.”а” от ЗАНН и по чл.43а ал.1, вр.с чл.30б ал.1, вр с чл.30а ал.1 т.2 от ЗЧАВ. Не намира опора в нормативната уредба твърдението за териториален обхват на компетентността на актосъставителя, тъй като няма нито нормативно, нито въведено с административен акт, ограничение по териториален признак на компетентността на длъжностните лица от ГД „ККТГ” определени със Заповед №А-10078 /03.12.2015г да съставят актове за нарушения в кръга на контролните си правомощия.

Следва да се сподели и извода на РС, че даденото в АУАН и в НП №КГ-2005 от 13.02.2017г. описание на нарушението е пълно, ясно и точно дадено и че тези актове  съдържат необходимите реквизити /чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН/.  Оплакването за неяснота на мястото на нарушението е неоснователно, тъй като в АУАН, съответно и в НП като място на разпространение на горивата е посочена бензиностанцията, проверена на 22.11.2016г в гр.Мъглиж, Главен път І-6, ЕКТ 49494-1, който адрес съответства на изписания на фискален бон №2533/22.11.2016г, издаден във връзка с проверката и приложен към протокол  Рс-088/22.11.2016г /л.25 гръб/. Деянието, квалифицирано като административно нарушение е подробно описано от фактическа страна, като са налице изявления за всички признаци от обективната страна на състава, който го предвижда - чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, вр.с чл.8 ал.1 и ал.2 от ЗЧАВ и чл.6 т.2 от НИКТГУРНТК и Приложение №2 към тази разпоредба от Наредбата.

 

Според чл.34, ал.2 от ЗЧАВ лице, което разпространява, вкл.като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8 ал.1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв, съответно с имуществена санкция от 10 000 — до 100 000 лв. Наредбата по ал.1 на чл.8 е Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, приета с Постановление на Министерския съвет № 156 /15.07.2003г. Съгласно чл.8 ал.1 от ЗЧАВ Министерският съвет, по предложение на министъра на икономиката, министъра на енергетиката и министъра на околната среда и водите и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, приема наредба, определяща техническите и  качествените изисквания към течните горива, нормите за съдържание в тях на олово, сяра и други вредни вещества в тях, наричани по-нататък „изисквания за качество на течните горива”, както и условията, реда и начина за контрол на течните горива.

                        Посочената като нарушена разпоредба  на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал.1.  чл.6 т.2 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, която е наредбата по чл.8 ал.1 от ЗЧАВ, е предвидено че течните горива трябва да отговарят на посочените изисквания за качество, като т.2 горивата за дизелови двигатели съгласно приложение №2, в което като шести поред е посочен показателя „пламна температура”, който следва да е над 55 °C. Визираните норми се намират в корелация като вменяват задължение, вкл. за крайните разпространители да не разпространяват течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата, приета от Министерски съвет при условията и на основание чл.8 ал.1 от ЗЧАВ.  В хода на производство по чл.63, ал.1, изр.първо от ЗАНН, съответно и в хода на производство по чл.63, ал.1, изр.второ от същия закон, не може да се упражни контрол за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт, приет за детайлизиране на отделни разпоредби от по-висок по степен нормативен акт - в случая Наредбата по чл.8 ал.1 от ЗЧАВ, в каквато насока са доводите на касационния жалбоподател. Достатъчно е да се каже, че от чл.8 ал.1 на ЗЧАВ следва извод, че МС е разполагал с необходимата инвеститура за приемане на подзаконов нормативен акт /наредба/ за регулиране на обществените отношения, очертани в чл.8, ал.1 от ЗЧАВ, вкл. да определи „техническите и качествените изисквания към течните горива, нормите за съдържание в тях на олово, сяра и други вредни вещества в тях, наричани  „изисквания за качество на течните горива”. В предмета на уредба на НИКТГУРНТК, съответно на законовата делегация се съдържат и „техническите изисквания, нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества (замърсители), наричан общо изисквания за качество, на които трябва да съответстват течните горива, произведени, внесени за потребление, транспортирани, разпространявани, съхранявани и/или използвани в Република България /чл.1 ал.1 т.1 от Наредбата/. Въведения по отношение на дизеловото гориво показател „пламна температура” не е сред  изрично посочените параметри в спецификацията за дизеловите горива по чл.4 от Директива 98/70/ЕО (Директивата за горивата), които параметри държавите членки са длъжни да въведат по съображения от здравно и екологично естество /в спецификацията са изброени параметрите цетаново число, плътност при 15°С, дестилация, полициклични арени, съдържание на сяра, съдържание на МЕМК (FAME)— EN 14078/. Така изброените се съдържат в Приложение №2 към чл.6 т.2 от НИКТГУРНТК с по-тъмен шрифт (bold), както други показатели в таблицата и за които в забележка (6) към приложението е казано, че задължително се изпитват при пускането на гориват ана пазара и задължително се докладват в Европейската комисия съгласно изискванията на Решение 2002/159/ЕС и на Директива 98/70/ЕС, изменена и допълнена.  Показателят „пламна температура” в Приложение №2 към наредбата по чл.8 ал.1 от ЗЧАВ не е с по-тъмен шрифт (bold), от което следва, че въвеждането му е по съображения, различни от тези, обусловили въвеждането на стойности за цетаново число, плътност при 15°С, полициклични арени, съдържание на сяра, дестилационни характеристики, съдържание на метилови естери и манган. Въвеждането в НИКТГУРНТК на изискването за показателя „пламна температура”, на който следва да отговаря горивото за дизелови двигатели, за да може да бъде предмет на дейности по ЗЧАВ, вкл. „разпространявано”, се предполага да е по съображения, различни от екологичните и здравните.  Съгласно т.54 —т.56 от Решение на СЕС №251/14, пламната температура на даден материал е обстоятелство, от което може да се направи извод за неговата пожаро- и взриво- опасност, а това са съществени аспекти от безопасността на продукта.  Този технически параметър показва минималната температура, при която се изпарява такова количество гориво, че в съприкосновение с въздуха може да се образува запалима смес, която да се възпламени от друг фактор. Сочи се в т.56 от това решение, че спазването на предвидената в стандарта пламна температура е важно условие за запазване на функционалната способност и на защитата на двигателите на моторните превозни средства и че предвиждането на този параметър има за цел защита на потребителите от повреди в техните автомобили. В същото решение, съдът е заключил че чл.5 от Директивата за горивата /Директива 98/70 /ЕО, закрепващ принципа на свободното обращение не е приложим към спецификацията на пламната температура на дизеловото гориво. 

                        Какви са били съображенията на органа за въвеждане на посоченото изискване в ЗЧАВ не може да се изследва в настоящото производство като довод, че не е изобщо налице административно нарушение. Законосъобразно ли е въведен в Приложение №2 към чл.6 т.2 от Наредбата по чл.8 ал.1 от ЗЧАВ показателят „пламна температура”, на който следва да отговарят течните горива, не може тук да се проверява. Достатъчно е установяването, че този показател е нормативно въведен и има характер на изискване за качество на горивото за дизелови двигатели, като несъответствието на горивата с това изискване за качество е елемент от забраната за разпространението им, формулирана в чл.8, ал.2, вр.с ал.1 от ЗЧАВ. Разпространяването на горива, вкл. от крайните разпространители,  несъответстващи на изискванията за качество по чл.8 ал.1 от ЗЧАВ, е и административно нарушение, нормативно формулирано в чл.34, ал.2 ЗЧАВ, тъй като е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, прилагано по административен ред /чл.6 от ЗАНН/. 

Не е относимо към законосъобразността на акта възражението, че изискването относно показателя пламна температура не постига охрана на обществените отношения, чийто предмет е в обсега на регулиране на чл.1 от ЗЧАВ, съответно и предмет на защита. Предмета на охрана /вкл.кръга обществени отношения, защита на която се цели/ е елемент от преценката за обществената опасност на едно деяние като елемент от нормативно закрепен състав на административно нарушение и е в прерогативите на законодателя. Поради това не може в рамките на настоящото производство да се поставя под съмнение наличието на състав на административното нарушение, какъвто е този по чл.34, ал.2 вр.с чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, вр.с чл.6 т.2 от НИКТГУРНТК.

 

Административно-наказателната отговорност на „Залъмов” ЕООД е ангажирана в случая за разпространение при подробно описани обстоятелства, дата и място на нарушението на гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за качество по чл.6 т.2, Приложение №2 към НИКТГУРНТК относно показателя пламна температура, а именно - при констатиран резултат 49.5 °C при норма над 55.0  °C. Това деяние правилно е квалифицирано като нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ и санкционирано на основание чл.34, ал.2 от същия закон. В съответствие с изискването на т.6 от чл.57, ал.1 ЗАНН, наказателното постановление съдържа посочване на нарушените разпоредби, а доколкото показателите в Приложение №2 към НИКТГУРНТК не са цифрово означени, достатъчно е посочването на наименованието им.

 

Не се установява ограничаване на процесуални права на санкционираното лице в административнонаказателната фаза и пред първоинстанционния съд. Съответно на чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ  и чл.22, ал.9 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, дружеството се е възползвало от възможността да обори резултата от изпитването в подвижна и стационарна лаборатория, като поиска изпитване на арбитражна проба в друга акредитирана лаборатория. Не се оспорва от дружеството резултата от изпитването, не се оспорва  наличието на акредитация на изпитвателната лаборатория, вкл.провелата изпитване на арбитражната проба, не е налице и спор, че при правилно приложение на закона и в необходимия технологичен порядък са били взети пробите. Начинът на вземане на пробата е документиран по установения в наредбата ред, което изключва съмнение относно качеството на резултата от изпитването. АУАН е съставен в присъствие на представител на нарушителя, връчен му е препис, подадено е възражение срещу него. Макар да се твърдят и във възражението доводи за маловажност на деянието поради незабавното изтегляне от пазара и предаването за унищожаване на горивото от страна на «Залъмов»ЕООД, необсъждането им не обуславя само по себе си незаконосъобразност на НП.  Следователно, спазени са специфичните нормативните разпоредби по материята и реално не са ограничени права и интереси в хода на административнонаказателното производство, твърденията за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, не са основателни.

 

Съгласно определението дадено в т.23 от ДР на ЗЧАВ, "Разпространение на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл.3 ал.1 т.5. Местата по чл.3 ал.1 т.5 включват и бензиностанциите, а в „краен разпространител” по см.на т.20 от ДР влиза и дейността на бензиностанциите, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. Разпоредбата на чл.34 ал.2 от ЗЧАВ съдържа състав за нарушение със субект «лице, което разпространява, вкл.като краен разпространител», което причислява към субектите на деянието и крайните разпространители. Налице е съответствие между посочените като нарушени норми чл. 8, ал.2 ЗЧАВ с чл. 6, т.2 Приложение № 2 от НИКТГУРНК и приложената санкция по чл. 34, ал.2 от с.з. във вр. с текстовата част на НП /обстоятелства и факти от значение за установяване на адм.нарушение и описание на констатираното състояние на горивото/ не поставят под съмнение правилно квалифицирано изпълнително деяние.   По делото не е спорно, че горивото за дизелови двигатели взето на 22.11.2016г от контролен орган на ДАМТН от бензиноколонка №4 на бензиностанцията на жалбоподателя в гр.Мъглиж, на Главен път І-6, ЕКТ 49494-1, по  показател «пламна температура» със стойност 49.5 градуса по целзий (плюс минус 2), не съответства на изискванията за качество, посочени в таблицата към Приложение №2 към чл.6 т.2 от НИКТГУРНТК. В случая съвпадат като стойност резултатите от изпитванията изпълнени в стационарната и арбитражната лаборатория по отношение на посочения показател. Установено е следователно, че стойността на показателя „пламна температура” на горивото за дизелови двигатели, проба от което е взета на 22.11.2016г, е 49,5 5 °C при необходим минимален праг 55 °C. Изпитванията са доказателствено средство, което може да бъде ценено /чл.30в ал.1 т.4 от ЗЧАВ/ и съответно резултатът от тях, посочен по-горе не е опроверган по делото, съответно сочи  установено констатираното от органа отклонение на горивото от изискванията за качество.   Дружеството жалбоподател стопанисва бензиностанцията, от чиято бензиноколонка е взета пробата, т.е.горивото е било предлагано за зареждане на отделните МПС и същият има качество на краен разпространител спрямо него по смисъла на т.20 от ДР на ЗЧАВ. Към 22.11.2016г дейността на дружеството е подчинена на изискванията на чл.18б ал.1 т.1 и ал.3 т.1 според която лицата, които разпространяват течни горива, вкл. като краен разпространител са отговорни за съответствието на разпространяваните от тях течни горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8 ал.1. Изпълнение на задълженията, произтичащи от тази норма е гаранция за недопускане на несъответствие на разпостраняваното гориво с изискванията от разпостранителите и крайните потребители. Административното обвинение за разпространяване от «Залъмов»ЕООД на гориво за дизелови двигатели в несъответствие с изискванията за качество по показател «пламна температура» — нарушение по чл.34 ал.2 от ЗЧАВ, вр. с чл.8 ал.2, вр.с чл.6 т.2, Приложение №2 към НИКТГУРНК е обосновано и доказано.

 

Правилни са и изводите на съда, че деянието не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В чл. 93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В случая действително може да се предполага незначителност на вредните последици от деянието с оглед на това, че несъответстващото на изискванията гориво е било незабавно изтеглено от пазара от страна на „Залъмов” ЕООД, доказателства за което са представени пред касационната инстанция —протокол за изтегляне на течно гориво от пазара от 28.11.2016г, приемо-предавателен протокол, декларация от „Зара-Е”ООД от 30.11.2016г. Тези доказателства се сочат предадени и на контролния орган във връзка с издадено от него задължително  предписание №Рс-001/26.01.2017г. Но това обстоятелство е и вероятно отчетено от наказващия орган, при определяне на дружеството имуществена  санкция в минималния размер, предвиден в закона.  Не може обаче да се каже, че деянието обективира по-ниска обществена опасност в сравнение с другите случаи от този вид, поради което и дружеството, което го е допуснало не подлежи на наказване изобщо. Касае се гориво от 3855 л., запълващо над 30 на сто от резервоара /с вместимост 8323 л/. Предмета на засягане — обществените отношения, свързани с качеството на течните горива, вкл.от гледна точка изискванията за сигурност и защита правата на потребителите, сочи на значими обществените отношения. Изложеното не позволява да се направи извод, че деянието по разпространение посоченото гориво, в несъответствие с показателя „пламна температура”, чието въвеждане се предполага да е по съображения за сигурност и защита на потребителите, да не е обществено опасно или обществената му опасност е така незначителна, че и най-ниската предвидена в закона санкция да е прекомерна.

Затова, като е потвърдил Наказателно постановление № КГ-2005 от 13.02.2017г, издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Районен съд Казанлък е постановил законосъобразно решение, което като валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, вр.с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 05.06.2017г. /с погрешно изписана в него година „2015”/, постановено от Районен съд - Казанлък по АНД № 264/2017г., с което е потвърдено Наказателно постановление № КГ-2005 от 13.02.2017г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                           

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                          

 

                                                                                   2.