Р Е Ш Е Н И Е

№ 372 14.11.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 321 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Т.Д.Д. ***, против Решение № 37/ 07.06.2017г., постановено по АНД № 48/ 2017г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23 – 046 от 17.05.2016г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ – гр. Бургас.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и несъответен на закона направения от въззивния съд извод, че извършването на нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение е установено и доказано по несъмнен начин. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е изследвал обективно, пълно и всестранно релевантните за ангажирането на отговорността му обстоятелства, като при постановяване на решението неправилно са кредитирани с доверие само показанията на служителите на ИАРА, без да са разгледани и обсъдени направените от него възражения за допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление. Сочи, че с оглед на събраните по делото доказателства необосновано въззивният съд е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка е установена и доказана по безспорен начин. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 23–046/ 17.05.2016г.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че въз основа на събраните по делото доказателства обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила Гълъбовският районен съд е приел, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Т.Д.Д. *** против Наказателно постановление № 23 – 046 от 17.05.2016г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № В 2481/ 08.04.2016г., на Т.Д., на основание чл.73, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000лв., за нарушение на чл.35, ал.1, т.7 от ЗРА. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 08.04.2016г., около 11.51ч., на язовир „Розов кладенец”, Т.Д. извършва риболов с 1 бр. въдица с макара и монтиран на влакното маломерен мрежест уред тип парашут, потопен във водата в работно положение.

Гълъбовският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и неспазването от Т.Д. на законово регламентираната забрана по чл.35, ал.1, т.7 от ЗРА, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.73, ал.1 от ЗРА, за което на нарушителя е наложено наказание, определено в нормативно предвидения минимален размер.

Решението на Гълъбовския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Касационният жалбоподател е санкциониран на основание чл. 73, ал.1 от ЗРА, съгласно която разпоредба който лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал.1, т.4, 5 и 7, чл.36 и 37, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. От правна страна административнонаказателното обвинение е обосновано с допуснато нарушение на чл. 35, ал.1, т.7 от ЗРА, която норма регламентира забрана за извършване на стопански и любителски риболов в обектите по чл.3, ал.1 от ЗРА с маломерни мрежени уреди тип "парашут". Видно от обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, възприетото от наказващия орган противоправно поведение на санкционираното лице от фактическа страна се основава на това, че на 08.04.2016г., около 11.51ч., на язовир „Розов кладенец”, Т.Д. извършва риболов с 1 бр. въдица с макара и монтиран на влакното маломерен мрежест уред тип парашут, потопен във водата в работно положение. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.26 от ДР на ЗРА, „риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. От събраните във въззивното съдебно производство гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица – Стоян Стоянов /актосъставител/; Мирослав Пламенов Чобанов и Иван Господинов Шиков /свидетел – очевидец на извършването и установяването на нарушението/, еднозначно се установява, че санкционираното лице е осъществявало риболов по см. на §1, т.26, предл. първо от ДР на ЗРА използвайки маломерен мрежен уред тип „парашут”, което сочи на извършено от Д. съставомерно от обективна и субективна страна деяние – административно нарушение по чл.73, ал.1 от ЗРА и основание за налагане на административно наказание. След като от показанията на посочените свидетели по несъмнен начин се установява, че именно Т.Д. е лицето, което е било поставило в язовира въдица с маломерен мрежест уред тип парашут, потопен във водата в работно положение, за съставомерността на деянието по повдигнатото административнонаказателно обвинение е ирелевантно кой е извадил въдицата от водата и кой я е носил към момента на пристигането на служителите на ИАРА; чия собственост е въдицата, имало ли и уловена риба, кой я е носил, какво е станало с уловената риба т.н. Противно на твърденията на касатора, липсва противоречие в показанията на свидетелите относно фактическите констатации, съдържащи се в АУАН и възпроизведени в НП, като цитираните от жалбоподателя части от тези показания са извадени от цялостния им контекст. С оглед на което съдът приема, че не е налице нито неистинност на установените от актосъставителя фактически обстоятелства по извършването на самото нарушение; нито е опровергана фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление; нито са дискредитирани показанията на свидетелите относно фактите, включени в предмета на доказване, а именно тези, относими към съставомерността на деянието. Предвид конкретното административно обвинение, единственото релевантно обстоятелство е извършвал ли е Т.Д. риболов по см. на §1, т.26 от ДР на ЗРА със забранено от закона средство - маломерен мрежен уреди тип "парашут". В случая показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица – очевидци, възприели непосредствено и лично извършването на нарушението, са еднозначни и непротиворечиви относно този релевантен за ангажиране отговорността на Т.Д. по чл.73, ал.1 от ЗРА факт – фактът, че санкционираното лице е извършвало риболов чрез поставена въдица с монтиран маломерен мрежест уред тип парашут, потопен във водата в работно положение.

Ето защо законосъобразна е преценката на въззивния съд по съществото на спора, мотивирала потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от Т.Д. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Противно на твърденията на касатора, няма законово регламентирана пречка свидетелите да са служебни лица от структурата на администрацията, към която принадлежи актосъставителят, съотв. административно наказващият орган. Служебното качество на свидетелите само по себе си не е основание да не се кредитират и съотв. да не се приемат за достоверни показанията им, респ. не е основание да се направи извод за недоказаност на фактите и обстоятелствата, които те потвърждават. Голословни са твърденията на касатора за тенденциозност на показанията на служителите от ИАРА и за недоказаност на присъствието на св. М. Чобанов на мястото на нарушението. Ето защо съдът приема, че в случая от една страна всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а от друга - жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на изложената защитна теза. Противно на твърденията на касационния жалбоподател разпитаният в качеството на свидетел Н. Комитов не е очевидец на нарушението и съответно неговите показания не могат да опровергаят описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка.

С оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т на закона съображенията на Гълъбовския районен съд, мотивирали направения извод, че Т.Д. е нарушил забраната по чл.35, ал.1, т.7 от ЗРА, което сочи на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.73, ал.1 от ЗРА, за което на лицето е наложено административно наказание определено в предвидения от закона минимален размер.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Не е налице твърдяната непълнота на фактическия и доказателствения материал във връзка с извършването на вмененото на Т.Д. административно нарушение, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение. При спазване на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, решението съдържа подробни мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба.

Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/ 07.06.2017г., постановено по АНД № 48/ 2017г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23 – 046 от 17.05.2016г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. София.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.