Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 373
гр. Стара
Загора,31.10.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на дванадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка
Христова
и с участието на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА к.а.н. дело № 324 по описа за 2017
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от А.Й.Г. ***, чрез процесуалния му представител адвокат С.В.
против Решение № 375/07.06.2017 г.,
постановено по АНД № 935/2017 г. по описа на Районен съд
Стара Загора в частта, в която е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 16-1228-003389/04.01.2017 г. на началник група
в сектор « Пътна полиция» към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара
Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на решението като постановено в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с
чл. 63, ал.1 ЗАНН. Касаторът оспорва извода
на съда за извършено административно нарушение по чл. 174,ал.3 от ЗДвП.
Релевира доводи, че нормата на чл. 174,ал.3 от ЗАНН съдържа три алтернативно
посочени състава на нарушения и правото на защита му е нарушено,защото не било
ясно по кой състав е привлечен към администартивно наказателна отговорност. С нормата на чл. 174,ал.3 от ЗДвП се
установявала изрична подзаконова уредба
относно установяване на алкохол в кръвта или друго упойващо следство от
водачите на МПС – Наредба № 30/26.07.2001 . на МЗ, МВР и МПр. Според касатора
текстовете на цитираната Наредба, а
именно ал. 2 и ал.3 от Наредбата
повелявала, че талон за медицинско свидетелство се попълвало и връчвало само в
изрично просочени хипотези . Издаването на талон за медицинско изследване е допустима само в случаите, кагато взетата
проба с техническо средство е некачествена или се оспорват показанията на
техническото средство . Поради което, според изложеното в жалбата, тълкувайки разпоредбата на чл. 174,ал.3 от
ЗДвП във връзка с посочените текстове на Нередбата се било налагало извода , че
съществуват поне три фактически състава
на административни нарушения . Касаторът релевира доводи, че с некоректното и
непълно предявяване на твърдяна за нарушена разпоредба е нарушено правото на
защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице.
Посочената от АНО извършена правна квалификация на деянието следвало да се
приравни на непосочване на законова нарушена правна норма.. Въз основа на
изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
вътрешните работи –Стара Загора не изпраща представител и не взема становище по
подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от
АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 16-1228-003389/04.01.2017
г. на началник група в сектор « Пътна полиция» към Областна дирекция на
вътрешните работи гр. Стара Загора,
издадено въз основа на АУАН №
16-1228-003389/26.12.2016 г., с което на А.Й.Г. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че на 26.12.2016 г., около 01,40 ч в гр. Стара Загора, на ул.
« Генерал Гурко» в посока запад след
кръстовището с ул. «Майор Т. Кавалджиев» Г. управлява лек автомобил «Пежо » с рег. № СТ 9162 НН,
собственост на Христо Миленов Мишев, като при водачът отказва да бъде тестван с
техническо средство ДРЪГ ТЕСТ 5000-0003
за употреба на упойващи вещества. Издаден талон за медицинско изследване на
кръвта № 0046196. Изпробван с тухническо средство Алкотест Дрегер 7510-0019 –
нулев резултат.
За да потвърди НП,
районният съд е приел, че съгласно чл. 174,ал.3 от ЗДвП, водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи
вещества или не изпълни предписанието
за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, се
наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години
и глоба 2000 лв. Разпоредбата на чл. 174,ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на
административни нарушения -
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
на употребата на алкохол или
други упойващи вещества или неизпълнение
на предписанието за медицинско изследване.
Водачът няма право да отказва
да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества, поради което и отказът е
въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Водачът няма право да избира
начина, по който да му
бъде извършена проверка за употреба
на алкохол или други упойващи
вещества..
Решението на Старозагорския
районе съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
В разпоредбата чл.5, ал.3
от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства
под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните
органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по
реда, предписан с Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредба
№ 30/ 2001г /. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174, ал.3
от ЗДвП – водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Съгласно чл.2 от Наредба
№ 30/ 2001г талон за медицинско изследване се издава когато от водача е взета
некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство /ал.1/,
както и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява
извършване на проверка с техническо средство /ал.2/.
В процесното НП фактическото
обвинение е повдигнато за това , че лицето отказва да бъде изпробван с
техническо срество за упойващи вещества, същият е бил изпробван с техническо
средство за алкохол и то е установило нулен резултат. Правното обвинение е
повдигнато за това, че лицето едновременно отказва да му бъде извършена
проверка за установяване на алхокол или друго упойващо средство или не е
изпълнил предписание за медицинско изследване за установяване на алкохол в
кръвта му. Съдът приема, че е налице противоречие между обстоятелствената част
и диспозитива на наказателното постановление След като АНО е установил в тази
обстоятелствена част, че лицето отказва да му бъде извършена проверка единствено за установяване на употреба на
упойващи вещества е недупустимо в диспозитива на НП да му повдига обвинение и
за това, че отказва такава проверка за алхокол. Още повече, че към момента на
извършване на деянието не е било предвидено в закона издаване на талон за
установяване на упойващи вещества. Тази неяснота относно какво точно деяние е
извършил дееца затруднява правото му на защита и е основание за отмяна на
наказателното постановление. При наличие на два състава на съставомерни деяния
АНО е задължен да посочи точно какво
нарушение е извършило лицето – отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за алхокол или за упойващи вещества.
С оглед на изложеното съдът намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да се отмени оспореното наказателно постановление, като
незаконосъобразно
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 375/07.06.2017 г., постановено по АНД № 935/2017 г.
по описа на Районен съд Стара Загора в частта, в която
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16-1228-003389/04.01.2017 г. на началник
група в сектор « Пътна полиция» към Областна дирекция на вътрешните работи гр.
Стара Загора КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 16-1228-003389/04.01.2017 г. на началник група в сектор «
Пътна полиция» към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.