Р Е Ш Е Н И Е

№ 375 09.11.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Чл Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 327 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, срещу Решение № 417 от 20.06.2017г., постановено по АНД № 838/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001121 от 23.02.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършеното от работодателя „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД – Стара Загора нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, като основание за налагане на административна санкция по чл.414, ал.1 от КТ. Поддържа, че неправилно и в противоречие с материалния закон съдът е направил извод, че правоотношението между „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД и Мария Дончева Иванова няма характер на трудово такова като твърди, че престирането на работна сила при упражняване на трудова функция се установява от събраните по делото доказателства. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001121 от 23.02.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД - гр. Стара Загора срещу Наказателно постановление № 24 – 001121 от 23.02.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 - 001121 от 27.01.2017г., на „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 5000лв., за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 25.01.2017г. в магазин за дрехи втора употреба в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” № 158, стопанисван от „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД - Стара Загора - работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ, е установено, че лицето Мария Дончева Иванова работи като продавач-консултант в търговския обект, обслужващ клиенти, без предоставянето на работна сила от нея да е уредено като трудово правоотношение.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. В мотивите към решението са изложени съображения, че установяването и отстраняването на нарушението по чл.1, ал.2 от КТ може да бъде извършено само по нормативно регламентираната в чл.405а от КТ процедура, като до завършване на производството по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление на контролните органи, липсва правно основание това отношение да се третира като трудово. При липсата на данни за развило се специално административно производство по чл.405а от КТ съдът е обосновал извод, че не е установено и доказано извършването от „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД в качеството му на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ на нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, като основание за налагане на административна санкция по чл.414, ал.1 от КТ.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Един от основните принципи, регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. За да се счита, че е допуснато нарушение на това нормативно изискване на трудовото законодателство и съответно че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ, от обективна страна е необходимо такова поведение на лицето, спрямо което е наложена административната санкция, което да сочи на уреждане на отношения по предоставяне на работна сила не като трудовоправни, а като граждански, търговски и т.н.

Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай. В случая от приетия като доказателство във въззивното съдебно производство граждански договор от 25.01.2017г., сключен между „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД, в качеството на възложител и Мария Дончева Иванова, в качеството на изпълнител, разгледан в контекста на представените писмени доказателства /подписаната от Мария Иванова декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, протокол за извършена работа и др./, както и с оглед събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаните като свидетели лица – Вълкана Николова Николова (актосъставител), Бойка Нейкова Шуманова (свидетел при констатирането на нарушението и съставянето на АУАН), Диляна Драгомирова Господинова и Мария Дончева Иванова, може да се направи извод, че съществуващото към 25.01.2017г. правоотношение между „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД – гр. Стара Загора и Мария Дончева Иванова, не е имало за предмет предоставяне от физическото лице на работна сила за изпълнение на трудова дейност като „продавач консултант” при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. От доказателствата по делото еднозначно е установено, че към момента на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора проверка, Мария Иванова е осъществявала дейност „по подреждане на стока в магазина” /какъвто е и предмета на възложената задача съгласно сключения между „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД и Мария Иванова граждански договор и подписания протокол за извършена работа/, като липсват каквито и да е било доказателства /писмени или гласни/, за престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на Мария Иванова при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение т.е не е доказано, че лицето е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови функции като „продавач-консултант”. Липсата на доказателства за наличието на престация на труд, квалифицираща правоотношението като трудово, а не като облигационно, обуславя извод, че не доказано предоставяне на работна сила по см. на чл.1, ал.2 от КТ без правоотношенията между работодателя „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД и работника Мария Иванова да са уредени като трудовоправни.

Правилно Старозагорският районен съд е приел, че при липса на данни за образувано и проведено специално административно производство по чл.405а от КТ и издадено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора постановление за установяване и обявяване съществуването на трудово правоотношение между „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД, в качеството му на работодател и Мария Иванова, в качеството на работник /служител/, не е доказано наличието на основание изпълнението на възложената задача да бъде квалифицирано като трудово правоотношение по см. на чл.1, ал.2 от КТ.

Ето защо обосновано въззивният съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин вмененото на санкционираното лице административно нарушение - допуснато от „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД в качеството му на работодател нарушение на императивното изискване на чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на което правилно Наказателно постановление № 24 – 001121 от 23.02.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, с което на основание чл. 414, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ е ангажирана отговорността на „ВОДОЛЕЙ 70” ЕООД – гр. Стара Загора, е отменено като незаконосъобразно.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 417 от 20.06.2017г., постановено по АНД № 838/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001121 от 23.02.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.