Р Е Ш Е Н И Е

№363 17.10.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 330 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора, против Решение №202 по а.н.д №291/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №24-001206 от 01.03.2017г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. В жалбата се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че неправилно районният съд е възприел, че е допуснато нарушение както в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) така и в обжалваното НП, и санкционния акт е издаден в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Обосновава се, че в НП е описано и конкретизирано мястото на извършване на нарушението, за което е съставен АУАН и НП. Сочи се, че в случая на лицата, посочени в НП не е извършено никакво плащане за месец декември 2016г. Поддържа се, че въпреки, че към момента в редакцията на чл. чл.245, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) не предвижда изрично „ежемесечно“ изплащане на гарантирания размер на заплатата, то най-малко по пътя на историческото тълкуване и по съображения, черпени от обичайната практика, следва да се приеме, че волята на законодателя не е променена и трябва да гарантира ежемесечно постъпление на доходи в патримониума на работника или служителя. Поради това счита, че законът установява задължение за изплащане на поне един минимален размер от дължимото на работника или служителя трудово възнаграждение. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение на Районен съд Казанлък и да постанови друго, с което да потвърди отмененото НП.

Ответникът по касация „Бост Клийн“ ЕООД – София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по подадената жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Бост Клийн“ ЕООД – София против НП № 24-001206/01.03.2017г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което въз основа на АУАН №24-001206/03.02.2017г. на „Бост Клийн“ ЕООД – София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 19.01.2017г. в обекта на предприятието „Пункт за зимно почистване Младежки дом, Проход на Републиката, км 40 + 500“, общ.Гурково, обл.Стара Загора и по документи в Дирекция ИТ със седалище Страа Загора на 02.02.2017г. и 03.02.2017г., се установява, че „Бост Клийн“ ЕООД – София, в качеството си на работодател не е изплатил на Александър Христов Недялков в предприятието „Бост Клийн“ ЕООД или по банков път, при добросъвестно изпълнение на трудовите му задължения до 30.01.2017г. 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за месец декември 2016г. (в случая брутното трудово възнаграждение е в размер на 523,05 лв. по основен трудов договор и 171,02 по втори трудов договор на основание чл.110 от Кодекса на труда). Същото се констатира за Генчо Атанасов Генчев (в случая брутното трудово възнаграждение е в размер на 472,34 лв. по основен трудов договор и 170 лв. по втори трудов договор на основание чл.110 от Кодекса на труда) и Таньо Енчев Белев (в случая брутното трудово възнаграждение е в размер на 545,58 лв. по основен трудов договор и 171,02 лв. по втори трудов договор на основание чл.110 от Кодекса на труда). Прието е, че санкционираното лице е в нарушение от 31.01.2017г. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е отменил посоченото НП. В решението е прието, че от извършената служебна проверка от съда на обжалваното НП, че установило, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване н правото на защита на наказаното лице. Изложено е, че нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото на извършване на деянието, а са отразени само двете места на извършване на проверката. Обосновано е, че съгласно разпоредбата на чл.270, ал.1 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата, като това обстоятелство не е отразено нито от актосъставителя, нито от наказващия орган, а именно – къде се намира предприятието на дружеството, тъй като същото е със седалище в гр.София. Посочено е също, че не е отразено наетите лица къде са полагали труд и са извършвали дейност в полза на работодателя, а съдът не може да изведе своите правни изводи, без да е отразено това съставомерно и императивно обстоятелство, поради което е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3, пр.2 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изложено е, че мястото на извършване на деянието е от значение за компетентността на наказващия орган и в случая не може да се прецени дали това би следвало да бъде Дирекция „Инспекция по труда Стара Загора“ или Дирекция „Инспекция по труда“ в друг район, съобразно седалището на наказаното дружество, след като не е отразено къде е извършено деянието.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора напълно споделя извода на въззивния съд за формална незаконосъобразност на оспореното НП. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно наказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразен акт. Предвид разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да е точно и ясно описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка правилно районният съд, извършвайки проверка на законосъобразността на НП е обсъдил санкционния акт най-напред от формална /процесуална/ страна, при което е установил допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на реквизит, предвиден в нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно – място на извършване на нарушението. По отношение на това обстоятелство в АУАН са посочени единствено местата на извършване на проверките срещу санкционираното дружество, което се явява несъответно на законовите изисквания. Това механично е пренесено и в съдържанието на НП. Конкретното посочване на мястото на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението, и се очертава предмета на доказване, поради което липсата му води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Предвид констатирането му правилно районният съд е отменил атакувания санкционен акт.

При констатираното нарушение, съществено опорочило административнонаказателната процедура, безпредметно е обсъждането на спора по същество.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 202/15.05.2017г. по а.н.д.№ 291/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.