РЕШЕНИЕ

№356 09.11.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №336 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” Стара Загора, представлявана от Началника А.К. против Решение №433 от 23.06.2017 год., постановено по АНД №351/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №33/19.01.2017 год. на Началник Районна служба „ПБЗН” гр. Стара Загора с наложена на ответника по касация глоба в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ за извършено нарушение на чл. 169, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.44, ал.3, т.1 от Наредба №Із-1971/29.10.2009 год. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар /Наредбата/.

В жалбата се съдържат се твърди, че решението е постановено в нарушение на приложимия материален закон. Действително в обжалваното наказателно постановление не е посочено точно проектираната дължина на евакуационния път, но всяко едно превишение на този път е нарушение, независимо с колко. Процесното превишение е установено въз основа на докладната записка от 19.01.2017 год. на актосъставителката, като непосочването на точната дължина на изхода е с цел да се даде възможност на проектанта да защита своята позиция. В представеното възражение към съставеният АУАН, същият изразява несъгласие с констатациите, а не с това, че липсва конкретика, което предполага, че е разбрал за какво е бил обвинен. В наказателното постановление са посечени мястото и датата на извършване на нарушението. Излага съображения, че констатираните нарушения са отстраними в съдебната фаза, при искане за прилагане на доказателствен материал в защита на установеното нарушение от обвинението, каквито обаче не са му били изискани. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – М.И.Г., чрез процесуалния си представител адв. Б., в представеният по делото отговор, изразява становище относно неоснователността на касационната жалба. Излагат се подробни съображения в подкрепа на изводите на Районен съд Стара Загора за незаконосъобразност на наказателното постановление като се иска от съда да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С Решение №433 от 23.06.2017 год., постановено по АНД №351/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено Наказателно постановление /НП/ №33/19.01.2017 год. на Началник Районна служба „ПБЗН” гр. Стара Загора, издадено въз основа на акта за установяване на административно нарушение №33/20.12.2016 год., с което на ответника по касация е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 12.02.2016 год. в гр. Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики”107, е внесен от фирмата консултант за съгласуване и одобряване в Общинска администрация Стара Загора инвестиционен проект за строеж: Очен медицински център „Военна болница” (преустройство на част от съществуваща сграда - част от бившата военна болница. ЗП = 313 кв.м. и РЗП = 599 кв.м., строеж четвърта категория по Закона за устройство на територията. Във внесения инвестиционен проект, инж. М.И.Г., в качеството си на проектант на част „Пожарна безопасност” не е проектирал строежа за осигуряване на безопасност в случай на пожар, а именно: проектантът не е спазил изискването на чл.44, ал.З, т.1 от Наредба Із-1971/29.10.2009 год. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн. ДВ бр.96/2009 год., изм. ДВ бр.1/2017 год.) за максимална дължина на евакуационен път в една посока. За кота ±0,00 м е проектирал дължината на евакуационния път да надвишава нормативно изискващата се, т.е. повече от 20 м. Нарушението е констатирано на 15.11.2016 год. от инспектор Наля Лъчезарова Трифонова при извършена проверка по линия на Държавен противопожарен контрол на основание чл.125, ал.1, т.1 от ЗМВР (обн., ДВ бр.53/2014 год., изм. и доп. В бр.81/2016 год.), с което виновно е нарушил чл.169, ал.1, т.2 от Закон за устройство на територията, чл.44, ал.З т.1 от Наредба №Із-1971/29.10.2009 год. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн. ДВ бр.96/2009 год.) във връзка с чл.162, ал.4 от Закон за устройство на територията.

За да отмени наказателното постановление, Районен съд Стара Загора е приел, че вмененото във вина на ответника по касация нарушение, влече след себе си процесуално задължение и тежест на доказване, която лежи върху наказващият орган. За да бъде ясно и точно описано нарушението, следва да се посочи в конкретика тази проектирана дължина, за която е обвинен жалбоподателят и с колко точно е това превишение. В случая, нито в АУАН, нито в наказателното постановление е конкретизирано с колко повече надвишава нормативно допустимите 20 метра и не е описано от коя до коя точка е извършено и съобразено премерването, за да се стигне до извода, че дължината на евакуационния път надвишава нормативно изискващата се, т.е. да е повече от 20 метра. Така установеното нарушение е възприел като съществено такова, с което е накърнено правото на защита на наказаното лице. Това го е мотивирало да не разглежда приложимият материален закон както и дали е налице нарушение, дали същото е извършено виновно, правилно ли е индивидуализирано наказанието и т.н. Въпреки това, базирайки се на приетата по делото съдебно техническа експертиза, е приел, че не е налице извършено административно нарушение, тъй като видно от заключението, не е установено дължината на евакуационния изход да надвишава допустимата от закона дължина от 20 метра. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Решението е правилно и законосъобразно.

Действително нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочена конкретната дължина на проектираният евакуационен изход, както и от коя до коя точка е измерен същият. Спор относно този факт не съществува между страните. Дори и в касационната жалба не се оспорва този извод на районният съд. Изложените съображения в касационната жалба, че същото направено с оглед даването на възможност за представянето на възражения от страна на проектанта са неоснователни. По този начин не само не е гарантирано правото на защита на наказаното лице, а напротив – същото е ограничено. Преди да пристъпи към съставянето на акта за установяването на административното нарушение, контролният орган е необходимо да е установил по безспорен начин всички факти и обстоятелства от съставомерен характер за вмененото административно нарушение, чрез събирането на всички допустими доказателства и едва тогава да се пристъпи към съставянето на АУАН. В него следва да се опишат всички обстоятелства по извършването на нарушение. Правилно е прието от районният съд, че е било необходимо както в АУАН, така и в наказателното постановление да е посочена дължината на проектираният евакуационен изход, за да е възможно същият да бъде проверен от съдът. В този смисъл, пред районният съд се развива производство, в което се проверяват действията на административно наказващият орган по реализирането на административно-наказателната отговорност на лицето, извършило административното нарушение. Районният съд не налага наказание, нито събира служебно доказателства за извършеното нарушение. Ето защо за него не съществува задължение да доказва по свой почин извършеното нарушение, описано в обжалваното наказателно постановление, а единствено и само да приобщава по съответния ред доказателствата, представени от наказващият орган, респективно тези на наказаното лице. Ако и да е налице някакво нарушение в процедурата по налагането на административното наказание, то възможността за неговото саниране, респективно отстраняване, се преклудира с издаването на наказателното постановление.

Като не е посочил, възприетата от него дължина на проектираният евакуационен изход, наказващият орган е ограничил съществено правото на защита на наказаното лице и не дава възможност на съдът да провери правилното приложение на материалния закон. Посочването на тази дължина в докладната записка също не санира допусната нередност, тъй като същата е вътрешно служебен акт и не е адресирана до наказаното лице. За него отново остава неясно за кой евакуационен изход на етажа на кота нула не е спазил законовите изисквания при проектирането.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №433 от 23.06.2017 год., постановено по АНД №351/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.