Р Е Ш Е Н И Е

№358 09.11.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №356 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Билек транспорт”ЕООД гр. Стара Загора, подадена от адв. Ясен Сариев, като процесуален представител на дружеството, против Решение №388 от 12.06.2017 год., постановено по НАХД №724/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №24-001190 от 07.02.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - гр. Стара Загора, с което на „Билек транспорт”ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 300.00 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касационният жалбоподател твърди, че извода на съда за доказаност на административното обвинение е неправилно формиран и необоснован от събраните доказателства - свидетелски показания на служителите, съставили акта и представените ведомости. Излага съображения, че не е налице извършено административно нарушение. Пред въззивната инстанция не е установено дали по време на административно наказателното производство пред административният орган са събрани всички доказателства. Не са събрани и исканите от касатора доказателства за изплащането на възнаграждението на работника. Поради това иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени НП №24-001190 от 07.02.17 год.

  Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.

 Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага  решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

 Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество, се явява  неоснователна.

 Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП №24-001190 от 07.02.2017 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”  гр. Стара Загора  въз основа на АУАН №24-001190/ 13.01.2017 год., с което на „Билек Транспорт” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300.00 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение по чл.245, ал.1 от Кодекса на труда. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена проверка на трудовото законодателство по документи в Д”ИТ” Ст.Загора на дати 16.12.2016 год., 10.01.2017 год. и 13.01.2017 год. е установено, че „Билек транспорт”ЕООД в качеството си на работодател не е изплатил на Шевки Рамадан Риза в предприятието „Билек транспорт”ЕООД или по банков път при добросъвестно изпълнение на трудовите му задължения до 20.06.2016 год. 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за месец май 2016 год. (в случая 365.13 лв. за получаване). Същото се констатира и за лицата Бахри Адем Хафуз (в случая 365.13 лв. за получаване); Джейхан Алейдин Мюмюн ( 38.20 лв. за получаване); Левент Дивит (в случая 362.93 лв. за получаване); Реджеб Салиф Сали (в случая 365.13 лв. за получаване) и Сергей Митков Кирилов (в случая 362.93 лв. за получаване), същият е в нарушение от 21.06.2016 год.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, Районен съд Стара Загора приема, че то е законосъобразно. Приел е за установено от доказателствата, че „Билек транспорт” ЕООД има качество на работодател, както и че не е заплатил в срок до 20.06.2016 год. на Шевки Риза, при добросъвестно изпълнение на трудовите му задължения, минимално изискуемия и гарантиран размер на трудовото възнаграждение за месец май 2016 год. Съдът, след като е констатирал, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени всички процесуални правила и норми, при спазване изискванията за форма и съдържание, е приел, че обвинението е доказано от фактическа страна, деянието е надлежно квалифицирано. Видно от събраните по делото доказателства, действително трудовите възнаграждения са били изплатени, видно от приложените към възражението срещу АУАН платежни нареждания от 24.01.2017 год.. Приел е обаче, че неправилно е била определена санкционната разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ, доколкото констатираното нарушение не е отстранено веднага след неговото констатиране, но липсата на протест от прокурора не дава възможност за увеличаване на размера на наложената санкция. По изложените съображения първоинстанционният съд е обосновал извод за  правилност и законосъобразност на наказателното постановление и постановява решение за неговото потвърждаване.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на закона при постановяване на съдебния акт. От доказателствата по делото безспорно е установено наличието на съставомерно деяние по повдигнатото административно обвинение, обосновано конкретно, ясно и точно от фактическа и правна страна в издаденото наказателно постановление и правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.414 ал.1 от КТ, вр.с чл.245 ал.1 от КТ. Приложените към преписката писмени доказателства безспорно установяват извършването на административното нарушение, като в тежест на касатора е да докаже положителния факт на заплащането на трудовите възнаграждения в срок, в случая до 20.06.2016 год. такова насрещно доказване обаче не е извършено и поради което правилно е изведен изводът от страна на въззивният съд за доказаност на административното нарушение.

Разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ задължава работодателя при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. В случая обосновано е прието от съда, че „Билек Транспорт” ЕООД не е изпълнил това си задължение спрямо работника Шевки Риза, като при добросъвестно изпълнение на задълженията на последния за май 2016 год. е следвало, но не му заплатил в срок до 20.06.2016 год. минимално изискуемия размер от трудовото възнаграждение - 365.13 лв., който размер е под минималната работна заплата за страната, която за календарната 2016 год. е 420.00 лева.

Обвинението се потвърждава от представените писмени доказателства /трудов договор, ведомост и др/ и гласните такива. Дружеството жалбоподател нито е твърдяло факти, оборващи тези по обвинението, нито е представяло или искало доказателства, с оглед на което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В изпълнение на задълженията си по чл.14 и чл.314, ал.1 от НПК, съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на НП. Касационният състав напълно споделя извода на районния съд, че при реализиране на административно наказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени процесуални нарушения.  Неоснователно жалбоподателят е поддържал, че вече бил санкциониран, доколкото другите издадени наказателни постановления касаят други нарушения, които макар също да са квалифицирани по чл.245 ал.1 от КТ се свързват с неизплащане на дължимия минимален размер от трудовите възнаграждения на други работници или такива за други периоди. Неоснователно е наведено оплакването в жалбата, с която е сезиран районният съд, че е следвало да се обединят всички извършени нарушения за всички месеци и да се наложи едно наказание.

Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на НП №24-001190 от 07.02.2017 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  гр. Стара Загора, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. При извършената проверка на съдебно производствените правила, съдът не установи допускането на такива, поради което и не е накърнено по никакъв начин правото на защита на наказаното юридическо лице, касатор в настоящето призводство.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И :

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №388 от 12.06.2017 год., постановено по НАХД №724/ 2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.