Р Е
Ш Е Н
И Е
№359 09.11.2017 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка
Петкова и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа
докладваното от съдия М. Русев КАН дело №361 по описа за 2017 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Катека транс”ЕООД
гр. Стара Загора, подадена от адв. Цонка Мурджева , като процесуален представител на
дружеството, против Решение №442 от 28.06.2017 год., постановено по НАХД №1360/2017 год. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ №24-001281
от 24.04.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Стара Загора, като наложена санкция е намалена от 2
000.00 лв. на 1 500.00 лв.
В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението поради нарушение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, и необосновано - отменителни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Касационният жалбоподател твърди, че извода на съда за липса на
допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление е неправилен. Счита, че както в акта
за установяване на административно нарушения, така и в издаденото наказателно
постановление, административното нарушение не описано правилно, както и не са
посочени обстоятелствата при неговото извършване. Не са обсъдени и доводите за
липсата на материална компетентност на органите на Дирекция Инспекция по труда,
тъй като същите са извършили проверка и са се произнесли по един прекратен
трудов договор. Не са обсъдени и показанията на св. Костадинова, а по време на
отпуска на служителя Симеонов е начислено и съответното трудово възнаграждение,
поради което и за него не са настъпили вреди. Излага съображения и за
маловажност на нарушението и същото попада в хипотезата на чл.415в, ал.1 от КТ.
Поради това иска отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отмени изцяло наказателно
постановление №24-001281 от 24.04.17 год.
Ответникът
– Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител и не изразява становище по подадената
касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, и предлага решението на районния съд да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд
Стара Загора, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП №24-001281 от 24.04.2017
год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Стара Загора въз основа на АУАН №24-001281/ 04.04.2017 год., с което
на „Катека транс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 2 000.00 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса
на труда /КТ/ за нарушение по чл.22, ал.2 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. Като административно нарушение са преценени следните
обстоятелства: При извършена проверка на трудовото законодателство по документи
в Д”ИТ” Стара Загора на дати 16.03.2017 год. и 04.04.2017 год. е установено, че
„Катека транс”ЕООД в качеството си на работодател е разрешил ползването на
платен годишен отпуск на Симеон Панчев Симеонов в размер на 13 дни за месец януари
2017 год., като същото не е направено по писмено искане от страна на работника
до работодателя.
За да измени обжалваното наказателно постановление, Районен
съд Стара Загора приема, че описаното административно нарушение е установено по
безспорен начин от приетите в хода на съдебното производство доказателства. Констатирал
е, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са
спазени всички процесуални правила и норми, при спазване изискванията за форма
и съдържание, е приел, гарантирано е
правото на защита на наказаното лице, както и че не са налице предпоставки за
квалифицирането на деянието като маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ. По
изложените съображения първоинстанционният съд е обосновал извод
за правилност и законосъобразност на наказателното постановление и
постановява решение за неговото изменение, като е намалил наложената
имуществена санкция към нейния минимален размер, в предвид обстоятелството че
се касае за първо нарушение.
Решението на Старозагорския районен
съд е правилно.
Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че неправилно е
прието от страна на въззивинят съд, че АУАН и наказателното постановление
отговарят на законовите изисквания за съдържание. В същите са описани в
достатъчна степен на конкретика всички обстоятелства и факти, които са от
съставомерен характер за описаното административно нарушение. В този смисъл
направеното оплакване е голословно и не е посочено кои факти и обстоятелства не
са описани.
Безспорно е установено, че лицето Симеон Панчев Симеонов е
ползвал платен отпуск в размер на 13 дена през месец януари 2017 год., видно от
разчетно-платежната ведомост на дружеството – касатор за месеца. Всъщност спор
относно този факт не съществува между страните. Съгласно сега действащата
нормативна уредба, отпускът се използва по искане на правоимащия, отправено до
работодателя и след неговото изрично писмено разрешение /заповед/. Искането
трябва да съдържа ясно изразена воля на работника за ползването на платен
годишен отпуск, правното основание /какъв е видът на отпуска/, началната дата,
от която ще се ползва отпускът и за какъв период от време. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските платеният годишен отпуск се разрешава въз основа
на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Този извод за
писмената форма изцяло важи и за искането от работника за ползване на какъвто и
да било вид отпуска. Пред контролните органи работодателят не е представил
такива искания за предоставяне на неплатен отпуск на посоченият работник за
месец януари 2017 год., а и не се твърди въобще такова е подавано. Съгласно
дадените обяснения от наказаното лице, чрез пълномощника си, отпуските във
фирмата се отпускат, въз основа на устно заявление от работниците, като не се
издават и никаква заповед за разрешаването на отпуската. Следователно от
обективна страна е налице нарушение на
разпоредбата на чл.22, ал. 2 от Наредбата. АУАН е издаден от
упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и
съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Извършеното нарушение е описано
обстоятелствено и правилно е квалифицирано. НП е издадено в съответствие с
административно – производствените правила от лице, притежаващо съответната
материална компетентност за това. Както АУАН, така и НП, са подписани и връчени
на касационния жалбоподател.
Неоснователно е и второто касационно оплакване, че не са
обсъдени доводите за липсата на материална компетентност на органите извършили
проверката. Безспорно е, че трудовото правоотношение на Симеонов е прекратено,
считано от 02.03.2017 год., а самата проверка е извършена на 16.03.2017 год. и
на 04.04.2017 год. В случая обаче не са дадени някакви задължителни
предписания, а е установено неспазването на трудовото законодателство при
разрешаването на отпуск на работниците и служителите на касатора. В случая не
се цели и разрешаването на съществуващ трудовоправен спор между страните,
свързан във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, а е налице
санкциониране на констатирано неправомерно поведение от страна на работодателя.
Действително не е налице изрично произнасяне по наведеното оплакване от страна
на районният съд, но доколкото процесуалното искане не касае събирането на нови
доказателства, липсата на отговор на същото не представлява съществено
процесуално нарушение. След като е приел и се е произнесъл, че АУАН и
наказателното постановление са издаден от компетентни органи, районният съд се
е произнесъл по компетентността на органите, макар и да не е обсъдил изрично
наведените оплаквания в жалбата.
При анализа на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства и при проверка на действията на наказващия орган и
първоинстанционния съдебен състав не се установява в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до материална или процесуална
незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление.
При тези съображения първоинстанционното решение не
страда от съществени пороци, които да обосноват неговата неправилност, респ.
незаконосъобразност. Решението е постановено при правилно установяване на
фактите, при правилно издирване и прилагането на нормите, регулиращи спорното
правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно
положение.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Стара Загора намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №442 от 28.06.2017 год.,
постановено по НАХД №1360/ 2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.