Р Е Ш Е Н И Е

№ 381 06.11.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 362 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, против Решение № 464 от 07.07.2017г., постановено по АНД № 1225/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001200 от 15.03.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за неправилна правна квалификация по чл.245, ал.1 от КТ на вмененото административно нарушение като поддържа, че административнонаказателното обвинение е фактически, правно и доказателствено обосновано. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001200 от 15.03.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД – гр. Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД – гр. Стара Загора против Наказателно постановление № 24 – 001200 от 15.03.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-001200 от 01.03.2017г., на „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД , в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 2 000лв., за нарушение на чл. 245, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство по документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора на 15.02.2017г., 27.02.2017г. и 01.03.2017г. е установено, че „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД, в качеството си на работодател, не е изплатил на лицето Росица Димова Колева при добросъвестно изпълнение на трудовите й задължения до 25.05.2016г. 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за месец април 2016г. /в случая 319.05лв. сума за получаване/, като същото се констатира и за лицето Тихомир Недялков Несторов /в случая 297.88лв. сума за получаване/. Посочено е, че работодателят е в нарушение от 26.05.2016г.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения, че с оглед формулировката на обвинението от фактическа страна и събраните по делото доказателства, се касае за две административни нарушения, които съгласно изискванията на чл. 18 ЗАНН, подлежат на отделно санкциониране и е следвало да се наложат две административни наказания, а не обща имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Административнонаказателната отговорност на „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД гр.Стара Загора, в качеството му на работодател, е ангажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която разпоредба регламентира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Правилен е изводът на въззивния съд за допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН в производството по налагане на административна санкция на „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД гр. Стара Загора относно неизплащането на минималния размер на гарантираното възнаграждение по чл.245, ал.1 от КТ на работниците Росица Колева и Тихомир Несторов. Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение, като нормата на чл.270, ал.2 от КТ регламентира, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, т. е. ако няма уговорено друго, за изплащането на трудовото възнаграждение се прилагат сроковете по чл.270, ал.2 от КТ. В случая в трудовия договор на Тихомир Несторов действително е уговорено изплащане на трудовото му възнаграждение за съответния месец не по-късно от 25-то число на следващия месец, т. е. допуснатото спрямо него нарушение - неизплащане на минималния размер на гарантираното трудово възнаграждение за м. април 2016 г., е налице към 26.05.2016г. В трудовия договор на Росица Колева е уговорено ежемесечно изплащане на трудовото й възнаграждение, без посочена крайна дата. Следователно с оглед на изложеното по-горе и правилото на чл.270, ал.2 от КТ, допуснатото спрямо нея нарушение - неизплащане на минималния размер на гарантираното трудово възнаграждение за м. април 2016, ще е налице към 01.05.2016г. Доколкото нарушението на чл.245, ал.1 от КТ се изразява в бездействие - неизпълнение на обусловено със срок законово установено задължение, което нарушение се явява извършено при изтичането на срока за изпълнение на задължението, неизпълнението от работодателя „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД - гр. Стара Загора на задължението му по чл. 245, ал.1 от КТ по отношение работниците Росица Колева и Тихомир Несторов за изплащане на минималния размер на гарантираните им възнаграждения за м. април 2016г., в случая и при начина, по който е формулирано административнонаказателното обвинение, сочи наличие на извършени на две различни дати две административни нарушения, за които по аргумент от чл.18 от ЗАНН, е следвало да бъдат наложени две наказания, а не обща имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Отделно от това е налице и неяснота и непълнота при фактическото описание на нарушенията, която се свързва с посочените в наказателното постановление суми за получаване от работниците /319.05лв. от Росица Колева и 297.88лв. от Тихомир Несторов/ и съотнасянето на тези суми към правилото на чл.245, ал.1 от КТ и минималния размер на гарантираното възнаграждение, което работодателят е длъжен да изплати при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения. Не е конкретизирано дали тези суми представляват пълните размери на нетните трудови възнаграждения, т. е. всичко, което работниците или служителите следва да получат за престираната от тях работна сила през съответния месец, след приспадане на фискалните удръжки - за данъчни и осигурителни задължения, или посечените суми представляват регламентирания в чл.245, ал.1 от КТ процент от брутните трудови възнаграждения на работниците.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 464 от 07.07.2017г., постановено по АНД № 1225/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001200 от 15.03.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.