Р Е Ш Е Н И Е

№ 417 05.12.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Д.Драгнева КАН дело №365 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.Й.Й. против Решение №291/27.06.2017г., постановено по АНД №295/2017г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №1/ 17.02.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр.Габрово/ДНПЦБ/. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът твърди, че решението е постановено при противоречиви доказателства относно съставомерността на описаното в НП административно нарушение, като неправилно са кредитирани с доверие показанията на служители на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово и превратно са тълкувани събраните по делото доказателства, конкретно заключението на съдебно техническата експертиза, според което не е възможно на посоченото място да се извършва паша на крави. Сочи, че районният съд не е изложил мотиви защо приема за несъмнено установено извършването на нарушението, като в тази връзка не е обсъдил противоречието между показанията на актосъставителя и свидетеля по акт относно направените, или не, снимки на животните, въпреки, че в длъжностната характеристика на служителите на НПЦБ е вписано задължението да носят фотоапарат при извършване на проверки. Свидетелските показания, дадени от посочените от наказаното лице свидетели не са обсъждани въобще, нито е изложено защо съдебния състав „не възприема” заключението на вещото лице. Въз основа на тези доводи е направено искане за отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото НП №1/17.02.2017 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр.Габрово.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на М.Й.Й. против Наказателно постановление №1 от 17.02.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” гр.Габрово, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №7183/19.08.2017г. и на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600лв., за нарушение на чл.21, т.16 предложение второ от Закона за защитените територии във връзка с т.5 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия” от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ, а именно в нарушение на забраната, предвидена за цялата територия на НПЦБ за паша на селскостопански животни извън определените места, в зона функционална осъществява дейност по ползване на природен ресурс-паша извън определените места в зона Функционална на 24 броя домашни животни крави и телета с конкретно изброени номера на ушните марки на територията на НПЦБ, Парков участък Тъжа, Охранителен участък Триглав, община Павел Баня, с GPS координати N42, 42,15,02 Е025,02.20,78.

За да потвърди обжалваното НП, Районен съд Казанлък приема за безспорно установено от доказателствата по делото, че Й. в качеството си на собственик на животните отговаря за местонахождението на животните в границите на местата за извършване на паша, съгласно представените от него разрешителни. За да приеме за установено мястото на нарушението, съдът е обсъдил датата на издаване на ветеринарно медицинското свидетелство за придвижване на животни, която е 07.07.2016г. и се отнася за придвижване на животните на 08.07.2016г., като свидетелството е издадено във връзка уведомление на Й., че ще заеме ползваното не го пасище в местностите „Светица”, Лабодалъка и Кадемлия от 08.07.2016г. Показанията на свидетелите Бекир и Киранов са приети за неотносими, ведно с всички необсъдени по делото писмени доказателства, а заключението на съдебно техническата експертиза не е възприето като относимо към съставомерния факт „паша на животни”, тъй като липсата на традиционна храна за кравите на мястото на нарушението не води до единствения извод, че тези животни не са извършвали паша в района. Следователно, от мотивите към съдебното решение става ясно, че КРС не кридитира с доверие показанията на свидетелите на защитата относно местонахождението на стадото му в местността „Светицата” на инкриминираната дата, тъй като те са в противоречие с официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не е оборена, нито оспорена по делото. Освен това, лекаря е представил удостоверение, което има характера на частен документ и по-конкретно представлява недопустими писмени свидетелски показания относно мястото, на което е извършен преглед и лечение на една крава от стадото, чийто номер не съответства на номера, регистриран в ОБДХ. Същият лекар е разпитан като свидетел по делото, а наказаното лице не е поискало представяне на абмулаторен дневник, който представлява официален документ за извършените от ветеринарния лекар дейности. Показанията на Бекир и Киранов не могат да се обсъждат във връзка с нарушението, тъй като техните възприятия за наличната растителност на мястото на нарушението са от значителен период от време след датата, посочена в наказателното постановление, поради което правилно не са обсъждани във въззивното решение. РС Казанлък е кредитирал показанията на свидетеля по акта и на актосъставителя като гласни доказателствени средства, които не са опровергани от показанията на другите двама свидетели – ветеринарния лекар и хижаря, който твърди, че на Павлов ден, който следвал Петров ден, помагал да бъде спънато болното животно, но както се посочи и по-горе, липсват годни доказателствени средства за твърдението, че на 30.06.2016г. ветеринарния лекар е посетил местността „Светицата”, НПЦБ. Срещу показанията на хижаря и на ветеринарния лекар Архипов стои ветеринарното свидетелство за деня, в който стадото е отишло на разрешената за паша местност „Светицата”. Следователно, наказаното лице не се е справило с тежестта да докаже твърдението си, че на 30.06.2016г. стадото вече е в местност „Светицата” за която има разрешение да ползва с цел паша на животните. За деня и мястото на нарушението единствените доказателствени средства са показанията на свидетеля, посочен в акта за неговото установяване, а възражението, че е било необходимо да се направят снимки, за да се приемат за доказани съставомерните факти не намира опора в ЗАНН и в ЗЗТ. Ползването на фотоапарат не е законово въведено средство за доказване на съставомерните факти т.е. същите могат да бъдат установявани с всички доказателствени средства. Действително между твърдението на актосъставителя за ползван от колегата му фотоапарат и показанията на същия в качеството му на свидетел по акта, има противоречие относно изготвянето на фотоснимки, но показанията им относно начина на снемане на ушните марки, чрез записване на ръка, съвпадат. В тази връзка следва да се каже, че ако беше представен снимков материал би било от значение да се установи времето, мястото и начина на неговото изготвяне, но в случая такъв не е приобщен към административно наказателната преписка, поради което е безпредметно обсъждането на противоречието между свидетелите на обвинението по този въпрос. Същият не може да бъде възприет и като контролен, тъй като няма отношение към начина на установяване на деянието, а именно, чрез посочване на координати на мястото и записване на ушните марки, след което е извършена проверка в ОБДХ за собственика, имащ качеството на административно наказателно отговорно лице.

Показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта сочат, че мястото на нарушението не е пасищен район, поради което и не е необходимо вещо лице със специални знания да установява този факт, още повече, че пасищата са определени в Плана за управление на НПЦБ, но местонахождението на животните, извън пасищата не изключва приложението на състава на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ вр. с т.5, част 3.2.1.2 от Плана за управление на НПЦБ 2016-2015г. Собственика на животните носи тежестта да установи причината, поради която същите са на място, на което пашата е забранена. В случая животните са установени на пътя за хижа Триглав в обратна посока – юг, към село Тъжа, преди входа на парка, а причината, поради която са били там е знание, достъпно само за техния собственик. Що се отнася до наличието на „паша”, съдът приема, че край пътя е имало тревна растителност, която може да бъде използвана с тази цел и за яснота следва да се каже, че според житейската логика извеждането на животните, извън постройките е с цел хранене, а дали храната е подходяща, не е от правно значение по делото. Както се посочи и по-горе, в тежест на техния собственик е да докаже причината, поради която кравите и телетата се движат по пътя за хижа Триглав и не са на място, разрешено за паша, нито в животновъдния обект.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №291/27.06.2017г., постановено по АНД №295/2017 г. по описа на на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.