Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     383

 

     гр. Стара Загора, 31.10.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:         ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  Стефка Христова

и с участието на прокурора  Константин Тачев

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 374 по описа  за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

  Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Стара Загора чрез процесуалния й представител юрисконсулт Милен Алексиев против Решение № 468/07.07.2017г. по АНД №  1215/ 2017 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 17-1228-000635/ 21.03.2017 г., издадено от началник група в сектор ПП при ОД МВР Стара Загора срещу М.Д.Д. ***. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за недоказаност на авторството на нарушението. Касаторът се обосновава с обстоятелството, че Д. не е направила възражение против съставения АУАН и не е посочила друго лице като водач на процесното МПС. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението на районния съд и  за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП.  

 

Ответникът по касационната жалба - М.Д.Д. ***, редовно призована за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касасионната жалба е неоснователна и предлага решението да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

          

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

 Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 17-1228-000635/ 21.03.2017 г., издадено от началник група в сектор ПП при ОД МВР Стара Загора въз основа на АУАН Серия Г № 974418/04.03.2017 г. с което на М.Д.Д. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание  по чл. 178е от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 01.02.2017 г. около 23,20 ч в гр. Стара Загора, жк. „Самара 3”, северно от блок № 6, Д. паркира собствения си лек автомобил „Ситроен Ксантия” с рег. №  СТ 9181 АВ, върху тротоара и затруднява преминаването на пешеходците. АУАН е съставен във връзка с оспорването на издаден на Д. фиш по реда на чл.186, ал.1 от ЗДвП.

 

        За да отмени НП, Районен съд Стара Загора приема, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочването на съществени белези на нарушението по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП - че мястото не е сред разрешените места за паркиране, че паркираният автомобил е на д 2.5 тона и че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци. На следващо място според съда по делото липсват доказателства относно авторството на вмененото административно нарушение, тъй като се установило само паркирането на автомобила, но не и конкретния субект на нарушението. Този извод се базира липсата на свидетели-очевидци и непроведена процедура по чл.188, ал.1 от ЗДвП.  По така изложените мотиви съдът е обосновал процесуална и метариална незаконосъобразност на обжалваното НП и го е отменил.

 

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е правилно, но не по всички изложени в него съображения.

 

Отговорността на М.Д. е ангажирана за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, според която за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. В изречение второ е регламентирано изключение от правилото като се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него обжалвано НП е описано само, че М.Д. паркира собствения си лек автомобил на тротоара и затруднява движението на пешеходците. За това деяние й наложено административно наказание «глоба» в размер на 50лв на основание чл.178е от ЗДвП, предвиждащ глоба от 50 до 200 лв за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

 

 С оглед така повдигнатото административно обвинение от фактическа страна настоящата инстанция намира за правилен извода на въззвивния съд, че издаденото НП е опорочено. От приложимата за случая нормативна уредба се налага извод, че по принцип паркирането върху тротоара е забранено, освен ако не са изпълнени няколко условия, допускащи извършването му - мястото да е определено за паркиране от собствениците на пътя или администрацията, автомобилът да е с допустима максимална маса до 2,5 тона, да е паркиран успоредно на оста на пътя и към сградата да остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Дори да се приеме, че направеното в обжалваното НП описание  покрива от обективна страна състава на нарушение по чл. 178е от ЗДвП,  по делото не са събрани доказателства за обективните факти, които сочат затрудняване на пешеходците поради паркирането на автомобила върху тротоара. Доказателствената тежест в административнонаказателното производство е възложена на наказващия орган, който следва да проведе пълно главно доказване на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, обуславящи административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав по чл. 178е от ЗДвП, както правилно е приел Старозагорският районен съд. Не е отразено, нито е доказано, че за преминаване на пешеходците по тротоара, върху който е паркирала автомобила си М.Д., е останало по-малко от 2 м разстояние, или нещо друго препятства ползването му по предназначение.

 

   Не се споделя единствено направеният в обжалваното съдебно решение извод, че авторството на извършеното нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП не е доказано. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че на 01.02.2017г около 23.20ч М.Д. е паркирала собствения си лек автомобил върху тротоара, т.е. отговорността й е ангажирана като извършител, а не като собственик. По този въпрос няма спор между страните предвид съдържанието на жалбата до районния съд, а не поради обстоятелството, че тя е подписала АУАН без възражение, както поддържа касаторът. Оспорват се единствено констатациите относно мястото на паркиране и неговите характеристики, което само по себе си не може да окаже влияние върху преценката на органа и на съда за субекта на конкретно реализираната административнонаказателна отговорност.

 

В жалбата не са изложени конкретни оплаквания за твърдяното от касатора процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК като основание за отмяна на съдебния акт, поради което касационната инстация не може да го подложи на проверка.

 

   Като е достигнал до правни изводи за незаконосъобразност на НП № 17-1228-000635/21.03.2017 г,  издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора и го е отменил, Районен съд Стара Загора е постановил акта си в съответствие със закона. При отсъствие на твърдените касационни основания за отмяна, както и на основания за нищожност и недопустимост, решението следва да бъде оставено в сила.

 

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 468/07.07.2017 г., постановено по АНД №  1215/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 17-1228-000635/21.03.2017 г., издадено от началник група в сектор ПП при ОД МВР Стара Загора.

 

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.              

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                   

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                          2.