№397 27.11.2017 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и
шести октомври
през две хиляди и седемнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Стефка
Христова и
с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №378 по описа за 2017 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по
безопасност по храните – Стара Загора, представлявана от Директора д-р Дамян
Георгиев, чрез пълномощника си адв З.Д. против решение №453 от 03.07.2017 год., постановено по АНД №1158/2017 год. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отменено
наказателно постановление №37 от 21.03.2017 год. на Директора на ОБДХ Стара Загора, с което на
Д.П.С. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00
/двеста/ лева на основание чл.416, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност /ЗВМД/ за нарушение на разпоредбата на чл.132, ал.1, т.6 от същия закон.
В касационната жалба се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за
постановяването му при неправилно приложение на закона и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените
правила - касационни основания по
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния
съд извод, че не е посочена дата на извършване на административното нарушение,
като по този начин е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т-5 от ЗАНН. Излага
съображения, че е безспорно установено извършването на административното
нарушение. Счита, че датата на установяването на административното нарушени е и
дата на извършването му. Този извод, обосновава с установената по делото
фактическа обстановка – безспорно е установено, че в обекта има регистрирани
животни, които липсват при проверката. Моли съда да отмени обжалваното решение
и вместо него да постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно
постановление №37 от 21.03.2017 год. на Директора на ОДБХ - гр. Стара Загора.
Ответникът по касационната
жалба – Д.П.С., не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за основателност на жалбата и предлага съдебното решение да
бъде отменено, а наказателното постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на Д.П.С. ***, срещу Наказателно постановление №37
год. от 21.03.2017 год. на Директора на ОДБХ – гр. Стара Загора, с което, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение от 05-ЗЖ от
14.02.2017 год., на Д.С. на основание чл. 416, ал.1 от ЗВМД, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв., за нарушение на
чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на
наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че при извършена физическа проверка на 16.12.2016 год. в
животновъден обект рег.№6057-0040, находящ се в с. Братя Кунчеви, общ. Стара
Загора е установено, че от обекта, собственост на Д.П.С., би трябвало да има 23
едри преживни животни и два броя дребни преживни животни, но при проверката е
констатирано, че в действителност там се отглеждат само три броя мъжки телета
на възраст между три и четири години и 13 броя коне. Д.С. не представил писмено уведомление до
регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект за настъпилите
промени в бройките на отглежданите животни. За липсващите 20 броя едри преживни
животни и два броя дребни преживни животни /кози/ не са представени
необходимите съпроводителни документи за извършеното движение, както и писмено
уведомление 24 часа преди напускането на животните до обслужващия
животновъдният обект регистриран ветеринарен лекар – д-р Конда Колев Кондов,
съгласно изискванията, посочени в чл.132, ал.1, т.6, предложение първо от ЗВМД.
Старозагорският районен съд е приел, че съдържанието на наказателното
постановление не съответства на императивно изискване по чл. 57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, тъй като не е посочена датата на извършване на нарушението, нито същата
може да бъде извлечена от фактическото описание на нарушението, т.е. тя е
неопределяема. В мотивите към решението са изложени съображения, че това от
една страна представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо
наказателното постановление, а от друга – че доколкото датата на нарушението е
съществена характеристика и основен обективен признак на всяко административно
нарушение, непосочването й има за последица фактическа необоснованост на
повдигнатото административно обвинение. Не е доказано също така, че животните
са напуснали едновременно обекта, т.е. възможно е да са налице няколко
нарушения, поради което и санкционирането им с едно наказание е нарушение на
чл.18 от ЗАНН. Не е спорно, че същите са напуснали обекта без съответните
придружителни документи, но това не освобождава наказващият орган да установи
всички съставомерни факти и обстоятелства. Не са снети обяснения от
ветеринарният лекар, кога за последно е посещавал обекта, колко животни са били
налице и т.н. С оглед на което съдът е направил извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление и е постановил неговата отмяна.
Решението на Старозагорския районен съд е
правилно.
Наложеното на Д.С. административно
наказание се основава на разпоредбата на чл.416, ал.1 от ЗВМД, предвиждаща че собственик
на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл.132, ал.1, т.4, 6
- 9, 12, 14, 21 - 23, се наказва с глоба от 200.00 до 500.00 лв., а при
повторно нарушение - от 400.00 до 1000.00 лв.. В конкретния случай повдигнатото
административно обвинение по чл.416, ал.1 от ЗВМД от правна страна е обосновано
с допуснато нарушение на чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД, съгласно която норма собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни в
срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на
животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична
консумация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния
обект. От съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическо описание на нарушението е видно че деянието, за което
е санкциониран Д.С. се изразява в това, че в качеството му на собственик на
животновъден обект, в законово установения срок /до 24 часа преди
транспортиране, промяна на собствеността или клане/ не е уведомил писмено
ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за липсващите животни.
Изпълнителното
деяние по повдигнатото административно е под формата на бездействие. Едно
бездействие може да бъде квалифицирано като административно нарушение тогава,
когато представлява неизпълнение на нормативно установено задължение за
определено действие. Началният момент, от който бездействието е релевантно за
съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ
изтичането на законово регламентирания срок за изпълнение на задължението. В
случая в съдържанието на наказателното постановление не е посочен нито началния
момент, от който следва да се счита възникнало задължението по чл.132, ал.1, т.6
от ЗВМД за собственика на селскостопанските животни, нито датата на извършване
на нарушението – т.е. датата, на която е налице довършено нарушение и основание
за налагане на административно наказание по чл.416, ал.1 от ЗВМД. Изцяло се
споделя извода на въззивния съд, че на първо място това сочи на допуснато от
административно-наказващия орган нарушение на императивното изискване по чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е съществена
характеристика на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя
като самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното постановление.
Датата на нарушението е от значение както за определяне на приложимия по смисъла
на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН закон, така и за преценката дали актът за
установяване на административно нарушение е съставен при спазване на срока по
чл.34, ал.1, изр. второ, предл. второ от ЗАНН. В случая, освен че датата на
извършване на вмененото на Д.С. административно нарушение не е изрично
посочена, същата не може да бъде извлечена от съдържащото се в
обстоятелствената част на наказателното постановление описание на нарушението,
нито да бъде определена въз основа на доказателствата по
административнонаказателната преписка. Нито в съставения АУАН, нито в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, е посочена датата, на
която за собственика на животновъдния обект е възникнало задължението по чл.132,
ал.1, т.6 от ЗВМД, неизпълнението на което задължение в законово
регламентирания срок да релевира извършено нарушение по чл.416, ал.1 от ЗВМД. А
точното и правилно посочване на датата на възникване на задължението по чл.132,
ал.1, т.6 от ЗВМД, на срока за неговото изпълнение и на датата на извършване на
нарушението, е от значение не само за формалната изрядност на наказателното
постановление от гл.т. съответствието на неговото съдържание с изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Касае се за обстоятелства, свързани с обективни
признаци от състава на нарушението и релевантни за наличието на съставомерно от
обективна страна деяние, от значение за преценката дали е извършено твърдяното
от административнонаказващия орган нарушение по повдигнатото административно
обвинение. Липсват каквито и да е било данни, още по-малко обективирани в
наказателното постановление при описанието на нарушението, които да сочат кога
за Д.С. е възникнало задължението по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД съотв. дали е
изтекъл нормативно регламентирания срок за уведомяване на обслужващия
животновъдния обект ветеринарен лекар за напусналите обекта животни и доколко е
налице довършено нарушение по чл.416, ал.1 от ЗВМД. Административните наказания
са форма на държавна принуда - репресивни мерки водещи до ограничаване на права
или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено
лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят
е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на
административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално
нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение
опорочават наказателното постановление и са основание за неговата отмяна. Ето
защо в съответствие и при правилно приложение на закона е направеният от
Старозагорския районен извод, че доколкото датата на извършване на нарушението
е основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, чрез който се лимитират пределите на
административното обвинение от фактическа страна, допуснатото формално
нарушение е от категорията на съществените такива, довело до ограничаване
правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и
юридически формулираното съдържание на наказателното постановление. Нещо повече
– това нарушение води до невъзможност да бъде осъществен съдебен контрол за
материална законосъобразност на наказателното постановление – налице ли
вмененото на санкционираното лице неизпълнение на задължение по чл. 132, ал.1,
т.6 от ЗВМД.
Споделят
се мотивите на районният съд, че наказващият орган не е положил достатъчно
усилия за установяването на всички съставомерни факти за ангажиране на
отговорността на Д.С.. Не са снети обяснения от ветеринарният лекар, не са
снети обяснения и от нарушителят, не е ясно кога за последно е бил извършван
преглед от страна на ветеринаря, за да се установи към който момент каква е
бира наличността и т.н. В този смисъл, не е описано в достатъчна степен и
фактическото описание на нарушението – не е посочено дали липсващите животни са
с променена собственост, дали са транспортирани или са били изклани. Не се
споделя, наведеното в касационната жалба, че датата на установяване на
нарушение е и дата на самото нарушение. Ако това би било така, то тогава
животните биха били налице в момента на проверката, а транспортирането им,
промяната на собствеността или клането би предстояло на следващият ден след
проверката.
При постановяване на решението въззивният
съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК.
С
оглед на изложеното съдът намира че обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от
АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №453
от 03.07.2017 год., постановено по АНД №1158/2017 год. по описа на Районен съд
Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.