Р Е Ш Е Н И Е

№ 413 23.11.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 385 по описа за 2017год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора против Решение № 492 от 14.07.2017г., постановено по АНД № 1030/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-000448 от 20.02.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора в частта за наложените на С.Х.М. административни наказания на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от съда извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение не е доказано като поддържа, че административнонаказателното обвинение е фактически, правно и доказателствено обосновано. Направено е искане съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-000448 от 20.02.2017г. в частта за наложените на С.М. административни наказания на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Ответникът по касационната жалба – С.Х.М., чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление в частта му за наложените на основание чл. 175а, ал.1 пр. 3 от ЗДвП административни наказания, като незаконосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на С.Х.М. *** против Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-000448 от 20.02.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г974436/ 12.02.2017г., на С.М. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 3000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 20лв., на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 12.02.2017г. около 13.45 часа в гр. Стара Загора на кръстовището на ул. „Христо Ботев” и бул. „Св. П. Евтимий”, С.М. управлява личния си лек автомобил с рег. № СТ0558ВН, като при извършване на маневра завой надясно в посока юг, водачът подава рязко газ на автомобила и се завърта в кръстовището, като използва пътя за други цели, а не по предназначението му. В наказателното постановление е посочено и че водачът е ограничил видимостта на челното, задното и страничните стъкла на автомобила.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление в частта за наложените на С.М. на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП административни наказания, по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че доколкото поведението на санкционираното лице е квалифицирано като „дрифт”, а Законът за движението по пътищата не съдържа легална дефиниция на това понятие, е недопустимо налагането на санкции за деяние, което не е регламентирано от закона като съставомерно поведение и съотв. като административно нарушение. В мотивите към решението са изложени и съображения, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото на санкционираното лице административнонаказателно обвинение по чл. 175а, ал.1, пр. 3 във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Решението на Старозагорския районен съд в обжалваната му част е правилно, но не по всички изложени в него мотиви.

Несъответен на материалите по административнонаказателната преписка е извода на въззивния съд, че на С.М. са наложени административни санкции за деяние, което не е регламентирано в закона като съставомерно поведение и съотв. като административно нарушение. Противно на приетото от Старозагорския районен съд, нито в съставения Акт за установяване на административно нарушение № Г974436/ 12.02.2017г., нито в издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 17-1228-000448 от 20.02.2017г., поведението на санкционираното лице е определено или квалифицирано като „дрифт”.

Правилен е обаче извода на съда, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото на санкционираното лице административнонаказателно обвинение по чл. 175а, ал.1, пр. 3 във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП. Отговорността на С.М. е ангажирана на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на 12.02.2017г. около 13.45 часа в гр. Стара Загора на кръстовището на ул. „Христо Ботев” и бул. „Св. П. Евтимий”, С.М. управлява личния си лек автомобил с рег. № СТ0558ВН, като при извършване на маневра завой надясно в посока юг, водачът подава рязко газ на автомобила и се завърта в кръстовището. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение сочи на „използване на пътя за други цели, а не по предназначение” от водача на МПС, е фактически и доказателствено необосновано. Събраните във въззивното съдебно производство доказателства са индиция, че в конкретния случай извеждането на автомобила от посоката му на движение при извършената маневра, е резултат от пътните условия и състоянието на пътната настилка. Дори и да се приеме за вярно твърдението на касатора, че загубването на контрол над превозното средство и завъртането му на кръстовището се дължи на несъобразяване от водача на автомобила на скоростта на движение на съответния пътен участък, то това поведение релевира друго нарушение на правилата за движение по пътищата, но не съставлява нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП.

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 492 от 14.07.2017г., постановено по АНД № 1030/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, в обжалваната му част.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.