Р Е Ш Е Н И Е

№ 440 05.12.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Д.Драгнева КАН дело №413 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Монтажагро груп” ЕООД с. Богомилово против Решение №497/17.07.2017г., постановено по АНД №463/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №ТКО-9/17.08.2017 г., издадено от Директора на «Областно пътно управление гр. Стара Загора» с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 3000лв / три хиляди/ за нарушение на чл.26 ал.2 т.2 б.»б» и на основание чл. 56 ал.3 т.1 вр. с чл.54 ал.1 предложение второ от Закона за пътищата / ЗП/ за това, че на 16.03.2016г. експлоатира крайпътен търговски обект и пътна връзка към него в обхват ана пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя, чрез експлоатация на търговски обект и пътна връзка към него от Администрацията управляваща пътя. За влизане в обекта се преминава по пътна връзка, която започва от омхвата на пътй и завършва в обслужващата зона, където се намира самия вход. Вход на пътната връзка: път 55+50 дясна посока. Изход на пътната връзка път 55-179 –дясна посока. Ширина от оградата до настилката 12.0м Обектът отстои от ръба на настилката на платното за движение на 0.00м. В него се осъществява продажба на техника и има свободен достъп на хора през вход разположен непосредствено на републиканския път.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е приел за доказани фактите, квалифицирани от АНО като нарушение на чл.26 ал.2 тл.2 буква «б» от ЗП, които не са опровергани от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение и несъобразяване с материалната разпоредбат на чл.7 ал.1 от ЗП, спроед която началото на обсулжващата зона започва от края на обхвата на пътя, а според чл.5 от същия закон «широчината на обхвата на пътя извън населените места и в границите на урбанизираните територии с нерегулирани съседни терени се определя с проекта на пътя». В хода на въззивното съдебно производство не е установено каква е широчината на обхвата на пътй според неговия проект, съответно какви са границите на евентуално предвидената за този път обслужваща зона. Решаващия съд не е взел под внимание обясненията на актосъставителя, че не е виждат проекта на пътй, който е проверявал и че не зане дали има такъв проект. С тези си показания актосъставителя е опровергал констатациите си по протокола за проверка и тези изложени в акта за установяване на нарушението, които са отречени и от заключението на вещото лице, което в тогвор на втори въпрос посочва, че между републиканския път и търговския обект има полски път, който не попада в обхвата на републиканския път, което изключва възможността търговския обект да се намира в обхвата на пътя. Решаващият съд не е обсъдил противоречието относно местоположението на търговския обект спрямо републиканския път, а именно в АУАН и в НП е посочено, че оградата на обекта е на 12 метра от настилката, което е потвърдено от заключението на вещото лице, като едновремнно с това е вписано, че обектът отстои от ръба на настилката на платното за движение на 0.00м. Констатацията, че в обекта има свободен достъп на хора през вход, разположен непосредствено на републиканския път е опровергана от заключението на СТЕ, което установило, че такъв вход няма. Не са събрани и доказателства за експолатиране на описната в НП пътна връзка. По време на проверката актосъставителя и свидетеля не са констатирали движение по пътната връзка, обслужваща експлоатацаията на притежавания от касатора обект, съгласно показанията им дадени в съдебно заседание. В противоречие със събраните доказателства са изводите на съда и относно редовността на АУАН и личното връчване на управителя на «Монтажагро груп» ООД като по този начин са игнорирани допуснатите от актосъставителя процесуални нарушения, неправилно приложение на чл.40 ал.2 от ЗАНН и неверните му свидетелски показания относно неявяването на представител на санкционираното дружество в определения в поканата срок. Актът е съставен в отсъствие на наказаното лице, след отправена покана за явяване, без да бъде конкретизиран момента и часа на съставяне на АУАН, в последния ден на изтичане на срока, посочен в отправената покана, при несъобразяване с явяванията на представител на дружеството в посочения в поканата срок, за което дава показания и свидетеля Русев. Поддържа се тезата, че въззивния съд неправилно е приел за осъществено вмененото на дружеството нарушение. От съда се иска да бъде отменено решение от 17.07.2017г, постановено по АНД №463/2017г. и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответника Дирекция «Областно пътно управление» Стара Загора, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена касационната жалба и да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено въз основа на доводи, обосновани изцяло от доказателствения материал и при правилно приложение на материалния закон .

Представителя на Окръжна прокуратура предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оплакването за допуснато нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е неоснователно, тъй като видно от протокол за извършени от актосъставителя действия и приложена към преписката покана към управителя на дружеството, връчена на 30.03.2016г., нарушителя е призован да се яви в седемдневен срок от получаването на поканата в 9.00ч. в ОПУ – Стара Загора за съставяне на АУАН. Седмодневния срок изтича на 06.04.2017г., поради което на тази дата в 09.00ч. представител на дружеството е следвало да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В първото съдебно заседание актосъставителя е потвърдил извършеното действие по отправяне на покана, както и датата на съставяне на АУАН в отсъствие на представител на дружеството, като за неявяване на такъв са и свидетелските показания на свидетелите Йорданов и Ангелов, положили подписи под констативния протокол за извършено съставяне на акта в отсъствие на нарушителя. В тази връзка следва да се каже, че от съществено значение за законосъобразното повдигане на обвинение е връчването на акта с даване на възможност за възражения, която процедура е спазена и възражения са постъпили на 19.07.2016г /видно от приложения на стр.6 по делото на въззивния съд, документ/. Във възражението си управителя твърди, че оградата на имота отстои на 12 метра от настилката на съществуващата ускорителна лента / потвърдено и от вещото лице и вписано в АУАН и в НП/, както и на 16м от лентата за движение. Допълнително не е оградена ивица от 4м от площта на имота по цялата дължина от южната страна – това е установено и от вещото лице и е показано на скицата, приложена към административно наказателната преписка. Тъкмо тези неоградени 4м от южната страна на имота са входа откъм републиканския път, а наличието на незаградената част от южната граница на имота е потвърдено и от заключението на вещото лице. Между границата на имота и канавката има полски път №000574, който факт не е спорен между страните и се установява от представената скица на имота, от заключението на вещото лице и от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Изложените от актосъставителя и свидетеля на обвинението факти относно подхода към имота от юг, откъм републиканския път са изцяло потвърдени от заключението на вещото лице. Пътна връзка, изградена по техническите правила и норми не съществува и това обстоятелство е вписано в АУАН и в НП, но съществува вход от юг, както сочи и вещото лице, който представлява бетонна плоча, положена върху канавката и полския път, която свързва имота с републикански път ІІ 66. Факта, че между имота и републиканския път има полски път не изключва имота от обхвата на пътя, нито е възможно влизането от юг в имота на дружеството само през полския път. Осигурен е вход откъм републиканския път и през полския път и канавката, както и изход към републиканския път. Факта, който може да изключи имота от строителните граници и от обхвата на обслужващата зона, е разстояние от края на пътя до имотната граница по-голямо от законово определеното по аргумент то чл.6 и чл.7 от ЗП. В настоящия случай разстоянието е 12.00м., за което спор отново няма между страните, а обслужващата зона е 50 метра, съгласно чл.7 ал.2 от ЗП. Позоваването в касационната жалба на разпоредбите на чл.5 от ЗП е неотносимо, тъй като разпоредбата има за предмет понятието „обхват на пътя”, а в случая от правно значение е размера на обслужващата зона. Републиканските пътища имат от двете си страни обслужващи зони със законово определена широчина. От определението за обслужваща зона се извежда и аргумента, че за приложението на чл.26 ал.2 т.2 буква „б” от ЗП не се изисква имота да има лице на републиканския път. Съгласно §1 т.6 от ДР на ЗП "Обслужваща зона" е земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване. Ясен е законовия текст и той не оставя място за съмнение, че от правно значение е попадането на поземления имот в границите на обслужващата зона, която за конкретния случай е 50 метра, а оградата на имота е на 12 метра от края на обхвата на пътя, измерено и от вещото лице. Наличието на полски път е без правно значение, както е изложено и в мотивите на РС Стара Загора, които по фактите почиват изцяло на установеното от доказателствените средства обективно положение – имот в границите на 50 метрова обслужваща зона на републиканския път ІІ-66, в който се влиза през изградена на място пътна връзка, с посочени точни километри на вход и изход. Няма правно значение и факта, че към момента на съставяне на констативния протокол за проверка, актосъставителя и свидетеля по акта не са възприели влизащи и излизащи коли или хора. Извода за експлоатация на обекта е основан на обстоятелства, вписани в констативния протокол – в обекта се осъществява продажба на автомобили, на които са поставени табели с техните характеристики с цел запознаване на клиентите. Осигурен е свободен достъп на хора през вход разположен непосредствено на републиканския път, за който факт /вписан в АУАН и в НП/ са събрани гласни доказателствени средства и заключение на вещо лице.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №497/17.07.2017г., постановено по АНД №463/2017г. по описа на на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.