П Р О Т О К О Л

Година 2021 Град Стара Загора

Старозагорски административен съд VІ състав

На тринадесети април Година 2021

В публично заседание в следния състав:

Председател: МИХАИЛ РУСЕВ

Секретар: Пенка Маринова

Прокурор: Маргарита Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело номер 120 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11,00 часа, се явиха:

ИЩЕЦ: Ж.И.С. – редовно призован, явява се лично и със служебен защитник адв. А.М. ***, редовно упълномощена от по-рано.

ОТВЕТНИК: ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР СТАРА ЗАГОРА – редовно уведомен от предходно с.з., явява се юрисконсулт А., редовно упълномощен от по-рано.

СТРАНА: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СТАРА ЗАГОРА – редовно призована, явява се прокурор Димитрова.

СВИДЕТЕЛ: К.А.В. – редовно призован, явява се лично.

СВИДЕТЕЛ: Т.С.В. – редовно призован, явява се лично.

Свидетелите бяха изведени от залата.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР ДИМИТРОВА: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ докладва, че в изпълнение на протоколно определение от предходното съдебно заседание, с писмо вх.№ 1864/30.03.2021 г. по делото са представени заверени копия на материалите по преписка № ТОК-2725/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора, ТО – Казанлък.

СЪДЪТ докладва, че с писмо вх.№ 1898/31.03.2021 г. по делото е представена и прокурорска преписка № ТОК-4093/2019 г. на Районна прокуратура – Стара Загора, ТО – Казанлък.

АДВ. М.: Да се приемат представените прокурорски преписки.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да се приемат прокурорските преписки.

ПРОКУРОР ДИМИТРОВА: Не възразявам да се приемат представените прокурорски преписки.

СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените по делото прокурорски преписки като допустими и относими към предмета на спора, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА като писмени доказателства заверени копия на документите, съставляващи прокурорска преписка № ТОК-2725/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора, ТО – Казанлък, под опис – 42 листа и прокурорска преписка № ТОК-4093/2019 г. на Районна прокуратура – Стара Загора, ТО – Казанлък, под опис – 52 листа.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.

В залата влезе свидетелят К.А.В..

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ: К.А.В. – 25г., българин, български гражданин, осъждан, излежава присъда в Затвора - Стара Загора.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СЪДИЯ РУСЕВ: От кога и откъде се с познавате Ж.И.С.?

СВИДЕТЕЛ: Познавам го от 2019г., от началото на месец октомври. Запознахме се в ареста в Стара Загора. Ареста се намира на територията на Затвора.

АДВ. М.: Когато се запознахте с него, в какво състояние беше, направи ли ви впечатление нещо?

СВИДЕТЕЛ: Направи ми голямо впечатление, даже и аз като един задържан в следствения арест се стресирах от състоянието му. Не съм присъствал, когато са го били, но видимо беше много бит, беше насинен на много места, даже и по интимните части имаше синини. Даже ги е показал. Беше и със спукани тъпанчета. Имаше охлузвания по цялото тяло. Аз бях там, когато го доведоха. Не можеше да се движи и не можеше да се храни нормално. До тоалетната не можеше да ходи сам. До тоалетната го придружавахме аз и някои от съкилийниците. Аз му отстъпих леглото си, на първа вишка беше моето място, той нямаше как да се качи в това състояние и аз се качих над него, а той остана долу. Той не можеше да стане да си вземе храната. Дори Т.В. му е направил с олио, с изгоряло олио и памук му е сложил в ушите. Аз съм го видял това, аз даже му помагах. От ушите на Ж. течеше кръв и той каза, че са му спукани тъпанчетата. По това, което той ни обясни от МВР-Казанлък при задържането са го били. Обяснява ни, че са го изтезавали. Поставяли са му някаква кърпа на лицето и са го давили с вода. Това е по негови сведения, не съм видял и не съм присъствал.

АДВ. М.: Той какво каза, болят ли го ушите, тези охлузвания? Оплаква ли се от болки?

СВИДЕТЕЛ: Да, оплака се. Аз при задържането си бях в шок и не можех да спя, и чувах как Ж. през цялото време охка, не можеше да се върти в леглото, както казах по-рано не можеше да стане от леглото

АДВ. М.: Беше ли заведен на лекар? Оплака ли се на персонала в ареста, че не се чувства добре? Водиха ли го на лекар?

СВИДЕТЕЛ: Докато бяхме там Ж. беше изведен /това той го каза/ в Окръжна болница Стара Загора. Някакви снимки са му направили там и още някакви надзиратели, от служителите на затвора, не на ареста, са му взели някакви показания в присъствие на други свидетели.

АДВ. М.: Колко дни вие бяхте в тази килия с Ж.С.?

СВИДЕТЕЛ: Не помня датата, но в ареста съм бил от м.октомври до 19 декември, след това бях приведен в Затвора Стара Загора, а Ж. остана в ареста.

АДВ. М.: През този период вие бяхте заедно, той до кога продължи това негово състояние - да се оплаква, да охка?

СВИДЕТЕЛ: Не мога да кажа със точност, но мисля, че беше доста дълго. Беше доста продължително време, но не мога да преценя колко.

АДВ. М.: Къде казвате, че имаше охлузвания, някъде по тялото освен интимните части видяхте ли нещо другаде?

СВИДЕТЕЛ: Имаше по гърба, по краката, по ръцете – тоест белезниците на китката, където са били имаше следи от отбелязване, имаше синини по краката, по ребрата, по гърба, по гърдите, в областта на корема. По цялото тяло имаше синини. Той така ми каза, че са от побоя.

АДВ. М.: Кога започна той да става от леглото и да моли да си вземе храната? До тоалетна докога го водихте? Някакви медикаменти бяха ли му изписвани от лекаря на следствения арест, някакви хапчета?

СВИДЕТЕЛ: В началото не можеше, не мога да кажа с точност кога, но мисля, че са минали две седмици и половина преди да може сам да иде да си вземе храна и до тоалетната по същото време, горе- долу три седмици. Медикаменти като цяло не са му били изписвани, никакви хапчета от доктора на следствения арест, но помня, че той имаше свиждане и негови близки са му донесли лекарства. При проверката са пропуснали да му ги вземат и после да му ги дадат, той си влезна с тях. Имаше хапчета от близките си и пиеше аналгин и парацетамол. По 4 аналгина и 4 парацетамола дневно. 8 хапчета ги гълташе на един път. Направих му забележка затова, че пие по 8 хапчета наведнъж, че може да му се случи нещо. Като цяло хапчетата му бяха доста, които му донесоха. Като цяло той беше намерил връзка. Той пиеше от тях. Аз му казах, че като разберат, че са пропуснали да му ги вземат тези лекарства, ще му се скарат. По принцип в следствения арест мисля, че би трябвало да има от тези обезболяващи хапчета да стоят при него, но според вътрешния ред те ги вземат и стоят при тях и когато се иска ги дават, но в случая те му ги взеха, когато той каза вече, че са влезнали при него с хранителната пратка от близките му и Ж. е искал няколко пъти, но не е успял да изпие всичките. Той им казва, че има една торба с хапчета, и когато е искал те са му казали, че няма повече лекарства. С две думи са изчезнали лекарствата, които той е получил от близките си в следствения арест.

АДВ.М.: Нямам повече въпроси.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Нямам въпроси

ПРОКУРОР ДИМИТРОВА: Нямам въпроси.

СЪДЪТ освободи свидетеля.

В залата влезе свидетелят Т.С.В..

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ: Т.С.В. – 30г., българин, български гражданин, осъждан, излежава присъда в Затвора - Стара Загора.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СЪДИЯ: Откога познавате Ж.И.С.?

СВИДЕТЕЛ: Познавам Ж. от 2019г., от ареста, не си спомням месеца. Между м.юни, юли, август, не си спомням. Аз бях в ареста, когато той дойде. Аз имах една година арест. Аз бях там, когато го докараха Ж.. Бяхме заедно, докато ни свалиха долу. Мен ме задържаха м.март 2019г. Аз бях в ареста, когато той дойде. Ние бяхме през цялото време заедно, докато ни свалиха в затвора.

Него го свалиха преди мен в Затвора. Когато го докараха Ж. беше пребит целия. Момчето, което беше преди мен му даде първа вишка. Не можеше да се качи. Ние го хранихме, ние се грижихме за него. Имаше синини по члена му, по петите, по кокалчетата имаше синини, по тялото. Аз видях, че има по цялото тяло синини. Вечерно време, когато спеше не чуваше. Не можеша да се къпи, ние го водихме до тоалетната. Това продължи около 6-7 месеца. Доста зле беше. Не можеше да се храни. Вода му давахме всичко. По голяма нужда чак не можеше да ходи. Само дето нямаше инвалидна количка да ходи.

АДВ. М.: Тоалетната на какво разстояние се намира от стаята?

СВИДЕТЕЛ: От тук до вратата /посочва разстояние в залата/, горе-долу на 10м.

АДВ. М.: Той оплакваше ли се от болки?

СВИДЕТЕЛ: Да, казваше от ушите. Беше целия посинен и с извинение и по топките и члена имаше следи. Ние го карахме в банята, ние се събличаме в банята мъжете и то си личи. По петите, по кокалчетата имаше синини. Дойде гол и бос, пребит, не можеше да спи. Той дойде от полицията от Казанлък, от горе.

АДВ. М.: Когато беше в тази килия той ходи ли на лекар, оплака ли се на надзирател, поиска ли да отиде на лекар?

СВИДЕТЕЛ: Да, оплака се. Ходи и медицинско му направиха, дадоха хапчета това, онова. Но тук не се обръща внимание, както в Затвора. Чакат те да умираш, не дават нищо, пускат те ей тъй да умираш и кой да се грижи.

Той пиеше много лекарства. Пиеше хапчета за всичко, за болки, за успокояване, не можеше да ни чуе. Вечерно време калъфката ставаше на кръв. Той не чуваше, но никой не му обръщаше внимание. Даваха парацетамол, не зная какви лекарства е пил. Аз не мога да чета и не зная какви лекарства бяха. Сестра му докара отвън една голяма торба с лекарства.

АДВ. М.: До кога се налагаше вие да го водите до тоалетна и да му давате храна?

СВИДЕТЕЛ: Два месеца и нещо. Той беше половин човек. Според мен бе много зле. От ареста се познаваме. Той е по-голям от мен и ми е като баща. Аз по-големите ги уважавам.

АДВ.М.: Нямам повече въпроси.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Нямам въпроси

ПРОКУРОР ДИМИТРОВА: Нямам въпроси.

СЪДЪТ освободи свидетеля.

АДВ. М.: Считам, че след разпита на двамата свидетели К.А.В. и Т.С.В. се установи фактическа обстановка свързана с изложеното в молбата, а именно, че моя подзащитен е претърпял болки и страдания свързани с нанесен побой в РПУ-Казанлък, който е предшествал превеждането му в Ареста в гр. Стара Загора. Ето защо считам, че е необходимо да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза, която въз основа на данните, дадени от двамата свидетели да даде заключение по въпроса: описаните увреждания на Ж.И.С. довели ли са до страдания, изразяващи се в претърпени болки, за какъв период от време и оказали ли са влияние върху психичното състояние на ищеца, дали същият е претърпял и психологически дискомфорт, в резултат на настъпилите увреждания.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Считам, че така направеното искане е неотносимо към настоящия процес, тъй като експертизата ще борави само и единствено със свидетелски показания, които така или иначе са налични. Относно това дали е претърпял някакви психически проблеми същото в настоящото производство следваше и можеше да бъде доказано със свидетелски показания, което не е направено, поради което и евентуално психиатрична експертиза няма как да работи със самите виждания на самото лице. Дори и да има заключение на експертизата, в крайна сметка за момента липсва така наречената причинно-следствена връзка, тоест свидетелите доказаха, че според техните виждания са забелязали някакви наранявания, но няма как да докажат как, къде и от кого са получени те. Предвид горното възразявам. От наша страна нямаме искания за събиране на нови доказателства.

ПРОКУРОР ДИМИТРОВА: Нямам доказателствени искания. По повод искането на адв.М. считам, че същото е неоснователно, тъй като тези обстоятелства следва да бъдат подкрепени с медицински документи, а свидетелите единствено посочват своите възприяти в случая и ако бъде назначена експертиза същата няма да бъде обективна.

СЪДЪТ намира, че искането за допускане и назначаване на съдебно-медицинска експертиза е неоснователно. В хода на съдебното производство бе изискана цялата медицинска документация от приемането на ищеца в Следствения арест гр.Стара Загора, а по отношение на неговите твърдения, касаещи нанесения му побой бяха сезирани компетентните органи в лицето на Прокуратурата, които след извършването на съответните проверки са постановили и своите актове, а именно постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство. Чрез допуснатите в хода на съдебното производство свидетели се установи техните възприятия за физическото състояние на ищеца от момента му на постъпване в Ареста. Доколкото с медицинската експертиза се иска установяването на това дали лицето е претърпяло болки и страдания съдът намира, че същото не може да бъде установено с тази експертиза. Експертизата ще изгради своето заключение на база събраните свидетелски показания в хода на съдебното производство, които обаче имат друг процесуален характер. Експертизата се назначава в случаите, когато са необходими специални знания за установяване на факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. В случая такива специални познания не могат да изведат съответното заключение на база единствено и само на свидетелските показания. Медицинското състояние на лицето, ищец в конкретния случай, към момента на постъпване в Ареста е установено чрез изискване от страна на Затвора-Стара Загора на цялата налична медицинска документация. Водим от горното съдът намира, че искането за допускане и назначаване на съдебно-медицинска експертиза е неоснователно, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането на адв. М., в качеството й на служебен защитник на ищеца Ж.И.С. за допускане и назначаване на съдебно-медицинска експертиза.

С оглед изявлението на страните съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. М.: Уважаеми Г-н Председател от името на Ж.И.С. Ви моля да постановите съдебен акт, с който да уважите предявения от него иск в пълен размер като основателен и доказан. Смятам, че от показанията на свидетелите К.А.В. и Т.С.В. се установи по категоричен и безспорен начин, тъй като същите са свидетели очевидци на състоянието на ищеца, че той е бил със синини по цялото тяло, с изтичаща кръв от ушите, в невъзможност да се движи до там, че дори не е можел самостоятелно да извършва елементарните човешки функции, свързани с ходене до тоалетна, хранене, хигиена, както и не е можел в продължение на седмици да спи от болките, които е търпял. Нямаме причини да не вярваме на свидетелите очевидци и въпреки, че според МВР-Стара Загора и Окръжна прокуратура-Стара Загора става дума за техни лични възприятия, то точно тези лични възприятия са доказателство по делото за това какво е било състоянието на Ж.И.С. в деня, в който той е бил приведен от РПУ-Казанлък в Следствения арест - Стара Загора и колко дълго е продължило това състояние. Вярно е, че това не е оформена медицинска документация за състоянието на ищеца, но това е така, защото е налице стремеж по административния орган от една страна да прикрие действителното състояние на ищеца, с цел да не доведе до неблагоприятни последици за самия административен орган и от друга страна, тъй като състоянието на Ж.И.С. не може да се характеризира като живото застрашаващо. Напълно логично е към неговия случай да бъде подходено съвсем повърхностно и да не са налице никакви писмени данни и доказателства естествено нито за упражненото над него насилие, нито за последиците от това насилие. Ако българският съд счита, че свидетелите не заслужават доверие, поради това, че самите те са лица осъдени на наказание по наказателния закон, то това означава, че потърпевшите, които са претърпели насилие над личността си не биха могли да имат никакъв способ за защита. Отхвърлянето на искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да направи заключение въз основа на свидетелските показания за състоянието на лицето, беше незаконосъобразно и при всички положения ще доведе до порочност на постановения съдебен акт, поради непълнота на доказателствата, която не се дължи на ищцовата страна. Свидетелите К.А.В. и Т.С.В. са били в обща килия с Ж.И.С. достатъчно дълго време, за да могат да предоставят своите показания и между показанията им не е налице никакво противоречие. Смятам, че тези показания бяха обективни и не е налице причина да се съмняваме в тях. Изложението на исковата молба, което първоначално Ж.И.С. сам е изготвил беше подкрепено от свидетелските показания на двамата свидетели. Ето защо считам, че същия е претърпял болки и страдания, които са резултат на отношението, което е имало към него към момента на постъпването му в Следствения арест, и тъй като този период се предхожда от задържането му в полицията, считам, че отговорността за това е на МВР. Ето защо моля да уважите предявения от нас иск като основателен и доказан.

Моля да ни дадете възможност допълнително да изложим в писмено становище по-подробно нашите съображения.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Г-н Председател, от така събраните писмени и гласни доказателства считам, че ищеца и неговия защитник по никакъв начин не успяха да докажат дали е имало увреждане и ако е имало увреждане въобще, то кой е нанесъл това увреждане. Единствените твърдения в тази насока са на ищеца, който очевидно има интерес от изхода на делото, с оглед така претендираната сума - 50 000лв. Абсолютно всички други доказателства относно дали в РПУ-Казанлък е нанасян побой, а именно извършените проверки от Прокуратурата не сочат и в най- малка насока това отношение. Предвид горното смятам, че допуснатите свидетели дори и да преразказват нещо, то няма как да посочат кой е извършил това деяние, защото именно момента на извършване на деянието е важен, за да бъде доказана вината на структурата, която представлявам, а именно ОД на МВР-Стара Загора. В тази връзка искам да коментирам изказването на защитата, че имало интерес административния орган да прикрие състоянието на ищеца. Считам това изказване за напълно неуместно затова как може да се прикрие нещо, за което има извършена проверка от орган на съдебната власт, както и има приложена медицинска документация. Това голословно и бих казал обидно твърдение към структурата, която представлявам на практика означава, че изпълнителната власт има влияние над съдебната власт и пред друга структура, каквато са затворите в България. Предвид горното считам, че по никакъв начин не се доказа твърдението за извършено деяние, като по тази причина въобще не коментирам и втория момент, а именно причинно-следствената връзка, тъй като очевидно не се доказа деянието. Предвид горното моля да отхвърлите жалбата и да присъдите юрисконсултско възнаграждение в полза на страната, която представлявам.

ПРОКУРОР ДИМИТРОВА: Уважаеми Г-н Председател считам, че иска е недоказан и не се доказаха изискуемите в ЗОДОВ всички предпоставки, за да бъде уважен иска. От друга страна чисто житейски някак не се връзват нещата, тъй като в исковата молба ищеца е посочил, че си е признал за извършеното престъпление, а пък в същото време е бил бит. Чисто житейски считам, че няма как да се случи по този начин. По тази причина считам иска за неоснователен и моля да не уважавате жалбата.

ИЩЕЦ С.: Нямам какво да добавя. Искам да се уважи иска.

СЪДЪТ даде на страните 7-дневен срок за представяне на писмени бележки и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,49 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: