П Р О Т О К О Л

Година 2021 Град Стара Загора

Старозагорски административен съд ІII състав

На двадесет и шести януари Година 2021

В публично заседание в следния състав:

Председател: ИРЕНА ЯНКОВА

Секретар: МИНКА ПЕТКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ЯНКОВА

административно дело № 619 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 15:03 часа, се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Д.Д.Д. – редовно и своевременно призован, явява се лично и с адв. Е.Ж., редовно упълномощен и приет от по-рано.

ОТВЕТНИК: ДИРЕКТОР НА ОД НА МВР гр. СТАРА ЗАГОРА - редовно и своевременно призован, представлява се от юрисконсулт М.А., редовно упълномощен и приет от по-рано.

СВИДЕТЕЛ: К.Й.И. – редовно призован, налице.

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. Ж.: Да се разпита свидетелят.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да се разпита свидетелят.

Сне се самоличността на:

СВИДЕТЕЛЯ – К.Й.И.: 40 г., български гражданин, неосъждан, без родство и особени отношения със страните.

Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Обещава да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ: Бях нападнат м.г. по това време. Между м. февруари и м. март 2020г. вървях по улицата, като не мога да си спомня точната дата. Циганите бяха единият пред мен, другият зад мен. Срещу нас видях полицейски автомобил, но не мога да кажа нито марката, изчаках го да се изравним и скочих пред него. Бяха ми откраднали вече телефона, който вече беше в циганите. Аз скочих пред полицейския автомобил и се развиках, че ми е откраднат телефона и полицейският автомобил тръгна направо. Не познавам жалбоподателя. Не видях кои са полицаите. Това стана много бързо и не видях никого. Бях консумирал алкохол, но бях адекватен. Не съм бил доста пиян. Полицаят ми каза: „Внимавай момче, че ще те ударим“, защото аз изскочих умишлено пред автомобила. Ако не бях реагирал по този начин, те нямаше как да разберат какво се случва. Циганите тръгнаха веднага.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Каква ви беше целта да изскочите пред автомобила?

СВИДЕТЕЛЯТ: Да се спася от циганите.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Т. е. очаквахте помощ от полицейския автомобил?

СВИДЕТЕЛЯТ: Да.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Какво казахте на полицаите?

СВИДЕТЕЛЯТ: Казах им, че ми откраднаха телефона. Точните думи не мога да си спомня.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

АДВ. Ж.: Вие към този момент имахте ли друг телефон освен този, който са ви откраднали?

СВИДЕТЕЛЯТ: Да. Имах два телефона. Вторият телефон беше в джоба ми.

АДВ. Ж.: Тези цигани случайно ли ги срещнахте, или имахте предварителна уговорка?

СВИДЕТЕЛЯТ: Имах предварителна уговорка с циганите, но обирът не го бях планирал.

АДВ. Ж.: Колко време трая разговора с полицейските служители?

СВИДЕТЕЛЯТ: Няколко секунди, не мога да преценя.

АДВ. Ж.: След това какво се случи, след като полицейският автомобил отмина?

СВИДЕТЕЛЯТ: Намерих най-близкото РПУ и отидох там.

АДВ. Ж.: Двете лица – циганите там ли бяха?

СВИДЕТЕЛЯТ: Не, те избягаха.

СЪДИЯ ЯНКОВА: Върнаха ли ви телефона?

СВИДЕТЕЛЯТ: Не, още не са ми го върнали.

АДВ. Ж.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Нямам други доказателствени искания.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и факта, че делото е изяснено от фактическа страна

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. Ж.: Поддържам жалбата си за отмяна на Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР, издадена от директора на ОД на МВР Стара Загора. На първо място както е посочено в жалбата срещу заповедта за дисциплинарно наказание считам, че оспорената заповед е издадена извън преклузивния срок на чл.195, ал.1 от ЗМВР. Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от 2 м. от откриване на нарушението. Дори и да приемем, че нарушението е открито след посочената като дата, в която не са взели отношение полицейските служители от екипа, а към датата на изготвената справка, приложена по делото с рег. № 349р-12625/2020г. там вече като предложение на началника на отдел Охранителна полиция комисар И. е конкретизиран санкционния текст и фигурира данни за извършено нарушение на дисциплинарните правила, конкретно мл. инспектор Д.Д.. Видно от поканата за запознаване със справката, също приложено по делото, а и от саморъчното изписване на самия служител върху справката, че се е запознал с нея датата е 02.06.2020г. Т. е. дори и да приемем, че това е момента на откриване на нарушението, то са изтекли 2 месеца, в който срок би следвало да се наложи наказанието. Заповедта за дисциплинарно наказание е от 01.09.2020г. При провеждане на дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения – нарушение на процесуалните правила и на изискванията, регламентирани в ЗМВР и Инструкция № 8121з-470/27.04.2019г. за организацията на дейността по установяване дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Считам, че дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил процедурата и съответно нормативно вменени му задължения по чл.16 и чл.18 от Инструкцията да назначи с писмена заповед проверка по чл.20, ал.2 от ЗМВР, да запознае държавния служител със заповедта и респективно с изготвената писмена справка, с която тази проверка следва да приключи. В действителност не във всички случаи с оглед вида на наложеното наказание се изисква дисциплинарното дело да се образува с нарочна заповед на дисциплинарно-наказващия орган. По аргумент на чл.208, изр. второ от ЗМВР в такива случаи дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението, но считам, че това в никакъв случай не освобождава органа от задължението да обективира по някакъв начин образуването на дисциплинарно производство срещу държавния служител за конкретно извършено от него дисциплинарно нарушение, с оглед упражняване на права, които законът регламентира - да участва в производството, да представя и да иска събиране на доказателства, да дава обяснения и други. Следователно при всички случаи считам, че полицейският служител е следвало да бъде уведомен за образуваната и извършена спрямо него проверка още изначало, с образуване на наказателното производство. По делото доказателства в тази насока не се прилагат, поради което считам, че е нарушен чл.205, ал.3 от ЗМВР служителят да участва лично, или чрез определен от него служител, или адвокат в дисциплинарното производството. Инструкцията регламентира, че при провеждане на дисциплинарното производство при постъпили данни за нарушение на служебната дисциплина се назначава проверка от дисциплинарно-наказващия орган с писмена заповед по образец, съгласно чл.205, ал.2 от ЗМВР, като копие от нея се изпраща незабавно в Дирекция „Човешки ресурси“ в МВР, а държавният служител срещу когото се извършва проверката се запознава със заповедта. Това обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, поради което е потърсена дисциплинарна отговорност на Д.Д. е неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочва извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и разпоредбите, които са нарушени. Също така и доказателствата въз основа на които е установено, съответно пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Ноторно известно е, че мотивите на административният акт могат да се намират и в доказателствата, съдържащи се в административната преписка, но в случая дисциплинарната заповед е следвало да има съдържание, посочено в чл.210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза „задължително се посочват“. Нормата е императивна. Какво имам предвид? Първо още в заповедта и формално са изброени правилата на Етичния кодекс /ЕК/, за които се счита, че са нарушени от Д.Д. – т.30, т.76, т.77 от ЕК, като по този начин не могат да бъдат деференцирани конкретни изисквания и същите да бъдат относими към конкретния казус, така че да се направи обоснован и правилен релевантен извод за допускане нарушение на служебната дисциплина В този дисциплинарно обвинителен диспозитив не е посочен конкретен час на констатираното нарушение от страна на полицейския служител. Посочен е конкретен час 23,50ч. в обстоятелствената част на оспорената заповед – на стр.1, абзац 3, но дори и той не кореспондира с останалия доказателствен материал по делото. Приложени са фотоснимки от 10.02.2020г., в които е отразен час на първата снимка – 23:51:31, а на последната 23:51:48 – т.е. час, който е последващ посочения в обстоятелствената част на оспорената заповед. Не става ясно и защо е подходено избирателно от страна на дисциплинарно-наказващия орган по отношение на проведено дисциплинарно производство и респективно наложено дисциплинарно наказание точно на Д.Д.Д., при положение, че същият е бил в екип с друг полицейски служител. Само защото служителят Д. е разговарял с посочения като пострадалия А. И. и това още повече, че в изготвената справка се твърди, че от микрофоните на ВПК не се чува звук и не става ясно какъв е бил предметът на проведен разговор, ако изобщо можем да говорим за осъществен някакъв смислен диалог. От проведената проверка по дисциплинарното производство, в която са изискани материалите от Второ РПУ за проведено досъдебно производство се установява, че посоченото като пострадало лице К.И. е бил разпитван на два пъти и е давал коренно различни и противоречиви обяснения и са налице данни, че той твърде едностранно и в негов личен интерес се е представил за жертва на престъпление, като е спестил информацията, че самият той е извършил престъпление – извършено е по предварителна уговорка от сайт за запознанства, среща и съответно непристойни и морални укорими сексуални действия на обществено място. От там насетне е внесъл неяснота и е подвел в дисциплинарно-наказващият орган относно изясняване на действителната фактическа обстановка. Аз всъщност се учудвам, а и клиентът ми сподели, че при извършената проверка дисциплинарно-наказващият орган застава зад обясненията на едно твърде съмнително поведение на лице, даже с учудване ще вметна, че установих, че същият е съдебен заседател в РС – Нова Загора, не е застанал зад действията на своя служител, който е действал съобразно създалата се ситуация и не е нарушил по никакъв начин дисциплинарно изискващото му се поведение. Като добавим и не съвсем адекватното състояние на К.И., в резултат най-вероятно на употребен алкохол и несмислените му и несвързани и нечленоразделни самоизлияние към полицейските служители отново достигаме до извод за липса на фактическа обоснованост да се счита, че същият е имал нужда от полицейска защита. Нещо повече, това лице е създало с внезапното си изскачане пред полицейския автомобил предпоставка за сериозен инцидент, което обяснява реакцията на полицейския служител Д. да му разпореди да се качва на тротоара и да се прибира, още повече, че лицето е било само и твърдяното от него за наличието на други две лица от цигански произход, които да са му упражнили някакъв физически, или вербален натиск също не е доказан. Нарушението на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължение, при което ноторно известно е фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правно дължимото поведението на служителя. Това деяние следва да бъде установено по безспорен начин чрез събраните по преписката и делото доказателства, че е извършено от жалбоподателя, чрез установяване на съществените субективни и обективни признаци на дисциплинарно нарушение. В случая е налице сериозен дефицит на доказателства каквито и да са те и Ви моля да не кредитирате с доверие показанията на явилия се в днешното с. з. свидетел К.И. по посочени по-рано причини. Твърде се разминават с обясненията му дадени на няколко пъти в хода на разследването и впредвид и неговото поведение. Доказателства липсват и по отношение на аудиозапис, представен, който да установи какъв точно е бил разговорът между К.И. и полицейските служители. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните дисциплинарно-наказващият орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Уважаемият съд изрично с разпореждането си от 12.10.2020г. е указал на ответника да докаже съществуването на фактическите основания за издаване на оспорения административен акт по чл.170, ал.1 от АПК. Считам, че дисциплинарно-наказващият орган не се е справил с това доказване и съответно недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материално-правните разпоредби на ЗМВР такива, каквито са посочени в заповедта. Считам, че дисциплинарно-наказващият орган е бил длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, което в случая не е сторено. От всички доказателства по делото и цялостния им анализ не се доказва безспорно както обективният елемент на дисциплинарното нарушение, така и субективният елемент на деянието, а именно, че с твърдяното дисциплинарно-наказващият орган бездействие служителят Д. е осъществил нарушение на етичните правила, съгласно ЕК. В тази връзка и изхождайки от казаното, моля да отмените издадената заповед за дисциплинарно наказание като неоснователна и незаконосъобразна. Надявам се в този смисъл да бъде и Вашият съдебен акт. Моля да ни бъдат присъдени и всички направени от жалбоподателя разноски по делото съгласно договор за осъществена правна защита и съдействие и бордеро за заплатена ДТ.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Считам, че от всички събрани писмени и гласни доказателства по един несъмнен начин се извърши доказването на извършеното дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, а именно, че същият при наличие на необходимост от помощ на пострадало лице не е оказал такава. От свидетелските показания на пострадия К.И. по несъмнен начин се установи, че той е скочил пред автомибила на полицейските служители, които е разпознал като такива служители с една единствена цел, а именно да бъдат установени извършителите и най-вече да му бъде помогнато спрямо него да не бъде продължавано да се извършва престъпление. Относно твърденията на защитата, които твърдо обстойно описваха как свидетелят К.И. едва ли не бил толкова пиян, че не можел да говори, което обаче по никакъв начин не е доказано, дори от свидетеля на защитата колегата на жалбоподателя Васил Григоров, който заяви, че не е разбрал за какво всъщност става въпрос, и да се твърди, че същият е бил в такова състояние, че да не му се е разбирало е меко казано несериозно. Дори на едно лице да не му се е разбира напълно какво договори, полицейският служител е трябвало да разбере защо то е в такова състояние, а не да потегли с автомобила само с една забележка: „Гледай къде ходиш“. Да не говорим, че това негово състояние дали е можел да говори или не и дали и колко е бил пиян, е едно твърдение, което не е подкрепено с никакви други доказателства. Още по-странно е твърдението на защитата, че свидетелят К.И. не само, че не е бил пострадал от престъпление, а едва ли не бил извършил такова, тъй като защитата по никакъв начин не доказва, дори и не намеква спрямо К.И. да е образувано някакво ДП за склоняване, или извършване на неморални действия. Дори и да е извършил такива действия, те по никакъв начин не биха повлияли на полицейските служители с тяхното мнение дали следва да му окажат помощ или не. Помощта се оказва на всички граждани, дори и на тези, които са извършили престъпление, в каквото беше набеден нещастния пострадал К.И.. Относно твърдението на защитата, че не било ясно защо единствено жалбоподателят Д.Д.Д. е бил наказан, много ясно в диспозитива на обвинителната част е заявено „като старши на наряда“. Именно старшият на наряда разпорежда какво ще се извърши. Свидетелят Васил Григоров в своите показания много ясно заяви, че при такива случаи, когато някой има някакви претенции, или искания към полицейските органи винаги му е било оказвано някакво съдействие, но точно в този случай не. Относно твърденията на защитата, че не били спазени изискванията заповедта да е мотивирана, то считам, че същата е в достатъчна степен мотивирана, като е написана датата и мястото, където е извършено дисциплинарното нарушение. Моля съдът да вземе предвид в дългогодишната си практика, че никога не се е изисквало да бъде вписван точен час, минути, дори секунди, тъй като в случая те не са необходими. Моля съдът да обърне внимание и на приложените доказателства по образуваното ДП, в което има повдигнати обвинения на лицата, извършили грабежа и които видно от материалите по това ДП дори е могло да бъдат заловени на мястото на престъплението, ако случайно полицейските служители бяха решили да извършат поне едно минимално действие. Предвид горното считам, че по несъмнен начин е доказано бездействието на полицейския служител, който като се вземе предвид мястото, времето – нощно време, както и лице, което иска помощ, е следвало да окаже такова, а не по неясни причини, без да има някаква друга належаща работа, а дори да е имало, е следвало да окаже помощ и защита на пострадалия, то полицейският служител не е оказал такава. Предвид горното моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и да потвърдите издадената заповед. Моля да присъдите юрисконсултско възнаграждение.

АДВ. Ж. /реплика/: Остава един основен въпрос, който защитата недоумява и се мъчи да си изясни. Защо се приема за меродавно обяснението на пострадалото лице – нещастния пострадал както заяви колегата К.И. при положение, че са налице достатъчно доказателства в протоколите му за разпит, че във всеки един момент същият има противоречива и разнопосочна информация, взаимно изключваща се, несъответстваща на действителната фактическа обстановка. А от контекста на всичките му обяснения приемат, че точно в тази си част когато е скочил пред автомобила тези обстоятелства са доказани и кредитират с доверие точно тези негови обяснения при положение, че е имало достатъчно обстоятелства да се счита, че същият е компрометиран като свидетел.

ЮРИСКОНСУЛТ А. /дуплика/: Тези въпроси, в които се съмнява защитата можеха да бъдат изяснени чрез разпита в последното съдебно заседание и те не бяха изяснени, поради което моля да се придържаме към това, което е доказано и изяснено.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.45 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: