П  Р  О Т О К  О  Л

 

 

ГОДИНА 2021                                                                 ГР.СТАРА ЗАГОРА

СТАРОЗАГОРСКИ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД        ІV СЪСТАВ

На деветнадесети януари                                                 ГОДИНА 2021

В публично заседание,  в  следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                  

                                                                      

СЕКРЕТАР:  Ива Атанасова

Сложи за разглеждане докладвано от съдия ДРАГНЕВА

Адм.дело №: 575 по описа за  2020 година 

На именното повикване в 11:00  часа се явиха:     

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: С.М.К. – редовно  и своевременно призован, явява се лично и с адв. М., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИК: ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП - редовно  уведомен при условията на чл.138, ал.2 о АПК,  не се  представлява. Вместо това по делото са постъпили молби 26.11.2020 г.  и от 11.01.2021 г. от процесуалните му представители, с които не възразяват да се даде ход на делото. Не възразяват да бъдат уважени доказателствените искания на пълномощника на жалбоподателя.

За момента нямат доказателствени искания и няма да сочи други такива. При наличието на доказателствени искания от страна на жалбоподателя от съда се иска да му се даде възможност да се запознае с тях и да изрази становище в определен срок.

Ако съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и бъде даден ход по същество, моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата и се потвърди процесния ревизионен акт. В случай, че бъдат представени нови доказателства от страна на жалбоподателя моли да се приложи разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК.

Моли при постановяване на благоприятно за дирекцията решение да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, а в случай, че процесния ревизионен акт бъде отменен се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от ГПК и чл. 161, ал.2 от ДОПК.

 

СВИДЕТЕЛ:  Г.С.К. – редовно призована, налице.

СВИДЕТЕЛ: М.С.К. – редовно призован,

налице.

 

СВИДЕТЕЛ: И.С.Й. – редовно призован, налице.

 

СВИДЕТЕЛ: А.Г.Д. – редовно призован, налице.

 

СВИДЕТЕЛ: К.Д.К. – редовно призован, налице.

 

СВИДЕТЕЛ: К.П.К. – редовно призован, налице.

 

СВИДЕТЕЛ: Л.Т.М. – редовно призован, налице.

 

СВИДЕТЕЛ: П.С.П. – редовно призован, налице.

 

СВИДЕТЕЛ: Г.М.Т. – редовно призован, налице.

 

СВИДЕТЕЛ: Д.Р.Д. – редовно призован, налице.

 

СВИДЕТЕЛ: М.Г.Б. - редовно

призована, налице.

 

Свидетелите бяха изведени от залата.

 

АДВ.М.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание. Страните са редовно уведомени, с оглед на което  

         

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

        

АДВ.М.: Моля да се пристъпи към разпит на свидетелите  и първи да бъде разпитан И.Й., тъй като е на работа днес.

 

В залата беше повикан свидетелят И.С.Й. 

Снема самоличността на свидетеля  И.С.Й. -  48г.,

български гражданин, неосъждан, без родство и особени отношения със страните, валутен касиер във валутно бюро Център.

ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА  да говори истината.

 

СВИДЕТЕЛЯТ:  С.М., който виждам днес в залата, го познавам.   Познавам го във връзка с работата ми във валутното бюро още от 1997-1998 год. към който момент, както и към настоящия работя в едно и също валутно бюро, което се намира срещу хотел Верея.  Нямам спомен да е продавал валута, само си е купувал. Виждал съм го почти всяка седмица през посоченото време 1997-1998 год. тогава хората купуваха често валута.  С. идваше да купува валута до към 2007год. редовно. След това пак е идвал, но беше по-рядко. Дотогава идваше почти всяка седмица.  В началото купуваше марки и долари, после влезнаха еврата и почна да купува евро и долари, но по-рядко. Обикновено купуваше по две три хиляди единици валута, няколко  пъти е вземал и повече, но нямам точен спомен за сумата. Познавам и съпругата му, те винаги са заедно. Той договаря курса, тя носи парите. Издаваме бордеро за всяка сделка. Не знам колко дълго време се пази бордерото в архива на бюрото, мисля, че  10 години.  Като дойде да ме пита за запазени бордера аз му отговорих, че нямаме запазени за период от преди десет години. От НАП ми пратиха въпросник и аз го попълних. Преди година С. дойде при мен да търси бордера. Каза, че имал проблеми с данъчните и иска да му предоставя бордерата. Не мога да кажа колко общо валута е купил за посочения период 1997-2008 год., но при темпо 2-3 хиляди на седмица не е малко. В този период хората запазваха парите си, като купуваха валута.

СЪДЪТ освободи свидетеля.

 

В залата беше повикана свидетелката Г.С.К..  

Снема самоличността на Г.С.К. -   51г.,

българка, български гражданин, неосъждана, съпруга на жалбоподателя.

ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността му по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛКАТА:  Започнахме да строим това семейно жилище, което се намира на *** през 1999 год., харесах ме улицата  на която беше започнало строителството и така всъщност сградата се строеше на няколко години. На вноски плащахме придобиването на имота и няколко години по-късно се нанесохме там.  Това е жилището на ****. Искахме по-голямо жилище, тъй като детето растеше, но се оказа, че апартаментите в тази сграда бяха от порядъка на 55-65 кв.м. и решихме да купим два апартамента, като помолихме строителя да не се разделят и да не изгражда разделителната стена, която трябваше да ги отдели чисто  физически и те са съединени. Така получихме апартамент с кухня, голяма дневна, две бани, две спални и хол. В този апартамент живяхме 15-16 год.  В новия си апартамент се преместихме през 2017 год., а  дотогава живеехме там.  През 2017 год. се преместихме да живеем в жилище, което се намира на втория етаж от сграда, на чиито партер е разположен търговският ни обект за по-голямо удобство. Тогава продадохме и жилището на ул. Г. Михайловски.  В началото не можахме да продадем жилището на Михайловски като едно цяло жилище и ни се наложи да го разделим, както  е било по проект, след което стана два по-малки апартамента, получени след разделянето.

Ние сключихме брак 1988 год.  и тогава беше време, когато сватбите бяха големи с много гости. На нашата сватба събрахме много парични средства. Тези средства управлявахме  успешно през последващите години.  По това време работехме като наемни работници и се ориентирахме в логиката на валутните пазари, оборудвахме се  с необходимата техника и се стремяхме всички пари, които придобиваме да бъдат обръщани в щатска валута, която беше активна тогава. В последствие нещата се промениха и започнахме да  купуваме марки, а после евро. Смея да кажа, че сме били активни в позицията на купуване и продаване на валута, имахме добри попадения. Имахме добри отношения с чейндж бюрата и с едно бюро в Бургас и Свиленград. Този валутен резерв беше с цел да се преместим  от България в Америка. Всяка година подавахме молби  за зелена карта, което за мен е изненада, че не бяхме одобрявани, тъй като и двамата имаме инженерни  образования. Впоследствие  обмисляхме да отидем  в Англия, Ирландия и Канада, където имаме приятели. След това дойде икономическа криза през 1998 год.  

През 01.01.2013 год. вече имахме доста добри резерви мисля, че са били от порядъка на около 250 000 долара, 140 000 евра и 250 000 лева, като е вероятно да не са съвсем точни цифрите. Това бяха заделени пари, готови да тръгнем с тях и да се установим навън със сина ми, както и да имаме пари да помагаме на нашите родители, докато започнем да изкарваме, за да им пращаме. Имахме документи за тези валутни операции, тъй като в повечето случаи се издаваха бордера. Когато започнахме да  се преместваме в новото жилище  имах  кутия, в която съхранявах бордерата, но те вече не се четяха и ги изхвърлих.  Опитахме се да ги възстановим в последствие когато от НАП ги поискаха, но се оказа, че те – чейндж бюрата не пазят такива данни или казваха, че не могат да ги издадат.

Златните монети в моето семейство идват от края на 19 век. От моя прадядо, които е от сливенските села.  На младини още е бил заминал на гурбет и е бил доста години в чужбина в Унгария.  След връщането си в България той се връща с голямо количество златни моменти. Разчувайки се в селото, че той се е върнал със златни монети  малко по-малко му тръгва  прякор - Унгареца и това нещо дава новата ми фамилия по баща ***. Тези монети са успели да оцелеят през годините и на 18-я си рожден ден получих 20/двадесет/ златни Наполеона, а 50/петдесет/ златни Наполеона ми бяха дадени от моите родители на сватбата ни. Моето семейство никога не е било бедно. Винаги съм била учена да полагам труд и да разчитам на усилията си. Тези  70/седемдесет/монети са моето наследство от родителите  на баща ми и от него.  Имаше около 10/десет/ монети по 14 гр., а останалите са около 6 - 6,5 гр. и са в различно състояние.  В началото си стояха,  а след 1990 год. си направих проучване и установих, че нумизматичната им стойност ще донесе повече доходи от тях отколкото продажбата им според съдържанието им на злато.  Купих два класьора, надписах ги, след което в рамките на 4-5 год. след 2001 год. разпродадох монетите на хора, които се интересуваха от тях, тъй като по златарските ателиета цената беше по-ниска. Доста хора бяха тези на които ги разпродадох. Спомням си за колежка моя, която купи осем монети М.Б., по това време държахме съседни складове на една рампа в Индустриалната зона.  Също така съпруга на моята братовчедка по майчина линия купи мисля, че 6/шест/ монети - П.П.. Също така моята кумица купи 10/десет/ монети в продължение на няколко месеца или година - Л.М., Д.Д., също си купи монети около  8/осем/ бр. с който се запознах по повод на извършван от брат му ремонт у дома. Братът на нашия счетоводител Г.Т. мисля че 6 монети му продадох.

Моят съпруг има странични приходи от своите родители, тъй като през 2005 г. почина вуйчото на моя съпруг, който няма семейство и деца. Той се казваше Д. и живееше и работеше в Казанлък. Той беше привързан към нас и ние бяхме семейството му. Когато почина се оказа, че събраните средства от него са били за съпруга ми. След смъртта му, свекърва ми отиде в жилището, което живееше да му събере багажа и е намерила една кутия с пари. В тази кутия  се оказа, че има 212 340 лв. Той работеше към Арсенал и постоянно е работил нещо  странично. Имаше си камион. Караше голям камион, с който си идваше на село. Предаването на тези средства беше след смъртта му от свекърва ми, като тя искаше да се състави   документ за дарението на тези пари, защото другото наследеното имущество на вуйчо му оставаше за сестра му, а именно половината от къщата на село. На НАП сме предоставили копие от съставения пред адвокат договор.

След като се оженихме със съпруга ми моите свекър и свекърва му дадоха книжка с жилищно спестовен влог, не си спомням през която година. Имахме позната, която работеше в съвета и каза, че към един момент може да се  изгубят правата и  ние изкупихме от  свекъра и свекърва ми къщата  в ***, все още я притежаваме, по реда за обезщетенията. По сметката на съпруга ми бяха  преведени  250 000 лв., които отговарят на лихвоточките  преди деноминацията на лева и ние си купихме валута.  

През 1988 год. се върнахме от Пловдив и работих като наемен работник само две години, след което започнах търговия с перални и почистващи  препарати, като първите десет години бяха особено успешни за нас и марджовете бяха огромни. Това позволи да се печели в левове и съответно да се купува валута, и тя да се продава.

През 1989 год., когато се роди синът ни моите родители ни помогнаха доста финансово, която помощ използвахме за начало на този бизнес.  Дълги години работехме само това, но пазара се насити и нещата започнаха да се продават с по-малки надценки. Това продължи до преди около 10 год., когато започнахме търговия с хранителни стоки с няколко магазина за хранителни стоки.

Други парични средства от моите родители получихме, когато те си продадоха семейното жилище в Стара Загора. Предоставиха ни парите от него, като сумата беше около 35 000 лв.

Аз съм единствено дете.

Аз си запазих само три златни монети, които не са наполеони. Всъщност те са ползвани като медальони от моите баби и са ми предадени на мен на сватбата ми. Даже монетите ги нося в мен.

 

АДВ. М.:  Моля  да бъде извършен оглед на трите запазени от свидетелката златни монети на осн. чл. 204 от ГПК.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА извършване на оглед на три монети предоставени от свидетелката Г.К..

 На съдът беше предоставен прозрачен плик със закопчаване, в който се намират:

Една  монета с жълт цвят като на гърбът й  по края  пише  с латински букви HUNGAR.BOHEM.GAL.LOT.LLL.REX.A.A.1911, изобразен е герб- двуглав орел с две корони на всяка глава и голяма корона над двете глави. На предната част на монетата пише FRANK.LOS.I.D.G, след което не може да се прочете надписа, тъй като върху него е запоена закачалка за верижка, следва IMPERATOR с изображение на мъжки бюст. Монетата е с диаметър 3,7 см.

Един жълт кръг с формата на момента и с арабски надпис гравиран с диаметър 2,7 със закачалка за синджир.

Един жълт кръг със закачалка на синджир  с изображения на мъже и жени подобни на тракийските или древногръцки фигури, с диаметър 2,7 см.

Монетата и кръглите пластини бяха поставени в прозрачния плик и върнати на свидетелката.

СЪДЪТ освободи свидетеля.

 

Съдът в 12:20 ч. обяви 10 минути почивка.

          Съдебното заседание продължи в 12:40 ч. в присъствието на жалбоподателя и процесуалния му представител адв. М..

 

В залата беше повикан свидетелят К.П.К.. 

Снема самоличността на свидетеля  К.П.К. -60 г., Българин,  български гражданин, неосъждан, без родство и особени отношения със страните.

ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА  да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ: С. го познавам според мен вече почти 20 години. Отношенията ни са достатъчно близки. Неговият син стана кум на моята дъщеря и това за мен е най-големият символ на нашата близост. През годините сме си помагали и във финансово отношение. Това, което си спомням, се случи  в края на 2012 год., помня, че беше между празниците, С. дойде и ми поиска заем и аз имах свободни налични финансови средства  и му  услужих с 9800 лв. Срокът за връщане на сумата беше за три години. Спази се срокът и ми върна парите. Получих писмо от НАП да представя нужните документи, като разрових архива намерих договора и съответните други документи, които искаха от мен. Представил съм всичко, каквото са искали от мен НАП. Произходът на парите е творческата дейност, която извършвах. През 2010 год. станах Директор на Държавната опера Стара Загора и като такъв имах право на творческа дейност, поради прекратяване на договора ми на диригент.  Имах лимитирана творческа дейност, която се заплащаше допълнително от МК. От 2010 год. тази дейност ми позволи да имам допълнителен финансов доход.  Тези документи съм ги представил на НАП  - това са допълнителните договори с МК. Договора за заем и разписка за връщане също са предадени на НАП.

СЪДЪТ освободи свидетеля.

 

В залата беше повикан свидетелят К.Д.К..

Снема самоличността на свидетеля К.Д.К. -  65 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и особени отношения със страните.

ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ:   С.К. го познавам от 21 години, от 1999 година. Искаха да купуват жилище от мен като строител. Искаха по-голямо жилище, но аз не  разполагах с  проект на апартамент с две спални  и се споразумяхме да вземат два съседни малки апартамента разделени по проект от една преградна стена и коридор. Тази стена изобщо не я изградихме и създадохме един голям апартамент. В този апартамент живяха 15 год.  и това го знам, защото моят офис е под техния апартамент. Тогава работех  като едноличен търговец. От НАП  искаха  документи  и аз съм ги предоставил. Те искаха  технически документи по-скоро разрешение за строеж, разрешение за ползване и други подобни. Когато С. и Г. продадоха жилището ме помолиха да изградя отново преградната стена, за да разделят жилището на два отделени апартамента, но аз им отказах, защото имах друга работа. Те коректно си платиха апартамента на времето, а после през 2013 год. ми поиска на заем 10000 лв., но тъй като ни ми се занимаваше с деклариране му услужих с 9950 лв. Уговорката беше за три години да ги върне. Той спази уговорката и върна сумата предсрочно. За предсрочното връщане имам разписка, която съм дал на НАП.

СЪДЪТ освободи свидетеля.

 

В залата беше повикан свидетелят Л.Т.М.. 

Снема самоличността – Л.Т.М. - 50 г., българка, български гражданин, неосъждана, без родство и особени отношения със страните. 

ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността  по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ:  Познавам С. от преди повече от 25 години. Съпругата му също я познавам. Добри приятели сме. Знам, че прадядо й е работил в Унгария и оттам е донесъл  златни монети, част от които закупих и аз. Аз закупих десет монети. Произхода на средствата ни със съпруга ни е от трудовите ни доходи. Освен това моите родители  на село гледаха животни и са ни помагали с пари и храна. Аз не съм запазила монетите, защо съм  ги купили с цел да ми се изработят бижута от тях. Бяха различни по големина и надписи.  Имаше такива на които пишеше Наполеон, на други пишеше 20 франка. Според големината съм заплащала различно, повечето бяха по петстотин, а по-големите по деветстотин-хиляда лева.  Периода  в които съм ги купувала беше от 2000 до към 2008 г.

СЪДЪТ освободи свидетеля.

 В залата беше повикан свидетелят П.С.П.

          СНЕМА самоличността на свидетеля П.С.П. -  56 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и особени отношения със страните.

ПРЕДУПРЕДЕН отговорността по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ:  Познавам съпругата на С.,  защото тя е роднина на моята жена и от там го познавам и него. Стана на въпрос, че имат златни  монети и реших да закупя за двете дъщери и съпругата. Общо не мога да кажа колко монети съм закупил, но някъде пет-шест бяха. Не мога да се сетя колко точно съм платил. Минали са петнадесет години от тогава. Нищо не пазя от тях. Монетите са превърнати в украшения. Монетите бяха различна големина. Имаше едно златарско ателие до Телевизионния сервиз там ги дадох. Не мога да си спомня златното им съдържание.

СЪДЪТ освободи свидетеля.

 

В залата беше повикан свидетелят Д.Р.Д.

Снема самоличността на свидетеля Д.Р.Д. - 40  г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и особени отношения със страните.

ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ:  С. го познавам от доста години, може би от около 20 год. Съпругата му също я познавам.  Преди доста години съм закупувал златни монети от тях. Понеже мина доста време не мога да си спомням подробности, но първата, която купих беше голяма като грамаж беше над 10 гр. претеглена в златарско ателие.  Общо съм закупил 5 монети и още три за моята майка и брат. За първата  заплатих 1000лв.,  другите бяха между 500-600 лв., защото са по малки.  Преди работех на трудови договор, след което и засега като земеделски производител.

СЪДЪТ освободи свидетеля.

 

В залата беше повикан свидетелят Г.М.Т..

СНЕМА самоличността на свидетеля Г.М.Т. - 49 г., български гражданин, неосъждан,  без родство и особени отношения със страните.

ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ:  Познавам семейство от 1993-1994 год.  Знам, че имаха златни монети, купувал съм от тях. Доколкото си спомням три пъти по две монети.  Това беше от 2000 г. до 2007 г. За монетите съм плащал различни суми общо между пет и шест хиляди за шестте монети.  Първоначално бях решил да ги пазя, като инвестиция през 2007 год., но после ги превърнах в накити за съпругата и дъщеря ми. Знам произхода на монетите и знам, че са наследство от прадядо й.  Виждал съм как ги е съхранявала в класьор с описание  и грамаж на всяка монета. Задължително съм ги проверявал преди да ги взема.

СЪДЪТ освободи свидетеля.

 

В залата беше повикан свидетелят А.Г.Д.. 

СНЕМА самоличността на свидетелят А.Г.Д. - 54  г., българин, български гражданин, неосъждан,  роднина по сватовство със жалбоподателя – баща на снахата на сем. К.

ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ:  Със С. се познаваме от 15 години. Децата ни учиха в едно училище, след което създадоха семейство. През 2012 год. на трети март бяха на гости вкъщи и говорихме, че трябва да правя ремонт вкъщи. С. предложи да ми даде необходимата сума от 5100 евро и още на  другия ден ми я даде.  Аз не съм искал да бъдат в определена валута, той имаше евро и евро ми даде. Направих ремонта през лятото и парите ги върнах следващата година. На 13.01.2013 год., когато бяхме на гости  у тях тогава му върнах парите. Жилището го знам, ходил съм много пъти.  Жилището беше от два апартамента обединени в един. Когато решиха да го продават се оказа, че има клиенти за два по-малки апартаменти отколкото за един по-голям и ме помолиха да го преградя, защото трябваше  да се направи една преградна стена в коридора, която да раздали апартаментите. Аз изградих тази стена. 

СЪДЪТ освободи свидетеля.

 

В залата беше повикан свидетелят М.Г.Б..

СНЕМА самоличността на свидетелката М.Г.Б. -  64 г., българка, български гражданин, неосъждана, без родство и особени отношения със страните.  

ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА  да говори истината.

СВИДЕТЕЛКАТА: Познавам семейството от 20 години, защото работим в съседство долу в склада на една рампа сме.  Прекалено близки сме си, по цял ден сме заедно и сме станали близки.  Известно ми е, че притежават златни монети от разговорите с тях. Моят син е в Америка от 04.01.1999 год.  През януари 2013 год. му се родиха  две близначета много желани и дълго време чакани. Чудех се какъв подарък да им направя и първо отидох да видя монетите в Първа инвестиционна банка, но не ми харесаха, на плочките, които продаваха имаше техните инициали и цената не ми хареса за това, което предлагат и говорих с Г. по въпроса.  Първият път,  когато отивахме в Америка  със съпруга ми  занесохме четири монети, които децата много харесаха, защото те всичко си имат и това ще им остане спомен.  Аз останах шест месеца там да помогна за децата, а мъжът ми се прибра в България. Когато си дойдох купихме още монети, които да бъдат подарък на сина ми от бабите и дядовците. Вторият път купихме още 4 монети.  За първите дадохме 4 000 лв., а вторите четири вече не бяха еднакви и дадохме 3 000 лв.

СЪДЪТ освободи свидетеля.

 

В залата беше повикан свидетелят М.С.К. 

СНЕМА самоличността на свидетеля М.С.К. -   

31 г., българин, български гражданин, неосъждан, син на жалбоподателя.

ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ: Братът на моята баба е вуйчо на баща ми и аз го помня. Много лета сме прекарали с него на село Гита, където се намира тяхната къща - на баба ми по бащина линия и на нейния брат.  Той нямаше семейство и деца и аз съм единствен внук на всичките баби и дядовци от към майка ми и баща ми. Мисля че бях на 16 год., когато той почина.  Той нямаше много вещи, които да остави. Това, което остана и бях свидетел бяха едни  пари, които след като се наложи освобождаване на квартирата му от Казанлък баба ми ги донесе. Баба ми ги извади на масата в нейната къща, когато след смъртта му отидохме при нея. Мисля, че бяха над двеста хиляди лева. Баба ми каза, че е най-разумно да ги вземе баща ми, защото той помагаше на баба ми и дядо ми финансово и се грижеше за леля ми, която вече беше болна.  Тогава баба ми и баща ми говориха, че е хубаво да се направи такъв документ, но той беше зает, защото се занимаваше с всичко и аз я придружих до адвокат, които тя си избра и той напечата документа, и тя го подписа, както и баща ми.

 Семейството ми имаше унгарски златни моменти, които са от страна на майка ми.  Беше ги подредила в класьор - бяха под номера, колко са тежки, колко е златното съдържание. След време у нас започнаха да идват хора, които купуваха част от тези монети. У дома има още две или три монети,  които са си нейни.  Аз имам само една брачна халка, която нося в момента, но нямам желание за златни бижута.

Преди доста години, когато бяха по-несигурни времената родителите ми имаха желанието да отидем цялото семейство в Америка и голяма част от средствата им беше в долари. Аз завърших през 2007 год. и тогава ми предложиха паричната сумата събирана от момента на моето раждане, която беше 10 000 евро. Аз не ги взех, защото нямах нужда и останах да уча в България. През 2014 год. сключих граждански брак. Сключих граждански брак с дъщерята на А.Д..

СЪДЪТ освободи свидетеля.

 

АДВ. М.: Във връзка със събраните гласни доказателства, моля да допуснете съдебно-икономическа експертиза, която да установи  паричните потоци на доверителя ми. Подробни задачи са формулирани в нарочна молба, която представям на Вас, с копие за другата страна. Към момента други доказателствени искания нямам.

 

По доказателствата, съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

          ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна  експертиза, от вещо лице експерт-счетоводител, която да отговори на поставените в нарочната молба въпроси, представена в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. М..

          НАЗНАЧАВА  за вещо лице Д. Д. –Г..

ОПРЕДЕЛЯ предварително възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лева,  платими от жалбоподателя в 7-дневен срок от днес по набирателната сметка на АС – Стара Загора.

УКАЗВА на жалбоподателя, че следва да заплати предварителните разноски за вещото лице, като в противен случай  ще отмени определението за допускане извършване на ССЕ и основателността на оспорването ще се разреши въз основа на събраните по делото доказателства.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си в срок до 01.03.2021 г., като при невъзможност следва да уведоми съда с писмена молба за причините и датата, на която ще представи заключението си, като в противен случай ще е налице основание за освобождаването му без заплащане.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от молбата на адв. М.   на ответника по жалбата с указание за възможността в седмодневен срок от получаването й да се поставят задачи на вещото лице.

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА  за  09.03.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час на съдебното заседание жалбоподателят и пълномощникът му уведомени лично в съдебно заседание, ответника по жалбата на осн. чл. 138, ал. 2 от АПК.  Да се призове вещото лице след внасяне на депозита.

          Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в   13:41  часа.

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

                                                            СЕКРЕТАР: