П Р О Т О К О Л

Година 2021 Град Стара Загора

Старозагорски административен съд ІV състав

На двадесет и трети април Година 2021

В публично заседание в следния състав:

Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Прокурор: Румен Арабаджиков

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя ДРАГНЕВА

Административно дело номер 47 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10.05 часа, се явиха:

ИЩЕЦ: К.И.Ш. - редовно и своевременно призован, явява се лично.

ОТВЕТНИК: ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА СОФИЯ - редовно и своевременно призован, представлява се от юрисконсулт С., редовно упълномощена.

СТРАНА: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СТАРА ЗАГОРА – редовно призована, явява се прокурор Арабаджиков.

ИЩЕЦЪТ Ш.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Очаква се всеки момент куриер от Затвора Стара Загора да донесе в Адм. съд Стара Загора поисканата справка. Разполагам с копие на същата.

ИЩЕЦЪТ Ш.: Преди час ми беше предоставено за запознаване следното, че не съм подавал молба-декларация за предоставяне на съответните средства и материали. Представям на съда за запознаване банкова сметка ***, по която се превеждат средства за лишените от свобода, които не получават трудово възнаграждение. В преводното нареждане като основание на превеждане следва да се запишат трите имена и ЕГН на лишения от свобода. Представям това, за да установя, че сумите, които постъпват по тази банкова сметка ***, които не работят е за задоволяване на техни основни потребности, които не могат да бъдат задоволени, чрез колети както е указано в ЗИНЗС - чл. 86, ал. 1, т.4.

СЪДЪТ върна на ищеца предоставената писмена информация за банковата сметка на Затвора Стара Загора с указания за съдържанието на преводното нареждане.

В 10:14 ч. в съдебната зала влезе съдебния деловодител на състава и представи на съда постъпилото в 10:12 ч. писмо вх. № 2487/23.04.2021 г. от Затвора Стара Загора.

СЪДЪТ предостави документа на страните за запознаване.

ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с уведомлението на Началника на Затвора. Нямам искания по доказателствата.

ИЩЕЦЪТ Ш.: Нямам искания по доказателствата.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Да се приеме представеното писмо. Нямам други искания по доказателствата.

По доказателства, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателство по делото писмо вх. №2487/23.04.2021 г. на Началника на Затвора Стара Загора.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

ИЩЕЦЪТ Ш.: Ответната страна са написали няколко неща като едно от тях е разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗИНЗС, но тези храни и предмети са пряко свързани със заповед на Министъра на правосъдието № ЛС-04-642/28.11. 2018 г., цитирана в отговора, в която е упоменато какво точно имам право да получавам. Едно от нещата е фонокарта за тел. връзка, паста и четки за зъби, тоалетна хартия и други, все неща за елементарни нужди, които са забранени за получаване по време на свиждане и трябва да се закупят от лавката, поради което са и забранени. По тази причина и законодателят е дал възможност лишените от свобода да получават средства от близки и роднини, когато не работят и не получават трудово възнаграждение. Оттук искам да насоча вниманието, че ответната страна са отговорили съгласно чл. 450, ал. 3 от ГПК и са цитирали чл. 507, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, но явно не са дочели, че ал. 3 касае не третото задължено лице, а задължението на пазача, след което като отидем в чл. 471 от ГПК за задължението на пазач законодателя е написал, че пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските по пазенето й. Аз към дата 13.04.2021 г. не знаех от въпросната сума от 50 лв. каква сума е отишла за закупуване на лекарствата и каква по сметка на ДСИ. В случая сумата постъпила по личната ми сметка не е моя, а е на близки и роднини и те нямат отношение към ДСИ, и техните намерения и цел са не да изплатят задължението ми като длъжник, а да задоволят нуждите ми в затвора. Администрацията на Затвора Стара Загора като пазач са длъжни към момента на усвояване на тази сума да ме уведомят, за да знам към коя сметка и кое задължение са отишли, тъй като имам няколко изп. дела, но те не смятат това за необходимо. Сумите постъпвали по моята сметка не са от трудово правоотношение. Законодателят е уточнил какви са несеквестируемите вещи. В т. 8 изрично е записано, че вземането не може да бъде насочено в предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение. В случая имаме друго вземане и отиваме в несеквестируем доход като законодателят е казал, че е съобразен с КСО и ЗСП и другите соц. закони, които в случая не са относими, в който държавата е осигурила минимален праг на бедност, който има точно това за цел да осигури на всеки български гражданин паричен размер, който не може да му бъде отнеман на никакво основание и това е минималния праг на бедност. Отделно, друг е въпросът, че всички закони твърдят, че в момента съм лишен от свободно предвиждане, но не и от граждански права и държавата е длъжна да ги спазва. ЗИНЗС ми осигурява покрив, храна, подслон, но администрацията на затвора колко пъти до ден днешен колко карти са ми осигурили, паста за зъби, пликове и марки, какво изобщо са ми дали, което е тяхно задължение, за да не прекъсвам връзка с външния свят. Баща съм на две деца дъщеря ми е студент в чужбина, а синът ми е в тийнейджърска възраст и е излишно да коментирам колко е нужен баща в този момент. Но той е един от шестте деца в Строителния техникум с пълно отличие и право на стипендия за миналата година. Излишно е да коментирам за тийнейджър на 15 год. колко е важна връзката с баща му. Целта на моето наказание каква е - да се поправя или да стана по-голям престъпник, защото те чрез тези си действия, като взимат избирателно, тъй като тази практика на изпълнение върху личните сметки под несеквестируемия размер не се прилага спрямо всички лишени от свобода, а е избирателна. Моето наблюдение, че всеки, който потърси правата си пред съд бива мачкан от администрацията на затвора, което е психически тормоз. Целта на моето изтърпяване на наказанието е да се поправя, а по този начин чрез налагането на пълен запор бивам принуден да нарушавам вътрешния ред и правилника, като за да си закупя фонокарти, за да чувам семейството си и да нанеса контрол върху децата, бивам принуден да пускам пари по сметки на други лишени от свобода, за да мога да задоволявам нуждите, които не ми осигуряват, а са длъжни. Преди да се обърна към съда потърсих съдействие от ГДИН, Прокуратурата и Омбудсмана и искам да цитирам отговор на моя молба до конституционния съд, който ми е изпратен от Главния секретар с № 97ПГ/12.04.2021 г.

Предоставям на съда да се запознае с него, в който отговор на молбата ми за съдействие и ревизия е отговорено, че съгласно чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС за лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода. Молбата ми за съдействие е подадена на 17.06.2020 год.

СЪДЪТ върна на ищеца отговора на Главния секретар на КС на РБ.

ИЩЕЦЪТ: Считам, че в съдържанието в думата „ кореспонденция“ се включва и провеждането на телефонни разговори. До сега не са ми осигурявани средства за фонокарти, включително пликове и марки, въпреки че изпълняват запори върху всички постъпили суми. Тези средства не са от трудово възнаграждение и лицата, които са ги изпращали, а в конкретния случай става въпрос за средства от дъщеря ми, която ги е изпратила за лекарства. Видно от справката са ми удържали 20 лв. за лекарства и след като са установили, че те няма да стигнат, тъй като не достигат 7,65 лв., те са допълнили тази сума, но държа да се отбележи, че комисията, която е разрешила да се извърши разхода за сметка на затвора в размер на 7,65 лв. е заседавала на 12.02.2021 год., съгласно отговора на ответника, а тази дата е постфактум, след като бях подал искова молба в съда, т.е. към съблюдаване на правата ми се придържат, след като вече съм сезирал съда. Становището на същата комисия от 18.01.2021г. е, че лекарствата струват 26,92 лв. и към онзи момент са ми удържали 20 лв., което е причина въпросът да се разгледа на следващо заседание на комисията през февруари. През януари когато отидох да си получа тези лекарства по тази същата причина, че по сметката ми не достигат тяхната цена, а именно 7 лв., след което подадох исковата молба и 7 лв. бяха отпуснати от затвора, което приемам като вид подаяние и унижение, защото тази комисия обсъжда моята личност и как аз нямам дори 7 лв. да си доплатя лекарствата. Цитирали са, че съм подавал многократни жалби и предмет на съдебен спор пред АС Стара Загора по адм. д. № 508/2020 г. като в същия съдебен спор нарушения не са установени, така е написано в техния отговор. Въпросното производство по адм. д. № 508/2020 г. не е приключило, защото аз имам призовка за 12.05.2021 г. от 11:15 ч., т.е. в отговора си отново имат момент на въвеждане в заблуда на уважаемия съд. Както установих в предходното съдебно заседание моето незнание къде са отишли и по коя сметка парите и дъщеря ми нищо общо с моето задължение. Тя не е солидарен длъжник и нейните пари не следва да отиват по друга сметка. Аз до 13.04.2021 г. не знаех, че тази сума от 30 лв. е отишла по сметка на ДСИ по посоченото изп. дело. Не смятам, че това е правилно, тъй като законодателят е написал, че те като пазач трябва да дават отговор, както на ДСИ, така и на мен, и те са длъжни като трето лице или като пазач да отговарят на ДСИ относно произхода на тези средства, както го правят с всеки един друг лишен от свобода, който е в трудово правоотношение – той бива уведомен с фиш за заплата. Искам от съда, след като установи, че неправилно се изпълнява върху всички парични суми постъпили по моята лична сметка, да осъди ответника да заплати претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Видно от събраните писмени доказателства по делото е, че средствата постъпващи по личната партида са запорирани изцяло, въз основа на запорно съобщение от ДСИ на РС по изп. д. № 85/2020 год., съобразно посочения от взискателя способ на изпълнение. Видно от самото запорно съобщение ДСИ е забранил на Затвора Стара Загора на осн. чл. 507, ал. 2 и ал. 3 от ГПК да предава запорираните суми на длъжника и е предупредил затвора на осн. чл. 452, ал. 3 и чл. 512, ал. 4 от ГПК, че в качеството си на трето задължено лице – пазач носи солидарна отговорност за неизплатените от запора суми към взискателя, ако ги предадем на длъжника. Затвора Стара Загора не е страна по делото, поради което единственото действие, което извършва е фактическо действие превод на удържаната сума по посочената в запорното съобщение сметка. Затвора Стара Загора не може да проверя дали избрания способ противоречи на закона или не, нито да проверява сумите дали са под несеквестируемия минимум. Ние сме длъжни да изпращаме всичко на длъжника.

Наложените обезпечителни мерки не са изменени и отменени, които са задължителни за изпълнение от затвора, поради което действията не могат да бъдат определени като незаконосъобразни. Ние считаме, че изпълнението на запора е действие по изпълнение на наказанието по смисъла на ЗИНЗС, но което действие ние сме изпълнили съобразно закона. Считам, че не следва да се прилага презумпцията на чл. 284 от ЗИНЗС, представляваща последица от обърната тежест на доказване, доколкото в конкретния случай не се установява незаконосъобразно действие на администрацията на затвора и моля съдът да постанови решение за отхвърляне изцяло на исковите претенции.

ПРОКУРОРЪТ: Исковата молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

РЕПЛИКА на ИЩЕЦЪТТ Ш.: Относно твърдението, че това действие е по изпълнение на наказанието не мога да се съглася, защото в моята присъда не пише, че съм осъден на унижение и унизително отношение.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.49 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: