Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 404

17.11.2020г., гр. Стара Загора

Административен съд – Стара Загора, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия:Кремена Костова-Грозева

разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №697 по описа за 2020 година.

Производството е по чл.250 и сл. от АПК.

Образувано е по повод на жалба с вх. №4789/27.08.2020г. на Б.С.Д., с адрес ***, съдържаща искане да му бъде предоставено /върнато/ СУМПС, отнето от органите на МВР при първоначалното му задържане.

В жалбата се сочи, че г-н Д. изтърпявал по настоящем наказание „лишаване от свобода“ в затвора в град Бургас, като при първоначалното му задържане органите на МВР отнели л. карта, а с нея и СУМПС без обаче той да бил извършил нарушение или престъпление, наказуеми с лишаване от правото да се управлява МПС.

Сочи още, че нито в ЗИНЗС, нито в ЗДвП или друг нормативен акт било указано, че СУМПС се отнемало от лицето, защото изтърпявало наказание „лишаване от свобода“ без да имало такова наложено наказание от съд или административен орган. Д. твърди, че нямал извършени нарушения, нито някога му било отнемало свидетелството поради такива. При запитване на Пътна полиция Стара Загора до Затвора в град Бургас било отговорено, че Д. нямал право на работа във външна фирма като шофьор и след това посочил с допълнителна жалба, по която нямал отговор и така бил налице мълчалив отказ.

Иска се от съда да призове страните и след доказване на горните обстоятелства да се уважи искането и да му бъдело разрешено да получи СУМПС или лично на „гише“, или да му се изпрати в затвора в град Бургас.

В изпълнение разпореждане на съда от 28.08.2020г. и от 13.11.2020г. по реда на чл.252, ал.2 от АПК от ОДМВР Стара Загора и Затвора в град Бургас се представят конкретни данни и писмени доказателства. От ОДМВР Стара Загора се представят към съпроводително писмо от 10.09.2020г. писмо от 19.10.2017г. на Затвора в град Пловдив до ОДМВР Стара Загора за прилагане на СУМПС на Б.Д., ЕГН-**********; молба до началник на КАТ Стара Загора от Б.Д. от 12.05.2020г. за изпращане на СУМПС, намиращо се в КАТ Стара Загора до Затвора в гр. Бургас; писмо до началника на Затвора в гр. Бургас; заявление от 29.06.2020г. на Б.Д. чрез адв. Николов до Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора за получаване на СУМПС; писмо до Б.Д. от 04.08.2020г.; справка за л. св. Б.Д..*** по делото се представят допълнително и следните доказателства: протокол от открито с.з. по НОХД № 2036/2017г. на ПОС-наказателно отделение за одобряване на споразумение между ОП Пловдив и Б.Д., като извършител в съучастие с друго лице на престъпление по чл.354а, ал.2, пр.1 и последно, т.4, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК; протокол от открито с.з. от 12.02.2018г., по нохд № 2036/2017г. на ПОС; заповед № Л-3936/25.09.2020г. ГДИН.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира искането с правно основание чл.250 от АПК за неоснователно, като съобрази следното:

Защитата по реда на чл.250 ал.1 от АПК е срещу всякакви фактически действия, които не се основавата на административни актове или на закон.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че Б.Д. е осъден за престъпление по раздел III, гл. единадесета на НК -
Престъпления против народното здраве и против околната среда, с наказание „лишаване от свобода“, което престъпление е извършено при условията на опасен рецидив и след одобряване на споразумението същият е приведен за настаняване в поделение на ГДИН и понастоящем изтърпява наказанието си в Затвора в град Бургас.

Също безспорно се установява, че съгласно одобреното споразумение между Б.Д. и ОП Пловдив освен наказание „лишаване от свобода за срок от 4 години и глоба в размер на 40 000лв.“ не е налагано друго наказание, вкл. и лишаване от правото на управление на МПС, нито се доказва по отношение на Д. да има издаден индивидуален административен акт по ЗДвП или др. закон, с който административен орган да разпорежда отнемане на СУМПС на Д.. Също е безспорно, че притежаваното от Д. свидетелство не е с изтекъл срок на валидност и че след първоначалното му отнемане при задържането му от органи на МВР, същото е изпратено и се намира на съхранение в ОДМВР Стара Загора, сектор „ПП“.

Разгледано по същество, Съдът съобрази следното:

Със сезиращата съда жалба Д. търси защита по реда чл. 149 от АПК, като сочи, че оспорва мълчалив отказ на ОДМВР Стара Загора да му предаде СУМПС. Задържане и непредаване на СУМПС от органите на МВР представлява фактическо /не правно/ действие на административния орган, което за да е законосъобразно следва да се основава на закон или акт.

Ето защо жалбата на Д. следва да се определя, като искане по чл.250 от АПК, т.е. искова защита срещу неоснователно действие. Предметна на делото е преценката на законосъобразността на конкретното фактическо действие, чието преустановяване се претендира от Д.. Същото се изразява в задържане на издаденото и валидно СУМПС на Б.Д..

Според чл. 250, ал. 1 от АПК, всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. По делото по безспорен начин се удостоверя, че Д. и понастоящем изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“, съгласно одобрено от съд споразумение между лицето и ОП Пловдив и това става в поделение на ГДИН – ЗООТ към затвора в град Бургас. Д. е задържан от органите на МВР през м. октомври 2017г. и за времето от 13.10.2017г. – 21.06.2019г. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2г., 2м. и 16 дни, остатък от УПО по нохд № 670/2002г. на ОС-Бургас, а считано от 21.06.2019г. изтърпява в ЗООТ „Строител“ към Затвора в град Бургас и наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 4 г. по нохд № 2036/2017г. на ОС Пловдив.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗИНЗС при настаняване на л. св. в приемното отделение на затвора се записват посочените в ал.1,т.1-6 данни, както и, че новопостъпващите лишени от свобода се фотографират и се изземват българските им лични документи. Ако българските лични документи не са налице, се отбелязват причините за тяхната липса. Законодателят използва общ понятието „български лични документи“, а съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД български личен документ е и свидетелството за управление на моторно превозно средство. Т.е. с факта на задържане на лицето и настаняването му в поделение на ГДИН същото няма право да съхранява в себе си личен документ за самоличност, включая и СУМПС, тъй като закон /ЗИНЗС/ разпорежда неговото изземване.

Правомощието на затворническата администрация обаче се простира до изземване на личните документи от настаняваните в нейните поделения лица, като действително в ЗИНЗС или ППЗИНЗС няма норма, която да ги задължава да съхраняват иззетите от нея СУМПС. Такова задължение обаче има за органите на МВР, /по аналогия на чл.22, ал.1 от Наредба № I-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина/, поради което, след като СУМПС е иззет от затворническата администрация през 2017г., той е изпратен в сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора за съхранение, нещо което се доказва чрез писмо рег. № 494/2017 от 19.10.2017г. на Началника на Затвора в град Пловдив.

Предвид на горните доводи, Съдът приема извод, че неоснователно Б.Д. твърди, че е налице незаконосъобразно задържане на иззетото при задържането му валидно СУМПС от органите на МВР. По аргумент на нормата от ЗИНЗС /чл.48, ал.2/ се следва и извода, че за периода на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ лишеното от свобода лице няма правото да държи в себе си лични документи – лична карта, СУМПС. Едва след освобождаване на лицето от поделението на ГДИН, същото ще има правото да иска връщане /предаване/ на свидетелството от органа, при който той се съхранява през периода на задържането му в затвора, като това той може да прави лично или чрез надлежно упълномощено трето лице,

Искането следва да се отхвърли и на основание чл. 253, ал.2, изр. първо от АПК, Съдът

Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Б.С.Д., находящ се в Затвора в гр. Бургас, обективираща искане за преустановяване на неоснователно действие на Началник сектор "Пътна полиция" ОДМВР-Стара Загора, изразяващо се в задържане на СУМПС № 283226486, валидно до 12.04.2027г., изданено на Б.С.Д..

На основание чл. 253, ал. 2 изр. второ АПК, разпореждането подлежи на незабавно изпълнение.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 3-дневен срок от връчване на съобщението.

СЪДИЯ: