Р Е Ш Е Н И Е
№ 294 21.01.2016г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и
петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар З.Д.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия И.Янкова
административно дело № 339 по описа за
2014 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от 14.07.2014г на Г.С.С. срещу мълчалив отказ на Заместник - изпълнителния
директор на Държавен фонд земеделие, Разплащателна агенция за изплащане в полза
на Г.С. на финансова помощ, заявена с
подадено от него заявление за подпомагане от 11.05.2011г УРН 214264 и молба вх. №02-6500/6157 от 05.06.2014 г за
изплащане на сумите, заявени през 2011г.
Изложени
са в жалбата съображения, че оспорения акт е нищожен, поради неспазване на
формата и незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и
необоснован, с оглед на което се иска прогласяването му за нищожен или отмяната
му като незаконосъобразен. Твърди, че
със заявлението си от 11.05.2011г заявил за подпомагане площи и животни –по
СЕПП —2235.65ха, по НДЖ1 —75бр, НДКМ2 —59 бр. В периода 02.08—10.08.2011 били
извършени проверки на място, като констатираните несъответствия били
незначителни спрямо общо заявените за подпомагане площи и животни. Счита, че на
основание чл.6 и 7 от Наредба №11 /03.04.2008г за условията и реда за прилагане
на мярка 211 „Плащания на земеделските стопани за природни ограничения в
планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделските стопани за природни
ограничения в райони, различни от планинските” от ПРСР 2007—2013г, посочени
по—горе, ДФЗ РА е следвало да изчисли
размера на полагащата му се финансова помощ и според чл.10 ал.2 от същата
наредба да приключи административното производство с изрично „уведомително
писмо”. Такова не било налице. За издаване на краен акт жалбоподателят подал
молба вх.№02-6500/6517 на 05.06.2014г. Счита, че нарушаването на формата на
административния акт, предвидена в чл.10 ал.2 от Наредба №11 /2008г —уведомително
писмо, която е за действителност, обуславя нищожност на мълчаливия отказ на ИД
на ДФЗ — РА по заявлението му за подпомагане от 11.05.2011г по мярката от ПРСР
2007—2013г. Отрича спрямо него да е
налице някое от основанията, предвидени в чл.43 ал.3 т.1—5 от ЗПЗП.
Ответникът
— Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, чрез
процесуалния си представител по делото — Д. Попов, и в писмено становище
(л.595, том ІІІ), заема такова за недопустимост на оспорването по съображения,
че отказ не е формиран, производството е спряно по силата на Заповед № 03-РД
/2810 от 18.08.2014г на ИД на ДФЗ на основание чл.54 ал.1 т.3 АПК). Излага и
съображения за неоснователност на оспорването поради това, че е налице друго
производство, от изхода на което бил обусловен изхода на настоящото, както и с оглед
резултата от проверката на място и неразрешените застъпвания на площи, на
кандидата не се следвало подпомагане. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. При условия на алтернативност твърди
прекомерност на разноските, претендирани от
жалбоподателя за адвокатски хонорар.
От приложената административна преписка се установява
че Г.С.С., чрез пълномощника си Д. Мирчев Д., е подал в ДФЗ на 05.05.2011г
заявление за регистрация 2011 (форма за физически лица) с УИН 2208061144012
-л.241, том ІІ, а на 11.05.2011г и
заявление за подпомагане 11.05.2011г /л.258, том ІІ/. Кандидатства по
пет схеми / мерки : СЕПП, НДП и НР 1 („плащания за природни ограничения на
земеделски стопани в планински райони), НР2 (плащания за ограничения в райони,
различни от планинските), НДКМ2. В таблицата на ползваните парцели 2011г
(л.260) са посочени общо 163 бр. БЗС в област Перник—землища на селата Арзан, с.Бабица, Брезник, Гоз, Горни романци, Делян, Еловдол, Кошарево, Красава, Конска, Лилянци, Ребро, Селищен дол, Сопица и такива в област Стара
Загора — землища на селата Съединение, Сърневец, Ярославци. Приложена е и таблица на отглежданите животни
— българско черношарено говедо общо 75бр (л.265 и сл). Приложени са декларации, картен материал, данни за
банкова сметка, ***.
Със заповед№ 185103/29.07.2011г (л.24 и сл., том І)
на Началник на отдел Регионален Технически инспекторат/РТИ/, е разпоредена проверка на място на БЗС в землищата от област
Стара Загора, каквато е извършена в началото на м.08.2011г от експерти ОД ДФЗ
Хасково. Констатации от проверката са отразени в контролен лист, и обобщени в
докладна записка от 09.08.2011г, касаят 4 парцела, посочени като не обработени,
т.е.неподдържани изцяло или отчасти, други четири парцела – посочени като
такива, за които няма дневник за извършени агротехнически мероприятия и РЗ.
Писмото, придружаващо резултатите от проверката, обективирани
в контролен лист (л.228, том І), е получено от С. на 16.08.2011г (л.23, т.І). В
периода 04.08—08.08.2011г е извършена и проверка на място в животновъдния обект
с.Съединение, въз основа заповед №189808 на Началник отдел РТИ, резултатите са обективирани в контролен лист и докладна, кандидата е
уведомен (л.916—л.929, том ІІІ).
В периода 02.08—10.08.2011г проверка на място е била
извършена и по отношение на БЗС в област Перник, заявени за подпомагане.
Проверяващите констатирали, че с малки изключения заявените площи се
стопанисват съответно на заявеното, вкл.по вид култура. Кандидатът е бил представляван при
проверката, като е вписал забележка в смисъл, че всички земи действително се
обработват, като „за някои от парцелите
предстои подписване на договори, поради факта, че чакаме кредитиране, с което
да се разплатим с хората и да подпишем договори, за което имаме устни уговорки.
Те ще бъдат представени на по—късен етап в разплащателната агенция.”
/КЛ на л.436—586/. Копие от контролния
лист по заявка ПнМ
185112 е изпратен на кандидата с писмо изх.№ 01-6500/35361 от 12.10.2011г
/л.431, том ІІ/,
С писмо изх.№ 01-6500/35042 от 03.10.2011г на
Зам.изпълнителния директор на ДФЗ (л.1427,том V) от Г.С. са изискани документи,
удостоверяващи правното основание за ползване на земите, включени в БЗС и
заявени за подпомагане за кампания 2011г със заявление УИН 22/080611/44012. На
19.10.2011г С. писмено отговорил, че разполага с договори за всички БЗС, но че
същите се съхраняват в сейф, който може да се отвори след 15.12.2011г, като е
поискал да ги представи след тази дата.
С писмо изх.№02-220-6500/1814 от 05.10.2011 на ИД на
ДФЗ-РА, получено на 07.12.2011г, кандидатът е уведомен, че в резултат от
административните проверки са установени площи, заявени от повече от един
кандидат съгласно приложена таблица, с оглед на което поканен е да се яви, потвърди кои БЗС стопанисва и приложи
доказателства. На 20.12.2011г С. е отговорил в смисъл, че за землищата на
гр.Брезник и села от обл.Перник и София не може в
момента да представи документация и поискал удължаване на срока за това.
По делото е приложено постановление за отказ да се
образува досъдебно производство изх.№ 5666/13 от 08.05.2013г на прокурор в СРП
по пр.пр.5666/2013г, образувана по препращане материали от пр.пр.4894/2012г на
СГП, съответно образувана по сигнал на ИД на ДФЗ (л.421, том ІІ). От същото се
установява, че заявените от Г.С. *** за стопанската 2011г за предишната година
били заявени от „Торн”АД чрез същия пълномощник. При
извършена проверка на място, спрямо заявената за 2010г. земя от бенефициента Торн АД били
установени несъответствия между заявената площ и годната за подпомагане, с
оглед на което на дружеството били наложени санкции. За кампания 2011г —на 03.05.2011г
пълномощника на Торн АД —Д.Д. е поставил отметка в
таблицата към подаденото от дружеството заявление, която била в смисъла че
оттегля заявените от дружеството парцели. След това пълномощникът на Торн АД, Д.Д., вече като пълномощник на Г.С.С. се явил в
ОСЗ Перник, Трън, Земен и Брезник, където очертал голяма част от земеделските
парцели, които преди това бил оттеглил като заявени от Торн
АД, генерирани били ортофотокарти и на същите Д. се подписал като пълномощник на Г.С.. От
страна на последния било подадено заявление за подпомагане за стопанската 2011г.
Подробно са изложени доводи за това, че не са налице данни за извършено
престъпление —по чл.212 ал.3 вр.с ал.1, нито по
чл.313и чл.314 о т НК, нито по чл.248а от НК, нито по чл.217 ал.2 НК. Сочи се
още в това постановление, че установените застъпвания на площи в обл.Перник, които не били отстранени от кандидата Г.С..
Поради тези обстоятелства, от страна на ДФЗ „заявлението за подпомагане за
кампания 2011 на Г.С. е вписано в регистър „Спрени плащания” и по него до
изясняване на случая е решено да не бъдат оторизирани суми” /л.426, т.ІІ/.
За издаване на краен акт по заявлението за
подпомагане за 2011г, жалбоподателят подал молба вх.№02-6500/6517 на
05.06.2014г на ДФЗ, л.12, том І, по
която не получил отговор.
Жалбоподателят,
като счел че по заявлението му за подпомагане е формиран отказ, подал
жалба до съда, постъпила в ДФЗ на 14.07.2014г. с искане за прогласяване
нищожността му или отмяна като незаконосъобразен, а след подаване на жалбата,
със Заповед № 03-РД /2810 от 18.08.2014г на ИД на ДФЗ на основание чл.54 ал.1
т.3 АПК е постановено спиране производството по администриране преписката на Г.С.
за подпомагане за кампания 2011г по
заявление УИН 22/080611/44012. Заповедта е връчена на С. на
20.08.2014г., няма данни да е оспорена.
По
делото е представена административната преписка по заявлението УИН 22/080611/44012, подадено от Г.С. за кампания 2011г.
Назначена
е, изпълнена и приета Съдебно техническа експертиза, основно и допълнително
заключения (л.894, том ІІІ и сл; л.1372 том V).
Заключението на експертизата е основано на резултата от проверките на място, с
оглед на които данни, съотношението на заявената спрямо установената на място
като обработена площ от заявените (и към които е приложим чл.58 от Регламент
1122/2009г за СЕПП, НДП, НР 1 и НР2 ) дава: за област Перник — 0.18%; за област
Стара Загора — 31.71 %, общо за площите в областите Перник и Стара Загора —
1.47 %, т.е. площта, за която след проверките на място се явява допустима за
подпомагане е 2202.78ха. Според допълнителното заключение, общата площ на
застъпванията съгласно представените доказателства за такива се установяват на
34.2526ха, а по данни на ДФЗ са 34.9655 ха.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Съдът намира жалбата за процесуално
допустима, с оглед определение №13106/04.11.2014г по адм.д.№
13356/14 тричленен състав на ВАС, І отделение и определение №2902/17.03.2015г
по а.д.№448/2015г, тричленен състав на ВАС, VІІІ отд.
В мотивите към определение №2902/17.03.2015г, съдът е счел за основателни
твърденията на жалбоподателя, че притежава правен интерес от оспорването, както
и е счел, че се следват мотиви по същество на жалбата му против твърдения
мълчалив отказ, а след това и за неговата валидност и правилност, която
преценка е счел относима към основателността, а не
допустимостта на жалбата.
Предмет
на оспорване е мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд
земеделие по заявление за подпомагане на Г.С., като земеделски производител,
подадено с УИН 22/080611/44012 за
кампания 2011г. Жалбата изхожда от лице с правен интерес и спрямо административен акт, спрямо който съдебния
контрол за законосъобразност е допустим.
Държавният фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕТ (чл.11а ЗПЗП), Разплащателна агенция, съгласно §1 т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителния директор на фонда е изпълнителен директор на РА, вкл.организира и ръководи дейността и предстявлява РА (чл.20а ЗПЗП). Следователно именно
Изпълнителният
директор на ДФЗ—РА, с оглед изложените по —горе разпоредби, е материално,
териториално и функционално компетентен
да издава актове от категорията на поискания със заявлението за подпомагане за
2011г с УИН 22/080611/44012 наГ.С.. Такова произнасяне към 14.07.2014г —датата на
подаване на жалбата органът е дължал, но не е налице, нито е налице плащане, такива
няма и към датата на приключване съдебното дирене —22.12.2015г..
Мълчаливия отказ обаче в това производство е недопустим. За изпълнение на своите функции разплащателната агенция поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, на основание Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП. ИСАК от своя страна е комплексна автоматизирана система, в която се регистрират заявленията за подпомагане по съответните схеми и мерки и посредством която се извършват административни проверки по заявленията.
Република България, като член на Европейския съюз /ЕС/, е въвела в законодателството си изискванията на директивите и регламентите на ЕС относно Общата селскостопанска политика /ОСП/ на съюза и относно схемите и правилата за единно плащане.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявления за подпомагане по образец. Процедурата започва с извършване на административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите (чл. 43 във вр. чл. 37 от ЗПЗП). Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП проверява заявленията за подпомагане по СЕПП като извършва административни проверки на подадените заявления и проверки на място (чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП). Условията и реда за подаване на заявленията и етапите на производството са уредени в Наредба № 5 от 27.02.2009 г., както и в специалните наредби, относими към подпомагането по конкретна мярка или схема. Заявените от С. със заявлението му с УИН 2208061144012 от 05.05.2011г схеми и мерки на подпомагане са сред посочените в чл.1 ал.1 т.1, т.2, т.7, т.8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. В тази Наредба са регламентирани различните етапи от административното производство по издаване на краен акт на Разплащателната агенция за одобряване или отказ за изплащане на субсидия по изброените в нея схеми и мерки за директни плащания. В резултат на извършените проверки, административният орган може да изпрати на кандидата уведомително писмо за отстраняване на установени нередности, като му определи срок за това, който може да бъде и удължаван. Разпоредбите на чл.17 ал.1 и 2 от Наредбата, в редакция ДВ бр.18 от 2011, действала до 11.11.2011г, предвиждат, че когато при извършване на кръстосани проверки РА установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, изпраща на кандидатите, които са ги заявили уведомителни писма за установените застъпвания, в който случай кандидатите за подпомагане следва да се явят в срок до 20 работни дни от получаване на писмата в съответната ОПМСП. Ако някой от кандидатите за подпомагане не се яви в този срок, РА след прилагане на процедурата по чл.18 отказва да му изплати субсидия за застъпените площи и му налага санкции съгласно посочените разпоредби от регламенти. В същия смисъл е и редакцията на чл.17 от Наредбата след изменението обн.ДВ бр.18/2011г. Изрично произнасяне от ДФЗ—РА се изисква и за финансовото подпомагане по мерки 211 и 212, съгласно чл.10 т.3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г, каквото подпомагане е заявено от С.. Според тази норма, ДФЗ РА одобрява или отказва частично или изцяло изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на фактическото съответствие на данните от заявлението. В разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата е предвидено задължение за Държавен фонд "Земеделие" —РА
да изпраща на кандидатите за подпомагане уведомителни писма за одобрената и/или отказаната помощ по тези мерки.
Наличието на плащане по искането за подпомагане /чл.43 ал.1 от ЗПЗП/ също би могло да служи като индиция за обективиран чрез действие или бездействие изричен акт по подаденото заявление.
Съгласно чл.29 §2 от Регламент №73 /2009
на Съвета от 19.01.2009г за установяване на общи правила за схеми за директно
подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) №
1290/2005, (ЕО) №
247/2006, (ЕО) №
378/2007 и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 1782/2003г., плащанията се извършват най—много на два транша,
в периода от 01.12. до 30.06. на следващата календарна година /в случая — до
30.06.2012г/.
От анализа на цитираните разпоредби следва,
че производството по финансово подпомагане по мерки и схеми на общата
селскостопанска политика на ЕС е регламентирано като сложен фактически състав,
етапите от който се развиват последователно във времето след подаване на общото
заявление за подпомагане. При така
описаната сложна процедура, АПК като общ процесуален закон е неприложим, тъй
като не е възможно по категоричен и безспорен начин да се каже от коя дата тече
срокът за произнасяне на административния орган, за да се приеме, че е изтекъл
срокът за произнасяне и е формиран мълчалив отказ по заявлението за
подпомагане. Административното производство, образувано по заявление за
подпомагане при условията и по реда на ЗПЗП, задължително приключва с акт —
издаването на уведомително писмо, обективиращо
данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респективно
размера на наложените намаления и /или санкции. Това уведомително писмо в общия
случай подлежи на обжалване по административен и съдебен ред. За административния орган, който е сезиран
със заявление за подпомагане по реда на ЗПЗП, както е настоящия случай възниква
следователно задължение за произнасяне с
изричен акт, какъвто по заявлението за 2011г на С. не е налице.
В случая административния орган е надлежно
сезиран със заявление за подпомагане с УИН 2208061144012 от 05.05.2011г на ЗП Г.С..
Заявлението е получило УИН, по същото са извършени проверки, изтекъл е
значителен период от време, следователно за органа е възникнало задължение за
произнасяне с изричен акт. В случая от приложената преписка е видно, че от
последното процесуално действие, насочено към проверка на кандидата и
заявлението, респ.от крайните срокове за плащане (30.06.2012г.) — до датата на
подаване на жалбата на Г.С. (14.07.2014г.) е изминал период от време,
който надхвърля разумния такъв за произнасяне. Видно е от представената
административна преписка, че след проведени по заявление на С. административни
проверки, проверки на място (в периода 31.07.2011г -04.08.2011г и
04.08.2011г-08.08.2011г) и кръстосани проверки, последното процесуално действие
на РА е изготвяне на уведомително писмо изх.№ 02-220-6500 от 05.10.2011 г. за
установени застъпвания, получено от пълномощник на кандидата на
07.12.2011г. На 05.01.2012г. е изтекъл срока
от 20 работни дни за С. за отстраняване
на застъпванията, указани с писмо изх.№ 02-220-6500 от 05.10.2011г, като не е обективиран писмено акт на ИД на ДФЗ приключващ
производството по подаденото от жалбоподателя С. заявление за подпомагане за кампания 2011г. Липсват пречки за
произнасяне, противно на довода на ответника, нито такива обективира
образуването на досъдебно производство спрямо неизвестен извършител досъдебно
производство изх.№ 5666/13 от 08.05.2013г на прокурор в СРП по
пр.пр.5666/2013г, образувана по препращане материали от пр.пр.4894/2012г на СГП
/л.421/. Предмета на досъдебното производство е различен от този на
административното производство по чл.32 и сл.от ЗПЗП.
Не е спорно, че по това заявление не е
налице нито към 14.07.2014г, нито досега каквото и да е плащане от страна на
ДФЗ—РА. Съгласно чл.29 §2 от Регламент №73 /2009 на Съвета от 19.01.2009г.,
плащанията се извършват най—много на два транша, в периода от 01.12. до 30.06.
на следващата календарна година /2012г/.
Неоснователен е довода на ответника, че производството е висящо и е
спряно по силата на Заповед № 03-РД /2810 от 18.08.2014г на ИД на ДФЗ на
основание чл.54 ал.1 т.3 АПК. Към датата на подаване на жалбата 14.07.2014г е
изтекъл значителен период от време както спрямо последното процесуално действие
по преписката, така и спрямо крайния срок за плащане по искането за
подпомагане, който е до 30.06.2012г. Действия и актове по процедирането на
преписката през 2014г след постъпилата жалба в съда се явяват недопустими и не може от такива актове да се извличат аргументи за прекратяване на
производството по делото.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че разумния срок за произнасяне се явява
изтекъл към 14.07.2014г, когато е подадена жалбата и е формиран по заявлението
на С. мълчалив отказ, който е
недопустим.
Съдът приема, че в случая са налице
съществени пороци на обжалвания акт, обуславящи неговата невалидност. В
действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно
установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни
актове като нищожни и унищожаеми. Според константната
съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава
съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги
дисквалифицират като правопораждащи юридически факти
за разпоредените с тях правни последици. На първо
място такова основание би било издаването на акта от некомпетентен орган т.е в
нарушение на нормативните изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата
от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание
или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни
принципи.
Непроизнасянето на органа в период, надхвърлящ
разумния за произнасяне, се явява недопустимо. Мълчаливият отказ по определение
няма форма и мотиви, именно тъй като е мълчалив. По естеството си той
представлява правна фикция, която приравнява бездействието на административния
орган на правен акт. Целта не е да се легализира противоправно
поведение на административния орган, а да се даде възможност на неравнопоставените субекти в административното производство
да се защитят адекватно и своевременно срещу това бездействие. Мълчаливият
отказ, поради липса на форма и мотиви, по принцип представлява акт,
противоречащ на закона и като такъв подлежи на отмяна.
Липсата
на мотиви по принцип се въприема в константната
съдебна практика като самостоятелно основание за отмяна, тъй като изцяло
препятства възможността за съдебен контрол. Мълчаливите откази не могат да
представляват изключение от това правило. В противен случай би се толерирала
практиката на бездействие на административния орган при задължение за
произнасяне, вместо да се насърчава издаването на изрични и мотивирани
индивидуални административни актове.
Съдът приема, че в случая оспорения мълчалив
отказ на ИД на ДФ „Земеделие” — РА по подадено от жалбоподателя Г.С.С.
заявление за подпомагане за кампания 2011г от 11.05.2011г с УИН 2208061144012 се явява в грубо нарушение на императивни
правни норми, с характер на правни принципи. Непроизнасянето на ответника се
явява в противоречие с правомощията, произтичащи от акредитирането на ДФЗ
като Разплащателна агенция за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове, по
правилата на законодателството на Европейския съюз и цитираната по—горе
регламентация — чл.43 от ЗПЗП, чл.17 и чл.18 от Наредба №5/2009г и чл.10 от
Наредба №11/2008г. Изложеното обуславя
невалидност на оспорения акт и се следва прогласяването му за нищожен.
В
случая е налице типичен случай, в който административният орган е длъжен да се
произнесе с изричен акт - било за одобрение, било за отхвърляне на заявлението
за подпомагане, а ако откаже финансиране - да посочи писмени мотиви за това.
Този въпрос не може да бъде решен от съда и вместо административният орган -
Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, на който единствено
е признат статут на национален компетентен орган за администриране и
осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно
законодателството на Европейския съюз. Разплащателната агенция е единствена
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
Общата селскостопанска политика. Естеството на възникналия спор не позволява
решаването му по същество направо от съда, който не може да се произнесе вместо
административния орган.
Поради
изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да се върне на
органа за продължаване на производствените действия и постановяване изричен акт
по подаденото от Г.С.С. заявление за подпомагане за 2011г с УИН
2208061144012 за което се следва срок
от 2 месеца.
С
оглед този резултат от жалбата, в полза на жалбоподателя се следват разноските
по делото, каквито се установиха в размер на 1430лв /хиляда четиристотин и
тридесет лева/, от които 10лв — държавна такса (л.2), 400 лв—
за основно заключение по назначената СТЕ, 30 лв
—доплащане депозит — (л.942), 330 лв —депозит
допълнително заключение (л.1423), и 660 лв
—адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие и
фактура №113 от 15.04.2015г
(л.1423—1425) по делото. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Водим
от изложеното и на основание чл.172 ал.2, чл.173 ал.2 и чл.174 от АПК,
Старозагорския административен съд
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕН мълчалив отказ на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", Разплащателна
агенция по заявление с УИН 22/080611/44012 за подпомагане, подадено за кампания 2011г на
11.05.2011г от Г.С.С. с настоящ адрес *** Даскалови и постоянен адрес ***.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за произнасяне с изричен и административен акт по това заявление в срок
от 2 месеца, считано от влизане в сила
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд земеделие, Разплащателна агенция да
заплати на Г.С.С. ЕГН ********** с настоящ адрес *** и постоянен адрес ***
сумата от 1430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на оспорване пред Върховния административен съд на РБ в 14 дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :