Р Е Ш Е Н И Е

№ 292 19.01.2016 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и петнадесета година, в състав

Председател: Ирена Янкова

секретар М.П. и с участието на

прокурора М.Д.,

като разгледа докладваното от съдия И.Янкова адм. дело № 558 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по исковата молба на М.Г.Х., изтърпяващ наказание в Затвора в гр.Стара Загора, с която е предявен иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13000 лв., представляваща парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди поради бездействието на администрацията на затвора , изразяващо се в неосигуряването му на храна без свинско и свински продукти, съобразно изповядваната от ищеца религия „ ислям” за периода 01.07.2008-01.07.2013г.

В исковата молба се твърди: ищецът изтърпявал от 2002г. наказание „доживотен затвор без замяна”, като от 16.07.2003 г. изповядвал религията „ ислям”, според догмите на която се изисквало мюсюлманите да не се хранят със свинско месо и храни, съдържащи свински продукт, като администрацията на затвора Стара Загора му давала такива хранителни продукти поне два пъти дневно. Той многократно бил искал от управата на затвора даваната му храна да бъде съобразена с религията, която изповядва и свинските продукти да бъдат заменяни с пилешки и телешки. Мотив за отказа на служителите на затвора, че нямали нормативно вменено задължение да му дават храна, различна от тази на останалите затворници. Това бездействие от страна на началника на затвора Стара Загора било незаконосъобразно, защото противоречало на чл. 9,ал.1 от ЕКПЧОС, която норма била част от вътрешното право. Такава храна без свински продукти се осигурявала на затворниците от затворите Пловдив и София. За исковия период от 01.07.2008 г. до 01.07.2013 г. в него се били породили интензивни и силни по своя характер с трайно върху него във времето отражения, негативни изживявания и състояния на неудобство и дискомфорт, психо емоционален стрес несигурност, незащитеност , депресивни състояния , физически болки от глад и недояждане, нервност, гняв, плачи загуба във вярата на върховенството на закона. Тези вреди били пряка и непосредствена последица от поведението на администрацията на затвора Стара Загора. В хода по същество релевира оплаквания, че деянието, от което са произтекли вредите е поради несъобразеността на храната с изповядваната от него религия. Позовава се на т.22.1 от Препоръка REC 2006 на Комитета на министрите до държавите членки относно Европейските правила за затворите, във вр.с чл.4 т.6, б”в” от ППЗИНЗС, която разпоредба задължава ГД”ИН” да ги спазва. Изтъква, че приписаното на затворническата администрация бездействие не преследва в случая никаква оправдана цел. Претърпял негативни изживявания в причинно-следствената връзка с твърдяното незаконосъобразно деяние през визирания период от време.

Ответникът — Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за недопустимост на иска поради влязло в сила решение № 30 от 23.02.2011 г., постановено по административно дело № 416 по описа за 2010 г. на Административен съд за периода от 01.07.2008 г. до 19.07.2010 г. , с което е установено със сила на присъдено нещо, че не е налице бездействие от страна на администрацията на затвора – Стара Загора по неосигуряване на храна, съобразно с изповядваната от ищеца религия. Релевира доводи, че за периода от 01.07.2008г. до 01.06.2009 година до влизането в сила на новия ЗИНЗС ответникът не е правосубектен, поради което не може за да носи гражданска отговорност за вреди, а след тази дата искът бил неоснователен.

Окръжна прокуратура – Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер. Счита, че не е налице незаконосъобразна дейност, от която да са произтекли вреди.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

През процесния период 01.07.2008г. - 01.07.2013г. ищецът М.Г.Х. е изтърпявал наказание в Затвора в гр.Стара Загора. В отделни дни от този период е бил извън затвора, във връзка с конвоирането му за присъствие на заседания При първоначалното постъпване в затвора, в изготвения за ищеца доклад се сочи, че същия се определя като християнин, което се установява от събраните по делото доказателства, направен оглед на книжката на лишения от свобода и свидетелските показания на Ю.Б.. С молба вх.№ 58/ 30.07.2008г, датира на 21.07.2008г л.св. Х. изрично уведомил Началника на Затвора гр.Стара Загора, че изповядва религията ислям, определя се като мюсюлманин и тази религия не му позволява да консумира свинско месо и продукти; поискал дневния порцион храна да бъде съобразен с това.

Фактът, че храната на лишените от свобода в Затвора в гр.Стара Загора, вкл.храната на л.св.Х. през исковия период не е била съобразявана с изискването на исляма за съдържанието й, като от съдържанието й не са били изключени, нито заменяни предвидените свински продукт, не е спорен. Този факт се признава от ищеца, а и се потвърждава от Справка за осигуряваната храна на лишените от свобода в Затвора в Стара Загора, касаеща исковия период 01.07.2008г. - 01.07.2013г . Храната е включвала свинско месо и продукти, като на всички затворници в гр. Ст.Загора е давана една и съща храна независимо от религиозните им убеждения. Според писмо (л.99), храната, предоставяна в Затвора в гр.Стара Загора е била съобразена с нормативната уредба (да е безплатна и достатъчна по химически и калориен състав и съответна на таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министрите на здравеопазването и на финансите (Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода). През исковия период в Затвора—гр.Стара Загора не е осигурявана храна, съобразно различните религии на лишените от свобода , вкл.на Х.. По делото не се доказва, че предоставяната в случаите на конвоиране на затворниците суха храна не е съдържала свинско месо.

На 31.07.2008г до началника на затвора в гр.Стара Загора е даден рапорт на ИСДВР, в който се сочи, че до момента храната на л.св.Х. е била идентична с храната на другите лишени от свобода в този затвор. В рапорта се признава, че в храната на лишените от свобода присъства свинско месо, като грамажът и калорийността отговорят на одобрените таблици.

По делото се установява още, че ищецът е пребивавал в Затвора в гр.София, вкл. за периода, като чужда делегация, настанен е в първа група . Представени са по делото молби на М.Х. до този Затвор /подадени в рамките на исковия период и във връзка с престоя му там/, в които той моли да му се предостави съобразена с мюсюлманската религия храна . Молбите са били уважени.

По делото са разпитани свидетелите П.Й.С. и Е.К.Е., Юлиан Р.Б. за установяване на изповядваната от ищеца религия и твърдените като претърпени от него вреди. От свидетелските показания на свидетелите С. и Е. се установява, че ищецът през исковия период е манифестирал поведение, навеждащо че реално изповядва религията ислям. Св.Пл.С. твърди, че го е виждал да прави по пет пъти дневно намаз (молитва към Аллах), да прави ритуал „зекят”или раздаване, не ядял свинско. Този свидетел потвърждава, че през администрацията на Затвора в гр.Стара Загора е знаела за изповядваната от ищеца религия, но не му е предоставяла съобразена с тази религия храна. Св.твърди, че ищецът се хранел само с хляб, когато предлаганите ястия съдържали свинско. Свидетелят забелязал у Х. интензивни негативни състояния —отделялал се и стоял сам, чувствал твърди, че причината за негативните изживявания е именно , че не му се осигурявала храна, съобразно религиозните му убеждения .

Св.Е. сочи, че ищецът разполагал и четял религиозни книги по ислям, отбелязвал мюсюлмански празници и се молел по правилата на тази религия, отказвал категорично да яде свинско месо. Потвърждава, че храната за всички л.св. в Старозагорския затвор е еднаква и включва свински продукти, за разлика от затворите в Пловдив, в София. Твърди, че в някои дни двете хранения съдържали свинско и въздържайки се от нея, ищецът гладувал в тези дни, твърди, че последният се чувствал, потиснат от това,че администрацията не му осигурява храна без свинско месо, споделял му често негативни изживявания.

От показанията на св.Б., който е изготвил докладите за ищеца при постъпването му в Затвора в гр.Стара Загора и изпълняващ длъжността „ИСДВР” през 2008—2013 г, се установява, че след първоначалното си определяне като християнин, вписано в доклада, свидетелят не е узнал за приобщаване му към друга религия.

По делото се установява и не е спорно, че ищецът е подавал жалби срещу това, че храната в Затвора в гр.Стара Загора съдържа свински продукти, т.е. не е била съобразявана с изповядваната от него религия ислям. Жалби с такова оплакване са адресирани до ГД „ИН”. От свидетелските показания на Л.Н. се установи, че не е знаел, че Х. изповядва религията ислям.

От направените справи в други затвори се установи, че в затвора гр. София и гр. Враца на лишените от свобода се предоставя т.н. мюсюлманско меню , като в случаите на външна делегация в затвора гр. София на Х. се осигурява храна съгласно религиозните му убеждения, в това число и при конвоирането до Стара Загора му се давали рибни консерви.

От назначената по делото съдебна експертиза се установи, че в затвора Стара Загора през исковия период не е закупувана свинска мас.

При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на иска.

Предявеният пред АС Стара Загора иск се основава в случая на твърдения за причинени на ищеца М.Г.Х. вреди от незаконни бездействия на длъжностни лица и държавни органи по смисъла на чл1 от ЗОДОВ.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за процесуална недопустимост на този иск за периода от 01.07.2008 година до 19.07.2010 г. с оглед силата на присъдено нещо на решение № 30/23.02.2011 г. по административно дело № 416 по описа за2010 г. на АС Стара Загора с оглед на задължителните указания, дадени с решение № 14227 от 27.11.2014 година на ВАС. В мотивите на това решение са изложени мотиви, че съдът, пред който е предявен иска по реда на ЗОДОВ следва да установи налице ли е твърдяното бездействие на ответника . В случая е прието, че цитираното дело № 416/2010 г. и настоящото производство не е между същите страни. От което следва, че субективните предели на силата на присъдено нещо не се разпростира между ищеца и ГД „ ИН” гр. София.

Съдът не споделя релевираното възражение, че искът е недопустим за периода от 01.06.2008 г. до 01.06.2009 г., поради липса на правосубектност на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като в ал.2 на чл.1 от ЗОДОВ е регламентирано, че исковете се разглеждат по реда на АПК. В производството по чл.203 и сл. от АПК, в което се разглеждат исковете, предявени на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, процесуалната легитимация се определя съобразно нормата на чл.205 от АПК. Съгласно посочената разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са произтекли вредите. Нормата на чл.205 от АПК регламентира по императивен начин кой е пасивно легитимиран като ответник по иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Особеното в производството по чл.203 – чл.207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация По аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено в ТР №3 от 22.04.2004г. по тълк. гр. д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица, следва да се носи от държавния орган – юридическо лице, с който длъжностното лице – пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения и което юридическо лице се явява надлежния ответник по иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Пасивната процесуално-правна легитимация на ответника се определя към момента на предявяване на исковата претенция. Към датата на подаване на исковата молба от М. Х., претенцията за обезщетения по която се основава на незаконосъобразна административна дейност на служители от Затвора – гр. Стара Загора, затворите са териториални служби на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, която е юридическо лице към Министъра на правосъдието, съгласно разпоредбите на чл.12, ал.2 и ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / обн. ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г./. ГД „Изпълнения на наказанията” е органът, осъществяващ прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби /чл.12, ал.1 от ЗИНЗС/. Следователно юридическото лице, срещу което са предявени исковете към дата на подаване на исковата молба е пасивно легитимирано да отговаря по тези искове.

Искът е предявен срещу надлежен ответник, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието има статут на самостоятелен правен субект, комуто с чл.12 от ЗИНЗС е възложено прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода.

По основателността на иска:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

.

Съгласно чл,31,ал.1 буква” в” лишените от свобода имат право на безплатна храна по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Храната трябва да бъде достатъчна по химически и калориен състав. Съгласно чл. 84,ал. 2 , т.1 от ЗИНСЗ /в сила от 01.06.2009 г./, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите.

В тази връзка по делото са представени утвърдени месечни менюта от произволни дати за процесния период, от които се установява, че месото, в това число и свинското месо присъства в затворническата храна. От представените менюта се установява още, че грамажът на храната е съобразен с нормите по Наредба № 23/19.07.2005 г за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр.63 от 02.08.2005 г. - ищецът е роден през 1976 г., т.е. попада във възрастова група 30-60 г. и съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от Наредбата, дневните енергийни потребности на мъже с ниска физическа активност /няма данни, че ищеца работи в затвора/ е 2583 ккал. Според представените менюта, дневната калоричност на храната във Старозагорския затвор е около и над тази норма. Тоест, формално са спазени националните разпоредби досежно гарантиране на правото на лишените от свобода на безплатна храна.

Спорният въпрос е при липса на изрична регламентация, задължаваща администрацията на затвора гр. Стара Загора да осигури храна на затворниците според тяхната религия налице ли е бездействие и следва ли при тази празнота в закона да се прилагат пряко нормите на европейското законодателство, касаещо храната в затворите и отказът на затворническата администрация да осигури на лишените от свобода храна, съобразно религиозните му убеждения - представлява ли намеса на правото му на свобода на религията по чл. 9 от Конвенцията. По конкретния казус делото Яковски срещу Полша-лицето е било будист, поради което не се е хранело с месо. В решението е обсъдено това, че е било достатъчно един продукт да се изключи или замени, а не да се иска храната да се обработва по специален начин или да се приготвят специални рецепти. В решението има препращане към Европейските правила за затворите, приети от Комитета на министрите към Съвета на Европа и препоръка на съда към властите - да се съобразяват с посочените обстоятелства.

Следователно - ответникът се е съобразил с нормативната уредба, тъй като освен, че не се е съобразил с Европейските правила за затворите, приети от Комитета на министрите към Съвета на Европа- Препоръка № R. /2006/2 -приета от Комитета на министрите 11.01.2006 г. -т.22.1 регламентираща, че "на затворниците се осигурява питателна храна, като се взема предвид тяхната възраст, здравословно и физическо състояние, религия и естеството на работа", не се е съобразил и с хартата на основните права на ЕС.

Последното е свързано с това, че правата, закрепени в ЕКПЧ и в Европейската социална харта са кодифицирани в Хартата на основните права на ЕС, която с регламентирането й в чл. 6 от Договора. Чл. 6 се зачитат правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в ЕС., която има същата юридическа сила като Договорите. Тя е правен източник и обвързва субектите на ЕС вкл. нашата страна като държава-членка, поради което трябва да се приеме, че ответникът не се е съобразил с този нормативен акт /чл. 10 от ХОПЕС -свързан с правото свобода на религия/, който акт има пряко приложение /вкл.закрепените в него принципни положения/ и стои йерархически над закона и правилника, на които се позовава ответникът по делото. вкл. същият не се е съобразил с правата, които Хартата предоставя на гражданите на ЕС - права и защитими директно пред национален съд.В този смисъл е налице бездействие първия елемента от състава на отговорността, регламентирана в ЗОДОВ.

От представените по делото доказателства се установява че от 30.07.2008г. затворническата администрация на Затвора в гр.Стара Загора е уведомена за изповядваната от ищеца Х. религия — ислям (молба вх.№ 58/30.07.2008г. С тази молба той поискал съобразяване на храната, предоставяна от затвора с изискванията на исляма—да несъдържа свинско месо и продукти. По настоящото дело е признат за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване факта, че исляма категорично забранява консумирането на свинско месо, мазнини и др.свински продукти. Безспорно се доказа, че през исковия период затворническата администрация не осигурявала възможност на изповядващите религията ислям, вкл.ищеца да приемат храна, в състава на която да не са включени свинско месо и продукти. Този извод е относим за целия период като цяло, независимо от това, че някои хранения не са съдържали свинско месо. Обстоятелствата дали ищецът реално е бил приобщен към исляма и доколко е изповядвал религията като съвкупност от субективни изживявания, са неотносими по делото. Това се потвърждава от мотивите към Решение №2514/21.02.2014г по а.д.№10898/2013г на ВАС, че не подлежи на установяване за нуждите на това производство дали лишеният от свобода действително изповядва религията ислям, достатъчно е неговото самоопределяне и уведомяването за това на затворническата администрация, за да бъде последния равностойно третиран.

Следователно първата материалноправна предпоставка по чл.1 от ЗОДОВ за уважаване на предявения иск, е налице.

Налице са и втората и третата материално правни предпоставки — вреди и причинна връзка с незаконосъобразното деяние.

В случая от свидетелските показания на св.П.Й.С. и св.Е.К.Е. се установява, че през исковия период ищецът е търпял лишения и негативни психически изживявания /потиснатост, чувства на обида и пр./ следствие това, че храната, предоставяна в затвора в гр.Стара Загора не е била съобразявана с молбата му да се изключат от съдържанието й свинските продукти. Свидетелят С. категорично обвързва лишенията, претърпени от ищеца и негативните му емоционални състояния с несъобразяването състава на храната в затвора в гр.Стара Загора с изискванията на исляма. Установеното в случая се изразява в бездействие, което е продължило през целия исков период от 5 години, към който е отнесен престоя на ищеца в Старозагорския затвор, независимо че в отделни дни, ищецът не е пребивавал в посочения затвор.

Обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, следствие на незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от тези незаконосъобразни действия или бездействия. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно такова, а се свързва /обуславя/ от преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на обезщетението. Законът категорично постановява, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД, единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца.

В случая ищецът е претърпял вреди, свързани с храненето в затворническа среда и неминуемо е довело до неблагоприятно засягане на ищеца, вкл. накърняване на човешкото му достойнство, усещане за глад и лишения и негативни емоционални преживявания. Предвид посочените по-горе обстоятелства, вкл. предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания у ищеца, макар и без конкретно увреждане на здравето, както и техния период от пет години (01.07.2008г—01.07.2013г), съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 4200 /четири хиляди и двеста/ лв.

В останалата част за горницата над 4200.00 лв до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 13000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н.Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Х., ЕГН **********, изтърпяващ наказание в Затвора в гр. Стара Загора, 2 Г група, СУМАТА от 4200,00 /четири хиляди и двеста / лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр.Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване му на храна без свинско месо и свински продукти, съобразно изповядваната от ищеца религия „ ислям” за периода 01.07.2008г. - 01.07.2013г. като ОТХВЪРЛЯ този иск за горницата над присъдената сума до претендираната такава —13000 лв. като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: