Р Е Ш Е Н И Е

№ 155 08.06.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 575 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по жалба на П.И. ***, в която е обективиран иск против Община Стара Загора, за заплащане на сумата от 61,20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт - принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, приложена на 21.11.2014г спрямо лек автомобил м. „Пежо 406 комби” рег.№ СТ4920АК, собственост на ищеца.

Ищецът твърди, че заплатената от него сума в размер на 61,20лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно приложената ПАМ, поради което след отмяната й като незаконосъобразна възниква задължението на ответника - Община Стара Загора, за поправянето й.

Първоначално по жалбата е образувано адм.д.№ 542 по описа за 2014г на Административен съд Стара Загора, като с определение от 11.12.2014г. на основание чл.210, ал.2, предл.второ от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е разделено производството по делото и исковата претенция на П.И. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 61,20лв. е отделена от оспорването на приложената принудителна административна мярка „преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” – репатриране на л.а. рег.№ СТ4920АК, в отделно съдебно производство.

Ответникът по иска - Община Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което предлага да бъде уважен.

От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

На 21.11.2014г. по разпореждане на полицейски служител от звено „Общинска полиция” към ОД на МВР Стара Загора е приложена принудителна административна мярка – принудително преместване на лек автомобил с рег.№ СТ4902АК, марка Пежо 406, собственост на П.И.И., от мястото на паркирането му до наказателния паркинг на общината.

За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг ищецът е заплатил сумата 61.20лв, включваща 1.20лв такса „отг.пазене” и 60лв такса „репатриране”, за което е по делото е представен фискален бон от 21.11.2014г 10:37ч., издаден от Община Стара Загора, обект „Наказателен паркинг СБА” /л.4 от делото/.

С решение № 90 от 19.05.2015г., постановено по адм.дело № 542/ 2014г. по описа на Административен съд Стара Загора, е отменена по жалба на П.И.И. принудителна административна мярка – принудително преместване на притежавания от него лек автомобил, рег.№ СТ4920АК, марка Пежо 406 от мястото на паркирането му до наказателния паркинг на общината, приложена по разпореждане от 21.11.2014г. на полицейски служител от звено „Общинска полиция” към ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна. Решението на Старозагорския административен съд е било обжалвано пред Върховния административен съд и с решение № 3871/ 05.04.2016г., постановено по адм.д.№ 7646/ 2015г по описа на ВАС на РБ, е оставено в сила Решение № 90/ 19.05.2015г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм.д.№ 542/ 2014г.

Така установената по делото фактическа обстановка мотивира съда на следните правни изводи:

Искът е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от индивидуален административен акт - принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, който е бил отменен като незаконосъобразен по съдебен ред.

Твърдените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на такса „отг.пазене” и такса „репатриране”, се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадената ПАМ. Заплащането на претендираните суми -1.20лв за такса „отг.пазене” и 60лв такса за такса „репатриране” от ищеца, е доказано по делото с представения фискален бон от 21.11.2014г. По тези съображения ответникът Община Стара Загора, в чийто бюджет са постъпили сумите и това обстоятелство не се оспорва, следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото ответникът - Община Стара Загора следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 10лв. – платена държавна такса.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на П.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 61.20лв. /шестдесет и един лева и двадесет ст/, представляваща обезщетение за вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт — принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, разпоредена на 21.11.2014г спрямо лек автомобил марка Пежо 406 с рег.№ СТ4920АК.

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на П.И.И., ЕГН **********,*** сумата 10 лв /десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: