Р Е Ш Е Н И Е

№ 20 29.01.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 71 по описа за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Н.Н.А., с адрес ***, ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”) с която е предявен иск за присъждане сумата от 1000 лв — обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействие на ответника и негови служители следствие неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в Затвора в гр.Стара Загора за периода от 02.06.2014г—11.06.2014, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Предявения иск се основава на твърдения, че в периода 02.06.2014г-11.06.2014г ищецът бил настанен в самостоятелно помещение /килия №46, І „б” салон/ на Затвора в гр.Стара Загора, като помещението не било снабдено и съответно ищецът бил лишен от постоянен достъп до течаща вода, санитарен възел, осветление, проветряемост и изобщо нормални битови условия. Счита, че с поставянето му при тези условия били нарушени изискванията за хуманност и му били причинени неимуществени вреди — накърнено било човешкото му достойнство и претърпял негативни емоционални изживявания, за които претендира обезщетение в посочения размер. Позовава се на разпоредбите на чл.10 т.1 от Международния пакт за граждански и политически права /МПГПП/, решения на Европейския съд по правата на човека, постановени по сходни казуси, както и решения на административни съдилища.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.П.Т. в представен по делото писмен отговор по чл.131 от ГПК /л.24 и сл/ и в съдебно заседание оспорва предявения иск. Оспорва твърдяното бездействие да обективира безчовечно, жестоко и нехуманно отношение и оспорва ищецът да е претърпял на неимуществени вреди. Счита, че не са установени и доказани в случая кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Твърди липса на претърпени вреди и липса на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация с предмет визираните в исковата молба като незаконосъобразни форми на администрактивна дейност. Пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищецът Н.Н.А. понастоящем и в исковия период 02.06.-11.06.2014г изтърпява наказание лишаване от свобода. Във връзка с възникнала необходимост е конвоиран от затвора в гр.Пловдив — в затвора в гр.Стара Загора, като пребивавал в последно посочения затвор в периода 02.06.2014г—11.06.2014г, след което отново бил приведен обратно в затвора в гр.Пловдив. За този период ищецът бил настанен сам в спалното помещение № 46, първи „б” салон на Старозагорския затвор, зона за повишена сигурност /писма с характер на удостоверение на началника на затвора в гр. Стара Загора №1302 /03.07.2015гна л.29, №1371/09.10.2015 на л.50 и №1446/16.10.2015г —л.52/. .

Посоченото помещение /килия/ е с площ от около 6.48 кв.м, оборудвано е със стандартен прозорец /130см/90см/, който осигурява дневна осветеност и естествена вентилация, един брой луминисцентна лампа, два броя легла и дюшеци, възглавница, одеяло, кофа и кошче. Осветлението се включва в тъмната част на денонощието и се изключва в 6ч или 7ч, а при лоши метеорологични условия има случаи да се оставя да работи. Помещението не е оборудвано с течаща вода и санитарен възел, като достъп до същите се сочи осигуряван ежедневно в часовите диапазони за личен тоалет, т.е извън часовите диапазони за хранене, престой на открито и др.занимания: 06—6:40ч, 12:05-12:25ч, 12:55—14:35ч, 16:00—16:20ч, 18—19:20ч, а в останалите периоди такъв достъп не бил отказван /писмо изх.№1302/03.07.2015г и график от 10.06.2014г за разпределение времето по групи на л.29—30/.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства —чрез разпит на свидетелите Ж.А.Г. и А.И.И.. Св.Ж.А.Г. заявява, че през март 2015г е бил приведен от Затвора в гр.Пловдив в Затвора в гр.Стара Загора за около седмица. Бил в килия с други осъдени, не помни коя килия и коридор. Условията сочи като условия за затвор- „всичко си беше нормално”. В килията е имало три легла, шкафчета, прозорец с решетки, като решетката е позволявала да влиза в помещението слънчева светлина. Свидетелят А.И. описва помещението, в което е пребивавал в Затвора в гр.Стара Загора, килия №80 като килия с три легла, с прозорец. Твърди, че в някои килии имало санитарни помещения в самите килии, в други не. Твърди, че през деня помещенията се осветяват от дневна светлина. Не било забранено на лишените от свобода да отварят прозорците, сами почиствали. Твърди, че дори когато нямало тоалетна в килията, бил осигурен свободен достъп до такава. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания като обективно и добросъвестно дадени.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат незаконосъобразна административна дейност - бездействия на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби — в т.ч. затворите /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от Затвора в гр. Стара Загора представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на наказанието, а обхваща и дейности по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.

Ето защо съдът приема, че предявеният срещу ГДИН иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на Затвора в гр.Стара Загора е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Предявените искове са неоснователни и недоказани.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.

Ищецът търси обезщетение за неимуществени вреди —негативни емоции и унижаване на човешкото достойнство по смисъла на чл.3 от КЗПЧОС, сочени от него като резултат от различни проявни форми на административна дейност в Затвора в гр.Стара Загора към ГДИН по време на престоя му там — по естество свързани с неосигуряване на необходимите санитарно-битови условия, неосигуряване достатъчна жилищна площ, неосигуряване постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и проветряемост на помещението.

Исковия период, съответно —периодът на престой на ищеца в Затвора в гр.Стара Загора се доказа на 9 дни, като датира от 02.06.-11.06.2014г.

Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/, санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите (спалните помещения) са регламентирани в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС и чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, които норми не са били част от действащото право през исковия период и все още не са влезли в сила. Влизането в сила на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС е отнесено към 01.01.2019г, а влизането в сила на чл.20 от ППЗИНЗС е отложено с §9 от ПЗР на ППЗИНЗС /предишен § 6 – ДВ, бр.20 от 2014г/ - три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода.

Въпреки изложеното, през исковия период администрацията е обвързана от забраната за мъчение или нечовешко отнасяне, установена в чл. 29, ал. 1 от Конституцията, както и със забраната за изтезания в чл. 3 от КЗПЧОС. В чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание свързано с лишаването им от свобода, във вътрешното законодателство това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Констатираните в случая условия в Затвора в Стара Загора и с които ищецът свързва претърпените вреди, следва да се съотнесат към задължението на администрацията на местата за лишаване от свобода да осигури на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унижаване на човешкото им достойнство. В този смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.

Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните жилищни /битови/, хигиенни и др. условия, при които Н.А. е бил поставен за времето на пребиваването му в Затвора гр. Стара Загора през част от м.06.2014г във връзка с изтърпяваното от него наказание сочат на накърняване на признатото му право по чл.10 т.1 от МПГПП, и в този смисъл представляват нарушаване на забраната по чл.3 от КЗПЧОС, чл.29 ал.1 от КРБ и чл.3 от ЗИНЗС. На правото на лишените от свобода на хуманно отношение, съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. В този смисъл са мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България. В същия смисъл е разпоредбата на чл.31 ал.5 от Конституцията на РБългария, според която на лишените от свобода следва да се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно наказание е насочено към постигането на целите на закона, като са въведени изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За тази цел законодателят е предвидил, забрана за умишлено поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, хигиенни условия, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето.

Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а в ал.4 е посочено, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Съгласно  чл. 96, ал.2 ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло.

В случая помещение №46, Іб салон в което е бил настанен Н.А. в периода 02.06—11.06.2014г по време на престоя си в затвора в гр.Стара Загора, е с площ над 6 кв.м, т.е. надхвърляща минимално указаната от законодателя /чл.43 ал.3ИНЗС/. Съдът намира, че в това отношение не е налице лишаване на ищеца от достатъчна жилищна площ през исковия период, и в този смисъл не е нарушена забраната, визирана в чл.3 от КЗПЧОС, чл.29 ал.1и чл.31 ал.5 от КРБ и чл.3 от ЗИНЗС.

За недоказани съдът приема твърденията за лошо осветление и липса на проветрение в спалното помещение. Същите се опровергаха от свидетелите Ж.А.Г. и А.И.И., които са били поставени при сходни условия като условията, при които е пребивавал ищеца. Сложените на прозореца решетки и мрежа са част от мерките, обезпечаващи сигурността и доколкото може да се считат за ограничения, то те се свързват с присъщите такива за изпълнение на наказанието, наложено на ищеца.

Липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалните помещения в Затвора в Стара Загора, вкл. през периода, за който се претендира обезвреда, е факт. Обстоятелството, че е започнал ремонт в Старозагорския затвор, в резултат от който някои спални помещения са били снабдени със самостоятелен санитарен възел, в случая не се доказа за конкретното помещение — №46, Іб салон. С оглед това, съдът намира за доказано, че през част от денонощието, вкл. през нощта ищецът е нямал непосредствен достъп до течаща вода и до тоалетна. Това не означава обаче, че достъпът на лишения от свобода до санитарно помещение е бил ограничен, доколкото такъв бил осигуряван при поискване /писмо изх.№1302/03.07.2015г на началника на затвора/. Т.е. по отношение ищеца във визирания период не се установи нарушение на изискванията, поставени в чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС.

Визираните от ищеца неудобства не сочат, че е надхвърлен предела, над който може да се говори, че условията са несъвместими с човешкото достойнство. Недоказани в този смисъл останаха и твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Наличните условия на спалното помещение в Затвора в гр.Стара Загора, в което е пребивавал ищеца през посочения период от 9 дни са свързани с режима на изпълнение на наказанието и не са довели в случая до неговото негативно засягане от неблагоприятно естество както твърди.

Предвид изложените по горе съображения, съдът намира, че по делото не се доказаха кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на А. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, с оглед на което предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед този изход на спора, на основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ Н.Н. Азис следва да бъде осъден да заплати на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Н.А., с адрес ***, ЕГН ********** иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, за заплащане на обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в Затвора в гр.Стара Загора за периода от 02.06.2014г—11.06.2014г, заедно със законната лихва за забава от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Н.А., с адрес ***, ЕГН ********** да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 сумата от 300 лв — юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: