Р Е Ш Е Н И Е № 22

гр.Стара Загора, 10.02.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и шести януари

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 118 по описа за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от И.И.В. *** против Заповед № 10-00-2015/ 23.03.2015г, издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е разрешен свободен достъп през собствения й имот на съсобствениците на съседния имот за полагане на хидроизолация на жилищна сграда. Жалбоподателката изразява несъгласие с разпоредения достъп по съображения за разлика в квадратурата на нейния имот по документ за собственост и по кадастрална карта като счита, че тази разлика неправомерно се претендира от ответниците Арабаджиеви като тяхна собственост.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова оспорва жалбата като неоснователна.

Ответниците С.Н.А., Н.Х.А. и А.Н.А. ***, чрез пълномощника си адвокат Гачева оспорват жалбата като неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Претендират за присъждане на направените разноски.

Заинтересованото лице Е.С.М. ***, редовно призована, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Административното производство е образувано по заявление вх. № 10.01-2343/ 08.04.2014г от А.Н.А. за издаване на заповед за достъп до съседен имот, необходим за хидроизолация на основата на жилището му. Ответниците С.Н.А., Н.Х.А. и А.Н.А. са собственици на съседния УПИ ХІІ-3090 в кв.58 по ПУП на гр.Стара Загора от 2008г. За хидроизолиране на каменните сутеренни зидове на жилищната сграда в този имот е изготвена проектна документация от лицензиран проектант.

Жалбоподателката И.В. е ползвател на ½ идеална част от дворно място с всички постройки и подобрения в него, съставляващо УПИ ХХVІІІ-3479, в кв.58 по ПУП на гр.Стара Загора от 2008г , а собственик е Стойчо Михов Михов, видно от нотариален акт № 36, т.ІІІ, дело № 346/ 2006г на нотариус рег.№ 181. Заинтересованото лице Е.М. е собственик по наследство от Стойчо Динев Василев на ½ идеална част от УПИ ХІІІ-3091, в кв.58 по ПУП на гр.Стара Загора, видно от нотариален акт № 9,т.І, дело № 26/ 1965г и удостоверение за наследници № 2284/ 20.04.2015г, издадено от Община Стара Загора. На наследниците на Стойчо Василев е изпратена нотариална покана за предоставяне на достъп за преминаване през собствения им имот за саниране и хидроизолация на северната стена на жилищната сграда в УПИ ХІІ-3090. Поканата е връчена чрез уведомление на 10.07.2014г, съгласно отбелязването върху нея. Тъй като в посочения в нея срок не е получен отговор заявителят А.А. *** със заявление вх.№ 10-01-5189/ 25.08.2014г за издаване на заповед по чл.194, ал.1 от ЗУТ.

Искането на А.А. е съобщено на И.И. и Е.М. по електронна поща на 05.01.2015г с указание за представяне на становище в 7-дневен срок.

С оспорената Заповед № 10-00-2015/ 23.03.2015г, издадена от Кмета на Община Стара Загора, е наредено на наследниците на Стойчо Динев Василев да осигурят на ответниците С.Н.А., Н.Х.А. и А.Н.А. достъп през своя УПИ ХІІІ-3091. Посочено е, че достъпът се дава за полагане на хидроизолация на основите по северната стена жилищната сграда в УПИ ХІІ-3090 за период от 50 календарни дни, считано от датата на влизане в сила на заповедта, което да се извърши от работници-специалисти като се направи изкоп с ширина до 0.80м и дълбочина 2.00м по северния калкан.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно императивната норма на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни и други работи във връзка с устройството на територията въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.

Оспорването като направено от легитимирано лице - ползвател /обитател/ на имота, зза който е разпореден достъп, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, но не по изложените в нея съображения.

Процесният административен акт е издаден от компетентен орган – Кметът на община Стара Загора с оглед предоставените му по чл.194 от ЗУТ правомощия.

Неправилно е разбирането на жалбоподателката, обосновало оплакването й за незаконосъобразност на заповедта, че разпореденият достъп означава признаване на вещни права на ответниците Арабаджиеви върху УПИ ХІІІ-3091. Касае се за временна мярка, позволяваща постигане на определена териториално-устройствена цел, каквато мярка е принципно е допустима от закона при осъществяване на предвидените в него материалноправни предпоставки.

Такава предпоставка за издаването на заповед по чл. 194, ал. 1 ЗУТ за осигуряване на свободен достъп в чужд имот за извършването на работи в него е тези работи да са разрешени или предписани. Описаните в процесната заповед строителни работи следва да се определят като "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т.43 от ДР на ЗУТ и за тях не е необходимо изработването на инвестиционен проект и издаване на разрешение на строеж. Но доколкото разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ алтернативно изисква конкретните строителни работи да са били "предписани", за извършването им не е достатъчна инициативата на собствениците, а следва тези работи да са указани по административен ред от компетентен орган /Решение № 10421/ 2209г по адм.д.№ 3977/ 2008г, ІІ отд/. Доказателства в тази насока по делото не са ангажирани въпреки дадените изрични указания на ответниците.

Дори да се приеме, че представената едва по делото проектна документация /понеже данни за нея не са посочени в материалите по административната преписка/ удовлетворява изискването на закона за доказана нужда от осигуряване на достъп във връзка с устройството на територията, тя не съдържа указания за необходимост от направа на изкоп в имота на жалбоподателката с ширина до 0.80м и дълбочина 2.00м по северния калкан на жилищната сграда. Видно от графичната част към проектната документация, както и от всички приети като доказателства скици за УПИ ХІІ-3090 /включително издадената от СГКК гр.Стара Загора/, намиращата се в този имот полумасивна жилищна сграда не е разположена плътно по северната регулационна граница. От мотивите на заповедта и от приложените към преписката документи не става ясно кое налага навлизането в имота на жалбоподателката с посочените в заповедта параметри, респективно дали е невъзможно друго техническо или по-икономично разрешение. Липсва посочване на дължината на изкопа, което е от значение предвид различното местоположение спрямо регулацицонната граница на намиращите се в имота полумасивна жилищна и паянтова жилищна сгради. Графичната част към проектната документация сочи, че за всяка от тези сгради се предвижда хидроизолация, но административният орган не се позовава на нея, нито обосновава по друг начин дали разпореждането му касае двете сгради.

Тъй като осигуряването на достъп до чужд имот по чл. 194 ЗУТ е крайна мярка на ограничаване на вещното право на собственика във връзка с правото му да ползва имота си по предназначение в пълен обем, в заповедта е задължително да бъдат посочени конкретно параметрите на достъпа с визиране на часове от деня за него, характерът и обемът на строителните действия, които следва да бъдат извършени. Този извод е следствие от смисъла на понятието "свободен достъп", вложен в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, което се отъждествява с правото да се ползва за определен период от време чуждия имот за постигане на целите, предвидени в същата разпоредба. Този "свободен достъп" следва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено, т. е. при наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота и когато се касае до поземлен имот да отрази параметрите на достъпа по приложена скица-извадка от действащия подробен устройствен план. Обратното би дало възможност за безконтролен достъп до имота, ограничаване правото на собственост, затруднения при изпълнението и спорове във връзка със задължението на ползващия по ал. 5 и определяне размера на обезщетението по ал. 6.

На следващо място трябва да се отбележи, че в кръга на адресатите на заповедта не е включен съсобственикът на УПИ ХІІІ-3091 Стойчо Михов Михов, което също би довело до затруднения при изпълнението й и при евентуално търсене на обезщетение.

Следователно в случая не са налице материалноправните основания за по чл.194, ал.1 от ЗУТ издаване на заповед № 10-00-2015/ 23.03.2015г от Кмета на Община Стара Загора и са допуснати съществени нарушения във формата на обжалвания административен акт, което обуславя неговата отмяна като незаконосъобразен.

При този изход на спора на ответниците Арабаджиеви не се дължат разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК и чл.215, ал.7 от ЗУТ, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от И.И.В. *** Заповед № 10-00-2015/ 23.03.2015г, издадена от Кмета на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: