Р Е Ш Е Н И Е
№14
19.02.2016 гр.Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар М.П.
и с участието
на прокурора ....
като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 148 по описа за 2015
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.М.К.,***,
против отказ за
изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор №
24/112/08025 от 05.11.2012г обективиран в заповед №03-260—РД/4 от 09.01.2015г на Директора на Областна
дирекция Хасково на ДФ „Земеделие”, на основание чл.8 ал.1 т.11, чл.9 ал.1 т.8 от Наредба
№9/03.04.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” (Наредба №9/03.04.2008).
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на отказа поради противоречието му с материалния закон и
издаден при съществени нарушения на административно—производствените правила.
По същество оспорва фактическите констатации на органа, обусловили крайните му
изводи -че не поддържа минимума от 4 икономически единици размер на
стопанството. През стопанската 2014г е засадила градински домати, впоследствие
и презасадил такива на част от площите, но поради изобилните валежи от лятото насажденията
погинали. При извършената на 30.09.2014г проверка на място имало следи от тези
насаждения. Относно отглежданите в
стопанството кози майки твърди налични 124 животни. Сочи, че неправилно част от
животните с паднали ушни марки не били броени. Не бил настъпил срока за
проверка налице ли е ръст и не е подавала заявка за второ плащане. В
пледоарията по същество релевира доводи и за
нищожност на акта, поради ненадлежно делегиране на
правомощия на Изпълнителния директор на ДФЗ—Разплащателна агенция в полза на
Директора на ОД ДФЗ Хасково. Иска от съда да отмени оспорения акт и присъждане
направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на
Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" — Хасково, чрез процесуалния си
представител — юр.Д.Попов оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че оспорения административен акт е издаден от
компетентен орган, в съответствие с делегираните му права, по надлежния ред,
при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Претендира отхвърляне на
жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условия на
евентуалност —ако съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар заплатен от жалбоподателката.
Делото
е изпратено по подсъдност на Административен съд Стара Загора с Определение от
11.05.2015г постановено по адм.д.№ 233/2015г на
Административен съд Хасково.
По делото
е приложена административната преписка по издаването на акта, допуснати са и
назначени съдебно—агрономическа и съдебно—ветеринарна експертизи, изслушани са
свидетелски показания.
По делото
е приложена Инструкция за работа при
Извършване на проверка на място на проекти по мярка 112 «Създаване на
стопанства на млади фермери» от ПРСР 2007—2013г. на л.99 и сл.по
а.д.№233/2015г.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката М.К. *** е земеделски производител УРН 584379, подала е в Държавен фонд
„Земеделие” (ДФЗ) проект за подпомагане на стопанството й по мярка 112
„Създаване на стопанства на млади фермери”. Проектът бил одобрен със заповед от
02.11.2012г на врид Директор на ОДЗ Хасково /л.16—17
по а.д.№ 233/2015г/. Между ДФЗ-РА и К. е
сключен договор № 24/112/08025 от 05.11.2012г за финансирането и изпълнението
на проекта /представен на л.11, и л.47 и сл. по адм.д.№
233/2015г/. Земеделското стопанство/ЗС/ се сочи първоначално състоящо се от 1.500дка градински домати, 0.5
дка угари, 68 бр.кози майки и 2бр-други, равни на 4.31 ИЕ. Целите са разрастването
и модернизирането на ЗС като се увеличи икономическия размер /ИР/ с поне 4.5
ИЕ, увеличи обработваемата земеделска
площ и животните, съответствие със стандартите на общността, подобряване
механизацията, професионална квалификация на стопанина /л.56 по адм.д.№ 233/2015г /.
Производствената
програма на ЗС включва растениевъдство /таблица 9, л.75/, домати градински и
други: от площ 1.500дка се планира първа година 1.500дка, втора година-6.000
дка, като тази площ ще се поддържа и през ІІІ—V година. За животновъдство: към
настоящата година/2012г/ налични: кози майки —68 бр,
други кози 2бр, планирано е нарастването им: през първа година: кози майки 90 бр, други 2; през втората година — на 120бр., съответно-4бр,
през третата година: 146 бр, съответно 4бр, които да
се поддържат и през четвърта и пета година /л.75 по адм.д.№
233/2015г /. В табл.12 е даден
икономическия размер на стопанството: образуван от сбора на общата стандартна
разлика за: домати градински и кози —в началото е 4.31 ИЕ, а в годината на
проверка—трета и на петата година следва да са 13.15 ИЕ.
Съгласно чл.3.1. от договора, задължението на
ползвателя на помощта за изпълнение инвестициите по приложение №1 следва да се
изпълни в срок до 3 години от датата на подписване на договора /05.11.2012/, а
задължението да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, описани в
приложение №2 в срок до 4 години и 6месеца. Съгласно чл.4 от договора фондът
има право на контрол. В чл.4.4 са изброени хипотези в които фондът отказва да
се извърши второ плащане по договора и иска възстановяване стойността на
първото плащане заедно с лихвите, като една от хипотезите е ако
ползвателят не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството
съгласно чл.9 ал.1 т.8 от Наредба №9/03.04.2008г до годината, избрана за проверка
изпълнението на бизнес плана. Според
работен лист №10 на л.81 по а.д.№ 233/2015г, година за проверка е 3-та от
сключване на договора.
Със заповед от
15.09.2014г на експерт от техническия инспекторат е разпоредена
проверка на място изпълнението на бизнес плана на кандидата М.К., УРН 584379.
На 30.09.2014г такава е извършена видно от контролен лист /л.91-105 а.д.№233/15г/,
като са установени: парцел 004007, площ 0.5130 ха, заявен с култура гр.домат е заплевен,
без следи от обработка, открити са стрък и 4—5 домата, парцел 000053 /пасище/
не е заявен, парцел 000052 е пасище с площ 4.281 ха, парцел 004008 е с 0.161ха
царевица, 024018 с 0.2096ха овес, 024028—необработен /л.96 по адм.д.№ 233/2015г /.
Кандидатката
декларира, че парцел 024028— продукцията не е излязла, парцел 000052 се поддържа чрез паша,
парцел 004007 с площ 0.5130ха е засят май месец с домат, пресаден два пъти, но
поради много дъждове доматът е изгнил, парцел 004008 е засят с царевица
/декларация от 29.09.14/.
При проверка на
животновъдството са установени 124бр. животни, от тях 35 са с паднали ушни
марки, а част от козите са установени с подменени ушни марки.
Последната
страница от КЛ е подписан от М.К.. Писмото, с което КЛ е изпратен на М.К.
/л.108/ няма доказателства да е достигнало до нея.
Въз основа
резултата от ПнМ икономическия размер на стопанството
е изчислен на 1.92 ИЕ, като са взети овеса, царевицата, 57 бр.кози—майки и 30 бр кози други /приложение №16 на л.109/. С докладна от
20.11.2011г Директора на ОД ДФЗ Хасково е докладвал на ИД на ДФЗ че
бенефициентът не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно
чл.9 ал.1 т.8 Наредба №9/2008г и се иска становище. Такова е дадено от Дирекция
„Правна” /вх.№05-2-260/669 от 05.12.2014г/ и е в смисъл, че като не поддържа
икономически размер на стопанството от минимум 4 ИЕ жалбоподателката
е нарушила свои договори задължения, което е основание да възстанови на ДФЗ
полученото първо плащане и бъде уведомена за прекратяване на договора, указано
е на следващо място че се следва констатиране на нередност.
Със заповед
№03-260—РД/4 от 09.01.2015г на Директора на ОД на ДФЗ Хасково, на основание
чл.20а ал.2 от ЗПЗП, заповеди на ИД на ДФЗ и чл.8 ал.1 т.11, вр.с чл.9 ал.1 т.8 от Наредба № 9/03.04.2008г е разпореден отказ за изплащане на финансова помощ,
представляваща второ плащане по договор № 24/11208025 от 05.11.2012г на
ползвателя М.К. УРН 5843679. Изложени са от фактическа страна съображения, че към
2013/2014г съгласно таблица №9 към БП бенефициентът следва да отглежда 6дка
домати градински, съгласно таблица №10 кози майки —120 бр,
кози други 4бр. От справка в системата на МЗХ се установили заявени 5.798 дка
овес, 3.338 дка царевица, 6.0 дка домати градински и 91.633 дка угар, животни:
90 бр кози—майки и 34 бр—други
/равностойно на 11.47 ИЕ/. При направената обаче проверка на място, се
установило, че отглежда 2.096 дка овес, 1.61 ка
царевица, 42.81 дка пасища, кози: 57 бр кози майки с
ушни марки и 30 бр други, като експертът, извършил
проверката е отразил и 35 бр животни с паднали ушни
марки и 2 бр.с подменени, общо изчислено на 1.92 ИЕ.
С писмо изх.№01-260-6500/3 от 13.01.2015г,
оформено като нотариална покана директора на ДФЗ, уведомява, кандидатката, че
ДФЗ отказва второ плащане по договора с К. и й отправя покана да възстанови
сумата на първото плащане по посочена банкова сметка ***ние. Съгласно положените след подписа на директора печати на
нотариус Иван Генов рег.№440 НК, с район
Казанлък, поканата му е представена за да удостовери връчването й и на
30.01.2014г нотариусът удостоверява, че тя е връчена на адресата на
26.01.2014г.
С жалба, подадена на 10.02.2015г К. обжалвала до ИД на
ДФЗ РА отказът за второ плащане, какъвто е счела обективиран
в нотариалната покана /жалба на л.122, известие за доставяне на л.42 по а.д.233/15/.
Приложени са към жалбата доказателства —справка за животните в обекта от
ветеринарния лекар на стопанството, дневник за проведени мероприятия спрямо
земята, фактура №411 от 30.01.2015г, протокол от 20.05.2014г за това, че ЗК
Мъдрост, чрез тракториста Т.И.М. е извършила почвена обработка на имоти 004007 и 004008 —оран за домати —8
дка,култивиране и сеитба домати 6 дка, пълномощно.
Няма данни за
постъпване на преписката при горестоящия орган/Изпълнителен
директор на ДФЗ РА/, нито за произнасянето му. Отказът за изплащане на второто
плащане по договора е обжалван пред съда с жалба, постъпила в ДФЗ на
21.04.2015г.
По делото са
допуснати, изготвени и приети съдебно—техническа и съдебно—ветеринарномедицинска
експеризи, които съдът кредитира като добросъвестно,
компетентно изготвени, неоспорени от страните.
Съгласно СТЕ,
вещото лице според дневника за растителнозащитни мероприятия на парцел 004007
са засадени 6 дка домат сорт Трапезица на 18 май 2014г. Отново според дневника
не са внасяни хербициди за борба с плевелната растителност и торове за хранене
на растенията. През м.май и юни са извършени пръскания срещу болестите мана,
черни листни петна и оранжерийна белокрилка. Описана
е технологията за отглеждане на сорта. На поставената задача експертът отговаря
при отглеждане на домати в условията на неблагоприятна метеорологична
обстановка през 2014г към 30 септември растенията може и да са обезлистени и да
не плододават в резултат от заболяване. При спазване
обаче на технологията на отглеждане на културата в парцела трябва да са налични
изгнили плодове и особено стълба, които макар и изсъхнали се запазват за период
от 3—4 месеца. В съдебно заседание вещото лице уточни, че технологията по садене на доматите в случая
не е била документирана, нито е била спазена. Ако посева е бил реколтиран до м.август и след това е напуснат, т.е.би
следвало отм.август до м.октомври ако е имало растения, да има следи от тях. Описано
е като намерено „ 1 корен с 5 домата”, а ако е имало там посев, щели са да са намерин поне 20 домата.
Според съдебно
ветеринарната медицинска експертиза, през 2014г броят на животните в обекта на К.,
вкл. към 30.09.2014г— е кози общо 124 бр, от които
кози—майки 90бр, кози други 34 бр като разликата от
90 бр.кози майки и сочени като налични 57 при проверката се дължи на
маркировъчния им статус.
По делото са разпитани като
свидетели В.В.М., Н.Х.Л., Мехмед Зекиявиденов Кечеджиев, Т.И.М., П.М.П., В.Г.А., св.Мехмед зекиявиденов Кечеджиев.
Според свидетелските показания на
св.Н.Х. Л., извършила проверката на
място като служител на ОД ДФЗ Хасково. Същата заяви че във въпросния парцел от
5 дка не е констатирала културата домати
и такава култура не е имало през тази стопанска година. Твърди, че проверките
се извършват чрез обхождане и визуално установяване на културата, а след това
се изискват документи за закупуванена посадъчен и
посевен материал. В случая такива не й били представени и при липса на визуално
възприятие за културата, тя не била убедена че е извършено това меропирятие. Парцелите били обходени в присъствие на кандиатката и съпруга й, които изцяло й съдействали,
потвърждава констатациите си при проверката, вкл. за животните.
Според показанията на св.Т.И.М.,
същия тракторист, който твърди, че е имало домати в нивата, същият изорал
площта на двата парцела —около 8 дка, подготвени за сеитба на домати, от които
били засети 6 дка домати. След изораването, сочи че разбили буците с дискова
брана, след това с култиватор а след 3—4 дни след дискуването
със сеялката, закачена на трактора били засеги
доматите. Свидетелят сочи, че засадил доматите със сеялката, като коренчетата
били поставяни ръчно от жените отзад в сеялката. После уточнява, че жените
зареждали сеялката с корените на доматите, а машината ги поставяла в земята.
Уточнява, че станало май месец.
Свидетелката В.В.М. потвърждава, че М.
засяла с домати голямо място, както и че имала реколта от домати. Виждала хора
да работят на мястото. Твърди, че годината била много дъждовна, разболели се
доматите, първо станали, но после се разболели. Потвърждава, че мястото на М. през септември
било тревясало.
Свидетелят П.П. твърди, че с М. били
комшии, виждал доматите, минали дъждове и изгорели доматите. Засяла доматите
през м.май. Свидетелят и съпруга на
кандидатката намерили разсад, помогнали „да го засеят за 1—2 часа”. Като
изгорели доматите, трябвало други да се засадят. Всеки ден валяло.
Св.В.Г.А. заявява, че е агронома,
който заверява дневниците й като млад фермер. През 2013, 2014 и 2015г садила
домати, сорт „Трапезица”. М.май ги засажда, хронологията по години била
еднаква. Твърди, че ако м.юни падне киселинен дъжд, тя можело отново да разсади
домати, имало и късни домати. През м.юни видяла, че жалбоподателката
окопавала доматите, които е засадила, не уточнява имало ли е лехи и спазена ли
била технологията.
Св.Кечеджиев,
съпруг на жалбоподателката твърди, че съпругата му
засяла доматите в края на м.май 2014г След това започнали обилни дъждове, някои
насаждения не излизали. През м.юни направили „пресяване”, общо 4 човека. След
това започнали обилни дъждове, доматът се развалял от корените, което обхващало
все по—големи площи. Имали продукция, не била на 100 % унищожение реколтата, но
към месец август продукцията била вече развалена и я оставили на самотек.
Обяснили какво е станало на проверяващата, която казала че е тревясала площта.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като убедителни, добросъвестно дадени и в съответствие с другите
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предмет на обжалване е отказ за изплащане на второ плащане по договор договор 24/112/08025 от
05.11.2012г, постановен от Директора на ОД на ДФЗ Хасково със заповед №03-260—РД/4 от 09.01.2015г. По аргумент от чл.26 ал.1 т.3
от Наредба №9/03.04.2008г, правомощието да одобри или мотивирано да откаже
изплащането на финансова помощ по тази наредба е предоставено на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” — Разплащателна агенция. Според решението
по тълк.дело № 1/2015г на ОСС на ВАС по въпроса за правния характер на актовете
на РА —ДФЗ по чл.26 ал.1 т.3 и чл.33 от Наредба №9/2008г, такъв акт
представлява индивидуален административен акт и подлежат на оспорване пред съда
относно тяхната законосъобразност.
Заповед №03-260—РД/4 от 09.01.2015г на Директора на ОД ДФЗ Хасково изобщо не е изпращана на кандидатката. За издаването й не е съобщено. Изискванията
за съобщаване на акта се съдържат в чл.61 от АПК, като съгласно ал.1 и 2 на съобщаване
подлежи административния акт, съответно отказът да се издаде акт, като
съобщаването се извършва по някой от указаните начини. Обстоятелството, че на
кандидатката е изпратено писмо „нотариална покана” изх.№01-260-6500/3 от
13.01.2015г на Директора на ОД ДФЗ Хасково,
не изпълнява изискванията за съобщаване —в нея изобщо не споменава за
издаването на Заповед
№03-260—РД/4 от 09.01.2015г. Макар да се съдържа изявление, че ДФЗ РА отказва
второто плащане, съдържанието на поканата е ориентирано към приканване на
адресата да възстанови сумата на първото плащане по договора, което е получил. Поради това, че тази
покана не съдържа съобщение за издаването на акта и неговото съдържание по
смисъла на чл.61 АПК, връчването й не се свързва с начална дата на срок за
обжалване на този акт по смисъла на чл.149 от АПК. Същевременно, обжалването на
обективираното в тази покана изявление че се отказва финансиране е единствения
път за защита на заинтересуваното лице. /В този смисъл определение № 9166 от
31.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2015 г., III о./.
С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата, подадена от К., като
процесуално легитимирано лице е насочена против отказ за изплащане на второ
плащане по договор 24/112/08025 от 05.11.2012г, постановен от
Директора на ОД на ДФЗ Хасково обективиран в заповед №03-260—РД/4 от 09.01.2015г, и е процесуално
допустима.
С оспорената
заповед се отказва изплащането на
финансова помощ, представляваща второ плащане по договор между ДФЗ и
жалбоподателката-земеделски производител—бенефициент на помощта по чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008г. Заповедта е издадена
на 09.01.2015г, основана е на чл.20а ал.2 от ЗПЗП. Съгласно чл.20а ал.2 изпълнителният
директор на РА организира и ръководи дейността й/т.1/ и я представлява/т.2/. А
в ал.3 и 4 на същата норма е предоставена възможност същия да делегира със
заповед част от предоставените му от УС или произтичащи от правото на ЕС или
националното законодателство правомощия,
вкл.свързани с вземането на решения, произнасяне по заявления и/или сключване
на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им
компетентност. Със Заповед № 03—РД/1869 от
07.05.2014г на л.45, изпълнителният директор на ДФЗ—РА, е делегирал на директорите на областните
дирекции на ДФ „Земеделие” да вземат решения
при одобрение /отказ, да издават заповедите за одобрение /отказ на заявленията
и да сключват договори по одобрени заявления за финансово подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от ПРСР 2007—2013 в
съответствие с териториалната си компетентност. Териториалната компетентност на
ОД на ДФЗ Хасково обхваща областите Хасково и Стара Загора. С оглед на
изложеното, оспорената заповед с която се отказва второ плащане по договор за
финансово подпомагане по мярка112, е издадена от компетентен административен
орган в лицето на Директора на ОД на ДФЗ Хасково, при надлежно делегирани на
същия правомощия. Заповедта е в писмена форма и съдържа мотиви.
Заповедта е
издадена при допуснати нарушения на административно—производствените правила,
но не и такива, които да са съществени и да обуславят незаконосъобразността й
на това основание. По аргумент от чл.31 от Наредба №9/2008г, в правомощията на
РА и изброените органи е да осъществяват контрол спрямо ползвателите на помощ
за изпълнение на условията по договора, като времево същият е ограничен до две
години след подаване на заявка за второ плащане и в случая е спазен. Проверката
на място е един способите за контрол, като не е нормативноустановена
пречка за извършването й преди настъпване годината на проверка. При
първоначалното подаване на заявлението за подпомагане са били извършени
административни проверки, и установена годността на кандидатката за подпомагане
по мярка №112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, вкл. че кандидатката
е отговаряла на изискването икономическия
размер на стопанството й, като извършената проверка на място на 30.09.2014г е
за установяване съответствие на
фактическото състиояние с документираното. В
случая година
на проверка изпълнението на бизнес —плана е третата. Договорът е сключен на
05.11.2012г., като стопанската година от 01.11.2013 до 31.10.2014г е втора,
т.е. годината на планувана проверка не е настъпила. Релевираното от органа неизпълнение
е във връзка с неподдържане икономическия размер на ЗС, а не с оглед
непостигане на ръста на ЗС, заложен в бизнес плана, който е заплануван да се
преценя към третата година.
По делото се
установи, че контролния лист, обективиращ резултатите
от извършената на 30.09.2014г проверка на място в стопанството на К., не й е изпратен. Същата е подписала в деня на
проверката само последния лист от КЛ /л.105/ а констатациите в съдържанието му
са били обективирани писмено впоследствие. От
приложената на л.132 обратна разписка се установява, че изпратена от ОД на ДФЗ
Хасково е получена на 24.10.2014г от З.Д.. Същата не се установи да е член от
домакинството на жалбоподателката К., състоящо се от
съпруга й и трите й деца, живеещи в отделно жилище /декларация на л.164/. Неизпращането
на резултатите от проверката на място, обобщени в контролен лист на жалбоподателката я е възпрепятствало да възрази
съдържанието му. Съдът намира обаче , че това нарушение не е съществено такова,
тъй като естеството на установяванията, съдържащи се
в контролния лист се свързват с наличните в стопанството култури и брой животни
за верността на които в хода на делото се допуснаха всички поискани доказателствени средства.
Преценка материалната законосъобразност на акта, съдът
изхожда от следното. Оспорения отказ се основава на съображения, че кандидатката не
отговаря на нормативно заложеното изискване на чл.9 ал.1 т.8 и чл.8 ал.1 т.11 от
наредба №9/2008 да поддържа общ икономически размер на стопанството си от не
по-малко 4 икономически единици.
С Наредба № 9/2008 г.,е предвидена възможност за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР, като е предвидено подпомагане на проекти на млади фермери и финансиране дейности по подобряване на цялостното състояние на земеделското стопанство с минимален ръст от 4 икономически единици. Жалбоподателката е земеделски стопанин по смисъла на §1 т.23 от ДР на ЗПЗП, физическо лице, което извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната. Същата е първоначално определена за подпомагане по мярка 112.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. т. 1 - 13 са посочени, при условията на кумулативност, изискванията на които следва да отговарят кандидатите
за финансиране. Тези изисквания следва да са налице през срока на изпълнение на
проекта. Едно от тези изисквания е по т. 8 общият икономически размер на
земеделското стопанството да не е по-малко от 4 икономически единици.
В разпоредбата на чл.8 ал.1 са изброени случаите, когато ползвателят на
помощта възстановява цялата сума на полученото по чл.6 т.1 плащане заедно със
законната лихва и не получава плащането
по чл.6 т.2, като една от хипотезите е регламентираната в т.11 — когато бъде
установено, че не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството,
съгласно чл.9 ал.1 т.8 от същата наредба, до годината, избрана за година на
проверка изпълнението на бизнес плана.
Спрямо М.К. като ползвател на помощта по мярка 112, отпусната й съответно
по чл.6 от Наредба №9/2008г за изпълнение на проекта, с който е кандидатствала
през 2012г е налице задължение да поддържа минимално изискуемия размер на
стопанството съгласно чл.9 ал.1 т.8 до годината, избрана за проверка на
изпълнението на бизнес плана.
От фактическа
страна, актът е основан на твърденията, че за стопанската 2013г/2014г тя е
поела задължене съгласно таблица №9 да отглежда
домати градински 6.0 дка, кози — 120бр.майки и 4други. От справка в системата
на МЗХ се установило, че същата е заявила, че обработва 5.798 дка овес, 3.338
дка царевица за зърно , 6 дка домати и
90 бр кози майки, 34 бр
други. При проверката на място тези стойности не били потвърдени, а ръстът на
стопанството изчислен на 1.92 ИЕ.
Съдът намира за
опровергани констатациите в оспорения акт досежно
животновъдния обект — 57 бр кози майки и 30 други. В
контролния лист от проверката на място е видно, че на място на 30.09.2014г са
установени 124бр. животни, съответно на ветеринарния дневник. От тези животни
57 бр са били с ушни марки налични и съответни, 30
бр. с ушни марки —други, 35 са с паднали ушни марки и 2бр.са премаркирани ушни марки. Съдебно ветиринарната
експертиза проследява движението на всяко от животните от обекта на К. в
периода от 13.02.2014г—13.02.2015г.
Заключението е, че броя на наличните в началото на 2014г кози
съответства на декларирания пред ДФЗ, като за периода 13.02.2014—13.02.2015г
животните са се увеличили на 134 бр и движението в
стадото е отразено в ИИС на БАБХ. От 37 бр кози без ушни марки, всички са кози майки, разликата от
90 бр.кози майки и сочени като налични от кандидата и посочените 57 от
проверяващата при ПнМ се дължи на маркировъчния им
статус. Установи се по делото, че ветеринарния лекар на стопанството—А.Александров
е поставял ушните марки. Съдебно—Ветеринарната експертиза съответства на
доказателствата по делото, вкл.на справка за животните в обекта заверена от
ветеринарния лекар на стопанството и извлеченията от регистрите на БАБХ.
Съдът приема, че
към 30.09.2014г в стопанството е имало 124 бр кози,
от които 90 бр кози майки и 34 бр.други кози. Това
обстоятелство е от значение при определяне икономическия размер на стопанството
в хипотезата на чл.8 ал.1 т.11, във вр.с чл.9 ал.1
т.8 от Наредба №9/2008.
Не са опровергани
констатациите в акта относно растениевъдството, които се основават на
установените при проверката на място 2.096 дка овес, 1.61 ка
царевица, 42.81 дка пасища, несъответни на заявените в таблица № 9 към договора
за втората година от изпълнение параметри —6.0 дка домати градински.
Пред органите на
МЗХ К. е потвърдила, че през 2014г ще отглеждане домати градински на парцел
004007 /разпечатка от регистъра, таблица 1 и 2 на л.80,/. При проверка на място
проверения парцел 004007 с площ 0.5130ха, в който К. твърди да е засадила
домати е определен като необработван, тъй като бил силно заплевен. Намерен бил
в него стрък с 4—5 домата. Жалбоподателката твърди,че
парцелът е бил засят през месец май, пресаден два пъти, но поради много дъждове
изгнил. Действително е документирано в дневника засаждане на домат сорт
Трапезица в парцел 004007 на 18 май/СТЕ/.
Съдът възприема и кредитира с
доверие и свидетелските показания, които потвърждават, че жалбоподателката
е засадила домат от посочения сорт през пролетта на 2014г. Това се установява
от показанията на Т.М., тракторист, В.М., съседка, П.П., съсед, В.А., агроном,
св.Кечеджиев, съпруг. Всички свидетели еднозначно
сочат, че на парцел 004007 е имало засаден домат.
Самот
засаждане на растението не е достатъчно за да се счита изпълнена
производствената програма за растениевъдство, каквато е заложена в бизнес
плана. Както бизнес плана, така и договора, са насочени към насърчаване
развитието на стопанството не само с оглед модернизацията, но и с оглед
приобщаване към добрите земеделски практики. Лошата реколта от градински домат
през 2014г, каквато твърди жалбоподателката може и
да се дължи на киселинния дъжд, паднал
през юни месец и последвалите обилните дъждове през следващите месеци —факт,
който се доказва от всички доказателства. Но непризнаването на парцел 004007 за
обработен в случая е последица от неизпълнението или ненадлежното изпълнение на
всички елементи от технологията за отглеждане на този сорт. Заплевяването
на парцела е факт, установен както от КЛ, така и от свидетелските показания,
което говори че в почвата не са не са били внасяни в почвата хербициди за борба
с плевната растителност и торове за хранене на
растенията /дневник за растителнозащитни мероприятия, СТЕ/.
Съгласно СТЕ
вещото лице описва подробно технологията на отглеждане на домат от този сорт и
намира, че тя не е била надлежно
документирана, нито спазена. При отглеждане на домати в условията на
неблагоприятна метеорологична обстановка през 2014г към 30 септември растенията
може и да са обезлистени и да не плододават, но ако е
била спазена технологията на отглеждане на културата в парцела трябва да са
налични изгнили плодове и особено стълба, които макар и изсъхнали се запазват
за период от 3—4 месеца. Според вещото
лице, посева е бил реколтиран до м.август и след това
е напуснат, и би следвало от м.август до м.октомври ако е имало растения, да
има и следи от тях.Описано е като намерено „ 1 корен с 5 домата”, а ако е имало
там посев, щели са да са намерени поне 20 домата.
Съгласно приложената по делото
Инструкция /л.108/, Когато културата не може да се установи поради сезонни
условия се изисква декларация от бенефициента за обработени площи и култура
като задължително трябва да е видно, че площта е обработена през съответната
стопанска година, независимо че не е налична културата.
С оглед на
изложеното съдът намира за неопровергано че парцел 004007 не е бил надлежно засаден с градински домат от
страна на жалбоподателката, за да даде това ръст на
стопанството й. Този извод не се опровергава от представената по делото годишна
данъчна декларация на лицето, в която то е декларало
доход от продажба на домат от 1.5 дка.
С
оглед данните за животновъдството икономическия размер на стопанството неправилно
се сочи 1.92 ИЕ. Съгласно приложение №16 на л.109, общата стандартна разлика /ОСР/
на стопанството е 4510.23 от сбора
на показателите за овеса, царевицата, кози—майки 57бр, кози други 30 бр(38+ 81+4332+60). Следва
се преизчисление, като се вземат предвид 90 бр кози майки х 76 = 6840, 34бр кози други х2 = 68,
сборувано с овеса и царевицата (38+81) дава ОСР на стопанството 7027. Тази
цифра, разделена на 2346.996 показва икономически
размер 2.99 ИЕ, отново под законовия минимум от 4 ИЕ.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че в случая жалбоподателката, в качеството си на
бенефициент на помощта не е изпълнила свои договорни задължения по договор №
24/112/08025 от 05.11.2012г а именно да
поддържа икономически размер от поне 4 ИЕ на стопанството. Неблагоприятните
атмосферни условия през 2014г не са пречка спрямо разпоредените с оспорената заповед последици —отказ по изплащане на финансово
подпомагане второ плащане по договора. Съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №9/2008г при неизпълнение на договорни задължения
младият фермер не възстановява сумата, получена по чл. 6, т. 1 в случай
на форсмажорни
обстоятелства, но е недопустим за второ
плащане по чл. 6, т. 2.
Воден от гореизложеното и на оснвание чл.172 ал.2 от
АПК, Административен съд Стара Загора,