Р Е
Ш Е Н
И Е № 268
гр. Стара Загора, 08.01.2016г
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, І
състав, в публично съдебно заседание на осми декември, две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА
Членове :
при секретар С.Х. и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 201 по описа за
2015г, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по
жалба на Д.К.Н. ***, допълнена /с вх.№1841/09.06.2015г/ срещу Заповед № 1/ 27.04.2015г.
на Кмета на община Мъглиж, с която на основание чл.90, ал.1, т.5 и чл. 89 ал.2 от ЗДСл й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното й
правоотношение, като държавен служител на длъжност „секретар” в община Мъглиж. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт по
съображения за постановяването му при неспазване на изискванията за форма и
съдържание, в противоречие на материалноправните разпоредби; при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
несъответствие с целта на закона. В нарушение на чл. 97, ал.1 от ЗДСл, в
заповедта не били изложени мотиви, нарушението не било описано, не били
посочени кои служебни задължения е нарушила, нито изяснени фактите и обстоятелства. Сочи, че в нарушение на правото й на защита, не
й били връчени заповедите за образуване на производството, нито решенията на
дисциплинарния съвет; не са й искани обяснения, нито е била изслушана от
дисциплинарно-наказващия орган. Нарушени били разпоредбите на чл.89, чл. 90 и чл.
91 от ЗДСл и основни правни принципи. Според нея е преклудирано правото за
дисциплинарно наказване на деяния, за които производството е образувано със
заповеди от 2012г, както и незаконосъобразното обединяване на дисциплинарни
преписки през 2015г. Поддържа, че не е допуснала дисциплинарни нарушения. Твърди,
че със Заповед № 03/11.04.2012г на кмета на общината й било наложено предходно
дисциплинарно наказание уволнение, която по нейна жалба съдът отменил и на
23.08.2012г се явила в общината за заемане на изпълняваната преди уволнението длъжност.
Непосредствено след това били издадени заповеди за образуване на нови
дисциплинарни производства спрямо нея и за отстраняването й от длъжност считано
от 03.09.2012г. Твърди, че не е била канена за изслушване с посочване място и
час за това, поканите са били изпращани на грешно посочен адрес на
местоживеене, а достъпа й до работното място бил фактически затруднен. Твърди, че подала на 17.11.2014г молба в
Община Мъглиж да се прекрати дисциплинарното производство спрямо нея, да се
преустанови отстраняването й и бъде допусната до работа. Постановеният по това
искане отказ бил отменен с решение по а.д.№594/2014г АС Стара Загора, с оглед
на което оспорената в настоящото производството заповед преследва цел, различна
от законовата. По подробно изложени съображения, отправя искане за отмяна на
обжалваната заповед и присъждане на разноските по делото.
Ответникът по
жалбата - Кмет на община Мъглиж, чрез пълномощника
- адв.Кр.Марков в писмен отговор от
29.06.2015г /л.54/ оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че не е настъпила преклузия на правомощието да се наложи
дисциплинарно наказание по преписките, образувани срещу Д.Н. със заповеди от
2012г и че не е незаконосъбразно обединяването на дисциплинарни производства. Сочи
трудности по връчване на актовете и съобщенията, тъй като жалбоподателката не
пребивавала на постоянния си и настоящ адрес, нито в сградата на общината.
Твърди, че са налице доказателства, обосноваващи допуснато от жалбоподателката
нарушение на етичните норми и на закона, които правят невъзможно по-нататъшното
изпълнение на длъжността. Намира, че не налице никое от основанията по чл.146
от АПК обуславящи незаконосъобразност на оспорената заповед и иска отхвърляне
на жалбата и присъждане на разноски.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
До датата на издаване на обжалваната заповед Д.К.Н. е заемала по служебно правоотношение
длъжността „секретар” на Община Мъглиж. Със заповед №3/11.04.2012г на кмета на общината, й е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и служебното правоотношение е прекратено,
като след отмяната на тази заповед като незаконосъобразна, Н. била възстановена
на работа и се явила на 23.08.2012г.
Със Заповед № РД-09-553/23.08.2012г (л.13, л.107) е наредено Дисциплинарния съвет при Община Мъглиж /ДС/
да образува против Д.Н. дисциплинарно производство и установи фактите и
обстоятелствата по извършено от нея
нарушение по „чл.89 т.5 от ЗДСл и
чл.30 от Етичния кодекс на община Мъглиж (ЕКОМ) —„установено незаконно строителство в УПИ ІV-443 в кв.93 по плана на
гр.Мъглиж”, собственост на Д.Н. и Г.Нейков. За това дисциплинарно обвинение
служителката е запозната и е дадена възможност да даде писмени обяснения и да
се яви на 23.08.2012г, от 15ч, за да бъде изслушана —заповед № РД-09-555от
23.08.2012г на кмета на общината, връчена й в 13:05ч на 23.08.2012г при
условията на отказ /л.108/. С покана изх.№ 94Д-125-15/
19.09.2012г / л.115/ и получена на 20.09.2012г отново са поискани обяснения по повод
предмета на това производство.
На 24.08.2012г със Заповед №РД-09-559 /л.14 и л.73/, кметът е наредил ДС да
образува дисциплинарно производство против Д.Н. за извършено от нея на същата
дата нарушение на чл.28 ал.1 от ЗДСл, чл.6 ал.1 и чл.14 ал.1 от КПСДА, чл.25,
чл.26 от Етичния кодекс на общината за „разглеждане
арогантното поведение” на Д.Н. срещу д-р Душо Гавазов-зам.кмет на община
Мъглиж. Жалбоподателката, но същата е поканена да даде обяснения за поведението
си с покана от 27.08.2012г, връчена й на същата дата.
На 25.08.2012г, със Заповед №РД-09-620/25.08.20212 (л.14) кметът е наредил
ДС да образува дисциплинарно производство против Н. за нарушения, свързани с
участието й на Националната конференция „e-управление
в България —поглед в новото деситилетие” на 10-11.март 2010г в хотел
„Шератон”, по въпроси, свързани със
сертификацията по ISSO и Хартата на селските общини. Заповедта е връчена на Н. на 26.09.2012г.
Поканена е за даване на писмени обяснения с писмо изх.№ 94Д-125-12 от
13.09.2012г на кмета /л.113/ в срок до 15ч на 14.09.2012г по конкретни въпроси,
на които жалбоподателката е отговорила с отговор от 14.09.2012г /л.114 по делото/.
На
03.09.2012г по силата на Заповед №РД-576/03.09.2012г на кмета /л.111/ Н. е
временно отстранена от длъжност до приключване на дисциплинарното производство
по Заповед №559/24.08.2012г. След 03.09.2012г и до приключване
устните прения по делото, няма данни за отмяна отстраняването от длъжност на
жалбоподателката.
На 27.02.2015г е издадена заповед №94Д-125-10#6
от 27.02.2015г, с която кметът на общината, съответно на отправено до него
предложение от Дисциплинарния съвет, е наредил обединяване в общо производство
на дисциплинираните производства спрямо Н. по Заповеди №№553/23.08.2012г,
№559/24.08.2012г и № 620/25.09.2012г /л.129—130/.
На 19.03.2015г Кметът на община Мъглиж е издал заповед№ РД-09-67 —(л.137 по делото) за искане на обяснения от лицето
на основание чл.96 ал.2 от ЗДСл по въпроси:-защо не е премахнато установеното
незаконно строителство (т.1), защо не е представила служебната си книжка (2),
по какви причини служителката не е представила решенията на ТЕЛК (3), защо не е
представила преписи на крайните съдебни актове, по които е била страна (4),
защо е предявила частна тъжба срещу конкретно посочени лица, какъв е предмета
на делата и крайните актове (5), поканена е да се яви пред ДС за устни
обяснения и представи посочените документи. На 08.04.2015г, Н. е подала писмен
отговор в пет точки по всеки от въпросите /л.136/.
На 14.04.2015г е проведено заседание на ДС /протокол на л.146/, ДС е решил
„на основание чл.89 ал.1 вр.с ал.2 т.1, 2, 3 и
5 от ЗДСл комисията предлага на
Кмета на община Мъглиж да наложи дисциплинарно наказание по чл.90 ал.1 т.5 от
ЗДСл „уволнение” на служителя Д.К.Н. ***, отстранена от длъжност. ДС е
констатирал, че по дисциплинарното производство, разглеждащо поведението на Н.,
е установено че то „не е адекватно и не
съответства на заеманата длъжност”. /т.1/. Констатирал е че със Заповед № 94Д-125-9#1/23.08.2012г на служителката било наложено дисциплинарно
наказание „забележка”, което не й е въздействало /т.2/. Счел е за установено,
че служителката превишила правомощията си във връзка с участието на Община
Мъглиж в Хартата на селските общини, като Н. е представлява публично—правен субект при
липса на акт, който да я упълномощава и не били уведомени членовете от ръководството
за произтичащото от това участие задължение за 2010г и 2011г /т.3/. Във връзка
с участието на Н. в служебно качество в
Национална конференция по електронно управление 10-11.март 2010г в хотел
Шератон тя получила като награда
мултифункционално устройство „CАNON”, което
е следвало да представи в Община Мъглиж и което тя не сторила/т.4/. На пето
място ДС установил, че Д.Н. не е представила служебната си книжка за вписване
на новонастъпили обстоятелства, за което била уведомена с писмо от 24.08.2012г
и за което имало докладна от рег.№95-19-6/24.08.2012г /т.5/. Счел е за
установено и не-отстраняване доброволно от Н. на установеното незаконно строителство на обект в
УПИ ІV-443, кв.93 гр.Мъглиж, собственост на Н. и съпруга й /т.6/. Строежът бил
установен с влязла в сила Заповед№
ДК-02-ЮИР—250/22.11.2012г на Началника на РДНСК-ЮИР, и отправена покана за доброволно изпълнение
изх.№МЖ-290-00-185/15.04.2014г. Неправомерните действия и бездействия на
държавния служител представлявали „..едно цялостно незаконно поведение”.
На 27.04.2015г е издадена оспорената по делото Заповед №1/27.04.2015г /л.11
по делото/, с която Кметът на община Мъглиж на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл
е наложил на Д.К.Н., V ранг старши, на длъжност секретар на община Мъглиж, ранг
V старши, дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.107 ал.1 т.3 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. Заповедта
е мотивирана с протокола от заседание на ДС от 14.04.2015г и установените
нарушения, които се изразявали в неизпълнение и забава в изпълнението на
служебни задължения, неспазване кръга на служебните правомощия и неспазване КПСДА.
От правна страна органът е мотивирал, че на основание чл.89 ал.2 от ЗДСЛ, от
чл.14—21 от КПСДА, и от чл.20- до чл.29 вкл.от Етичния кодекс на Община Мъглиж,
за допуснатите тежки нарушения на
служебната дисциплина—деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
служителите в Общинска администрация град Мъглиж, с които се уронва престижът
на Общинска администрация гр.Мъглиж, се следва налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание.
По делото са приети като доказателства документите, образуващи пълната
административна преписка по издаване на оспорената Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание.
По делото са приложени Устройствения правилник на
общинска администрация—Община Мъглиж/л.60 исл./ и Етичния кодекс за
поведение на служителите от Общинска администрация — Община Мъглиж /л.63 и на л.74 и сл/. Няма спор по
делото, че като служител на администрацията, Д.Н. е запозната с посочените
актове /декларация от 23.03.2009г на л.65 и 77/.
С Решение № 70 /04.05.2015г по адм.д.№594 по описа на АС
Стара Загора за 2014г по жалба на Д.К.Н. е отменен мълчалив отказ на Кмета на
Община Мъглиж да издаде индивидуален административен акт по искане рег.№
94Д-125-10 от 17.11.2014г от Д.К.Н. за прекратяване на образуваното срещу нея
дисциплинарно производство по Заповед № РД-09-559/24.08.2012г. На съда е
служебно известно, че решението не е влязло в сила.
След като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Оспорената по делото Заповед
№1/27.04.2015г е издадена от материално и териториално компетентен орган по
смисъла на чл.92 ал.1 и чл.108 ал.1 от ЗДСл — кмета на община Мъглиж, който е
орган по назначаването спрямо служителите от администрацията на община Мъглиж, какъвто
е секретарят на общината.
Съгласно
разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в т.4 и т.5 от ЗДСл е предвидено изискването за
описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и служебните
задължения, които са били виновно нарушени. Т.е. в заповедта трябва да са посочени
всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието /неговото съдържание; формата на вината, време, място и
обстоятелствата, при които е извършено/, по начин, даващ възможност да се
направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение. Заповедта следва да
съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантни
юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано
като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на чл. 89, ал.2
от ЗДСл.
В
случая в самата заповед такова описание не е дадено, като органът се е позовал
на протокола от 14.04.2015г от заседанието на дисциплинарния съвет, в който са изведени общо пет дисциплинарни обвинения
за нарушения, посочени като обуславящи наложеното дисциплинарно наказание—уволнение
/л.146 и сл. по делото/. Тези дисциплинарни обвинения не са напълно конкретизирани,
а представляват неясни, общо формулирани твърдения за извършени деяния, които не
са индивидуализирани от обективна и субективна страна нито в заповедта, нито в
протокола от 14.04.2015г, нито в други съпровождащи документи, няма данни за времето
и мястото на извършването им и обстоятелствата по извършването, както и за потвърждаващи
ги доказателства. Не се сочи и спрямо кои изисквания или задължения в обхвата
на служебните такива е извършена преценка за неизпълнение по смисъла на чл.89
ал.1 от ЗДСл. С оглед на това дисциплинарното обвинение е напълно и неясно, а
заповедта не изпълнява изискванията на чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл.
Липсата
на еднозначно посочени дати на твърдените дисциплинарни нарушения не позволява
да се извърши проверка за спазването на разпоредбата на чл.94 ал.1 от ЗДсл,
според която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. С изтичането на този срок се погасява дадената от
законодателя възможност за виновно неизпълнение на служебните задължения на
държавния служител да се наложи дисциплинарно наказание. Ако краткият срок е
изтекъл, то отговорността е погасена дори дългият срок да не е изтекъл и обратно
– отговорността се погасява при изтичане на втория срок дори първият да не е
изтекъл. Следователно дисциплинарната отговорност се осъществява само в
посочените от закона срокове, което означава не само да се образува
дисциплинарно производство, но и да се наложи съответното наказание. С
изтичането на един от двата срока отпада правомощието на наказващия орган да се
произнесе по същество и той е длъжен да прекрати производството, макар да е
надлежно образувано. Според постоянната практика на ВАС дисциплинарното
нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, както и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите
от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ
орган, т.е. от момента в който дисциплинарната преписка, съдържаща доказателствата,
събрани от разследващия орган постъпи при наказващия орган. Доколкото по
делото не се установява кога на Кмета на Община Мъглиж в
качеството на наказващ орган са представени данните от проверката, възложена на
дисциплинарния съвет предвид датите на протокола и на заповедта, съответно
14.04.2015г и 27.04.2015г, краткият срок от откриване
на нарушението не е изтекъл.
Очевидно и логично е датите на нарушенията да предхождат датите на заповедите
за образуване на дисциплинарни производства за тях/най-късната от които е
Заповед 620/25.09.2012г/. Следователно от извършване на
твърдените дисциплинарни нарушения е изтекъл едногодишният срок,
включително като се вземе предвид автоматичното му удължаване с времето, през
което жалбоподателката е била в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2 от Кодекса на труда, този вид отпуск се
разрешава от здравните органи. По делото е представена справка за ползваните
болнични от Н., която не е оспорена по надлежния ред, нито има данни за отмяна
на болничните листове. От справката се установява, че на органа по назначаване
са представени болнични листове за 442 дни, през които срокът по чл.94, ал.1 не
тече според изрично предвиденото в ал.3 на същия текст от ЗДСл основание за спиране на срока. Окончателното изтичане
на едногодишния срок след приспадане на всички дни, през които на Н. е разрешен
отпуск, считано от 23.08.2012г, е
станало на 12.11.2014г.
Липсата на мотиви от гледна точка на фактически основания във всички случаи обуславя отмяна на издадения
административен акт. Действително, съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС №
4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според
утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове,
не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия
завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг,
отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да
се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт. В дисциплинарните производства по ЗДСл функция на такъв
подготвителен документ изпълнява решението на
дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е
изложил мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за
мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет,
което обаче не е направено в
настоящия казус.
При
постановяването на Заповед № 1/ 27.04.2015г. на Кмета на община Мъглиж са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
изразяващи се в това, че дисциплинарно-наказващият орган нито лично, нито чрез
помощния орган, какъвто е назначения дисциплинарен съвет на общината, не е
установил относимите факти и доказателства, не е събрал доказателства, не е
уведомил надлежно дисциплинарно наказаното лице за образуването и хода на
производството и не му е предоставил реална възможност да се защити.
Предметът
на дисциплинарното производство е очертан от Заповед № 553/23.08.2012г /за незаконното
строителство/, № 559/24.08.2012г / относно „арогантно поведение” на
служителката на 24.08.2012г спрямо заместник-кмета/ и Заповед № 620/25.09.2012г
/с предмет „въпроси относно участието й на конференция в хотел Шератон през
2010г”, обединени в общо производство със
заповед № 94Д-125-10#6 от 27.02.2015г
на кмета на община Мъглиж. Самото обединяване на производствата не е
незаконосъобразно, какъвто довод поддържа жалбоподателката. В оспорената
заповед освен обвинението, предмет на заповед № 559/24.08.2012г /поведение
спрямо заместник-кмета/, са включени констатации по„жалби и оплаквания от
служители в администрацията”, за които не е искано обяснение по надлежния ред
на чл.93 ал.1 от ЗДСл. Поддържа се обвинение за дисциплинарно нарушение по
неотстраняване на незаконен строеж, което е различно от повдигнатото със
Заповед № 553/2012г обвинение за установено незаконно строителство.
Жалбоподателката, макар уведомена за издаването на Заповед № 553/2012г, не е
била уведомена и не й е предоставена възможност да се защити по дисциплинарното обвинение за неотстраняване
на незаконния строеж, каквото й се вменява. Органът не е установил кога е
възникнало задължението, какъв е периода, през който е продължило, нито в какво
отношение е със служебните задължения на жалбоподателката. Фактът, че на
служителката е бил поставен въпрос защо не е отстранила обекта /заповед №
РД-09-67 от 19.03.2015г —л.137/ не изпълнява изискването на чл.93 ал.1 от ЗДСл
за изслушване на държавния служител, предоставяне на срок за писмени обяснения,
събиране и оценка на представени от служителя доказателства —възможности, които
са в зависимост от наличието на надлежно формулирано обвинение за допуснато от него дисциплинарно нарушение.
Същото
нарушение е относимо и към обвинението за непредоставяне от служителката на вещ, получена от нея като награда на конференция
в хотел Шератон, проведена на 10-11.03.2010г. Такова обвинение изобщо не е
формулирано спрямо жалбоподателката и тя
не е разбрала, нито имала възможност да се защити в хода на административното
производство. Съдържанието на Заповед № 620/25.09.2012г не съдържа индиция за
неправомерно поведение от естеството на формулираното в крайния акт. Дисциплинарното
обвинение спрямо жалбоподателката за непредоставяне на служебната й книжка изобщо не е повдигано, а поставянето
на въпрос за причините /заповед № РД-09-67/19.3.2015г/ не изпълнява законовите
изисквания.
В
случая не може да се приеме, че обясненията на служителката не са били дадени,
нито че тя не е изслушана по нейна вина /чл.93 ал.3ДСл/. По делото не се
установява „укриване” на жалбоподателката, каквато пречка за връчване на
съобщения и книжа по хода на производството изтъква ответникът.
Според чл.93 ал.1 ЗДСл дисциплинарно
наказващия орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и
оцени посочените от него доказателства. Смисълът на разпоредба на чл. 93, ал.1 от ЗДСл е
да се даде възможност на служителя да защити правата си пред наказващия орган
във връзка с вменените му нарушения предмет
на дисциплинарното производство, като бъде гарантирано всестранно, пълно и
обективно изясняване на всички факти и обстоятелствата, свързани с
реализирането на отговорността и налагането на дисциплинарното наказание. В
конкретния случай не се установява да е спазена императивната норма на закона,
както и неспазването на регламентираните в условията на кумулативност
процесуални изисквания към органа при провеждането на дисциплинарното
производство. Изложеното съставлява съществено нарушение на административно
производствените павила и оспорената
заповед подлежи на отмяна на основание чл.146 т.3 АПК.
На следващо място заповедта е
издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Дисциплинарната
отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано
дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и
ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи
от фактическа страна деянието - действие или бездействие,
от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е
налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца -
умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е
налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е
законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да
установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е
изложил мотиви за всеки от тях
От
правна страна оспорената заповед е основана на чл.89 ал.2 от ЗДСЛ, чл.14—21 от
КПСДА, и от чл.20- до чл.29 вкл.от Етичния кодекс на Община Мъглиж, като
деянията са определени като тежки нарушения на служебната дисциплина,
несъвместими с етичните правила за поведение на служителите в Общинска
администрация град Мъглиж, с които се уронва престижът на Общинска
администрация гр.Мъглиж. Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 и 2 от ЗДСл регламентира основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, като
в ал.1 е предвидено, че държавният служител, който е нарушил виновно своите
служебни задължения се наказва с предвидените в този закон наказания, а според
ал.2 т.1—т.5, дисциплинарни нарушения са: неизпълнението на служебни
задължения, забава в изпълнението на служебни задължения, неспазване кръга на
служебните правомощия, нарушение на задълженията спрямо гражданите и неспазване
на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Посочените в оспорения акт като нарушени разпоредби на чл.14—16 от КПСДА
като регламентиращи взаимоотношенията с колегите и нормите на чл.17 ал.2, 3,
чл.18, чл.19 и чл.21 от КПСДА относно дължимо поведение
на служителя, при липса на повдигнато обвинение в този смисъл, са неотносими
към ангажираната отговорност.
В
конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган
следва да установи неизпълнение или забавено изпълнение на служебни задължения
и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация
- нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 5 от закона.
Това задължение обаче ответникът, чиято в случая е доказателствената
тежест, не изпълни. Никое от формулираните като предмет на дисциплинарното
обвинение три бездействия — че Н. ***
получената от нея в служебно качество награда; че не е предоставила служебната си книжка и че не е премахнала доброволно
незаконен строеж, не се свързват със служебното правоотношение
на лицето. Задълженията на секретаря на общината в
служебно качество са законово регламентирани в чл.8, ал.1 и 2 от ЗА /осъществява
административно ръководство спрямо общинската администрация, ръководи
съответната администрация, като координира и контролира административните звена
за точно спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на органа
/в случая орган на местната власт/ и отговаря за планирането и отчетността при
изпълнение на ежегодните цели на администрацията. В чл.26, ал.3 от
Устройствения правилник на Община Мъглиж/ л.60/ са изброени сферите на дейност,
за които серетарят на общината отговаря, но сред изброените не са посочени
задължения на служителя, вменени като неизпълнени с процесната заповед.
В чл.123 от ЗДСл задължението за вписване на промени,
свързани със служебната дейност, е възложено на органа по назначаване и
непредставянето на служебната книжка от служителя не може да му бъде вменено
като дисциплинарно нарушение. Неотстраняването на незаконно строителство не е елемент на
служебните задължения на секретаря на общината, а е задължение в лично качество
на лицето. По делото не са представени от ответника никакви доказателства
за получено от Н. в служебното й качество
на секретар на община Мъглиж мултифункционално устройство „CАNON” като
награда.
На следващо място в акта не се сочи кое от визираните
обвинения е счетено като уронващо престижа на службата или всички и защо. Съгласно
чл.28, ал.1 от ЗДСл, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения
живот служителят следва да има поведение, с което да не уронва престижа на
службата и което да съответства на кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация /в същия смисъл е и чл.17 ал.1 от КПСДА/ , а според
чл.20 от същия кодекс служителят придобива и управлява имуществото
си по начин, който да не създава съмнение за злоупотреба със служебното му
положение. За да се приеме за допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.5 ЗДСл, във връзка с чл.28 ал.1,
чл.17 ал.1 и чл.20 от КПСДА, следва от обективна страна да е налице акт по
придобиване или по управление на лично имущество, същият да е извършен посредством неправомерно
използване на служебното положение и /или от деянието да са произтекли
последици по уронване престижа на службата. В случая вмененото от органа неправомерно бездействие на лицето
не се свързва със злоупотреба със служебно положение и няма как да урони
престижа на службата по някакъв начин. Поради изложеното това деяние не изпълва
състава на визираните като нарушени разпоредби и не е дисциплинарно нарушение
по чл.89 ал.2 т.5, във връзка с чл.28 ал.1 от ЗДСл. Неизпълнието
на гражданскоправни задължения не може да обуславя извод за дисциплинарно
нарушение, освен в изрично регламентираните от закона хипотези, каквато в
случая не се установява. Никое от описаните от органа
неправомерни бездействия не нарушава задължения в кръга на служебните, присъщи на
длъжността, поради което нямат характер на дисциплинарни нарушения и
не изпълват състава на чл.89 от ЗДСл.
Обжалваната
заповед не съдържа и абсолютно никаква обосновка въз основа на извършена
преценка по критериите по чл.91 от ЗДСл и в този смисъл налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение”, не е мотивирано от гл.т.
тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за държавната служба или
за гражданите, както и не е извършена преценка на цялостното поведение на
държавния служител. Липсват доказателства дори, че Заповед № 94Д-125-9#1/23.08.2012г на Кмета на Община Мъглиж, с която на
служителката е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, е влязла в сила и кога е настъпил този факт.
От данните по делото не следва извод, че Заповед
№ 1/ 27.04.2015г преследва цел, различна от заложената в закона само
поради факта, че е издадена след подадена от Н. *** на 17.11.2014г за прекратяване на образуваното срещу нея
дисциплинарно производство по Заповед № РД-09-559 от 24.08.2012г и
възстановяването й на работа.
Предвид гореизложените съображения за процесуалноправни и материално правни
недостатъци на обжалваната Заповед № 1/ 27.04.2015г на
кмета на община Мъглиж за
налагане дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване служебното
правоотношение на Д.Н., като издадена
при нарушаване императивните изисквания на чл. 97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл, при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон—чл.89 ал.1 и ал.2 от ЗДСл тя следва
да бъде отменена.
С оглед
изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените по
делото разноски следва да бъде уважено, като на основание 143, ал.1 от АПК
Община Мъглиж бъде осъдена да й заплати сумата от 800 лв— представляваща
адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор
за правна защита и съдействие №621952 от
15.09.2015г.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Д.К.Н.
ЕГН ********** *** Заповед № 1/ 27.04.2015г. на Кмета на община Мъглиж, с която
на основание чл.90, ал.1, т.5 и чл. 89, ал.2 от ЗДСл й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение като държавен
служител на длъжност „секретар” в община Мъглиж, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Мъглиж да заплати на Д.К.Н. ЕГН **********о***,
, сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: