№27 18.02.2016г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА`
при секретар М.П.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело № 220 по описа за 2015г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.121,
ал.1, т.3, във връзка с чл. 104, ал.1
от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано по искова молба на И.В.В. с ЕГН **********
против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр.Бургас, за заплащане
на обезщетение по реда на чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер на 6680 лв.,
представляващ обезщетение за оставането му без работа в периода 11.06.2012г до 11.04.2013г.
вследствие на незаконно уволнение ведно
със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В открито съдебно
заседание, проведено на 26.01.2016г. искът е изменен, съгласно изискването на чл. 214, ал.1
от ГПК във връзка с чл. 144 от
АПК, като е увеличен размера на главницата от 6680 лв. на10 000лв.
Ответникът – Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр.Бургас, редовно и своевременно призован не се
представлява в съдебно заседание. В представения по делото отговор на исковата
молба оспорва исковата претенция по основание и размер. По делото е депозирано
и писмено становище от процесуалния му представител – юриск. Арабаджиева, с
което се поддържа становището за неоснователност на иска. Прави се и възражение
за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение с правно основание чл.106,
ал.4 от ЗДСл в размер на 668,15, установено с приетия като доказателство по
делото фиш № 1/ май 2012 г. и възражение за прихващане с изплатено на ищеца
обезщетение с правно основание чл. 106,ал.2 от ЗДСл в размер 1336,30 лв,
установено с приетия като доказателство фиш № 1/ август 2012 г.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства и ги обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Със заповед №ЧР 274 от 05.06.2014 год.
на Изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е
било прекратено служебното правоотношение на И.В.В., изпълняващ в ИАРА длъжност
„Главен инспектор РК” с място на работа Отдел „Рибарство и контрол” – Стара
Загора. С решение № 5358/05.08.2013 год., постановено по адм.дело № 5861/ 2012г.
по описа на Административен съд София -
град, тази заповед е била отменена като незаконосъобразна. Съдебното решение е
влязло в сила на 18.03.2014г. . Със
Заповед № ЧР 165 26.05.2014г., издадена от Изпълнителния директор на ИАРА, на
основание чл.122, ал.1 от ЗДСл и в изпълнение на влязло в сила решение №3773/18.03.2014
г. по дело № 13833/2013 г. по описа на ВАС, И.В. е бил възстановен на заеманата
от него длъжност „Главен инспектор РК”, отдел „Рибарство и контрол” – Стара
Загора, с посочено основно възнаграждение, считано от датата на издаване на заповедта.
Заповедта е била връчена на ищеца на 30.05.2014 год. Видно от обстоятелствата,
изложени исковата молба и от отговора на исковата молба, представен от
ответника по иска, страните не спорят помежду си относно гореизложеното.
По делото е назначена, изслушана и
приета без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че размерът на основната заплата на ищеца,
определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, а именно 18.03.2014г./датата
на влизане в сила на Решение № 5358/ 05.08.2013г. по адм.д.№ 5861/2012г. на Административен
съд –София-град е 1000лв. Според вещото лице размерът на дължимото обезщетение
по чл.104, ал.1 от ЗДСл за период от 10 месеца 11.06.2012 г. до 11.04.2013 г. е
10 000 лева, а за период от шест месеца е 6 000 лева. Чистият размер
на обезщетението след като приспаднат дължимите данък по ЗДДФЛ в първия вариант
възлиза на 9000 лева, а във втория вариант на 5400 лева
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предявен от надлежна страна, против
юридическото лице, представлявано от органа, издал незаконосъобразната заповед
за прекратяване на служебното правоотношение и след нейната отмяна по съдебен
ред, поради което и на основание чл. 204, ал.
1 и чл. 205 от
АПК е процесуално допустим.
Разгледан по същество, е и частично основателен.
Съгласно нормата на чл. 104, ал.
1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца; когато е бил назначен на друга държавна служба с
по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
В процесния случай предвидените от
законовата норма предпоставки са налице - ищецът, в качеството му на държавен
служител, е бил в служебно правоотношение с ответника – Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури; това служебно правоотношение е било прекратено от органа
по назначаването със заповед № ЧР 274/05.06.2012
г.; с влязло в сила съдебно решение по адм.д.№ 5861/ 2012г. на Административен
съд София - град заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е
отменена;За процесния период ищеца не е
бил назначен на друга държавна служба или по трудово правоотношение.
Следователно, предявеният иск за обезщетение е доказан по основание. Същият се
явява доказан и частично по размер. От
приетата по делото експертиза, която съдът кредитира като обективна, безпристрастна
и съответна на събраните по делото доказателства, се установява, че дължимото
обезщетение за шест месеца възлиза на 6000 лева . Следователно, претендирания
над тези суми размер на обезщетението до 1000 лева за десет месеца се явява
недоказан.
Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника с отговора на исковата молба/ лист 10 от делото/
възражение за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение на основание
чл.106, ал.4 от ЗДСл. Не може да бъде споделено
становището, че при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение като незаконосъобразна, изплатеното обезщетение за неспазено
предизвестие е с отпаднало основание и подлежи на връщане. Обезщетението по
чл.106, ал.4 от ЗДСл е изплатено поради факта, че органът по назначаването не е изпълнил задължението си да даде
предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му
правоотношение. Ако това бе сторено служителят за същия период, за който е
платено обезщетението по чл.106, ал.4 от ЗДСл, би получил възнаграждение за
положения труд, независимо дали заповедта за прекратяване на служебното му
правоотношение е законосъобразна или не. Ето защо заплатената сума в размер на 668,15
лв., представляваща обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл не е изплатена на
отпаднало основание и не подлежи на възстановяване. В този смисъл е и
константната съдебна практика – решения по адм.дело13843/2014г, адм.дело
№5809/2013г, адм.дело №15890/2013г, адм.дело№8718/2012г. на Върховния
административен съд.
Съдът намира за основателно направеното
от ответника възражение за прихващане с изплатеното обезщетение с правно
основание чл.106,ал.2 от ЗДСл в размер на 1336,30 лева. Тази сума следва да се приспадне от дължимото
обезщетение по чл. 104,ал.1 от ЗДСл, тъй като и двете обезщетения произтичат от
едно и също фактическо основание, каквото е прекратяването на служебното
правоотношение и лишаването на уволнения служител от средства за препитание.
Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, обезщетението е в размер
на две месечни заплати ( чл. 106,ал.2 от ЗДСл. Когато то е прекратено
незаконосъобразно и актът за прекратяването му бъде отменен, дължимото
обезщетение възлиза на шест брутни месечни възнаграждения (чл. 104,ал.1 от
ЗДСл). Изплащането и на двете обезщетения би довело до възмездяването на една и
съща вреда два пъти, което би обогатило неоснователно лицето.Поради което съдът
приема че следва да извърши прихващане между дължимото обезщетение по чл.
104,ал.1 от ЗДСл и чл. 104,ал.2 от ЗДСЛ и в този случай ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 4663,70 лева, представляваща дължимото му
обезщетение по чл. 104,ал.1 от ЗДСл Поради изложеното, съдът приема, че искът с правно
основание чл. 104 от
ЗДСл е основателен и доказан до
размера от 4663,70 лева и следва да се отхвърли до претендирания размер като
неоснователен
По отношение претенцията за дължима
законна лихва съдът приема, че доколкото въпросът за присъждане на законна
лихва върху обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл не е предмет на регламентация
в специалния закон /ЗДСл/, приложима се явява общата разпоредба на чл.86 от
ЗЗД, според която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, но в случая се
претендира от момента на подаване на исковата молба и в тази си част исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена
По изложените съображения съдът намира,
че така предявеният иск по чл.121, ал.1, т.3 във вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл
следва да бъде уважен за размера от 4663,70 лв., ведно с лихвата за забава ,
считано от 12.06.2015 година до окончателното изплащане на главницата .
При този изход на спора на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 345,11 лева
Водим от горните мотиви и на основание чл.121,
ал.1, т.3 във връзка с чл.104, ал.1 от ЗДСл, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури –
гр. Бургас, представлявана от Изпълнителния директор Янчо Янев, да заплати на И.В.В.,
ЕГН **********, от гр. Стара Загора, сумата от 4663,70 лв. / четири хиляди шестстотин
шестдесет и три лева и седемдесет стотинки , представляваща обезщетение на
основание чл.104, ал.1 от ЗДСл, за периода от 11.06.2012г. до 18.03.2014г, ведно
със законната лихва върху главницата от 4663,70лв., считано от 12.06.2015г. до
окончателното й изплащане., като отхвърля иска до претедирания размер от 10000 лева,
като неоснователен
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури –
гр. Бургас, представлявана от Изпълнителния директор Янчо Янев, да заплати на И.В.В.,
ЕГН ********** от гр. Стара Загора сумата от 345,11лв./ три четиридесет и пет
лева и единадесет стотинки /, представляваща направените от ищеца разноски по
делото, съразмерно с уважената част на иска.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: