Решение по Административно дело 226/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28 22.02.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета год. в публично заседание в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар М.П.

и с участието на прокурора К.Т.

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 226 по описа за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното

Производство е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.122, ал.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл.).

Образувано е по искова молба на И. *** срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас. От ищеца е предявен иск с правно основание чл.122, ал. 3 от ЗДСл. вр. с чл. 104 от ЗДСл. с цена на иска 1202, 54 лв, дължим за периода от 31.03.2014 год. до 27.05.2015 год. и представляваща дължимото брутно трудово възнаграждение за посочения период, през който не е бил допуснат до работа, след отмяната на заповедта му за прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва считано, от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. В открито съдебно заседание, проведено на 26.01.2016г. искът е изменен, съгласно изискването на чл. 214, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, като е увеличен размера на главницата от 1202,40лв. на 1800 лв.

Ищецът твърди в исковата си молба , че с Решение № 3773 от 18.03.2014 г., постановено по адм.дело № 13833 по описа за 2013 година на Върховен административен съд е отменена Заповед №ЧР 274 от 05.06.2012 год. на Изпълнителния директор на ИАРА, с която е прекратено служебното му правоотношение. Решението е влязло в сила на 18.03.2014 год. Ищецът твърди, че в 14 дневния срок от влизане в сила на посочения съдебен акт на 31.03.2014 год. се е явил на работа за да продължи да изпълнява служебните си задължения. Едва на 27.05.2014 г. му била връчена за подпис заповедта да реалното му възстановяване на работа , като му било и изменено и трудовото възнаграждение . За периода от 31.03.2014 година органът му назначението не му бил начислявал и изплащал дължимото му трудово възнаграждение,

В хода на съдебното производство редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител В.К., която поддържа исковата молба, моли да се уважи в предявеният размер.

Ответникът – ИАРА – гр. Бургас, чрез процесуалния си представител и в депозираното писмено становище, оспорва предявеният иск и моли да се оставят без уважение като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище за основателност на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение, като главен инспектор РК в отдел РК – Стара Загора. Със заповед № ЧР 274 от 05.06.2012 год. на Изпълнителния директор на ИАРА е било прекратено служебното му правоотношение. С решение № 3773 от 18.03.2014 г., постановено по адм.дело № 13833 по описа за 2013 година на Върховен административен заповедта е била отменена, като не се спори между страните , че решението е влязло в сила на 18.03.2014 год.. Ищецът е депозирал молба за възстановяването му на работа и допускането му в деловодството на органа си по назначение – ИАРА – гр. София на 27.03.2015 год. На 26.05.2014 год. –ответникът по делото е издал Заповед № ЧР 165 от 26.05.2014 г., с която е възстановил ищеца на длъжност Главен инспектор РК в ИАРА, отдел „РК” – Стара Загора, с посочено основно възнаграждение, считано от 27.05.2014. Същата е била връчена на ищецът на 30.05.2014 год., видно от положеният от него собственоръчно подпис. В заповедта е записано, че служителят е постъпил на работа на 31.03.2014 г. . Видно от фиш № 1 / май 2014 година му е изплатено трудово възнаграждение за пет отработени дни за май 2014 г. Според графиците за отчитане явяването/ неявяването/ на работа № Z-4020 от 03.04.2014 г., № Z-4949 от 30.04.2014 г. и от месец май 2014 г. ищецът има пет присъствени дни на работа за месец май 2014 г. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Стефан Тодоров се установи, че В. се появил на работа в края на месец март. Без да бъде назначен и около два- три месеца работил без заплата. Присъствената форма кои идва и кои не идва на работа се попълва собственоръчно от служителите. И. го имало и записан в протоколите от извършени проверки през месец април – май , тъй като от месец март 2014т е бил на работа. Въпреки, че ответникът беше задължен с изрично определение да представи констативните протоколи за периода от м. март 2014 г. до 27.05.2014 година той представи протоколи за същия период от 2015 година.

В хода на съдебното производство е допусната, изслушана и приета без оспорване от страните съдебно счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 31.03.2014 год. до 27.05.2015 год. вкл. е в размер на 1800лева, а след направената удръжка за данък общ доход, чистата сума за получаване е в размер на 1620 лв.. Експертизата се кредитира изцяло от съда с оглед определянето размера на главницата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

.За да бъде уважен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на следните елементи от правопораждащия фактически състав визиран в нормата на чл.122, ал.3 от ЗДСл: отмяна на прекратяването на служебното правоотношение; явяване на служителя за заемане на съответната длъжност в 14 дневен срок от постановяване на отменителния акт; недопускане на изпълнение на съответната длъжност; вреда, която представлява обезщетение в размер на брутната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

Тълкувайки нормата на чл.103,ал.1 т.2 от ЗДСл според която ако заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл.122,ал.1 от същия закон, служебното правоотношение се прекратява, се стига до извод, че законът въвежда презумпцията, че незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, когато впоследствие бъде отменена, не го прекъсва. То продължава да съществува във вида, в който е било преди издаването на заповедта, поради което за да продължи, е достатъчно и необходимо служителят да се яви да заеме длъжността в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за отмяна на уволнението. Подаването на писмена молба за намерение за явяване, не е задължително действие. Възможно е възстановяването да стане без такава предварителна молба, но в никакъв случай - без самото явяване на служителя за заемане на длъжността. Обаче с факта на подаване на молба до органа по назначаването в законния срок, държавният служител демонстрира по категоричен начин желанието си да бъде на негово разположение за изпълнение на служебните си задължения. Заложеният смисъл в явяването на възстановения служител в съответната администрация е, че той се възползва от реституиращото го решение. С това той приема възстановяване на правоотношението пред всички, които са вътрешни в съответната администрация, както и към субекти които са и външни, но имат каквато и да е връзка с нея. Възможността за осъществяване на втората предпоставка е дадена изцяло на неправомерно уволнения. Тя се реализира с факта на явяване в "съответната администрация". "администрация" в случая, като най широко понятие е администрацията на ИАРА. Тя е легално определена в Закона за администрацията и за случая включва всички звена по вертикала в определения ресор. "съответната" би могла да означава и съответното звено в йерархията, както и цялата структура на ресора.В. е подал изрична молба В ИАРА – София на 27.03.2014 г., поради което следва да се приеме, че той е изразил достатъчно ясно волята си, че желае да продължи да изпълнява служебните си задължения и да бъде възстановен на изпълняваната от него преди уволнението му длъжност.

По делото не са представени доказателства, кога на В. е съобщено съдебното решение за отмяна на заповедта му за незаконосъобразна, но тъй като то е влязло в законна сила на 18.03.2014 г., а В. е подал молба на 27.03.2014 година съдът приема, че той се е явил на работа в преклузивния 14-дневен срок пред съответната администрация

Съдебната практика е постоянна в разбирането, че в случаите на възстановяване на служител, чието незаконно уволнение е отменено от съда, не е налице нормативно предписано поведение на органа по назначаване, свързано с издаването на нарочен административен акт или с извършването на конкретни действия от негова страна, но волята на органа да изпълни съдебното решение следва да се демонстрира по подходящ начин. Примерните действия, с които се осъществява реалното (фактическо) допускане на работа, са посочването на работно място, определянето на основно и допълнително възнаграждение, поставянето на служебни задачи и др. които предполагат отпочването на нормалното изпълнение произтичащите от служебното правоотношение задължения за служителя Следователно за приходната администрация е възникнало насрещно задължение да го възстанови на работа, като създаде условия за изпълнение на служебните му задължения,. Държавният служител, който е поискал да бъде възстановен на служба, не е задължен да се явява на работа всеки ден, при положение, че органът не го е уведомил за началния момент, от който започва изпълнението на служебните му задължения.

Физическото присъствие или отсъствие на служителя от работа след датата, на която се е явил и е поискал възстановяване на предишната длъжност, няма правно значение, ако органът по назначаване не е направил волеизявление в отговор на искането или не е предприел необходимите фактически действия за допускането му

Недопускането може да бъде изразено не само във физическо препятствуване да се изпълнява съответната работа, но и в бездействие, което пречи на държавния служителя да започне реалното изпълнение на работата си; в непредоставяне на възможност за изпълнение на работата. Следва да бъдат разграничени случаите, когато за изпълнение на служебни функции за работа на възстановения държавен служител е достатъчно той да бъде допуснат до работното си място - да му се предостави възможност свободно да заеме работното си място, но и случаите при които той трябва да се включи в служебния процес и следва да бъде вписан в графика за проверки. Когато държавен служител, възстановен на длъжност заяви изрично желанието си да заеме работата, на която е възстановен и работодателят не му осигури тази възможност; когато с бездействието си препятствува държавния служител да изпълнява работата си, налице е основанието по чл. 122,ал.3 от ЗДСл за отговорност на работодателя за обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.Вярно е, че по делото е представена заповед № Ч 165 от 26.05.2014 г., в която изрично е записано, че работникът е постъпил на работа на 31.03.2014 г., но то противоречи на представените графици за работа, от които е видно, че работодателят не е включил В. в работния процес и не му е определил конкретни задължение за изпълнение.А и самата заповед за възстановяване на работа изрично ответникът е записал, че В. е възстановен на работа, считано от 27.05.2014 г., като и след тази дата му е начислявано и заплащано трудово възнаграждение.

. Следователно е безспорно установено, че в периода от 31.03.2014 год. до 27.05.2015 год. , ответникът е бездействал относно възстановяването на ищецът, поради което са налице законовите материалноправни предпоставки на чл.122, ал.3 от ЗДСл, за изплащане на обезщетението.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението за оставане без работа възлиза на 1800 лева, породи което съдът приема, че искът следва да се уважи в претендирания размер.

С оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, съдът намира същото за основателно. По тези съображения следва да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева,.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, във вр. с чл.173, ал.2 АПК, Административен съд – Стара Загора, четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, представлявана от Изпълнителния директор Янчо Янев, да заплати на И.В.В., ЕГН ********** от гр. Стара Загора сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин/ лева, на основание чл.122, ал.3 от ЗДСл., представляваща обезщетение за недопускането му до работа за периода от 31.03.2014 г. до 26.05.2014 г. ведно със законната лихва върху главница от 1800 лева считано, от датата на предявяване на иска- 12.06.2015 г. до окончателното й изплащане.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

СЪДИЯ: